Всичките наши тела. Георги Господинов

ggospodinov

Влюбена съм в текстовете на Георги Господинов. И наистина вярвам, че е голям писател. Всичките наши тела – свръхкратки истории отново доказва това.

Едновременно много в стила на Георги Господинов, но и много нова и различна, лаконична, синтезирана мъдрост, която ме отнесе, завихри в емоции, разплака почти през страница, потопи ме дълбоко в мене си. Поетична. До болка откровена.

След всеки от разказите ми бе нужно време и въздух. И още време. И още въздух. Уж малка книжка, но Голяма. Уж свръхкратки истории, а донасят вечност.

Спасение и утеха ми даде тази книга.

И, както пише Марин Бодаков „Нито един фалшив тон …“.

Роуз Тримейн. Американският любовник

IMG_4240

Американският любовник – сборник разкази на съвременната английска писателка Роуз Тримейн. Какво преживяване! Обичам книгите да ме изненадват. И от тази очаквах да ме изненада – тръгвайки от издателството (което не издава не-специални книги), през грабващата корица, която не може човек да подмине, през няколкото добри ревюта, които ми се мярнаха из нета. Ноооо разказите на Роуз Тримейн ме изненадаха много повече.

Спокойствието да си човек – това ми донесе най-вече тази книга. Да разбираш, че си човек, да се приемаш като такъв, с всичките си недостатъци, мечти, страхове, любови, търсения, егоизъм, смирение, самота, влюбвания, отдаденост и още, и още.

Уютът да си себе си със себе си.

Разкази от различни епохи и места. Разкази за съдбите на обикновени хора. Такива като теб и мен. И акцент върху красивото в ежедневието им. В чувствата им. В това да са себе си. Красота в ситуациите, в мислите, без да е насила, просто такава, каквато е.

Човекът в близък план. Без излишна интимност и без плашещо воайорство. Без тежест. Без многословност. Без ненужно разточителство. Нежни истории. Изчистен и фин текст.

„… някога, макар и отдавна, е била достатъчно невинна, за да благоговее пред обикновената красота на света.“

„… приемала е в обятията си бикоборци със смъртоносни рани и не проявява разбиране към хора, които мрънкат, че ги боли.“

Браво за безупречния превод – Невена Дишлиева-Кръстева. Искрено – тази корица е невероятно достойна за красивия текст – браво Деси Баева. Благодарности на издателство ICU, че ни доставят на български език в чудно издание този разкош!

Харуки Мураками: Мъже без жени

IMG_7204

Имам слабост към Харуки Мураками и очаквам всяка следваща негова книга. И с голяма наслада изчетох издадената от Колибри наскоро Мъже без жени.

Деликатна. Истинска. Човешка.

Няколко неща, на които сме научени от Мураками – фикция, котки, джаз в бар липсват. Но колкото е реалистична книгата, толкова е магическ-пленителна. Разказ след разказ.

Отношенията между хората. И любовта, и приятелството. И самотата. Без укор, без мъмрене, без декори, сцени и драма. Едно такова тихо стенание ме обземаше след всеки прочетен разказ, стягане в гърдите, смътно усещане за надежда, макар и много далече.

Струва ми се важно да се отбележи, че едно от изданията на английски език подбира друго заглавие на разказ от сборника: Samsa in love. Прилагам и корицата, която е наистина впечатляваща.

131028_r24119-879

Ето и няколко откъса:
„Музиката притежава сила да събужда спомените и понякога го прави толкова добросъвестно, че сърцето те боли.“

„Необикновеното време, прекарано с жени, ти предоставя възможността от една страна да си обгърнат от действителността, а от друга, да я зачеркваш.“

„Има хора със завидно несломим дух и непредразположеност към униние, което се изразява в неспособност да не живеят добре. Малко са, но се забелязват при някои случайно възникнали обстоятелства.“

ИК Колибри, превод Дора Барова, корица Стефан Касъров


Още от Мураками:
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа

Гийермо Мартинес: Отблъскващо щастие

IMG_1958

Признавам си, много ми се усладиха разказите на Гийермо Мартинес, събрани в Отблъскващо щастие.
Ивет ми ги препоръча. Каза ми – „Ще ти харесат!“ Така и стана.

Обикновени хора и случки, със странни обрати и лежерно подпъхнати елементи нереалност. Ама толкова лежерно подпъхнати, че човек трудно улавя границата. И това е забавно. Разказ след разказ.

В търсене на щастието са впрегнати неочаквани похвати. Времето е размито на места, а на места пространството. Лудост ли е или само странност, се пита човек. Играта на въображението е без граници.

Чуден превод на Маня Костова. Чудна корица на Стефан Касъров. Браво за Колибри!

Парти за разглезени самотници

IMG_7875

Парти за разглезени самотници на Светлана Дичева е много забавна книга, посветена на една много сериозна тема – изчезването на животинските видове от Земята. Изчезването в смисъл на масовото им изтребване и измиране …

В центъра на всеки разказ е конкретен животински вид. Хлебарки, котки, мишки и орли – все последните останали от вида си на Земята, всички с чувство за хумор споделят мисли и емоции от последните си дни.

Симпатична книга.

Куфарът на брат ми. Истории за пътя

11709658_10153468548673988_1510044547933336579_n

22 истории за пътя, за дома, за началото, за самотата, за това, което ни прави каквито сме, за завръщането, за прибирането, за тръгването, за цената на всичко това. В първо лице. Изживени, изстрадани, дищащи, до сълзи.

„… всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали – тази на детството“
Георги Господинов

„Дом е там, където нощем в тъмното не се блъскаш в ъглите …“
Нева Мичева

„…защото общият ни куфар е пълен с дом“
Невена Дишлиева-Кръстева

„Че има един-единствен начин да влезеш в месомелачката, и това става по твое собствено желание
Че родината те разпознава, когато прекрачиш прага й
Че родината е мястото, което ти липсва, дори да твърдиш, че нямаш търпение да се махнеш оттам“
Катерина Стойкова-Клемър

комплиментите са за Невена Дишлиева-Кръстева за смелостта и на Люба Халева за корицата

задължителна

асамтой

IMG_1652

асамтой. допаднаха ми повечето разкази. в търсене на себе си и смислите. в това нашето безлично-шашаво време.

„не ме бива кой знае колко в разбирането на самия себе си. понякога в събота вечер приятели се отбиват на гости и почват разпалено да се припират по всякакви теми. веднъж дори един от тях стана насред разговора и си тръгна. а аз си седя край тях, зяпам телевизора с изключен звук и чета субтитрите. понякога, в разгара на спора, се случва някой да ме попита аз как мисля. тогава обикновено се преструвам, че наистина мисля нещо, но ми е трудно да го изразя гласно, при което задължително се намира някой, който ми взема думата и тръгва да обяснява своето мнение.“

Туве Янсон за големи: Пътуване с лек багаж

15

един от подаръците от Дядо Коледа тази година бе тази книга. ако харесваш Туве Янсон за деца (да, за Муминтрол и компания) вероятно ще ти е любопитно да прочетеш тези 12-тина разказа в сборника Пътуване с лек багаж

спокойно неспокойни, нежни и въпреки това сериозни, деликатни и мъдри разкази. една обичана Туве Янсон в един обикновено необикновен свят, след който човек иска още

танците за влюбени на Уилям Тревър

5

тези разкази ми бяха чудесна компания в пътуванията последните дни. класически разкази в чистия смисъл на това понятие, пък било то и с по-разчупени на места сюжети или персонажи

Уилям Тревър поднася история след история със сложни ситуации, трудни характери, безизходици, мъдрости. класика

текстът на 4-та корица е подвеждащ и оскъден. книгата трябва да се зачете, за да й се усети вкуса. затова пък корицата е много нежна и импонираща на цялото

едно философско пътешествие

33

мислех си да спестя част от истината, която може да накара някои да не посегнат изобщо към тази книга. едната – че Николай Петков всъщност е Отец Николай, православен свещеник в шуменския квартал Дивдядово, втората – че е философ. хората днес имаме доста предразсъдъци и към отците и към философите. и за по-неутрално ги избягваме

е, това е, написах го. и въпреки нечии предразсъдъци книгата стадионът на старата госпожа е истинско приключенско пътешествие, което те разхожда напред-назад във времето и пространството, запознава те с велики умове, представени като обикновени хора, разказва за кварките, мъдреците, изкуството, футбола и още много неща от светското ни ежедневие

„нашата съвременна литература отдавна чакаше такава книга“ е написал Деян Енев. и на мен ми е любопитно допълнение в пъстрата картина на българска литература днес. и важна реабилитация на образа на свещеника, който за жалост най-често в изкуството ни е представян или пиян, или зъл, или глупав, което донякъде да не е много справедливо

самият Отец Николай е от онези земни неземни хора, с които можеш да говориш дълго, по много теми, без да се измориш и без да се натовариш. скромен, лек и в същото време дълбокомислен. скоро интервю с него в Kafene.bg