„за Бога братя, не купувайте“ беше култова фраза преди доста години на един не много запомнен във времето роден политик
повтарям я, защото мисля, че безумието от купувани-на-вятъра-безсмислено-тъпи-китайски-чупливи-играчки трябва да спре. сега. незабавно. веднага.
каква е реалността? в масовия случай средностатистическото българско дете живее (минимум) с около 10 пъти повече играчки отколкото са живяли неговите родители. родителите са расли в мизерия и нямане и сега от една страна купуват всичко, за което са мечтали като деца, от друга – смятат, че компенсират отсъствие от дома и липса на време и внимание към децата – с играчки. така неусетно детето от бебе е затрупано от мнооого играчки.
не стига това, ами идват бабите (събирателно за близки роднини) и с повод и без повод подаряват по нещо (буквално „нещо“, най-често от магазина за 1 лев)
идват приятели – носят още подаръци, т.е. играчки
постепенно играчките започват да извират навсякъде – в хола, детската, банята, коридора, из гардероби, мазета, тавани, балкони и навсякъде. завземат все повече пространство. счупени голяма част от тях. безсмислени и глупави – другата.
след всичко това:
– децата израстват в излишество, играейки с всяка играчка не повече от 5 минути средно;
– децата гледат повече телевизия, отколкото да играят с играчките си – по телевизията виждат още реклами и искат още играчки, които захвърлят на петата минута, за да гледат телевизия и да искато още играчки … ;
– децата не изграждат никаква естетика, защото играчите са всякакви, но 90% са китайски, в ярки и странни цветове, невероятно чупливи, съвсем боклуци;
– децата не развиват въображението си, защото всичко им идва „смляно“, место да хванат подръчни материали сами да си направят неща за игра;
– да не говорим, че всички тези играчки в голямата си част са и опасни – от неизвестни материали, пластмаси, бои, стърчащи и дребни елементи и подобни;
– съвсем не без значение – така децата ни стават капризни, материално ориентирани и консуматори;
– замърсяваме природата и хабим ресурс без грам смисъл, с огромни опаковки и после самите играчки, превърнати за нула време в боклук.
Какво да направим ли?
– да обясним и тактично да забраним на роднини и приятели да идват с играчки без повод (тук изключваме рожден ден на детето или Коледа);
– да подаряваме (с повод) по-малко, но по-смислени и истински желани от детето играчки (например музикален инструмент, курс по рисуване, екскурзия или нещо полезно)
– да съберем в пликове или кашони годните, но вече неинтересни на детето играчки и ги отнесем дарение в близката детска градина, дом за деца лишени от родителски грижи или лекраки кабинет, където ще успокоят други деца и ще са полезни;
– да правим последното редовно;
– да отделяме повече време за игра с децата си, да ги насърчаваме да изработват сами играчки, картички, да рисуват, да танцуват, спортуват и каквото още преценяваме, че е полезно за тях да правим заедно.
Follow
често хората се карат – делят наследство. броят кой какво получил, на кого какво му завещали – апартамент, къща, магазин, завод … или само кола, или само котка и чизми. едните завиждат много, другите се страхуват много, че първите им завиждат.