защо е по-добре да сме оптимисти

Screenshot-2

в поредицата постове за щастието и оптимизма продължавам с една много свежа лекция от TED – Tali Sharot: The optimism bias

научни доказателства в полза на това, че е по-добре за теб и за света като цяло да си щастлив, отколкто да си нещастен

писах също още за щастието и dont’worry, be happy човече

love is all aroung – изпрати ми сърце :)

logo-love2

love is all around е проект, който тръгна от хобито ми да събирам снимки на сърца, което пък дойде от Ива Кръшняк като идея

всичко се случи неочаквано, непланирано и хубаво. много хора започнаха да ми изпращат снимки на сърца, затова реших че е време всички тези сърца да имат свой сайт 🙂 и да си поставя мега амбициозна цел до края на лятото да събера много, много снимки от всякъде и от всички

защо точно сърца ли? защото виждам доста намусени и нещастни хора, хора, забравили да се радват на малките неща, забравили да поглеждат към небето, да прегръщат дървета или да галят камъчета, хора обезверени, кисели, на които всеки и всичко са им виновни, реших, че не ми харесва повече така и искам да ги усмихна тези хора поне веднъж, да си поговорим, да им разкажа добри истории и да им покажа малките неща, в които лично аз намирам радост

хората, които се усмихват повече живеят по-добре, хората, които са щастливи живеят по-добре. искам в България, а и по света да живеят повече щастливи хора

хайде, помогни ми, ако идеята ти допада. ако видиш сърце (а те са навсякъде), снимай го, изпрати ми го 🙂 ако не намираш – нарисувай едно и пак го изпрати 🙂

love is all around

да дадем шанс на малките сърдити човечета

малките сърдити и злобни човечета. на всеки му се е случвало да ги срещне. често и по няколко на ден. от онези, които защото са смазани от шефчето, което е смазано от секретарката на шефа, която е смазана от шефа, който пък е смазан от Големия шеф, който пък е нещастен защото няма още по-голяма кола, още по-молям телевизор и жена му е кисела, защото няма още по-голям бю… както и да е, та онези, които са смазани, именно защото са толкова много смазани ти звънят по телефона, викат ти, събуждат цялата ти фамилия посред нощ на събота срещу неделя да ти държат сметка за нещо си, било то малко или голямо

сещаш се за кои ти говоря. да ти кажа честно, за тях има шанс да се оправят. и те са хора. и тях майка ги е раждала.

предлагам ти да им дадем шанс. може би викат така защото освен че са смазани тотално не те и познават. сигурно и не искат да те познават, за да могат да ти викат. но дай им шанс. усмихни им се. остави ги да се навикат и просто ги погледни чисто човешки в очите и се усмихни, както само ти го можеш. повтори упражнението с усмивката и после, а след това пак. когато се прибереш изпрати един мил мейл, все едно никакво викане не е имало, завърши го с усмивка. продължи така. покажи постепенно на тези малки човечета, че светът има и хубава страна. че животът е прекрасен и спасение дебне отвсякъде. и че голяма работа, че нещата не стават от раз. животът продължава въпреки това. усмихни се. голяма работа, че телевизорът на онзи е по-малък с инч, кажи – ми ние, дето нямаме въобще телевизори какво да правим. усмихни се. голяма работа че и колата му, пардон, джипката не е чак толкова голяма, по-полезно е и по-добре за всички да се кара колело. усмихни се.

така ден след ден, усмивка след усмивка малките злобни сърдити човечета може би ще започнат да се променят. ще започнат да променят отношението си към теб. може би и към света. може да се събудят един ден и цялата тежест дето ги смазва да си е отишла да се рее из облаците. и в този ден може би ще направят тези човечета опит да се усмихнат. ще видят, че слънцето е изгряло. ще ти пуснат мейл, в който спокойно ще ти кажат какво не е наред и ще предложат дори решения, вместо да псуват. и когато се видите ти ще се питаш – ама това онези малки сърдити човечета ли са всъщност. защото те ще ти се усмихват. ама много.

нищо ново под слънцето

„Едно време минаваха бързо от тук и беше невероятно да ги гледам – бяха забързани  като хора, които знаят къде отиват и нямат търпение да стигнат там. Сега бързат, защото ги е страх. Не ги движи цел, а страх. Не отиват никъде, а бягат. И не мисля, че знаят от какво искат да избягат. Не се гледат един друг. Трепват, когато някой се допре до тях.  Усмихват се твърде много, но усмивките им са грозни – не са радостни, а умолителни. Не знам какво става със света.“

писано преди 50 години. Айн Ранд. Атлас изправи рамене.

усмивки от старите ленти – абитуриентски спомени

тази година нашият випуск отбелязваме кръгла годишнина от завършване на средното училище и искаме да го отбележим, но годините си казват своето и човек забравя имена, лица … губи контакт
моята приятелка и съученичка Дачи вече писа за това
моля ако някой има спомен да сме учили заедно – да се обади, ще се радвам, да се включи в празненствата хх години по-късно, както се пееше в една песен от нашето време

ето една смешна и забавна снимка от стара стара лента (тогава наистина бяха ленти)

500x419

а днес стартира и инициативата Абитуриентите през годините – снимки и спомени – поканени сте да се включите 🙂