много хорасвам написаното от Ромен Гари. затова и когато взех зарядът на душата очаквах пътешествие. а то се оказва много смело и мащабно. и смислено. и разтърсващо.и тъжно. и … човешко.

измислен е начин да се прихваща душата на умиращите и да се използва като мощен енергиен източник. от това, разбира се, произтичат много последствия от различно естество. и да, тоталната дехуманизация е наистина тотална.

„ако все пак някога светът бъде разрушен, това ще бъде от някой създател“

„никога не се е случвало в историята Силата да не стигне до собственото си унищожение“

„не гений липсва на света, а граници пред гения“

„още колко пъти цивилизацията може да бъде спасена така, че все още да заслужава да бъде наречена цивилизация?“

“ … процеса на привикване, който винаги се случваше в историята и който водеше до атрофия на чувствителността, така че те вече почти не забелязваха …“

„всички народи са орли. това е част от реториката. колкото повече ги карат да пълзят, толкова повече им обясняват, че летят и че са орли“

„законите на войната са приложими единствено по време на война. по време на мир всичко може“

явно неслучайно я четох тази книга именно в тази ситуация на България, на света. имало защо. a must read за мислещия човек. с уговорката: ясно е, не е леко четиво.

„има ли все още нещо човешко в нас …“

още от Ромен Гари: Големия Гальовник, Животът пред теб, Сияние на жена

все по-често се замислям за бъдещето – по-близкото и по-далечното. и мислейки си днес по темата, разхождайки се из петъчна София ми хрумна една от перспективните, готини по много начини професии на днешния, но много актуални и в утрешния ден – всички, които произвеждат, търгуват, поправят и разбират от колела

я се замисли преди 5 години или дори преди 2 колко бяха велосипедистите из София – екзотика. днес има велоалеи, макар и не съвършени, но ги има. има и скъп и нещадящ природата бензин, който ще става дори все по-скъп в бъдеще. има и силен опит от много градове на Запад, където вело-културата е на доста високо ниво. случва се.

виждам в училището на моите деца един татко, който редовно прибира щерка си с колело

виждам из вело алеите все повече и повече каращи, ама много

Руми си купи сгъваемо колело, което сгъва, влизайки в метрото и събира погледите на всички

Сашо, Марин, Мартин, Юли, Косьо и много други си джиткат на работа и по срещи с колела

опа, изпуснах Жоро, който вече май от 3 години се придвижва само, ама само с велосипед из цяла София и България

и Стоян, който наскоро участва във вело-маратон из Европа

а Ади и Филип дори си имат еднакви колела (жълти) и с тях събират погледите на пешеходците из улиците на София

има дори абитуриенти, отиващи на бала си с колело!

магазинчетата за колела стават все повече из София. а хората все по-често предпочитат, по една или друга причина именно този начин на придвижване

снимката е от Томи, а колелото е в The Bookies и е яко

решихме с децата да направим класация на най-добрите детски анимационни филмчета на еко тема в последните години. ето как я наредихме:

WALL-E е безспорен фаворит. тъжното е, че май наистина не сме далеч от всичко, показано във филмчето – от това да заринем планетата с боклук, до това да не вървим, а само да се търкаляме. тъй като на Земята вече няма място от боклуци хората са се изнесли да живеят в огромен космически кораб, където имат всичко, изкуствено. само роботчето Уоли е останало на земята и ежедневно съвестно продължава да балира боклука. но един ден открива поникнало стъбълце … децата обожават този филм и всичко, свързано с Уоли и Ива им е любимо. трейлър.

Лоракс е любим еко филм номер две в нашето семейство. хората са принудени да йупуват дори чист въздух, а всичко е направено от пластмаса – дори дърветата. отново имаме оцеляло само едно семенце от дърво, но в крайна сметка то не бива унищожено и успяваме да спасим природата. видео тук.

трето място от класическите детски филмчета не номинираме, но решихме, че ако леко кривнем от пътя трябва още два филма да се видят в тази класация

The Simpsons Movie въпреки нецензурния си речник е доста силен като послание – от дребни страсти, мързел и разхайтеност доведохме града си, държавата, планетата до пумийна яма, опасна за живота ни. сайт на филма тук.

Принцеса Мононоке е друг наш силно любим филм. може би доста плашещ за децата. но изключителен, като почти всичко на студио Гибли. природата е всемогъща и добра. трябва да я уважаваме и няма да ни нарани. трейлър.

заслужава си да се изгледат, дори да нямаш деца.

дърветата са безценни сърца.

Али, 7 г.

Анди е от Нова Зеландия, около 40 годишен. скромен, усмихнат, ведър. преди пет години Анди идва в България и се влюбва в родината ни. купува си къща в малко селце близо до Велико Търново. в селото има още няколко чуждестранни къщи – руснаци, французи, има и два „смесени“ магазина, а кръчмата я държи един англичанин.

Анди живее тук по 6 месеца и за 6 месеца се прибира в другия си дом, където се занимава със земеделие.

Анди е изключително любопитен за близкото ни минало и обикаля страната, за да разглежда соц-артефакти. постепенно увлича с това си хоби и други чужденци и често организира екскурзии до Бузлуджа, например. хората харесват разказите му, слушат го, а той говори за всичко тук с голяма любов.

попитах Анди защо много от хората у нас не харесват или дори мразят страната си, а той отговори семпло: „вероятно защото не са излизали извън страната и мислят, че навън е по-различно. аз харесвам България – тук се чувствам много по-сигурен и спокоен, отколкото в Нова Зеландия. харесвам и хората тук, приятелското им отношение. обичам и природата ви!“