Харуки Мураками: Мъже без жени

IMG_7204

Имам слабост към Харуки Мураками и очаквам всяка следваща негова книга. И с голяма наслада изчетох издадената от Колибри наскоро Мъже без жени.

Деликатна. Истинска. Човешка.

Няколко неща, на които сме научени от Мураками – фикция, котки, джаз в бар липсват. Но колкото е реалистична книгата, толкова е магическ-пленителна. Разказ след разказ.

Отношенията между хората. И любовта, и приятелството. И самотата. Без укор, без мъмрене, без декори, сцени и драма. Едно такова тихо стенание ме обземаше след всеки прочетен разказ, стягане в гърдите, смътно усещане за надежда, макар и много далече.

Струва ми се важно да се отбележи, че едно от изданията на английски език подбира друго заглавие на разказ от сборника: Samsa in love. Прилагам и корицата, която е наистина впечатляваща.

131028_r24119-879

Ето и няколко откъса:
„Музиката притежава сила да събужда спомените и понякога го прави толкова добросъвестно, че сърцето те боли.“

„Необикновеното време, прекарано с жени, ти предоставя възможността от една страна да си обгърнат от действителността, а от друга, да я зачеркваш.“

„Има хора със завидно несломим дух и непредразположеност към униние, което се изразява в неспособност да не живеят добре. Малко са, но се забелязват при някои случайно възникнали обстоятелства.“

ИК Колибри, превод Дора Барова, корица Стефан Касъров


Още от Мураками:
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа

Гийермо Мартинес: Отблъскващо щастие

IMG_1958

Признавам си, много ми се усладиха разказите на Гийермо Мартинес, събрани в Отблъскващо щастие.
Ивет ми ги препоръча. Каза ми – „Ще ти харесат!“ Така и стана.

Обикновени хора и случки, със странни обрати и лежерно подпъхнати елементи нереалност. Ама толкова лежерно подпъхнати, че човек трудно улавя границата. И това е забавно. Разказ след разказ.

В търсене на щастието са впрегнати неочаквани похвати. Времето е размито на места, а на места пространството. Лудост ли е или само странност, се пита човек. Играта на въображението е без граници.

Чуден превод на Маня Костова. Чудна корица на Стефан Касъров. Браво за Колибри!

Парти за разглезени самотници

IMG_7875

Парти за разглезени самотници на Светлана Дичева е много забавна книга, посветена на една много сериозна тема – изчезването на животинските видове от Земята. Изчезването в смисъл на масовото им изтребване и измиране …

В центъра на всеки разказ е конкретен животински вид. Хлебарки, котки, мишки и орли – все последните останали от вида си на Земята, всички с чувство за хумор споделят мисли и емоции от последните си дни.

Симпатична книга.

Куфарът на брат ми. Истории за пътя

11709658_10153468548673988_1510044547933336579_n

22 истории за пътя, за дома, за началото, за самотата, за това, което ни прави каквито сме, за завръщането, за прибирането, за тръгването, за цената на всичко това. В първо лице. Изживени, изстрадани, дищащи, до сълзи.

„… всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали – тази на детството“
Георги Господинов

„Дом е там, където нощем в тъмното не се блъскаш в ъглите …“
Нева Мичева

„…защото общият ни куфар е пълен с дом“
Невена Дишлиева-Кръстева

„Че има един-единствен начин да влезеш в месомелачката, и това става по твое собствено желание
Че родината те разпознава, когато прекрачиш прага й
Че родината е мястото, което ти липсва, дори да твърдиш, че нямаш търпение да се махнеш оттам“
Катерина Стойкова-Клемър

комплиментите са за Невена Дишлиева-Кръстева за смелостта и на Люба Халева за корицата

задължителна

асамтой

IMG_1652

асамтой. допаднаха ми повечето разкази. в търсене на себе си и смислите. в това нашето безлично-шашаво време.

„не ме бива кой знае колко в разбирането на самия себе си. понякога в събота вечер приятели се отбиват на гости и почват разпалено да се припират по всякакви теми. веднъж дори един от тях стана насред разговора и си тръгна. а аз си седя край тях, зяпам телевизора с изключен звук и чета субтитрите. понякога, в разгара на спора, се случва някой да ме попита аз как мисля. тогава обикновено се преструвам, че наистина мисля нещо, но ми е трудно да го изразя гласно, при което задължително се намира някой, който ми взема думата и тръгва да обяснява своето мнение.“

Туве Янсон за големи: Пътуване с лек багаж

15

един от подаръците от Дядо Коледа тази година бе тази книга. ако харесваш Туве Янсон за деца (да, за Муминтрол и компания) вероятно ще ти е любопитно да прочетеш тези 12-тина разказа в сборника Пътуване с лек багаж

спокойно неспокойни, нежни и въпреки това сериозни, деликатни и мъдри разкази. една обичана Туве Янсон в един обикновено необикновен свят, след който човек иска още

танците за влюбени на Уилям Тревър

5

тези разкази ми бяха чудесна компания в пътуванията последните дни. класически разкази в чистия смисъл на това понятие, пък било то и с по-разчупени на места сюжети или персонажи

Уилям Тревър поднася история след история със сложни ситуации, трудни характери, безизходици, мъдрости. класика

текстът на 4-та корица е подвеждащ и оскъден. книгата трябва да се зачете, за да й се усети вкуса. затова пък корицата е много нежна и импонираща на цялото

едно философско пътешествие

33

мислех си да спестя част от истината, която може да накара някои да не посегнат изобщо към тази книга. едната – че Николай Петков всъщност е Отец Николай, православен свещеник в шуменския квартал Дивдядово, втората – че е философ. хората днес имаме доста предразсъдъци и към отците и към философите. и за по-неутрално ги избягваме

е, това е, написах го. и въпреки нечии предразсъдъци книгата стадионът на старата госпожа е истинско приключенско пътешествие, което те разхожда напред-назад във времето и пространството, запознава те с велики умове, представени като обикновени хора, разказва за кварките, мъдреците, изкуството, футбола и още много неща от светското ни ежедневие

„нашата съвременна литература отдавна чакаше такава книга“ е написал Деян Енев. и на мен ми е любопитно допълнение в пъстрата картина на българска литература днес. и важна реабилитация на образа на свещеника, който за жалост най-често в изкуството ни е представян или пиян, или зъл, или глупав, което донякъде да не е много справедливо

самият Отец Николай е от онези земни неземни хора, с които можеш да говориш дълго, по много теми, без да се измориш и без да се натовариш. скромен, лек и в същото време дълбокомислен. скоро интервю с него в Kafene.bg

докато простосмъртните спят

IMG_1562

Вонегът – един от колосите, формирал вероятно много от мен, от нас, в онези студентски безгрижни години, в които си предавахме апокрифни и не толкова книги и четяхме по много много и обсъждахме всяка със страст

а за докато простосмъртните спят са достатъчни заглавието, авторът и толкова. 16 разказа. класика.

е, вече знаете какво да правите, докато простосмъртните спят 🙂

Труман Капоти: портрети и наблюдения

trumk

ексцентричен е да, Капоти. но е майстор от най-висока класа. поредното доказателство – портрети и наблюдения.

пише, че са есета, но по-скоро са разкази. от тези, съзерцателните, с много детайли като бърза разходка из улиците на голям град, но в едър план. а из града, по-скоро – градовете – много хора, шарени. и мислите им, и детайлите като драперии и жестове, без да идват в повече.

преводът ми харесва. и корицата, но можеше малко повече.

писах още за музика за хамелеони