Децата и електронните игри или Кой запали Луната :)

1тtat

Няма какво да се заблуждаваме – децата ни играят електронни игри. На телефона, на таблета, на лаптопа, на компютъра. Играят по много. Не само моите, но всички.

Не можем много да лимитираме игрите. Но поне можем да си направим труда да подберем готини, забавни, но и образователни игри, за да е това време освен приятно за децата и полезно за тях.

В цялото това говорене за електронните устройства и за игрите попаднах на чудна игра, която освен всичките си хубости, които ще изредя след малко е и създадена тук, в България, което много ме радва!

Играта е Кой запали Луната на TAT Creative 🙂

Моите у дома много й се зарадваха, както и аз – усмихна ме много защото е:

  • красива, ама много красива;
  • пъстра и магическа;
  • забавна и занимателна;
  • учи ги и ги води към любопитство 🙂

Хайде, играйте. И да не ги ограничаваме! 🙂

ЗА свободно развитие на образованието

12705218_10153936613353988_5718030470366669077_n

През февруари 2016-та се случиха няколко важни събития, свързани със свободното образование, но безспорно най-значимо, мащабно, влиятелно и вдъхновяващо, мисля не само за мен или малък кръг борци за свободно образование, а за цялото ни общество събитие бе Втората национална конференция за свободно образование, организирана от Националната мрежа на родителите (НМР).

Гая започна с много силни въвеждащи думи:

„Свободата се преоткрива всеки ден, иначе се губи!“

„Не искаме свободно образование заради резултата, а заради ценностите – човечност и свобода.“

„Не правим всичко това, за да променим другите, а за да запазим себе си!“

Изумителни презентации и речи от уникални личности последваха в целия ден – Яков Хехт, Питер Пидерсен, Дейвид Тейлър, Патрик Смитьойс, Майкъл Тагард и всички, всички!

Малко цитати:
„Деморацията изисква не само да казваме за какво мечтаем, но и да работим за него!“

„Резултатът от свободното училище – много не са измерими, като самочувствие, отговорност, готовност за активно участие в обществото …“

„Всеки човек да открие своя елемент (по Кен Робинсън) – своето поле на успеха – мястото, където талант и мотивация се срещат и училището следва да спомогне за това.“

От пирамиди към мрежи – и в образованието.

Различието е възможност за растеж, не пречка.

По-трудно се прави промяна с 10%, отколкото х10!

„Демокрацията ще си отиде, ако не се грижим за нея“

Демократичното училище има 4 основни характеристики, според Яков Хехт:
1/ Ученикът сам дефинира план за учене
2/ Ученици, учители, родители взимат заедно решенията
3/ Има много пряка връзка между ученици и учители
4/ Всичко е центрирано към човека и човешките права.

Гая е основната фигура – двигател на събитието, заедно с Явор и Маргарита и цялото вече съществуващи стабилно общество за свободно образование. Благодаря ви, че ви има и за всичко, което правите възможно да го има и тук!

12795518_934764326579382_8267267843605121407_nНа снимката – Стоичков сам няма как да успее, в отбор са! Същото е в образованието и в живота като цяло!

 

Роня, дъщерята на разбойника в Театър София – за малки и големи

r-1024-768-teatyr (1)

Роня, дъщерята на разбойника е нова постановка на Театър София, която силно препоръчвам, не само за деца, но и за всеки. Смела постановка, точно колкото смела е и любимата Роня. Може би не си спомняте – наред с Пипи – дръзкото, свободолюбиво момиче, родено от въображението на Астрид Линдгрен.

Богата и по традиция за театър София – великолепна сценография, магическа и наситена музика, чудно сценично присъствие и отдадена игра на силен актьорски състав, макар и доста млад в голямата си част. Комплименти за целия екип, осъществил Роня!

r-1024-768-teatyr

п.с. Позволявам си бегъл коментар – хубаво би било децата да се водят на театър от по-малки, за да не ги е страх, а напротив, да очакват с нетърпение залата да се затъмни и да започне представлението! Така още от малки ще знаят кога се ръкопляска и кога е желателно да не се вдига шум, как да уважаваме актьорската игра,а също и останалите хора в публиката. Повече от лесно е да се каже на децата, че час и половина могат без вода и храна и е уважение към театъра като изкуство да не консумираме в залата. Дребни на вид неща, но вероятно трудни за мнозина.

писах още за: Питър Пан, пак в театър София, кукления театър като магия, slow down

Деца-предприемачи: Мария, която издава вестник

IMG_7271

Мария Ганчева е само на 11, но вече има предприемачески опит зад гърба си с няколко различни инициативи. Една от последните е да издава вестник, заедно с две свои приятелки. Във в-к Русалка Мария пише за музика и новини в областта на науката – темите, които я вълнуват. Оставя го за продан в магазина на своите родители – Дюкян Меломан. Това е, разбира се, на бартер – във вестника има реклама на магазина, а срещу това Мария получава опция за дистрибуция 🙂
Усмихната, делова и все пак волна като дете – Мария разбива митове и върви уверено по свой собствен път. Харесва ми и затова си говорим с нея тук за бизнес идеите и как се случват те, когато се раждат в главите на децата.

Разкажи ни накратко за себе си – на колко си години, къде и какво учиш.
Аз съм на 11 год. и уча в Образователен център „Навсякъде“, и уча всичко което ми е интересно. Обичам да танцувам, да пея, да изобретявам.

А сега и за твоите бизнес идеи – как ти хрумват и какво предприемаш, за да се превърнат в реалност?
Бях на 7 г. когато изкарах първите си пари на стойност 160 лв.с презентация за фламенкото и си купих ролери с тях. Във момента се занимавам с направата на вестник, изработка на обеци и шия подвързии за книги. Тези неща ми хрумват по най-различни, даже понякога смешни, начини, а за това какво предприемам, за да ги направя първо питам родителите си и после запретвам ръкави купувам необходимите продукти и… и… и ги правя.

Могат ли, според теб, децата да правят бизнес и да се занимават с подобни дела? Кога им остава време? Защо е важно това според теб?
Разбира се, че могат децата да се занимават с такива неща, нали това е най-хубавото – да сътвориш сам нещо и после да имаш успех! Винаги намираш време, ако го желаеш силно и е важно да правиш такива работи, ако ти се правят.

Как би окуражила други млади хора със симпатични идеи да опитат?
Аз бих казала – следвай мечтите си!!!

Какво е нужно за успешната реализация на подобна идея?
Да имаш въображение и да влагаш любов в нещата, които правиш.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да следвам мечтите си!

На снимката: Мария разказва пред деца, участващи в работилница по предприемачество в Серендипити, за своя опит на предприемач. Юли 2015 г.

Писах по темата още: Предприемачите се учат от малки, Как да създаваме предприемачи, Жени и правото на всеки да е най-доброто си Аз, Бизнесът от идея до мисия.

Деца – предприемачи в Серендипити

11873992_10153548716883988_1205903045_n

Неусетно тази седмица отмина и второто издание на лятната академия за деца – предприемачи в Серендипити – изпълнено с вълнения, усмивки, идеи и забавление!

Няколко извода в края:

  • не, на 10 не са малки, за да се говори с тях за бизнес, напротив – готови са;
  • децата искат да работят, творят, създават, само трябва да им осигурим условия за това;
  • децата имат идеи, както и много възрастни, но за разлика от много възрастни децата са готови да работят неуморно, за да реализират идеите си и наистина не бива да им пречим;
  • успяващите деца са тези, които имат около себе си подкрепящи ги възрастни;
  • и да – създаването и работата са забава за всички, още повече когато се работи в екип!

11850964_10153548518343988_1561230780_n

От 9 идеи за бизнес избрахме този път три, т.е. децата избраха след обсъждане – игра с карти на отбор Асоциирай ме, био веган бонбони на отбор БиоБон, играчки и бижута на отбор xMake, но творческата искра бе запалена у децата и дойде и четвъртият, доста класически проект на отбор Лимонче – лимонада и оранжада.

11857556_10153548716943988_1788407308_n

Моля забележете старанието, с което са създадени и опаковани био бонбоните – продукт, лого, опаковка, етикет, плакат! Всичко бе изумително добре намислено и реализирано от екипа Миа и Божена!

Деси, Поли и Мая работиха бижутата и плюшените играчки с много творческо вдъхновение!

Ники и Тео изцеждаха лимони и портокали с такова старание, все едно навигираха самолет, а продуктът им бе идеален за жегата!

Митко и Самуил хвърлиха огромен труд в намислянето и създаването на играта Асоциирай ме. Смятам да я предложим на някой издател да мине в масово производство.

11872813_10153548716533988_1870067477_n

Имахме всички късмет, защото:

  • всички деца от групата бяха настроени да работят отборно, екипно и нямаше солови играчи;
  • всички деца бяха работливи, сръчни и отдадени на проектите си;
  • всички родители бяха много подкрепящи децата си и проектите им и дойдоха на финалната разпродажба, с което допринесоха за успешния финал на курса ни.

Благодарна съм! И вярвам в доброто, защото тези деца ги има!

Писмо до децата

София, кв. „Люлин 1“, 31.5.2015 г.
Човек е беден без книги.
Благодарим ви скъпи деца, че ви има.
Без вас светът би бил скучно място.

Благодарим на всеки, който протегна ръка и дари книга или друго за празника!

10551005_455360057971596_4753533929555358891_n 1535520_455359701304965_3750059938963818212_n 11391285_455359697971632_270156889911600246_n 11062940_455359574638311_1640864908021137197_n

Мили деца, първи юни е.

Празник е на детето, но всеки от нас някога е бил детенце.
Значи това е наш, ОБЩ празник.
На 31 май 2015 г. се случи детския ни празник „Чети с мен“.
Донесохме си книжки, приседнахме на столче и всеки от нас чу приказката, историята на другия. Някои прочетоха текстче от любимата си книжка, други рецитираха стихове, а трети ни попяха. Имаше и радост, но имаше и вълнение. Някои от нас се срамуваха, но се справиха с условието за участие – да бъдем ЗАЕДНО. Казахме си, че не е възможно да достигнем до всичките деца на света, но на няколко деца можем да дадем пример. Да дадем пример, че сме приятели, че можем да не се делим, че можем да бъдем екип и че умеем да се забавляваме.

Получи ни се!

В торбичките с подаръци за децата имаше интересна книжка, лакомства и скромно подаръче за спомен.
В тържеството се включиха деца от кв. Люлин 1, а наши приятели дариха подаръци за тях.
Получи се така, че малко на брой възрастни зарадваха над 20 деца.

БЛАГОДАРИМ на ВСИЧКИ!

Скъпи деца, ето какво ви увещаваме: радвайте се, тичайте, общувайте, смейте се, играйте и не забравяйте – детето във вас живее ВИНАГИ!
С много обич: семейство Димитрови

1 юни 2015 г.

Не съм знаела, че някои от вас са били деца

Много хубав 1-ви юни! Видях всичките си приятели като деца – чисти, усмихнати, наивни. Човеци. Добре че повечето са си такива и сега, обнадеждаващо е!

И любим мой цитат от Земя от водата на Греъм Суифт:
И не забравяй – обичаше да казва баща ми… – каквото и да научиш за хората, колкото и лоши да се окажат, всеки от тях носи сърце в гърдите си и всеки от тях е бил някога пеленаче, закърмено с майчино мляко…

 

градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

IMG_2366

първо да кажа, че грижата за зеленчуковата градина в София не изисква часове работа, а е по-скоро хоби, отмора, забавление за всички от семейството. и се случва някак естествено и като част от всичко останало. да, заедно с това носи наслада, приятно е и е още един начин на време заедно.

на какво се учат децата покрай градината?

грижа. не, не грижата като бреме, като нещо досадно. а като обич, загриженост, радост от времето заедно, от резултата. радост да виждаш, че нещата се случват, зеленчуците растат всеки ден още малко и още малко.

живот. животът е цикъл. от семето до плода. от отпадъчните зеленчукови кори и обелки на ябълки и дини, до компостната пръст и силата да започнеш и волята да живееш.

постоянство. всеки ден. всеки ден без умора и без оплакване, с радост и усмивка, защото е хубаво. ако забравиш да полееш, има не малък шанс да го изгубиш …

не всичко става. да, слагаме 10 семенца, а излизат 8 кълна, от които реално оцеляват до плод едва 5. така е и в живота. и това е нормално, а не трагично.

всеки може. всеки може да се грижи. въпрос на желание, не на възраст.

всички са толкова еднакви, колкото и различни. всеки има своето кътче, своите корени домати, краставици, босилек. но всеки е различен, макар и на пръв поглед еднакъв с другите. и това е толкова чудесно.

най-вкусното. няма по-вкусен домат от този, за който си се грижил и си отбрал сам.

много харесвам и силно поддържам идеята за зеленчукови градини и във всяко училище. във всяко. не само подправки. вярвам, че може и ще носи много и на децата, и на учителите.

писах още:
компост и компостиране

алтернативни саксии за разсад

началото на градината

Франклин засажда дърво

IMG_1507

Този пост е посветен на Деня на детската книга 🙂

Франклин засажда дърво е любима приказка у дома, за преди лягане. А ние, като родители, имаме доста важна задача да обгрижваме малките си, както Франклин и приятелите му го правят за новопосадените си дървета – с любов и грижа, старание и усмивка. И с книги. Защото без книги няма истинско детство, няма я магията.

Няколко поста от последните дни, а и по-стари, по темата за детското четене:
за кого са книгите

как децата да четат повече

и идея за коте – разделител за книги 🙂

и малко думи за пълноценното детство

и готини книги за деца (и не само), които силно препоръчвам:

Двете Кралства

Приказки колкото усмивка

Мина и магиите

и интервю с приказната съвременна детска писателка-поетеса Петя Кокудева по повод детските книги

Двете Кралства – разкази за гласовете на Щастието

IMG_1199

Новата книжка на чудното издателство Рибка Двете Кралства – разкази за гласовете на Щастието на Катя Антонова с великолепните илюстрации на Мартина Андонова е едно същинско бижу и като история и като книга!
Силно препоръчвам.
Вероятно се намира само в отбрани специални книжарници и места. Знам сис сигурност, че в Серендипити я има 🙂

IMG_1201