влакът за Емаус. Теодора Димова

photo

„нещо в мен се затвори завинаги, вглеждам се в това затворено пространство, опипвам го, изследвам го, искам да разбера какво е то, по дяволите, какво точно е то, всеки има право да се влюби … защо тогава тази болка в мен, тази изтръгнатост, защо бродя нощем по улиците, а не благодаря и не вървя по пътя си … Една и съща кухота. Една и съща липса на Бог. Една и съща яловост.“

обичам Теодора Димова да ме отвежда в този свят на болка и обич, на трескавост и спокойствие, на приятелство и любов, на лутане и вяра, на мъка и освобождаване, тъга и оптимизъм, из малките улички на всеки български град и влаковете тракащи през полетата. един безкраен път. в който човек открива още и още от света и от себе си. и иска още и още.

задължително четиво е Влакът за Емаус, също както и Майките

и съм толкова щастлива, че имаме човек като Теодора Димова сред нас днес тук, който твори така прекрасно!

телесни плевели

IMG_1148

телесни плевели е новият спорник на Алек Попов, събрал 6 разказа. общото между тях – телесното, тялото. фантастичното не е много, на границата е с реалното

харесаха ми и вятърът на старостта, макар да исках още от тази история, хареса ми и телесни плевели – беше ми най-любопитна като сюжет, хареса ми и историята на един танк – прозвуча ми много позната. душевадеца малко ми досади с разточителство и соц образи, solve et coagula ми беше по-сладко от нужното, а ковачи – по-директно от нужното. по ковачи тази вечер е премиерата на постановка на Възкресия Вихърова

„пътуването продължава, макар че морето винаги крие изненади. новите брегове може да се окажат дори още по-опасни, населени с още по-обсебващи видове … “

корицата е много нежна и добра, според мен

вероятно ще ти е приятно да я изчетеш. лека е.

писах и за черната кутия

още за телесни плевели има в Kafene.bg

българското Голямо четене

всъщност ако се замислим съвсем логично е именно български автори да да на първите места в подобна класация

не че Под игото е по-добър роман от Майсторът и Маргарита, но просто няма да е логично (дори и при червено управление) да сложим руски автор за любим на българите, нито пък Стайнбек, например

Под игото вероятно е най-започваният (а може би и прочитан) роман от български автор, логично; за Време разделно се съмнявам да е по-четен от Тютюн, но сигурно хората са гледали филма и затова са го посочвали

и четирите Под игото, Време разделно, Тютюн и Железният светилник са като че от учебната програма от 8-10 клас и това, което излиза е, че българите четат основно до тази възраст и каквото тогава прочели – това

предполагам, че при реални резултати Бай Ганьо би бил в десятката

радостно е все пак, че в 100-тицата има имена на съвременни български автори, които предполагам след 100 години ще са в 10-ката – Георги Господинов (37), Свобода Бъчварова (72), Захари Карабашлиев (78)

и както бе казано в коментарите към предния ми пост по темата от in2h20 „Предаването бе опит да се намери нещо дето е общ знаменател за нацията. Е, провали се. Нацията е без общ знаменател. Което я прави почти модерна.“