Злати Михайлова в Мисия Мама

IMG_2438

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и велоколепната Златина Михайлова – майка на четирима и активист за промяна.

За какво трябва да си готов, когато тръгваш на…“Мисия Мама“?

Мисия Мама, според мен е хубаво да е осъзнат проект. Това е коренна промяна. Няма никакво значение дали детето ще е спокойно, бурно, ще спи или ще будува, абсолютен факт е, че то се ражда и завинаги, необратимо променя живота на майката. Освен че бебето се ражда, жената се трансформира в майка. Още едно раждане. Цялата тази новост, изисква хем себеотдаване, понякога не на 100, ами на 200%. Но и изисква и дълбока и искрена грижа за себе си. Ето някои полезни неща за раницата на туриста:

Готовност да промениш плановете си, или изобщо да се откажеш тях – те вече никога не зависят само от един човек (от теб). Маршрута често се променя.

Приемане на невероятната дарба на майката да изхранва детето само от себе си, т.е. приемане на великата сила на майката. Може всеки ден да се открива нова сила

Невероятно разширяване на сърцето – толкова много любов ще се събира в него, и този процес само се разширява, не се свива

Признаване, че майката, жената, съпругата, дъщерята, и всичко други роли, които жената съвместява, имат нужда от подкрепа и помощ. Да, жената е много уязвима тогава, и това е ок.

Спокойствието, че има толкова много, ама толкова много неща, които не знаеш – коя температура е ок; как се лекуват сополи; дали да се слагат ваксини; колко страшни са антибиотиците; кое е по-добре за детето – да го гушкам, или не; има ли смисъл да се говори с бебето; как се слага памперс; как се режат бебешки нокти и т.н.

Тоталната вяра в собствената интуиция и в себе си – това е едно от най-големите израствания в живота, и на майката, и на бащата. Вярата, която ти дава увереността, че каквото и да пише по блоговете, каквото и да ти казва майка ти, сърцето ти е най-верния източник на правилното решение и точния избор

Честността – да се изправиш пред собствените си ограничения и редом с това, истински потребности. Да избереш каква да си цяла и истинска, без да спазваш рецептата и препоръката на някой друг, а само собствената си преценка.

Способността да се радваш и въодушевяваш от микроскопичното, от детайла, от мига – някак си, спокойствието, на което ни учат децата е медитативно и омагьосващо.

Цялото интервю със Злати и още много – в книгата Мисия Мама :)
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

#продължаваменапред или за пътя и правото да се лутаме

IMG_1017

по темата за започнатите тефтери писа Денис, пък Мирянка продължи в посока размисли за мотивацията да се продължи напред, та се включвам и аз в темата, нали е време за равносметки

да, фокусът е много важен, за да успееш. търпението и настойчивостта да допишеш започнатата тетрадка, да довршиш започнатият проект, който знаеш, че е важен, не само за теб, а за още хора – това дава смисъл, носи ценност

но също да, възможността да опитваш в различни посоки, да тръгваш нанякъде без план, да започнеш неща, с идеята че може и да не ги довършиш – не бива да си го отнемаме, защото това е да вкусваш, това е да експериментираш, да твориш, да си жив

във времето се научих да стискам зъби и да продъжлавам напред за важните неща, без да губя фокус (или поне не за дълго). това е уморително, изисква доста воля, особено когато проектите се движат с години (например 15 за БГ Сайт)

във времето се научих да си позволявам да започвам проекти, знаейки, че част от тях ще отпаднат по пътя. някои съвсем скоро след началото си, други доста след това. но ако няма драма излишна, подобни проекти също носят. може би не точно удовлетворение, но със сигурност опит, нови и интересни хора наоколо, бъдещи възможности

така че #продължаваменапред

блогдайджест 26март. три жени

Гордостта като епидемия срещу добротата като мода е текст на Алиа. за доброто, благотворителността, обществото ни. размисли „за приемането, защото за даването се говори достатъчно“
„и е време да поговорим за това, да се научим, че не е срамно, не е обидно, не е зла прокоба да бъдеш сам, отчаян, нуждаещ се, обезверен и нещастен. Защото там, някъде, все има нещо или някой, който може да те спаси, когато не виждаш никакъв друг изход.“

The Nu Project – Яна пък не е съгласна с „красотата“ на жените, които не се грижат за телата си. колкото и да е скандално, все повече съм съгласна и аз с нея

Шефе, къде ми е короната? – Петя разказва за колега, който е работлив, предприемчив и прозорлив
„след само една година работа, CV-то му изглежда бомбастично и то единствено защото не се свени, а настоява за повече задължения, повече отговорности, по-сериозна титла (та макар и без финансово поощрение)“

нейно величество Конкуренцията

IMG_7979

много често чуваме израза „конкуренцията е голяма“ и всякакви оплаквания от конкурекцията. истината е, че конкуренцията е много важна за всеки бизнес. конкуренцията е тази, която ще стимулира развитието на твоя бизнес. защото иначе ще стигне бизнесът връх, ще лежи на стари лаври и няма да има стимул да се развива.

конкуренцията кара всеки бизнес да се хване за косите, като Барон Мюнхаузен, и да се изтегли нагоре.

лошото е когато нямаш конкуренция. тогава и на хората, клиентите им е по-трудно да направят разликата.

така че, да й се радваме на конкуренцията. нека я има.

писах още за негово величество Клиентът

всеки ден е велик ден

IMG_7622

познавам хора, които живеят само за „важните“ дати в живота – уикендите, празниците. броят ден след ден – остават 12 дена до това, остават 22 дена до онова … и така живеят истински едва около 2/7-ми от живота си, останалите дни ги претупват, пропускат, скриват, омаловажават, отхвърлят, забравят. хм …

познавам и хора, които се радват на живота всеки ден, без значение Великден или поредния труден понеделник или зорлен петък. хора, които откриват радост във всяко малко нещо, любопитни са за новото, отворили са широко очи и сърце, за да не пропуснат и най-малкия детайл от своя ден. хора, които с усмивка посрещат всяко предизвикателство и с готовност поемат всяка глътка живот, която им е отредена.

защото, както пее крокодилът Гена в една любима на всички песен „Медленно минуты уплывают вдаль, Встречи с ними ты уже не жди.“ и ако чакаме само празниците – губим. губим много. всеки ден, в който сме е велик ден.

клишетата в ежедневието. 2.

след като се поразрових още малко в ежедневието ни измъкнах цяла доза дoбре установени клишета, които не намериха място в топ класацията, публикувана в първата част
1. училището е мъка
2. работата е мъка
3. работното време е от 9 до 6
4. бракът е мъка
5. децата са мъка

ето ги:

6. свекървите са мъка – досадни, мъмрещи, мразещи снахите си, все знаещи, налагащи се и т.н. хайде да си признаем, че ако погледнем обективно това са майките на нашите мъже, тези, дето са ги родили и отгледали и дори да не помагат, или помагайки да пречат – не са чак такова зло, каквото ги описват клишетата, вицовете и тъпото ни групово онаследено мислене;

7. тъщите са мъка – същото като горното;

8. блондинките са тъпи. любиииимо клише. добре е, че напоследък се боядисвам в кафяво 🙂

9. полицаите са тъпи. мда …

10. съседите са тъпи. бла …

11. днешната младеж е тъпа, ние какви бяхме, като бяхме млади (удивителна). пфу …

12. другите са тъпи (тъпаци). брей …

още?

успехът в наше време

какво е да си успешен в наше време:
да имаш много пари?
да видиш снимката си на корицата на Мениджър или да се появиш в сутрешния блок на bTV?

интересни разсъждения на Alain de Botton в TED

няколко щриха:

  • ако видите човек във ферари, не вярвайте, че е по-щастлив от вас
  • не оставяйте на другите (в т.ч. медиите) да дефинират разбирането ви за щастие и успех
  • разберете какво ще ви направи вас лично щастлив и въврете в тази посока
  • не може да си успешен във всичко, печелиш нещо и в същото време губиш друго

чувам постоянно хора да се оплакват от работата си, от живота си, оплакват се от едно и също с години, а не предприемат нищо, за да променят ситуацията:

  • хора, които постоянно казват, че мразят София, но с години живеят тук
  • хора, които вечно се оплакват, че са претоварени, че от работа не им остава време за личен живот, за семейството и децата, защото се бъхтят от сутрин до вечер, но не променят нищо, а времето минава
  • хора, които честичко заявяват, че искат да започнат свой бизнес, но все не им стиска да напуснат работата, при която имат добра и сигурна месечна заплата, служебна кола и всякакви благини
  • хора, които мрънкат и споделят, че не харесват застоялия си, скучен живот, но не променят нищо, не сменят посоката, а страдат, бият жената и детето или пият, уж за да забравят

е, на всички осмелили се да намерят своята дефиниция за щастие и да я следват – мисля, че сте на прав път! успех!

още един „нормален“ ден за България през погледа на новините

wв днешното меню: разбит трезор, кран се срути, трима се удавиха, разследване на убийство …

но няма нищо, спете спокойно деца!

предния виж тук

за хората, които обичат дома си

p9160050

днес Сашо ме светна защо толкова ми харесаха гръцките селца – защото хората, които живеят там са спокойни и положителни, обичат дома си, мястото си и се грижат за него – не го цапат и не изхвърлят боклуците си до / около селото / дома си, поливат дърветата дори да не са в техния двор и замитат тротоарите си, правят мястото уютно и добро

не се въздържам и ще спомена и за нас, чета Майките на Теодора Димова и една от героините там е цитирана като потънала в собствената си трагедия и доволна от това не иска да излезе от това си състояние – е, ние тук сме така – забравили да обичаме себе си, да обичаме дома и мястото си, за всичко обвиняваме другите и чакаме спасение от някъде, без да се сещаме, че може би спасението ни дебне в самите нас

кризата през кражбите или кражбите през кризата

след спокойните няколко години напоследък кражбите от всякакво естество наоколо ми зачестиха

неизбежно правя връзка с кризата и настъпващата безработица

едно. преди около месец – разбита вила край София – откраднати стара печка, старо радио, градинарски инструменти, килим + разправиите

две. преди две седмици на мои роднини разбит магазина, отнесена стока за поне 20 000 лв + разправиите

три. вчера през деня около офиса – откраднат акумулатор от колата на колега + разправиите

бонус. за връх на черешката местният доставчик спамва потребителите си със заплашително писмо, че кражбите по домовете зачестяват и предлагат видеонаблюдение (за справка в магазина е имало 6 камери и за минута и половина екшън с маски не са послужили тези 6 камери за нищо, освен да се знае, че действащите лица са били четирима)

или е случайно съвпадение или нещата наистина загрубяват