Малкият Бог на земетръса. Петър Денчев

IMG_0156

Много, много ми хареса новия роман на Петър Денчев. Очаквах го с нетърпение. И съм силно пленена. Една наша история, историята на всеки от нас. На цяло едно поколение – това на тъмните 90-те. Мътни, безизходни и неизговорени, бледи и блатисти.

Историята на продавача на цветя, който не е научен какво е щастие. Безнадеждна и нежна история, жестока и земна. За стремежа към щастие и стрмежа към свобода. История за миналото, което неизменно живее винаги в нас. Разтърсващ разказ за Русе, за България, за Балканите. С тъгата, безвремието, с липсата на бунт … място на приучена безпомощност … Само най-жилавите оцеляват, след този земетръс.

„Бях просто продавач на цветя, измъчван от тревожни разсъждения за света. В известен смисъл обичах самотата и разсъжденията, на които се отдавах. Харесваше ми да усещам как мозъкът ми работи. С други думи – нещо като загубеняк.“

„Миналото е най-сигурното място. Никога не можеш да се измъкнеш от там.“

„Ако има едно нещо, което със сигурност съществува в хората – това е болката и всяко нейно поглъщане, всяко нейно консумиране е много по-човешко от всяко въздаване на справедливост.“

„Пълното отсъствие на градска елегантност в хората контрастираше на чудесната архитектура. Това бяха напълно независими светове, които се срещаха в напречното сечение, което времето и историята им осигуряваха.“

„Обяснявах си това с приучената безпомощност … живите същества притежават способността да се адаптират дори към най-лошите условия на живот … когато хората не реагират на насилието, страхувайки се да не предизвикат още повече наисилие, всъщност се научават да го приемат като част от собствения си живот … Това парализираше всякаква сбособност за действие.“

„… невъзможността да си щастлив на място, където никой не те учи на щастие. Когато щастието не се учи, то всъщност отсъства. …Никой земетръс не може да унищожи копнежа да бъдеш цял. Копнежа да се превърнеш в жял човек. Неразкъсан.“

Поздравления за Петър Денчев! И за великолепния роман и за уража да скочи дълбоко в темата. Чудесна корица от Христо Гочев. Поздравления за ИК Жанет 45.


От Петър Денчев задължително е да се прочете и Тихото слънце

тихото слънце на Петър Денчев

10255това е трудна книга. и вероятно няма да има много читатели, макар да ми се иска да има това е книга, която те шамаросва и събужда.

книгата е разказ на един глас. гласът на човек, който вече не съществува, защото не приема тишината, наложена от новия режим. думите, гласовете, звуците са излишни в новия свят, в който управляващата партия иска да направи всички щастливи, като им отнема ненужните им неща – имената, говоренето, пеенето, свободата.

книгата ни затваря в една стая и ни дава в богат детайл физическото страдание, съпътстващо отнемането на личността от тялото.

Петър Денчев е българският Оруел на 2012-та

„Наистина ли си толкова глупав, да смяташ, че ако хората трябва да избират между свободата и щастието, ще изберат свободата? Разбира се, че ще изберат щастието, защото то има прекалено малки измерения. Когато затваряш кръгозора на хората, щастието става съвсем лесно постижимо за тях. Ти можеш да им го осигуриш. Когато им отнемеш всичко, после можеш лесно да ги направиш щастливи и благодарни.

… не всички имат нужда от свободата, защото не могат да се управляват сами“

още за книгата Тихото слънце на Петър Денчев – в Kafene.bg