присещам се за три романа, които е доста подходящо да прочетеш тези дни, по време и около протеста, писани съвсем наскоро, много актуални

Господ слиза в Атина на Александър Секулов. Сашо беше на протеста и както каза „аз това съм го писал точно преди година“. нищо, че действието се развива в Атина, спокойно може да е в София. чете се бързо. зареджа.

Апарат на Васил Георгиев. в Апарат, роман, който излезе месеци преди изборите, Васко предвижда с голяма точност колко души ще гласуват за Зелените. октоподът е обхванал всичко, точно както в България днес. котката се казва Тодор Живков и въпреки опитите за усмивка поводите за размисъл са доста повече.

Възвишение на Милен Русков. освен, че е същинско бижу за родната литература в последните десетилетия Възвишение е роман, който ни показва къде сме днес. дано протестите не продължат дълго, но книгата изисква време. дай й го.

“Мале, къде съм ся аз озовал! Сред Млекоподающи животни человек да бъда. Туй не е лесно!”

“Нашите хора често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да ги приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска …”

“Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здрвата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.”

#ДАНСwithme

Албена Тодорова
Защо протестираш?
Протестирам, защото вярвам, че протестите ще променят статуквото, въпреки че сами по себе си те не могат да бъдат панацея за проблемите на обществото.

Валентина Миланова
Хората, които аз виждам на #Дансwithme ме вдъхновяват да се върна в България след следването си в чужбина и да се занимавам с политическа дейност. Срещнах много приятели, които обикновено са силно аполитични, видях интелигентни, озарени лица. България вече има гражданско общество, мотивирано и с ясни искания.

Иван Ланджев
Това правителство демонстрира неадекватността си със завидно упорство и размах. Казусът Пеевски бе най-фрапантният случай, но забележете, че тези „експерти“ нямат и нито едно нормално кадрово решение оттогава. Поразително е, че след провала с Пеевски те назначиха бивш сикаджия за заместник-министър на вътрешните работи, а в разгара на недоволството, най-безпардонно сложиха Волен Сидеров да отговаря за парламентарната етика и борбата с корупцията. Това е виц, някакъв градски фолклор, който управляващите родиха… Тези хора вече могат да бъдат интересни единствено от научна гледна точка. Но да не ставаме зли – много е лесно да се подиграваме на това правителство, само защото не става за нищо.

Нека кажем и че то няма приоритети, а задължения – към властващото задкулисие. Следователно, щом правителството е такова, то трябва да падне. И в това твърдение няма излишен патос, нито някаква „литературност“ (в каквато често обвиняват, сякаш е нещо лошо). Смятам, че правителството трябва да падне по силата на необходимостта. Това е.

Много от протестиращите твърдят, че мразят управниците ни. Аз не ги мразя, по-лошо е – дълбоко се срамувам от тях. И от тези, и от предишните.

Христо Карастоянов
Режисиран ли е, според теб, протестът?
Според мен – не. Той ако беше режисиран, че щеше ли Михаил Миков – цял председател на парламента на парламентарната ни република! – да си позволи да каже, че „ДЕМОКРАТИЧЕН ИЗХОД ОТ ДНЕШНАТА КРИЗА Е НЕВЪЗМОЖЕН”?! Аз не знам дали Петър Младенов наистина е рекъл онова за танковете, но Миков отчетливо и злобно каза: „ОБЪРНАХ СЕ КЪМ МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ!” – което си е същото, толкоз повече, че танкове вече май няма за изкарване, но бронирани джипове жандармерията има… Между другото, никой държавник не си е позволявал такива откровени заплахи към хората от улиците – може би само Ердоган и преди това Пиночет. Твърде лесно забравихме, че след панаира, който Волен Сидеров направи в президентството по време на Консултативния съвет по национална сигурност, именно Миков изсъска на президента, че си играел с огъня… Ако в България имаше истински съд, Михаил Миков вече трябваше да бъде подведен под отговорност за държавна измяна, щом като председател на Народно събрание обявява, че според него няма демократичен изход от кризата, и призовава вътрешния министър за осигуряване на нормални условия за работа във поверената му фирма.

Светла Енчева
Кое най-много мечтаеш да се промени в България?
Мечтая българските граждани да проумеят няколко неща. Че търсенето на поредната „силна ръка“ няма да промени живота ни към добро, а животът ни ще стане по-добър, когато ние осъзнаем силата си. Че разочарованието от политиците не бива да бъде разочарование от политиката. Че политиката е истинска политика тогава, когато я държим под контрол. Че омразата към малцинствата, различните, чужденците и т.н. не ни помага, а ни вреди. Че човешкият живот и човешкото достойнство са ценни. Ако се осъзнават тези неща, ще имаме истински политици и истински институции.

#ДАНСwithme #промяна #оставка #веднага

„Заклевам се в името на Република България … и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.“

след 16 дена и над 200 000 протестиращи мирно по площадите на всички големи градове в страната

време е някой да тропне по масата

г-н Плевнелиев, мисля, че на вас се пада тази чест!

в допълнение дали не е време и други публични фигури да изкажат открито мнението си за всичко случващо се!? искрени поздравления за Желю Желев! за г-жа Кристалина Георгиева също! и Омбдусмана! г-жо Фандъкова, Вашият град вече 16 дена е навън, споделете мнението си! мда, откъм държавници сме бедни …

Какво да се прави

NYTimes за аферата Пеевски

Фигаро за случващото се в България

Вашингтонпост за случващото се в България

Мисли за България

„да дадеш най-доброто от себе си вече не е достатъчно. Трябва да го използваш, за да променяш средата около теб към по-добро“

„Не искам да живея в нормална страна.
Искам да живея в страхотна страна.

Тя не се създава от нормални партии или държавни институции.
А се създава от страхотни хора.

Твоята работилница за идеи сега е цяла една държава. Не знам какво мислиш да правиш с нея, но това е шанс, който не е за изпускане.“

Петиция за оставката на Орешарски

и днес, 18.30 в центъра на твоя град

протестът върви с голям заряд, споделят го всички, които са вечер по площадите. вече 11 дена.

но се случват някои странични ефекти, които ме радват. изброявам част от най-важните, според мен:

хората станаха по-добри, по-толерантни, по-емпатични. на протеста хората са любезни един с друг, съпричастни, притичат се на помощ при нужда, помагат си, колаборативни са, дори да са непознати помежду си. а това е голяма крачка напред.

върнахме си знамето. ако до преди протеста да развееш знаме се тълкуваше като „националист“ и имаше негативни конютации всичко патриотично, днес България си върна знамето и името, които както си му е реда са на всеки, не само на ултрасите.

всички сме единни и знаем какво не искаме. дори да нямаме единно становище какво искаме, то е категорично ясно какво не искаме – не искаме лъжи, измами, пълно сливане на мафията с държавата. а това е голяма крачка напред.

знаем, че не сме сами. ако сме носили до онзи ден гняв поединично, сега знаем, че не сме сами, а сме хиляди. навсякъде. и можем да го направим, заедно.

трябва да се справим сами. да, помощ отвън няма да има. но ние сме достатъчно силни, за да успеем. имаме волята.

младите имат бъдеще тук. най-радващото е, че младите, които най-често са пасивни и не знаеха за кого да гласуват, трябва ли да гласуват, бяха скептични дали гласът им е чут днес разбраха, че имат силен инструмент да оказват натиск, да защитават правата си и да се борят за своето по-добро утре тук.

и за децата ни – урок по гражданско общество. заедно преподадохме на хиляди деца, на нашите деца, един важен урок – за активната позиция на всеки, за лъжата и измамата, за изборът, който всеки осъзнато прави.

само 11 дни по-късно ние сме вече различни.

важно уточнение: всичко това не можете да го усетите, ако не сте с нас, там. през телевизора не става. и през twitter само не става.

радвам се, че имаме подкрепа:
от Кристалина Георгиева, която вчера в Twitter ми написа, че заслужаваме след 23 години по-добро управление:

от Ралица Василева, която направи материал за CNN виж тук

от Президента Плевнелиев

поздрави за всички българи, които се включиха в протестите от Лондон, Торонто, Варна, Пловдив, Виена, Сан Франциско, Силистра, Стара Загора, Швейцария, Хамбург, Грац, Мадрид, Чили, (ако изпратите снимки от други места – ще допълвам!)

днес 18.30 в центъра на твоя град

#заедноможем #ДАНСwithme #идвайте #BulgariaExists