Пътешественици с малко багаж

IMG_3863

Обичам да пътувам! Не за дълго, че ме хваща носталгията. Но пътуването е от любимите ми преживявания – носи нови емоции, откриване, вкусове, лица, улици. А любимото ми пътуване е със семейството. Тогава най-любимото ми е това усещане за заедност, което е незаменимо и безценно.

Най-важните неща, които винаги нося са паспорт, кредитната ми карта VISA, малко кеш и особено ако е извън ЕС локална валута за придвижването поне между летище и място за отсядане (колкото по-далеч от ЕС – толкова по-малко възможности да се разплатиш с карта за дребни покупки или билети), телефон, с който обикновено и снимам (а аз обичам да снимам, виж ми инстаграма) и задължително поне една книга (най-често четец).

Да сме с малко багаж за мен е важно, за да минаваме бързо през летища, по-удобно е и при много прекачвания и повече път. На човек не му е нужно много, особено когато не е за дълго. Наблюденията ми са, че често поне половината багаж, при голям такъв, не влиза в употреба. Раница на човек е напълно достатъчен обем за пътуване от 3-4 дена до седмица.

За път по-удобен е електронният четец, безспорно, защото може да побере много книги, по-лек е и компактен, лесно се носи в джоба. Ако на човек му се дочете друго – може да си купи в движение нова книга. Особено добре се съчетава с чакането по летища, което иначе може да си е доста изнервящо.

Никак не са приятни големите опашки по летищата и тук важна подсказка, за който наскоро не е пътувал – носете си паспортите, защото на доста места вече има инсталирани пасове за автоматична проверка, место на гише, та се минава по-бързо през тях. Но не приемат лични карти, а пък ако пътувате с деца – пак се минава през гишето, където е по-бавно.

Мда, бегло лирично отклонение – ръкопляскането на нашите съграждани при кацането на самолета. Вероятно е остатък от соц-а. Моля някой да ми обясни.

Още за пътуванията писах преди време – тук.

страх из софийските улици и булеварди

бутафорно, комично, лишено от всякакво чувство за реалност или може би именно обратното – представата за свръх reality така е обсебило народа – ето как видях вчера с голямо учудване тази маршрутка – чудо на градския транспорт, уникално българско явление, в което хората най-често са наблъскани като риба цаца в собствен сос – цялата брендирана в … Страх!

„Изживей следващият епизод на СТРАХ точно сега!“

да, не пропускайте да се пострахувате точно сега, качвайки се в прословутите софийски маршрутки! „Страх отблизо“!

dsc00931

и за Единбург в няколко реда

за разлика от Глазгоу Единбург (на местен език звучи нещо като „Единбъръа“) е град пълен със забележителности и в центъра на всичко е Edinburgh castle – издига се на едни скали точно по средата на града и му придава неповторим дух

ето гледката към града от горе

портите към замъка се търсят дълго, но ако човек не се заблуди по градините, а поеме директно след гарата из уличките нагоре ще се открият бързо

входът е 11 паунда, а с аудио-гид – 14
най-внушителни са старата църква, будоарите на Кралица Мери, която е имала наистина лош късмет с мъжете в живота си, както и кралските корона, меч и скиптър – величествени

има още много за разглеждане, градът е наистина с уникален дух, изпълнен с малки улички с пъбове и ресторантчета, красиво поддържани градини, много замъци, паметници, красиви стари сгради, много млади хора и доста туристи

пътуване с влак Глазгоу – Единбург в двете посоки е 10 паунда, а с автобус – 8, и в двата случая отнема около час

ако трябва да направя списък с a must see градовете по света бих го включила в топ 10

още малко за Глазгоу

колко е хубаво да се завърнеш у дома!!!

за Глазгоу това, което не споменах в предния пост е, че вечер след 8 до 3, 4, 5 по улиците в центъра има доста откровено пияни хора – основно млади, но не само, в равни количества мъже и жени; момичетата, които са не много високи, но с приличен обем (казано благовъзпитано) всяка вечер се обличат като за абитуриентска – модата е на черни основно къси рокли с тънки презрамки, високи обувки, а после като се напият тръгват боси дори и в тези студени октомврийски вечери; броя на пияните по улиците ме изуми, учуди и натъжи

в днешния местен вестник водещото заглавие бе за това, че затворът е препълнен, има над 1700 души, въпреки че е с капацитет 2000 не може да приема повече, защото 25% от затворниците са наркомани на метадон и лекарския персонал в затвора не смогва да ги обслужва … като цяло в шотландските затвори около 18% от затворниците са по дела, свързани с наркотици

като оставим настрана горните две не много лицеприятни на Шотландия – там, както е известно е изключително красиво, с тези зелени поля и леки хулмове със странни форми, освен това е много чисто, има пространство и ако не вали си е направо прекрасно

къща до дестиларната за уиски, на час от Глазгоу, с пране простряно на въже като у нас

къща до дестиларната за уиски, на час от Глазгоу, с пране простряно на въже като у нас

пият основно бира, местната е лека и приятна, няколко вида, но произвеждат и прекрасно шотландско уиски, малцово, имат малко под 100 дестиларни, в които по стари рецепти се приготвя уискито, а после в специални бъчви отлежава с години

Glengoyne whiskey distillery

Glengoyne whiskey distillery

Храната им, както вече споменах е много добра. Както в доста други северни храни сьомгата е доста популярна и се среща във всякакъв вид. В хубав ресторант вечеря салата, основно и десерт на човек излиза между 10 и 40 паунда, с вкл цена за алкохола и бакшиша.

салата сьомга

салата сьомга

бяла риба със сметанов сос и зеленчуци

бяла риба със сметанов сос и зеленчуци

пай с крем брюле и ягоди и валинов сос

пай с крем брюле и ягоди и валинов сос

тези снимки специално са от университетския ресторант, частта в която се хранят преподавателите

Каледонския университет е един от двата в Глазгоу, град с около 700 000 жители; образованието се заплаща от държавата, университетът има стари, но реновирани и нови сгради, като цяло е модерен и приветлив; чуждестранните студенти са относително малко

това е част от новата част на Университета, място, с което се гордеят – модерно решение и архитектурно и организационно – това, което се вижда е администрацията, изнесена в подобно общо помещение, от другата срана са удобни кресла и места за кафе и разговори на студентите, а по средата е една колона, в която на горните нива е разположена библиотеката, автоматизирана – избираш книга от електронния каталог и като в Хари Потър тя ти се доставя сама 🙂

модерната част от Каледонския университет на Глазгоу

модерната част от Каледонския университет на Глазгоу

още една снимка от университета

още една снимка от университета

p.s. във FB съм качила още снимки