Ура за възможностите за образование отвъд учебника и Училище Френе в Бургас!

4txclx7mi9_p101069400_07_27_10still010

Много е хубаво, че на все повече места из България има смислени алтернативи на държавното училище и все повече родители имат избор за децата си! Едно от тези места е училище Френе в Бургас и за него ми се иска да разкажа днес.

Френе използват похвати от съвременни образователни методи: проекто-базирано обучение, учене чрез преживяване, междупредметни връзки (мултидисциплинарност), Монтесори педагогика, сугестопедия, демократично образование, самонасочено учене.

Ето и ценностите им:

„Ние развиваме свободно училище, което предлага образователни услуги за деца и възрастни в подкрепяща и спокойна среда. Посредством внасяне на иновативни практики и постигане на синергия между най-добрите от актуалните методи на обучение, Училище “Френе” работи за реформа в българското образование на местно и национално ниво.“

Поздравявам екипа на Френе за смелостта, подхода и усилията! И всички родители, които избират мъдро за децата си!

Интервюто с Николета – основател и ръководител във Френе – тук.

Женски истории: менструация и неравноправие. Непал.

bl2

Историята, която споделям тук ми разказа Санджу. Тя е на 20 и е родена и живее в Катманду – 5 милионен град, столица на Непал. Основната част от хората в Непал са хиндуси. И на повечето жени и млади момичета в Непал се случва това.

Темата за женствеността, менструацията, бременност, женско здраве е тема табу в това общество. Дори майките рядко говорят за това с дъщерите си.

Санджу споделя, че когато жените са в менструация трябва да живеят в ъгъла или в обора, мястото за животните в къщата. Нямат право да излизат от дома си, да влизат в храмове, да поднасят храна. Тя няма с кого да говори за това. Бунтува се и редовно нарушава тези правила, с което си навлича гнева на роднини и родители, които й се карат и наказват.

Отскоро конституцията позволява на хората в Непал да променят, ако желаят, своята религия, но това е силно социално неприемливо и почти никой не го прави. Санджу също не може, макар да иска, да смени религията си.

Сексът преди брак е силно нежелан и социално неприемлив също.

Здравното образование липсва. Отскоро имат и използват дамски превръзки – все още са лукс.

bg5

Жените не се хранят заедно с мъжете, а по-скоро слугуват, изчакват мъжете да се нахранят и ядат сами след това. Те масово не работят – не ходят на работа, т.е. основно работят къщна работа, отглеждат децата. Животът им никак не е лесен.

bl3

Жените от снимите са от улиците на Катманду. Всички снимки са направени с позволение.

Ура за Камен! Магия, страст и любов са нужни, за да създаваш живот

81859141_10215133329836478_5161985978901987328_o

Камен е млад, пъстър, действащ, мечтател, планинар, цветар, предприемач, образован човек, който решава да се върне на село и да започне свое производство на цветя. Прави го със страст. С малки стъпки. Прави го. Все по-успешно (виж долу снимката).

Запознахме се с Камен Бакърджиев на обучение, което водих за комуникации за Академията за местни предприемачи на Rinker. Историята му ме плени и затова реших да ви запозная и вас с него. Ето, в това интервю:

Как се роди идеята ти да се занимаваш с цветя и да оставиш големия град?
Цветята са страст. Занимавам се с тях и ги изучавам още от дете в градината на баба ми на село, а малко по-късно и в университета, където придобих степен магистър Ландшафтен архитект през 2011 г. По препоръка на преподавателката ми по цветарство, бях назначен на позиция Технолог цветопроизводство в голяма столична оранжерия, където по-късно бях повишен в Мениджър. (бившата вече Озеленяване ЕАД) . Натрупаните опит и контакти използвах, за да разработим с приятел малките оранжерии в парк Врана. Исках обаче да погледна как е и от другата страна и се върнах стъпка назад като започнах работа като продавач-консултант в сектор Градина на голяма верига хипермаркети- дотогава партньор, днес- конкуренция. Научих повече за бизнеса и клиентите и решех, че съм готов да приложа знанията, работейки за себе си. Локацията избрах неслучайно. Тъй като смятам, че Камен-ът си тежи на мястото, а семейството е единственото, което безусловно те подкрепя, се завърнах в родното си село Орешник след 12 годишна изневяра със София. С малко спестени средства от последната заплата си построих малка оранжерия в двора на къщата си, в която произведох първите си цветя, които впоследствие успях да продам.

Магия ли е това? Имаш ли своите тайни?
Магия, страст и любов са нужни, за да създаваш живот. Засявам семена, треперя над бебета, отглеждам подрастващи и когато съм сигурен, че са достатъчно зрели и здрави, за да се справят сами ги изпращам при приемните им семейства. Именно погледът ми над цветята като живи същества, всяко със своите нужди и характер определят тайната на моя успех.

Кои са най-големите предизвикателства за предприемач като теб специално в този бизнес и по принцип?
Както казах, работя с живи продукти, които имат за цел да даряват радост, възпитание и култура. Това според мен е изключително отговорна задача. Като повечето малки предприемачи, стъпили на една от сцените, които винаги ще бъдат актуални, аз се сблъсквам и с конкуренцията, с която трябва да се съобразявам, за да бъда актуален на пазара. Лично за мен предизвикателство е да не загубя цветния си дух, обръщайки цялото си внимание върху печалбите. Всеки бизнес трябва да е в полза на обществото, не по-малко, отколкото в лична.

Къде могат да те открият хората и да видят прекрасните ти цветя?
Мога да бъда открит във фейсбук страницата ми „Цветята на Камен”, която за сега нямам особено време да поддържам, в групата „Цветя от производител/и”, където в сезона могат да разглеждат актуални снимки на произведените от мен цветя, както и на място в оранжерията.

Ето я и Номер 2! Ще я нарека Сиса, на името на колата, без която нямаше да постигна мечтаното. :) Ето, че и на село може човек да се развива и расте!

Ето я и Номер 2! Ще я нарека Сиса, на името на колата, без която нямаше да постигна мечтаното. 🙂 Ето, че и на село може човек да се развива и расте!

За всеки, който сега решава да опита нещо свое какво би казал?
Бих казал: „Давай смело, лесно е!”. Пет лева в джоба, спечелени от собствен бизнес, в който гориш имат много по-висока стойност от десет, заработени като обслужващ чужда идея! Свободата, която собствения бизнес ти дава да изразиш себе си е безценна!

Пожеланието ти за 2020?
За 2020, освен здраве за мен и близките ми си пожелавам още повече цветя, още повече доволни клиенти и да не загубя пламъчето, което ми носи удовлетворение от бизнеса(работата).


Искрено желая успех на Камен!

Голям праз или за какво говорих на TEDxStaraZagora

IMG_4003

Второто ми участие като лектор в TEDx събитие бе миналата събота на TEDxStaraZagora (първото бе TEDxNBU и бе на тема книги и четене) и говорих на тема Голям праз.

Основата на лекцията ми бе постът ми от преди време 7 урока за бизнеса, които научих от моята градска градина, като допълних 7 урока от градината за семейството, бизнеса и обществото.

  • Грижа
  • Постоянство
  • Сезони
  • Цикличност
  • Мяра
  • Изобилие
  • Разнообразие

И върху разнообразието бе акцентът.

Еднообразието като: птицефрема, огромни площи с моно-култури в земеделието, армията на лошите във всеки филм (Междузвездни войни, The Wall), мечтата на всеки диктатор

vs

Разнообразието във всичките му форми и цветове. За това колко е хубаво да сме различни и да сме заобиколени от различни хора. За разнообразието в семейството, при отглеждането на деца, при създаването и ръководенето на бизнес, в обществото като цяло. За всички велики личности, които са екстравагантни, ексцентрични, много различни, но са дали много за това, което сме като общество и цивилизация днес.

Част от темите бяха за мигрантите, за градското земеделие, за нуждата на всеки човек от заземяване, от връзка с природата, близост до храната като произход, за климатичната криза, за диктурата и демокрацията … знам, много пластове се насложиха.

Презентацията ми е онлайн тук за по-любопитните.

Благодарности на Люба за търпението при избора на жълтата рокля, на Томи, че ми изслуша мислите докато си конструирах презентацията, на Венко за поканата, на Далиел и Любо и Маги за пътя, за всички други вдъхновяващи лектори на сцената (без скандалната, за която още не мога да приема …). Мерси и на Яшо, че е такъв щур да ходи по протести с праз (и тоалетна хартия) и да ми дава възможност да „стъпя“ на това пост-фактум, когато говоря за промяна и за търсенето на най-добрата версия на себе си.

 

Ура за Мария Маринова и обновената градина-площадка за игра в Люлин

67761883_458910134697873_6552495191603806208_n

Мария е майка-хакер. Решава, че средата, в която живее не й допада и … я хаква. Как ли? Ами – променя я. С креативност, проактивност и усилия, които си заслужават. Прави чудно междублоковото пространство около дома си. Ето как – споделя в този разговор. Вдъхновение е Мария и ми се иска повече хора да разберат, че каквото не ни допада можем да променим.

Как реши да се заемеш с облагородяването на градината-лощадка около вас?

Всъщност всичко е стечение на обстоятелствата. От няколко години тази площадка се беше беше превърнала в паркинг, въпреки многобройните сигнали. Лично аз съм подавала няколко пъти. Резултатът не се променяше. Дали не са реагирали на сигналите, дали просто отвреме навреме плащат нарушителите глоби – не знам, но си паркираха все така. Площадката от друга страна спря да се посещава от майки с деца, деца, възрастни хора. Има три метални катерушки, които са от моето детство. Една пързалка в полуразпади един пясъчник, който отдавна е превзет от треви , бурени, храст. Преди може би десетина години поставиха пет пейки. Практически нито е привлекателна, нито пък особено безопасна за игра. Прозорците ми гледат към площадката – кофти гледка. Добави и боклуците, които все още някой си хвърлят през прозорците и отврат. Дъщеричката ми е в тази възраст, в която излиза сама навън вече. Все трябваше да клефкам по другите площадки или да си седя на тръни къде е, какво се се случва. Не, че и сега не съм, но е различно. Мога да се покажа на прозореца и да проконтролирам нещата. Живея на първия етаж. Ако, се налага предполагам ще скоча и през прозореца. 😊 И така се стигна до 1 юни 2019 г. Всяка година се виждам в приключение къде да я заведем. Е, тази реших да и създам приключение. Сглобихме в къщи библиотечката. Изнесохме я. Още няколко дъски. Трите чадъра. Бои. И с приятелка и нейните две деца ги боядисвахме, изписвахме, инсталирахме. Децата си изкараха един готин първи юни, а аз започнах надуването на моя балон.

Това за балона – чух нещо подобно от една изключително мотивираща и надъхваща жена – Радосвета Стаменкова. Много моя философия ми дойде. Ако всеки подреди своя свят и сетне го събере с тези на другите, без да навлиза твърде в тяхното лично пространство, нито пък те в неговото, приеме качествата и недостатъците, и те неговите… образно казано, ако всеки надуе балона си, съберем ги и тогава общата ни къща ще полети, ще се издигне. И дори да се спука някой няма да е драма.

68702580_683198932198048_4741490714775388160_n

Как премина подготовката и работата по този проект?

Подготовка!? Няма такава. Вечер ми хрумва нещо – библиотечка, чаша от гуми за цветя, пейка, роял… – на следващия ден го реализирам. Не, не ми хрумва. Нямам ччак такава фантазия. Ровя се из пинтерест pinterest, виждам нещо, което ми харесва, и стига да е по силите ми, възможностите го претворявам. Истината е, че има стотици невероятно яки идеи, но аз правя само онези, които мога да сглобя и изработя от дъски от палети, плоскости пдч, мдф и подобни. Чадърите пък са от приятели. Написах един статус, че ми трябват цветни чадъри и много приятели се отзоваха.

Имаше ли подкрепа и от кого?

Да, имах и имам. Съпругът ми, който някак остана в сянка. Той е човекът, който към момента се е нагърбил основно с бюджета на семейството ни, което ми дава възможност и време да се захващам с подобни щуротии 😂 Винаги ме е пподкрепял, независимо дали харесва или не някоя поредна моя шантава идея. Подкрепа имам и от приятели – къде морална, къде финансова. Не, градинката и всичко цифром и словом струва 50 – на лева. За бои, за пръст, за цветята. И приятели са се включвали кой с пет, кой с десет лева. Така че, един балон, два балона, дузина балони и продължаваме напреТ😁

68426798_1725933380884575_544630414665318400_n

Кой се радва най-много на новостите? Децата? 

Разбира се, децата. Площадката отново заживя. Страхотно е да чувам под прозореца си отново детска глъч. Епично е да видиш как по късна доба тийнове си светят с телефоните и четат стиховете изписани на пейката. Как всеки божи ден от вече три месеца възрастна жена подкрепяна от дъщеря си, защото е трудно подвижна идва поседява на пейката, гледайки децата как играят на „Не се сърди човече“, което се оказа голям хит 😊 Автомобилите драстично намаляха. Мръсотията също. Всеки ден преди да си тръгнат една компания измита и изхвърля импровизиринати кошчета – две кутии от сирене, май. Имам планове да направя и такива, които ще се впишат в „стила“ на градинката. Не всички са радостни и доволни. Но, са малцинство. Дори не желая да говоря за тях. Такива турбо киселяци винаги е имало. И по врремето, когато аз бях дете…в динозавърската епоха 😁

Какво ти донесе този проект?

Какво ми донесе ли? Много, ужасно много. Най – вече ми върна вярата и надеждата, че рано или късно отново ще сме държава на гражданите, а не на мафията, че ще бъдем нормални, казано простичко. Няма начин това, в което се затънали днес да е вечно. Не така е устроен светът. Ще рухне. Може би няма да доживея този момент, но поне ще знам, че аз съм направила всичко по силите си, така както го разбирам, за да останем на светлата страна. И най – паче ми носи увереност, че децата ми искат също да са от джедайте 😊

Не знам точно. Казах го и на друго място. Това да дам интервю, да изляза от зоната си на комфорт – анонимността е само и единствено, защото предполагам, че това може да се превърне в „Предай нататък“. Един невероятен филм впрочем. Изключително вдъхновяващ. Истината е, че не е трудно. Не отнема и кой знае колко време. За средства вече казах. Минимум. Моят опит – стана ми смешно, честно. Не съм направила нищо, което да не може да направи всеки.

Сигурна съм, че има много хора, с далеч по – големи умения от мен с боравенето със зеге, чук, тесла и четки. Тук няма не мога. Единствено искам – не искам. Трима съседи, примерно и един уикенд. Ще кажат, да ама общината, държавата… и ще са прави, но аз просто се уморих и остарях да ги чакам да си свършат работата. Не искам и децата ми да остареят в очакване.

Как може твоят опит да се приложи и другаде и би ли помагала?

Да, бих помогнала, но единствено на гражданска инициатива. Нищо, което което би имало общо с община или пък, ако усетя, че е с някакви скрити подбуди.

Климатичната криза и какво може да направи всеки от нас

IMG_3258

Какво може да направи всеки от нас за забавяне климатичната криза, която вече силно настъпва? Попитах във фб и получих 75 отговора. Вероятно малко хора си дават сметка какво се случва с планетата ни, какво сме й причинили и продължаваме да причиняваме. И вероятно още по-малко хора смятат, че могат да направят нещо, за да променят хода на климатичната криза, която вече настъпва.

Всеки може да направи нещо. Някои повече, някои по-малко. Но да, личното ми мнение е, че всеки може и всеки трябва да направи, колкото може. За пример ще дам малкото момиче Грета, което в момента засрамва всички ни и алармира целия свят по своя начин.

Ето част от споделеното от моите приятели на стената ми във фб за това какво може да направи всеки. Включила съм цялото многообразие от мнения по темата:

Маргарита: „В България да се смени правителството с друго, което разбира за какво става дума“

Валентина:Да притиска държавата си да вземе мерки на високо ниво. Едноличните действия вече не са достатъчни, за съжаление.

Радко: „Всеки пътува вече много и затова нека странстванията ни бъдат с минимален екологичен отпечатък. Например да намалим отпадъците, които генерираме, да ползваме минимално самолети и автомобили, а по-често влакове и т.н. Иначе споделената икономика също мисля, че може много да помогне за да забавим климатичната криза

Мария: „Да рециклира, да засади дърво, да ограничи сериозно пластмасата в ежедневието си, да пие от стъклено шише, да не купува ненужно опаковани продукти в пластмаса, найлон, картон. Да пести ресурсите от всякакъв вид, а не да разхищава, сякаш друг след него няма да обитава прекрасната ни планета. И най-вече, да го прави с постоянство ис примера си да вдъхнови и други. Това е добро начало, според мен.

Веселин: „Да ползва електрически транспорт, когато е наличен (метро, влак, тролей, спарк). Да пие чешмяна вода. Да отбягва месото. Да яде сезонни плодове.

Анета: „Скоро бях на курс за устойчиво развитие към Университета в Копенхаген и за първи път се докоснах до реални цифрови данни какво се случва с планетата ни… Бях много изненадана например, че над 70% от питейната вода на Земята се използва за земеделието. И това е малък пример, общо казано – нещата са много зле. Ако до 2050 не се вземат мерки да няма повече от 2 градуса повишение на температурата, ще стартира обратно броене… Всеки може по малко: да посади дърво, да ходи повече пеша или с колело, да намали, доколкото е възможно отпадъците, да не хвърля нищо пластмасово, където му дойде на ума и изобщо да намали употребата на пластмаса, ако има фирма – да помисли за акции, свързани с корпоративната социална отговорност в посока екология и т.н. Но големите мерки могат да се вземат само на правителствено ниво и от мощните корпорации. И тук вече удряме на камък…

Дарина: „Страхотен въпрос.
В личен план са куп нещата, които можем да направим, но трябва поотделно и заедно.
По-горе има изброени много добри действия – от разделно събиране на отпадъци до засаждане на дърво.
Основа за тази промяна е мирогледа към света и околните – като например да спрем да купуваме още и още от същото.
Няма да спра да давам за пример Patagonia и нейната кампания Don’t buy this jacket

Иван: „ Природата ще намери начин да си регулира климата. Ако човека е причината, ще си го реши, какво тук значи някаква си личност.

Филип: „Хората могат да спрат в истерия да купуват всичко, което им рекламират (и от което нямат реална нужда). Само че тогава ще последват ужасяващи констатации за спад на потреблението и свиване на икономиката.
Иначе, едни от малкото според мен смислени неща, за които никой няма да се самоупрекне, са инсталирането на дебела и качествена топлоизолация и на соларни колектори за топла вода, ако е възможно. Второто е многократно по-ефективно от широко рекламираните фотоволтаици.

Юлия: „Дървета, дървета, дървета!

Никола: „Vote green!“

Десислава: „Докато имаме мисленето „от мен нищо не зависи“ и чакаме някой друг да направи нещо вместо нас (държавата, съседа…) или оправдаваме бездействието си с това, че няма климатични промени, нещата наистина няма да се променят. Истината е, че каквото зависи от всеки от нас, трябва да си го поемем като отговорност – да участваме в акции на екологичните организации (за засаждане на дървета, за почистване на местности), да се интересуваме от това какво направят и да го правим заедно с тях, ако не ни стига енергията да го правим сами. Може дори само да подкрепяме финансово малки екологичи организации, които сме проучили и им имаме доверие и ще свършат много повече работа от големите гиганти, в които по-скоро потъват едни пари в една бездънна яма..

Павлина: „Go vegan!“

Явор: „1) Да подкрепяме политическата свобода, свободната търговия и бурното развитие на индустрията в третия свят, което води до забогатяването на тези региони. Бедният човек цапа, богатият може да отдели ресурс (морален и материален) за опазване на средата. Така че, още малко (едно поколение, може би), както върви, Китай, Индия и Субсахарска Африка ще престанат да растат демографски (както ние сме престанали) и ще имат нужните ресурси да се грижат за своята среда.
2) Да се пазим от квазирелигиозните екстремисти а-ла Грета Тунберг и свързаната с тях пропаганда на нов, екологичен тоталитаризъм. Да се образоваме от истинска наука, а не от квазинаука, която доказва предпоставени изводи. Да си спомним, че през 70-те предвиждаха края на света да дойде през 2000, а през 90-те – около 2020; че досега сме имали много апокалиптични прогнози, които не са се случили. Да се пазим от свързаната с това компенсираща психология – като си дадем ясна сметка, че около нас е пълно с хора, които компенсират материалния и моралния си провал в личния живот, като заемат псевдоморалистични позиции по мащабни социални проблеми.

Вихра: „Рециклиране, засаждане на дърво, намаляване на употребата на пластмаса, ефективни домове… Всеки може и трябва да направи нещо, но е добре да се мисли малко и да не падаме със затворени очи в капаните на режисираната паника.

Дани: „С моето семейство всяка пролет засаждаме плодни дръвчета. Събираме и рециклираме пластмаса, стъкло, хартия, дрехи. От зеленчуковите отпадъци си правим компост и наторяваме овошките. Предимно ползваме метро за придвижване. Имаме и филтър на комина на камината ни.

Теодоси: „Личния ми транспорт основно е велосипеда.

Зорница: „Като човек, садил дървета и отглеждащ (със спорадичен успех) градинка, мисля, че най-доброто, което може да направи отделният гражданин, е да потърси други отделни граждани, с които да се обедини и да настоява за законодателни промени. Например такива, които забраняват производството на ред излишни пластмаси. Защото героичният единични усилия са красиви и достойни, но за реален ефект трябват общи действия. Законите съществуват, за да служат на общото благо. Ако нещо е произведено в големи количества, то производителят ще направи всичко възможно то да се ползва; и индивидуалният аскетизъм ще се изгуби на фона на масовото насърчавано потребление, на рекламите, които ти обясняват колко достъпен е лесният живот

Екатерина: „Аз внимавам какво и колко купувам, най -добрият начин да влияем е с парите си. Не си влагам парите в нещо, което не ми харесва. Когато е масово, загубите им ще са сериозни, а те само от това разбират. А иначе личното ми поведение – разделен боклук, директна грижа за природата-градинарство, ходене пеша, отказ от торбичките при пазаруване.

Борислав: „Да изчисли въглеродния си отпечатък (има много калкулатори за това в Интернет) и да започне да го намалява, чрез мерки в потреблението си, транспорта си, ползването на енергия. Отделно, да засади дървета, да подкрепя политици с отношение към темата и да популяризира своите действия сред близки и приятели.

Мишо: „Да прилага политически натиск, да гласува за онези, които са склонни да променят системата, защото прехвърлянето на всичката тая отговорност върху отделни индивиди (вместо върху полит-икономическата структура на обществото) е недостатъчна.

Леа: „Първо да прочете Торо (Thoreau). За да види с колко малко може да се живее нормално.

Даниел: “ Да се обединим около 1 стратегия, която създадем ЗАЕДНОООО!!!

Ако действията ни стигат само до писане и дискусии онлайн, наистина нищо няма да се промени. Милата ми малка баба казваше „Лозето си иска копане! Взимай мотиката и почвай!“

Бони: „Абсолютно нищо не може да направи обикновения човек персонално, докато огромни икономики като тея на Китай, САЩ и тн изхвърлят милиарди тонове отрови в атмосферата. Всичко друго е капка в морето. Единственото, което могат да направят хората е да въздействат някак на това, но няма да го направят. Ще се стигне до критична точка и чак тогава може би ще се вземат мерки, но вероятно ще е късно

София: „Не съм съгласна. Всеки може да направи нещо – да загасва лампата след себе си, да спира водата докато си мие зъбите, да вади зарядното от контакта след като си зареди телефона, компютъра и т.н., да ограничи максимално ползването на кола, автобус, самолет и ги замести с колело, тролей, метро, влак; да се ограничи ползването на хартия, да се купуват храни, които не са минали половината свят да стигнат до нас, да се пазаруват дрехи втора употреба и още, и още. Нарича се „какъв въглероден отпечатък оставяш“.

Константин: „Мила приятелко, понеже често питаш сериозно, този път и аз ще се включа в отговорите/коментарите, но с възможно най-минорното мнение. Аз вярвам, че всички ние – човеците, които създаваме нашето (може би гражданско) общество, имаме силата, властта и отговорността да променяме света към по-добро. Заедно, но поотделно – всеки, кой колкото сили и възможности има. Важното е усилието да бъде във вярната посока… Това е идеализъм! Нека ти разкажа какво ми се случва на практика. Като много „зелен“ и отговорен човек, съпругата ми реши освен да се грижи за градинките, зелените площи, цветята и чистотата на околоблоковите пространства в нашето ж.к. Борово, да засадим и няколко дръвчета – колкото позволява малкото, все още незастроено пространство в квартала. Засадихме 7 (седем) фиданки на липи. Прекопахме местата за засаждане. Изчистихме ги от какво ли не… Набихме колове, за да ги укрепим. Резултатът: 6 се хванаха, едно беше „удушено“ от гражданин с висока гражданска култура, който уви около него скъсани кабели, висящи от околните блокове, за да не пречат по тясната уличка да минават коли, оборудвани с двигатели с вътрешно горене. На това място усетих първата горчивина от усещането за безпомощност и липса на подкрепа в името на забавянето на климатичната криза. Втората горчивина беше, когато направих някои сметки: останалите живи дръвчета, за да оцелеят, се нуждаят всяка седмица да бъдат поливани. Това прави по около 20 литра вода на дръвче, или 480 литра, което близо половин тон вода месечно. Това еко-съобразно ли е? Тези дръвчета ще успеят ли да компенсират разходвания природен ресурс, за да оживеят? И по-правилният въпрос е: Ще им бъде ли даден шанс да компенсират разходвания природен ресурс, предвид на безогледното презастрояване в нашия квартал. Понеже големи, здрави и стари дървета бяха унищожени пред очите ми в името на законното презастрояване…

Григор: „Да не прави нищо, за да напредне тя максимално бързо и силно. Току-виж дойде акълът на някои, които я отричат или които темата не ги вълнува. Защото да я оправяме без тях ще е като да ограничаваме пикаенето в басейна на доброволни начала…

Радосвета: „Да, сади дръвчета. Да сади нови идеи и навици сред най-младите

Невена: „Според мен за нашите малки индивидуални крачки вече е много късно. Не че не са важни, но с тея 18 месеца, които прочетох онзи ден, на високо равнище трябва сериозно да се решат спешно някакви мерки. Ако ще всяка държава да засади по Еди си колко дървета, и сериозно да се замислят. Твърде късно е за съжаление

Александър: “ 1. Да слезем от колите и да ползваме колела, тротинетки, крака. Това е и полезно, освен еко.
2. Масово продавачи и сервитьори ми „подаряват“ торбички, сламки и други пластмасови неща. А когато кажа, че не искам, се започва „ама тя е безплатна“, „ама тя е за вас“, „ама иначе ще си изтървете нещата“, „ще се смачкат“ … Правят го с усърдие, все едно взимат процент от всяка торбичка. Това трябва да спре.
3. Градско фермерство – да произвеждаме поне част от храната си и да намалим ежедневното транспортиране на храна с километри.
4. 3D принтиране – много по-ефективно е да си произведем нещо, когато ни потрябва и да си го получим тук и сега, вместо то да се произведе, транспортира и скалдира в милиони бройки, които да залежават някъде си докато бъдат купени.

Елица: „На индивидуално ниво се опитвам да правя доста неща – спиране на тока в стаята, в която не съм; не ползвам найлонови торбички; изхвъплям хартията и картона отделно; нямам личен автомобил и ползвам само обществен транспорт; не си купувам често дрехи и нямам проблем да си купувам дрехи втора употреба и др. Проблемът е че като вляза в магазина, всичко е опаковано в пет различни пластмасови опаковки, като си поръчам пратка отнякъде и тя ми идва опакована с хиляда целофана, а в момента в който се качя на самолет и ми сервират храната в куп опаковчици и целофанчета и с приборчета за еднократна употреба, имам чувството че всичките ми усилия отиват по дяволите. Защото с един презокеански полет на един-единствен самолет се генерира повече пластмаса отколкото аз ще генерирам за половината си живот. Това няма да ми промени навиците, но е обезсърчаващо.

Снимката е илюстративна, направих я наскоро при посещението ми в с. Долни Вадин. Свързана е с темата по няколко различни начина и се надявам връзката да е повече от видима.

Благодаря на всички, проявили активност по темата! И правещи го всеки ден! Продължаваме напред!

С това стартирам серия публикации по темата за климатичната криза и нашата готовност за промените, които настъпват. Защото смятам, че наистина е важно. А някак говоренето по тази тема е недостатъчно, счита се за маргинално. Нямаме готовност, а можем и следва да имаме.

Ура за Жаси! „Не знаех какво е трибой преди три месеца, а вече съм шампион“

Jasmina-7

Това прекрасно момиче на снимката е най-силната жена в категория до 52 кг в България! Познавам я от доста години и знам, че каквото си науми – прави го! Смела, действена и усмихната – истинско вдъхновение е Жасмина Гевезиева! Затова и я поканих да си поговорим 🙂

Жаси, разкажи ни за своя голям успех в събота! Как се случи?
Хехе, тепърва предстоят големите успехи…надявам се! Случи се след много тежка диета и всекидневни тренировки през последните два месеца. Започнах подготовка в средата на януари след като в края на декември решихме с треньора ми да участвам в Републиканското по силов трибой. Забавното е, че дори не знаех какво е трибой допреди три месеца, а вече съм шампион. Това се дължи на добра силова кондиция, която поддържах през последната година с чести функционални тренировки.
Последния месец беше много тежък. Наложи се да сваля 8 кг за един месец, за да вляза в категорията, в която имах реален шанс за злато (до 52 кг). Отслабването е предизвикателство, но по-забавното беше, че едновременно с това трябваше да вдигна сила, за да съм конкурентна. Как се случи – висок протеин, голям калориен дефицит, съчетаване на силовата и техническа тренировка с 45 минути кардио след края й. Лудница. Издържах. Успях. И научих колко много мога да бъда силна психически и физически.

Как реши да се занимаваш със спорт и какъв път измина?
Винаги съм била активна и обичала спорта. Но никога не съм се презентирала открито, защото заради честите преяждания почти винаги съм изглеждала пухкава. Стъпих във фитнес залата на 14 години, след което шест години активно тренирах тае-бо. Голяма любов. Наложи се да спра груповите тренировки, тъй като трябваше да започна стаж и не можех да се съобразявам с конкретните часове. Обратно във фитнеса. Впоследствие се запознах отблизо с бокс, муай тай, функционалните тренировки, крос фит. В последната година съчетавам груповите кондиционни тренировки с индивидуални тренировки при треньора ми д-р Владислав Андонов. Започнахме работа с него, тъй като имам дискова херния и силовите тренировки заздравяват кръста и се отразяват много добре на формата ми. Вярвах, че ще се разберем добре с него, тъй като е лекар и познава добре човешкото тяло. Отделно имаме еднакви виждания за храненето, което е ключовo.

На всички хора, които ще прочетат това интервю и видят себе си със същия проблем какво ще кажеш?
Можете да се справите сами с хиперфагията, стига да имате устойчиви навици, които Ви движат в желаната посока.
Аз вярвам, че промяната идва чрез най-дълбокото ниво на поведенческата промяна – промяната на идентичността.
Затова:
Решете (и тук наистина вземете окончателно решение) какви искате да бъдете. Примерно в моя случай – здрав, атлетичен човек, който поема грижа и отговорност за себе си.
Доказвайте новата си идентичност чрез малки всекидневни победи. Това е ключов момент да си повярвате.
Ключова също така е средата. Трудно е нови здравословни навици да оцелеят в негативна среда. И не на последно място и работещо за мен – вземете си партньор, на който да се отчитате всекидневно. На тези и още техники за поведенческа промяна ще наблягам в платформата, която разработваме заедно с треньора ми, за да помагаме на хора с това състояние – Binge OFF.

Разкажи за Binge OFF като бизнес идея и като лична история?
Binge OFF е първата онлайн платформа, която ще предоставя индивидуални програми и онлайн обучения с научнодоказани, устойчиви и измерими методи за прекратяване на компулсивните преяждания завинаги. Вярваме, че навиците, правилно изготвения хранителен и тренировъчен режим са напълно достатъчни, за да се прекъснат епизодите. Без необходимост да се стига до психотерапевт. В момента се сертифицирам по холандска система за научнообосновани методики в натуралния бодибилдинг, отделно съм записала и най-детайлната академия в света за поведенческа психология, в частност – изучаване на методи за изграждане на нови навици и разрушаване на стари.

Относно зараждането на проекта – ти, Марина Стефанова и Rinker център сте главните „виновници“. Отидох на предприемаческо обучение през януари с цел да валидирам идеята. Бях запасена с огромен ентусиазъм, личен и обществен проблем, решение, добро познаване на купувача, комуникационна стратегия….и нулев бизнес план. Благодарение на теб и Марина за 8 дни работа имах завършена концепция, сметки, юридическа яснота, идея за Фондация и пет бета-тестера. Тогава Binge OFF се зароди. В момента прохожда. А скоро и ще спринтира. Обичам да живея и работя на бързи обороти.

Още какво ти предстои?
Страшно много неща. Годината е разписана до средата на ноември, надявам се да изпълня по-голямата част от целите. Голямата промяна за мен е, че от дългогодишен специалист по дигитален маркетинг и продажби сменям попрището – ставам социален предприемач. Със сигурност ще работя страшно много в насока по-голяма познаваемост на състоянието хиперфагия, за да могат повече хора да разберат за него и да се разпознаят. Планирам няколко състезания. Планирам и почти едномесечна почивка в няколко азиатски държави. Ще дам най-доброто от себе си, пък да видим.

Пожеланието към себе си?
Здраве. Другото го мога.

Позитивните промени, които започнаха през тази година в България

993748_832048150161425_4886313529167002474_n

В края на годината е време за равносметки. Още не ми беше дошло време да си правя моите, но Любо (от Хармоника) ме провокира тези дни с въпроса „Посочете поне 10 позитивни промени, които започнаха през тази година в България.

Леле, много се затрудних от въпроса. По принцип съм от хората, които се оглеждат активно за доброто наоколо и никак не понасям мрънкане без действие. Нооо тук, така формулирано от Любо се притесних а/ защото се търсеха цели 10 и б/ защото трябваше да са през тази година и в/ защото трябваше да посоча имена на организации, хора, свързани с това.

Е, поразмърдах си мислите, а за по-сигурно и попитах приятел, т.е. постнах въпроса (в по-семпла версия, само с 3 примера) във фб.

Ето споделеното от приятелите ми във фб:

  • Може би продавачите в някои големи магазини станаха по-любезни. Илия Б.
  • Промените по закона за личната помощ, за които протестираха майките на деца с увреждания. Лора Д.
  • Първата започна в мен. Това доведе до всякакви други! Сериозен съм! Орлин Д.
  • Отпадна роуминга, вдигнаха минималната заплата, повишиха заплатите на учителите. Пламен М.
  • Получихме силно представяне на стартъп средата в Silicon valley. Капачки за бъдеще мотивираха обществото да събира за благородна кауза, запитванията за инвестиции в северна България се увеличават. Кристиан М.
  • Много хора около мен започнаха да използват бутилки и торбички за многократна употреба. Николета С.
  • Въведе се предмета „компютърно моделиране“ в 3 клас 🙂 Отвори врати Техномеджикленд. Събрахме пари за ремонт на покрива 🙂 (голям блок с 50+ апартамента). Тодор Я.
  • #несисама Лидия О.
  • Освен, че майките устояха и принудиха висящите в парламента да започнат реформи, честно, за друго не се сещам. Има много хубави неща – медали, инициативи, граждански активности, които се случиха, но те не са промяна. Валентина З.
  • Приеха Закона за личната помощ и ще тръгне реформа там, 3. Научиха се да приемат подадени оставки. (всичко това благодарение на тягостни протести). Милена А.
  • Хората започнаха да протестират аргументирано. Обществото „разбра“,че има хора с увреждания и че те също имат право на нормален живот. Все повече стопани на домашни любимци вече почистват след тях… Росица К.
  • Хората започнаха една идея повече да се интересуват от това доколко медиите им поднасят достоверна информация. Повече хора започнаха да четат повече книги. Хората започнаха да бъдат по-състрадателни едни към други без значение положение/цвят на кожа/сексуална ориентация. Лора К.
  • Проектът за Национална детска болница помръдна от мъртва точка за пръв път от 30 години насам. Цвета Б.
  • Говори се все повече за важността на образованието и четенето. Ремонтираха част от пътя София-Перник и се справиха добре. Погрижих се за здравето на близките си, а болниците се представиха добре – доволна съм от медицинското обслужване през тази година. Поли К.
  • Все повече си личи, че има гражданско общество – гласността срещу лошия ремонт на Графа, протестът на майките, следенето на лошия въздух са първите признаци, че има гражданско общество. Лек ръст на БВП, стабилен BBB-/A-3 рейтинг, вдигане на заплатите… икономиката расте и то по-бързо от повечето страни в Европа. И… като цяло успешно европредседателство. Електронни винетки, електронен документооборот и, да се надяваме, по-малко лелки в общините…Петър С.
  • Кинофестивал не-Възможното образование; Представление по Шекспир пълни театралните салони в страната с тийнейджъри. Наемане на Коледни елхи. Ману М.
  • Закон за хората с увреждания. Закон за личната помощ. Предстои и новият закон за социалните услуги да започне да случва хубави неща за социалното предприемачество. През тази година МОН създаде официално широк консултативен съвет по въпроси, свързани с жестовия език и глухите хора. Започнахме работа и там. И то доста активно. Благодарение на зам. министър Сачева. Протестите показаха, че всъщност можем и по-добре да протестираме. Започнахме реално да ставаме по-съпричастни по теми, свързани с приемането, многообразието и приобщаването. Ашод Д.

Ето и моите мисли за позитивните промени в последно време, добавени към горните:

  • Стартира доста активно проект за споделена градска градина (Горичка)
  • Проведоха се обучения за малкия и среден бизнес в няколко града пилотно в дигитални умения, безплатно за бизнеса, доста смислено, участвах в този проект, тук и новата роля на библиотеките е доста подчертана (Глобални библиотеки). Тук коментар и от приятел Стоян М. „Това, което сте направили по този проект наглед е малко, хаотично и незначително. Всъщност е страхотно и има огромен потенциал, защото е модела, по който може да се шунтира мафиотската ни администрация. Представям си как се разраства и дава шанс на натикания в ъгъла малък бизнес да си стъпи на краката.
  • Александър Шпатов стартира доста мащабна кампания за даряване на нови книги на библиотеките (Читалнята), за първи път в такъв мащаб
  • Първи споделени автомобили в София (Спарк)
  • Много нови места за зареждане на електромобили из цяла София
  • Пънк-рок-балета на Георги Маринов и балет Арабеск – The Bingo Project (поне аз не се сещам да е имало наскоро мащабен проект в тази посока с изцяло българско авторство и изпълнение)
  • Новите издадени вече през тази година книги на български автори тук и по света – все повече са! А това радва!
  • Първото издание на Run2gether на Jamba мина супер силно!
  • София е видимо по-чиста от доста други европейски столици – най-вече от към боклуци, хартии, бутилки из улици и паркове – вече почти няма такова нещо тук, понаучихме се да използваме кофите.
  • Много повече хора изхвърлят разделно – силно ме вълнува тази тема и следя как контейнерите се пълнят все повече.

Лелееее колко много хубави неща ни се случват! Сигурно има още много други, които не сме забелязали или просто за момента не се досещаме за тях.
Любо, благодаря ти, че ме попита! Щастлива съм да знам, че всичко това ни заобикаля, случва се, случваме го тук и сега!

 

Ура за Благичка! Споделена кухня и живот с нулеви отпадъци – възможни!

18489695_959435914159217_4998049615140178750_o (1)

Една мноооого великолепна млада дама прави нещо много силно и с поглед към утре – Блажка Димитрова, с която се запознахме на Панаира на идеите на 9 Academy! Представям ви я тук и знам, че ме кара да се усмихвам, да вярвам в утрешния ден и в силата на добрите идеи!

Как, кога се случи blagichka.com?
Всичко започна през 2013 година в училище, докато бях учител. Срещах доста трудности в изграждането на връзка с моите ученици, докато не започнах да нося сладки и соленки, които стратегически поставях на бюрото си, а те идваха, водени от желанието си да опитат, и така започнаха да прекарват повече време с мен, а аз успявах да ги опозная. С тях често говорехме за всички възможности, които. Имахме и часове по предприемачество, където се стремях да им покажа, че нещата са възможни. В началото бяха негативно настроени. Примерите, които виждаха около себе си, бяха създали у тях нагласата, че нищо не е възможно и че в България не могат да постигнат никакви успехи и развитие. Час след час, урок след урок, сладка след сладка, тази тяхна нагласа започна да се променя. Докато в един момент, те не бяха тези, които ми иказваха: „Госпожо, направете си страница във facebook! Започнете бизнес, толкова вкусно готвите!“.

И така, на 1 юли 2014 година най-накрая се реших да направя страницата, а на 15 май 2016 направихме официалното откриване на кухнята на Благичка и отново моите ученици бяха с мен, въпреки че тогава вече не преподавах.

Процесът не беше лесен. Отне ми много време, обикаляне на институции и много ремонти. Мотивацията ми бе огромна, на моменти намаляваше, но вярвах, че съм в правилната посока. Кухнята на Благичка бе мястото, в което съчетавах любовта към вкусната и истинска храна и желанието ми да продължавам да работя в подкрепа на младите хора около мен. Затова в кухнята наемаме предимно младежи в неравностойно положение и ги подкрепяме по пътя към следващите им цели.

Коя е основната ти мотивация при работа по този проект?
От една страна, кухнята на Благичка се явява перфектното работно място за мен. Аз обожавам да готвя! Когато съм в кухнята, съм в свой собствен свят, изпълнен със сладост и много креативност, който ми дава възможността да правя нещото, в което съм много добра. От друга страна, да срещам прекрасните младежи, които срещам, и да мога да им дам възможността да работят заедно с мен в този вкусен свят, ме вдъхновява и ме кара да се чувствам щастлива и изпълнена. Затова и клиентите на кухнята на Благичка ни харесват и избират – защото получават вкусна храна и знаят, че парите, които дават за нея, отиват и за заплати на всеки един от тези младежи.

Разкажи за въвличането ти към движението за нулеви отпадъци?
През целия си съзнателен живот се опитвам да пестя ресурсите около себе си, защото знам, че така помагам и на себе си и на средата и света, в които живея. Преди около година и половина започнах да следвам една друга философия – “Reducetarian” – която цели цялостно намаляване на потреблението ни в ежедневието. Започнах съвсем умишлено да намалявам не само какво ям като количество, но и с какви придобивки се прибирам у дома след пазаруване. Имаше значителна промяна. Когато разбрах за нулевия отпадък и всичко, което се включва в него, разбрах, че това е, което искам за себе, за кухнята и за семейството и малката ми дъщеря. Идеята да не генерирам никакви отпадъци ме вдъхнови. Веднага започнах да чета подорбно по тема, включих се в редица групи и започнах да оптимизирам дома си и цялостното ни функциониране. Разбира се, далеч съм от нулевия отпадък, все още изхвърлям не малко неща, но промяната бе огромна. Ако преди 6 месеца изхвърлях по 1 торба с боклук всеки ден, днес вече изхвърлям една такава торба на всеки 3 – 4 дни.

Най-голямата ми цел в момента е да превърна кухнята на Благичка в заведение с нулев отпадък. Амбициозна, но вярвам постижима е тази цел и не минава ден без да направя някоя мъничка стъпка към това. На този етап, най-основното, което правим е да избираме продукти с никаква или много малка рециклируема опаковка. Също така следваме няколко правила за оптимизиране потреблението на електричество и вода. Има още много стъпки да направим и това е вълнуващо.

Успяваш ли да запалиш някой около себе си за тази кауза? – Разказвам на все повече хора за това. Наскоро започнах и свой блог по тази тема https://blagichka.com/Zero-waste . Искам да споделя за всичко хубаво, което се случва, когато се стремим към нулев отпадък. Надявам се така да вдъхновя повече хора, които

Подскажи как се справяш с изкушенията на консуматорското ни общество и какво правиш, за да намалиш драстично отпечатъка си?
Най-първото, което направих, когато започнах да следвам философията за нулевия отпадък, бе много лесно – взех си няколко различни платнени торби за различните видове продукти, които купувам – имам си платнена торба за зеленчуците, за плодовете, малки торбички за ядките, ориза, лещата и боба. Когато пазарувам меса, си нося едни големи стъклени буркани с хубави капачки и моля да ми сложат месото в тези буркани. Първи път хората зад щанда бяха малко изненадани, но сега ми се радват и всеки път ме хвалят, задето се грижа за природата.

У дома сложих три кофи и събираме разделно отпадъците – това е едно от най-предизвикателните неща за семейството ми. Доста от боклуците не стават за рециклиране поради различни причини, а и често у дома се объркват сега това става ли за тази кофа или не. Но се учим и ставаме все по-добри.

Друг трик, който ми спестява и доста пари, е наличието на една голяма хартиена бележка в портфейла ми, поставена между парите. На нея пише: „Наистина ли имаш нужда от това?“ Така често на каса се отказвам от някои покупки и съм щастлива!
От известно време започнах да шия и да рисувам с текстилни бои. Освежавам дрехите си и ги превръщам като нови. Определено се оказа добро решение и намалих пазаруването на дрехи.

Разделно ли изхвърляш?
Да, но е трудно. Важно е да си добре информиран кое е правилното при изхвърлянето на боклука. Например, не е ок да сложиш кутията от мазната ти пица в синята кофа (за хартия и картон), въпреки че е картонена.

Какво си пожелаваш, знам, че имаш (поне) няколко прекрасни проекта в главата си?
В следващите години ще се отдам само на проекта си за създаване на заведение за хранене, забавление и учене с нулев отпадък. Искам да вложа цялата си енергия и знания в това. Пътят, който съм поела, е този, който вярвам за правилен. В тази цел виждам не само бъдещ професионален успех, но и личен такъв. Искам малката ми дъщеря да израсне, виждайки такъв пример. Искам след години, когато разказва за мен да казва гордо „Мама е създала Благичка – заведението, което не генерира отпадъци!“ Не е малко като за един живот 😀

 

Райна Цветкова: Дигиталните номади – да бъдеш или да не бъдеш?

Me_Remote

Дигиталните номади – тема, за която от време на време напоследък се чува по нещо. Все повече ги има. А според мен в бъдеще голяма част от хората ще са дигитални номади – ще работят от всяко място по всяко време, както им харесва и им е удобно. С Райна вече говорихме за това в другия ми блог (цък), с Тането също (цък). Но темата не е специализирана само за хората, вълнуващи се от дигитални комуникации и затова я пренасям на по-широк терен тук.

Сподели как от корпоративен човек се трансформира в дигитален номад?
Да си дигиталенномад е състояние на ума, тъй като работното ти място престава да е конкретно физическо пространство, където отиваш, за да работиш. Да работиш и живееш на различни местаима дълга традиция при хората с артистични нагласи. Американският писател Ърнест Хемингуей е работил в Испания и Франция, а френският художник Пол Гоген е рисувал в Полинезия.

С навлизането на технологиите в ежедневието ни и равитието на средствата за комуникации, светът става все по-достъпен и възможността за дистанционна работа все по- атрактивна и предпочитана. Благодарение на надеждните интернет връзки, смартфони, таблети, видеоконференции и т.н. – все повече се приема, че не е нужно да си в конкретен офис, за да свършишработата си.

Много са хората по света, които избират да работят пътувайки, опознавайки нови култури, срещайки нови хора и създавайки контакти по цялото земно кълбо.

След дълга кариера вкорпоративни структури – а аз обичам това, което правя, в един момент имах възможността да работя на пълен работен ден отчасти от офиса, отчасти дистанционно. И работата дистанционно много ми допадна – взаимодействаш с колегите си и вършиш същите неща, които обикновено извършваш от офиса, но без да губиш 2 часа на ден в трафик.

В редица проучвания, на които се натъквам, няколко ключови констатации, правят впечатление:

* „Колко щастливи сте на работа?“ – резултатите на хората, които работят дистанционно са 8.10, в сравнение с 7.42 при останалите.
* „Колко ценени се чувствате на работа?“ – резултатите на служителите от разстояние са 7.75, в сравнение с 6.69 при останалите.
* Според проучването, 91% служителите с отдалечено работно място вярват, че „извършват повече работа, когато работят от разстояние“, в сравнение с едва 9%, които смятат, че това не е така.

Горните данни са на TINYpulse (https://www.tinypulse.com/).

Според друго проучване на Leadership IQ през 2016 г. на3,500 служители – 24% от служителите, работещи в офис харесват работата си, а при хората, които работят дистанционно, този процент е 45%. Работата от разстояние е най-подходяща за високо организирани и самодисциплинирани хора. За тези, които са любопитни да разберат дали тяхната личност е подходяща за работа от разстояние или в офис – могат да хвърлят един поглед натози тест – https://www.leadershipiq.com/blogs/leadershipiq/84146945-quiz-is-your-personality-suited-to-working-remotely-or-in-the-office#

Имаш доста познати дигитални номади – разкажи за тях.

Coworking_BanskoНа снимката: от ляво надясно – Ирина Пандева, Матиас Зайтлер и Уве Алгоер

Да, познавам такива и се запознавам с все повече нови дигитални номади, като за мен е удоволствие да поддържам връзка с тях, защото непрекъснато научавам нови неща. Първите истински дигитални номади, с които се запознах, бяха Матиас Зайтлер и Уве Алгоер по време на един Coworking Camp в Турция през 2016 г. В началото на 2017 г. те създадоха “ Coworking Bansko “ (http://coworkingbansko.com/) – споделено работно място в един от най-предпочитаните ски курорти в България . От тях научавам за всякакви нови приключения като Пътешествие с влак за дигитални номади или Плаване през Атлантическия океан за дигитални номади (в които те участват). Най-интересното нещо при дигиталните номади, които познавам, е тяхното безкрайно любопитство към всичко ново и различно. Например, Уве, който споменах по-горе ходи на работа в Банско с електрически скейтборд – невероятна атракция е, а пък се предвижва и супер бързо – https://youtu.be/_30VZbxjQfw. Третата ключова фигура в “ Coworking Bansko “ е Ирина Пандева, която в свободното си време е посветена на призванието си – живопис, така че ако сте в Банско, посетете и Художествената галерия там – има какво да ви заинтригува.

Други интересни дигитални номади, които познавам, ще спомена някои, са -Асия Линдзи от Toptal, с която се запознах по време на една среща на тема: „Как дистанционната работа помага на жените“; Анти Хала – нинджа по картографиране на ума (майндмепинг) от Финландия, със страст към програмирането и изграждането на софтуерни прототипи за мислене и писането на книги по темата – https://www.amazon.com/Mind-Maps-Navigate-thoughts-methodically/dp/9526857046; Вивиан Еган – специалист по съдържание, журналист и социален предприемач от Сидни. И много други – всички с различен произход и интереси.

Много хора са скептични към това, че е възможно да работиш качествено от всякъде и по всяко време. Какво им отговаряш?

Една статия в списание „Форбс“, на която се натъкнах по-рано тази година, дискутираше въпроса дали дистанционните служители са по-продуктивни от служителите в офиса. Работното място в световен мащаб се променя, тъй като все повече работни процеси са свързани с компютри, поради което работата от разстояниее с възходящатенденция. Съоснователите на един китайския уебсайт за пътуване CTrip в един момент позволили на някои от служителитеси да работят отразстояние и сравнили продуктивността им с техните колеги, работещи от офиса. При равни останали фактори, дистанционните служители приключвали седмицата с 13,5% повече обаждания, отколкото служителите в офиса, което се равнявало на един допълнителен ден повече работа. Аз лично се чувствам по-продуктивна, когато работя от разстояние.

Кои са някои от най-най-любопитните случаи на бизнеси, които вече нямат офиси, а са изцяло в движение, някъде?

Проверявайки уебсайтовете за дигитални номади, оставам с впечатлението, че все повече компании предлагат отдалечени възможности за работа. Сред любимите ми, при които се работи изцяло дистанционно, са:
Automattic – „За нас е важна работата, която вършите, а не времето, което ще ви отнеме.“
Ghost – „Нашият офис е интернет. Ако имате Wi-Fi връзка, имаме офис близо до вас.“
Doist – „Ние сме дизайнери, инженери и комуникатори, обединени от обща цел, а не от общо работно място.“
Rocana – „Нашите служители живеят и работят там, където искат и сами определят съотношението си между професионален и личен живот. В резултат на това някои от най-невероятните и талантливи професионалисти избират да работят при нас.“
Toptal – “ При нас няма офиси, безполезни срещи, нито задължителни часове. Ти си ценен за нас, заради това, което правиш, а не заради времето, което прекарваш на един стол.“

Случва ли се това и в България?

Не познавам много компании в България (с изключение на някои международни и някои български), които са отворени за работа от разстояние. Но се надявам, че всичко това ще се промени.

Какво си пожелаваш?

Пожелавам си повече бизнеси в България да разчупят начина си на мислене и да станат по-отворени към огромните възможности, които работата от разстояние предлага.

Според проучване на Global Workplace Analytics един типичен бизнес спестява около 11 000 долара на човек годишно чрез използване на политики за дистанционна работа. Дано един ден да имаме такива данни и практики и вБългария. Пожелавам на всеки да намери най-удволетворяващия начин на работа за себе си – било от офис, било дистанционно.

Райна Цветкова е специалист по маркетингови и дигитални комуникации. Работила е за организации като ING, DDB, Groupama , а като дигитален номад за SDSD, Cargill, Advent Group, Croud и др. От 2008 година списва личен блог на английски, на теми, които я вълнуват – книги, пътешествия и хора – https://tzvetkova.wordpress.com. Обича да работи и да пътува. Вярва, че хората са по-продуктивни когато са щастливи на работното си място където и да е то. Наскоро стартира и рубрика в блога си за иновации на пазара на труда, защото е дълбоко убедена, че гъвкавите подходи ще се утвърждават все по-осезаемо.