3 сигурни доказателства, че протестиращите са извънземни

IMG_2932

водещи учени доказаха категорично, че родните протестиращи са извънземни и приложиха неуспорими доказателства за това:

1. кой човек може 160 дена да извършва тежък физически труд на открито – викане, ходене, скачане и да е все още на площада?! ясно – извънземни са!

2. кой човек може да удържи на плюене, хулене, лайномети, клюки, бой, силно полицейско присъствие и то 160 дена, без да се срине психически?! ясно – извънземни са!

3. възможно ли е толкова хора да са на площада всяка вечер, а да е чисто, да няма боклуци след тях. то поне хартийки от баничка, бутилки, кенчета … а на снимката от ден 160 е видно дори млади екземпляри (Христо, студент и Мария, 4 г) събират фасове (фасове?!?!) между жълтите павета на площада пред Парламента. не, това не са хора, твърдо. ясно – извънземни са!

IMG_2933

#протестнамрежа #дансwithme #оставка #протест

протестът като семейство

530325_231005210394399_1196825478_n

в деня на християнското семейство ми се ще да разкажа за моето любопитно ново семейство – протестът.

вече повече от пет месеца сме заедно. живеем на площада. просторно ни е. макар да сме все по-оградени и наглеждани.

и се караме и се обичаме, разделяме се и се събираме. рамо до рамо. хванати за ръце. прегърнати. близки. споделяме си. мислим. спорим. мечтаем. после се уморявам и избягвам за малко и после пак. отнема време. взима енергия. дарява любов и приятелство. дава сили. дава надежда. дава вдъхновение. дава увереност, че тук, в България, може да се случи промяна и тя вече е в ход.

моето любопитно ново семейство е уникално. то е пъстроцветно като косата на Джейн или Бебо. то е топло като прегръдката на Радина или Виктор. то е мило като усмивката на Михаела. то е добро като очите на Жоро. то е чаровно като Любена. то е решително като Люба. то е енергично навсякъде като Иво. то е силно и непоколебимо като Ивайло. то е инатливо като Асен. то е опако като Яшу. то е позитивно като Лъчо. то е спокойно като Миряна. то е критично като Марти. то е непримиримо като Сирма. то е непреклонно като Галя. то е начетено като Юли. то е смислено като Емо. то е забавно като Лео и Самуил. то е закачливо като Тео. то е изумително като Фани. то е тичащо към утрето като малката Мария. то е с мъдростта на Юлия и Юри. то е непредвидимо, пулсиращо, приемащо, променящо, менящо се, ново всеки ден. то е повече от всеки един от нас. заедно. семейство.

#дансwithme #протест #протестнамрежа #оставка

снимка: People of Sofia

продължаваме.

IMG_2585

повече от бройката на дните.
повече от тъгата и умората.
повече от боя и болката.
повече от заплахите и страха.

продължаваме.
повече от всякога.

нещо ужасно се случва в моята България

началото на края

всичко лошо е възможно

спонтанните митинги на мизерията

писмо до Пламен Орешарски

милиционерската държава

вместо статия

#оставкаПриета #occupysu #occupy272 #протестнамрежа #оставка #дансwithme

10 ноември 2013 – един ГОЛЯМ ден, който не видяхте по телевизията

justine-10noemvri

10-ти ноември бе ГОЛЯМ ден. не, не говоря за 1989-та. говоря за 2013-та. и да, не го даваха по телевизията, по никоя телевизия. ако не беше там, с нас, на площада, не можеш да добиеш и бегла представа за мащаба на случващото се.

ден 150 от протестите. ден 18 от окупацията на Ректората от студентите. всеки би предположил, че енергията ни е свършила. че сме се сдухали, уморили, предали. е, да, ама не, както навремето казваше Петко Бочаров. тук сме. много сме. силни сме.

всеки ден, в който нямаме ОСТАВКА ни прави по-силни, по-решени, по-безкомпромисни. защото битката е за МОРАЛ и за нищо друго.

междувременно депутатът, който размахваще среден пръст от колата си пред парламента нарече студентите „малки изродчета“. ректор ги насърчи да емигрират. друг ректор ги заключва като затворници. ще използвам думите на Макс Либерман: не мога да изям толкова, колкото искам да повърна

за всеки, който не е бил на площада, а се вълнува, ето кратка хроника на събитията: около 10.30 започнаха да се събират хора около Ректората. в 11, въпреки наличието на доста полицаи, кръстовището бе блокирано. събираха се още и още хора и в пика достигнаха между 15 и 20 000 души. в 11.30 преподавателите се събрахме пред стълбите на Ректората и прочетохме реч. около 12 излязоха студентите и последователно говориха представители на различни университети от София, Велико Търново, Пловдив, Благоевград. след това шествието пое към МС. символично пред МС студентите приеха оставката на г-н Орешарски и освободиха България от оковите. шествието продължи по Дондуков, Раковски и достигна Парламента. Йоло Денев прескочи загражденията, напрежението се повиши. полицатите го отведоха. разноцветни балони захвърчаха към полицаите. мнозина се хвърлиха върху огражденията. хората викаха „пазите престъпници“, „оставка“, а студентите пееха „кой, кой кой?“. шествието продължи към Ректората. студенти от Музикалната академия изсвириха Одата на радостта, а след това студентите изпяха химна на България. присъстващите телевизионни камери на националната телевизия решиха, че това не е важен момент и не го заснеха дори. шествието продължи към Орлов мост, Плиска, парк-хотел Москва, като изчака г-н Станишев, който по това време бе на гости в студиото на Кеворкян. дългият ден завърши с голям концерт. да, телевизиите не отразиха всичко това. защото в България свободни медии няма.

#occupysu #оставка #дансwithme

какво ми донесе протестът. 4 месеца по-късно

IMG_0825

в ден 123 от началото на протеста, 4 месеца по-късно отново се върнах на темата какво ми донесе протестът. няма как да не го споделя.

протестът ми донесе увереност, че хората, искащи промяна и готови да дарят време, усилия за да имаме тази промяна са много.

протестът ми донесе убеденост, че доброто има шанс, стига хората да го искат и да работят за постигането му.

протестът ми донесе много нови приятели. истински.много.

протестът ми донесе голямо количество емоции и усмивки.

протестът ми показа, че не съм сама в желанието си за промяна.

протестът ми помогна да дам важни уроци на децата си за гражданско общество, за ценности, за България.

протестът ми даде сила.

протестът ми донесе любов, по-голяма любов към хората, към България.

123 дена по-късно протестът продължава. и това е неговият най-голям успех. на фона на все по-затъващото правителство.

# оставка

още важни и добри текстове по темата за протеста: какво научих на протеста, Ивайло Захариев за протеста във видео на Протестна мрежа, протестът не предлага алтернатива?, успелият млад човек и да не пропусна – новият брой на в-к Протест

много повече от вик за #оставка

този протест е много повече от вик за оставка

този протест е много повече от абревиатури и имена

този протест е много повече от действие против мафията

този протест е вдигнатата глава, воля за добро, желание за свобода, жажда за морал, търсене на красивото, намиране на общото, установяване на граници, сваляне на стени, разкъсване на с десетилетия споени вериги, разбиване на митове, колективна мантра, биенето на празнична камбана, подадена ръка, заедност, приятелство, себеразкриване, съмишленичество, енергия, поток, разбуждане, изцеляване, сбъдване, туптене, живот.

той е много повече от три минути по телевизията, няколко нови думи в речника, шепа хаштагове, много групи из социалните мрежи, стотици вече интервюта, статии и анализи.

той е удивителната след въпросителната след многоточието.

той е най-голямото нещо, случило се тук на всички нас.
този протест е чудо. цяло чудо. чудо, което продължава вече близо 100 дни.

чудото сме ние. и силата е с нас.

#оставка

IMG_8621

задължително четиво по темата и при Владо Kaladan – притеснен съм и при Мирянка – ДПС не заслужават българските турци

заедно. мирно. протест. до оставка.

IMG_8647

знам, че си уплашен и объркан. точно като мен. казваш „светът се е побъркал“, вдигаш рамене, въздишаш и обръщаш глава.

те ни искат такива – уплашени и объркани. работили са доста, за да сме такива. в доказателство три цитата от Оруелската „1984“:

Който контролира миналото контролира бъдещето. Който контролира настоящето контролира миналото

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат.

знам, че не вярваш да ни чуят. „е какво, толкова дни и не ни чуха. толкова дни, а нищо не се промени?!“

чуха ни. и нещата се промениха. повярвай, случи се нещо колосално!
България никога няма да е същата!

знам, че с дни, месеци години ни страхуват, пъдят, заплашват, унижават, обиждат, хулят, малтретират. всякак. и ни дават готови, лесни, угодни на тях решения.

знам, че ти е трудно да повярваш, че ти си промяната. че ние заедно сме промяната.

и все пак, помисли си. имаш няколко часа. харесва ли ти да живееш в държава, в която мафиоти и криминално проявени биват назначавани за шефчета и биват чувани, докато ти едвам намираш работа и гласът ти дори съседите не чуват. харесва ли ти да живееш в държава, в която черните джипки винаги са с предимство, докато линейките едва кретат и трудно пробиват път в задръстването. харесва ли ти да живееш в държава, в която учителите взимат по-малка заплата от чистачките в банка. харесва ли ти да сме на опашката и в образование и в здравеопазване и къде ли не. и още и още и още …

да, казваш, то това не е от последните месеци. да, години е така. но дошло е време за промяна.

да – ти си промяната. и аз съм промяната. ние сме промяната.

утре ще сме на площада. мирно, въпреки провокациите. настойчиво, въпреки умората. заедно, въпреки опитите да ни разделят.

и нека силата бъде с нас.

до #оставка

#дансwithme след лятото. часът и мястото на срещата са известни

IMG_4496

отмина август. срещах се с хора на различна възраст, с различни интереси и възможности, в различни градове на България. говорих с тях. говорихме дълго. по различни теми. най-вече за България и бъдещето й. за това как то зависи от нас.

чух неверието на хората. и разбирам скептицизма им. след толкова години лъжи. след толкова години смазване. разбирам ги. и все пак след всеки разговор си тръгвах окуражена, защото чувах „с вас сме! в нашия малък град, в нашето село няма как да излезем, но гледаме, слушаме какво правите в София и сме с вас! вярваме във вас!“

чух подкрепата на хората. подкрепа за търсене на доброто. подкрепа за справедливостта. подкрепа за усилията за спиране на мафията. въпреки всички чудовищни манипулации и лъжи хората са наясно какво се случва.

чух желанието на хората да видят България променена. защото така повече не може да продължава. защото стигнахме предела. моралния, етичния, човешкия. образованието ни е в пълна безпътица и от години сме най-необразованите в Европа. здравеопазването ни е в безпътица. какво се случва в енергетиката не е ясно, но не е добро. какво се случва в земеделието, индустрията, екологията … какво се случва с България … хората са наясно, че е нужна промяна. тук и сега.

септември дойде. а както знаем – септември ще бъде май.

часът и мястото на срещата са известни. ще се видим. промяната сме ние.

#дансwithme #оставка

българското знаме в подкрепа на протеста #дансwithme

IMG_5991

един лесен и много видим начин да покажеш подкрепата си за протеста е без значение къде живееш да поставиш българското знаме на прозореца или балкона си.

снимката е от Цариградско от преди около месец, а домовете със знамена из цяла България стават все повече и повече.

хайде и ти.

IMG_6003#дансwithme
#оставка