нали не си се отказал да мечтаеш?!

да мечтаеш за една по-добра България. в която работиш усърдно, получаваш достатъчно и живееш достойно.

да мечтаеш за една по-чиста България, и духовно, и морално, и природно.

да мечтаеш за една по-обичаща България, в която отглеждаш децата си без да изкаш да ги изпратиш в чужбина, когато порастнат.

да мечтаеш за една по-красива България, в която ценностите са различни от сегашните.

да мечтаеш за едина по-смислена България, в която всички заедно случваме промяната.

аз не съм.
вярвам и ти не си.

човек трябва да работи, за да случи мечтите си.
а тези мечти изискват дори още повече работа. не само три месеца на площада.

само заедно ще успеем. и не, не сме се отказали.
протестът продължава. до оставка.
и след това – промяна.

няма да спрем да мечтаем. и да работим за мечтите си.

#оставка

Changing the Perception of Agriculture in Bulgaria: Casey Angelova at TEDxAUBG

това е видео от преди време. в него една чужденка говори за българското земеделие. говори с отношение. говори с любов.
за това колко се отдалечихме от корените си. за това как въртим едни пари. за това как опропастяваме земята си

до кога така? има ли път за промяна? ще можем ли да я случим? или е късно?

#оставка

този протест е много повече от вик за оставка

този протест е много повече от абревиатури и имена

този протест е много повече от действие против мафията

този протест е вдигнатата глава, воля за добро, желание за свобода, жажда за морал, търсене на красивото, намиране на общото, установяване на граници, сваляне на стени, разкъсване на с десетилетия споени вериги, разбиване на митове, колективна мантра, биенето на празнична камбана, подадена ръка, заедност, приятелство, себеразкриване, съмишленичество, енергия, поток, разбуждане, изцеляване, сбъдване, туптене, живот.

той е много повече от три минути по телевизията, няколко нови думи в речника, шепа хаштагове, много групи из социалните мрежи, стотици вече интервюта, статии и анализи.

той е удивителната след въпросителната след многоточието.

той е най-голямото нещо, случило се тук на всички нас.
този протест е чудо. цяло чудо. чудо, което продължава вече близо 100 дни.

чудото сме ние. и силата е с нас.

#оставка

задължително четиво по темата и при Владо Kaladan – притеснен съм и при Мирянка – ДПС не заслужават българските турци

вгледани в малките проблеми на деня, в заинатеното ни правителство, което три месеца е като на самотен остров, но си вее байряка все едно не е така, вгледани в опитите протестът да бъде потушен, разтурен, сгромен, разделен, принизен, омърлян, сринат изпускаме голямата цел

голямата цел е една по-добра България

защото 23 години по-късно България е все още страната с най-голям брой деца в институции, разбирай домове за сираци, деца, изоставени от родителите си. в допълнение много деца са на самоотглеждане или познават повече баба и дядо, защото родителите са в чужбина и се връщат веднъж на година. и все още ежегодно умират деца в домовете. умират нелепо и деца извън домовете. и ние сме ОК с това.

защото 23 години по-късно България насърчава младите, ученици и студенти да заминат и всеки ден, с всеки полет те напускат това място. само след 5 години ще сме още по-малко и пенсионерите ще са над 50%. защото нищо не правим, за да задържим бъдещето на България в България.

защото 23 години по-късно черноморието прилича на бетонна крепост и продължаваме да го унищожаваме ден след ден, а планините ни умират, затънали в безхаберие, боклуци и пожари.

без да вадим „стари“ (от преди 10-ти ноември) призраци си имаме достатъчно „млади“ такива. и за мен не е важно ще яха ли някой протеста или не. ще се политизират ли нещата или не. защото те са достатъчно политизирани и сега. и без политическа воля няма как да се променят.

за мен е важно да знам защо ти си равнодушен към всичко това. защо стоиш у дома и приемаш именно това бъдеще на България. защо нямаш вяра в себе си. вяра в бъдещето на твоите деца тук. защо не искаш да промениш нещата.

ела на площада да поговорим. всяка вечер. 18.30.

и да, оставката ще е само началото. после ни чака много, много, много работа, но искаме ли, ще променим България към добро. само заедно ще успеем.

#оставка

много хора се плашат от нови избори. нямало за кого да се гласува. нямало нищо да се промени. мда. но хора, така управлението не е истинско. в момента, дами и господа, управлението е на инат. а нещата, правени на инат не водят до нищо добро.

изборите, които правим ги правим всеки ден. дори да не гласуваме пак избираме. избираме всеки ден да гледаме телевизия или да сме на площада. да се караме със съседите или да сме на площада. да пием кафе на Витошка или в МОЛ-а или да сме на площада.

#оставка

знам, че си уплашен и объркан. точно като мен. казваш „светът се е побъркал“, вдигаш рамене, въздишаш и обръщаш глава.

те ни искат такива – уплашени и объркани. работили са доста, за да сме такива. в доказателство три цитата от Оруелската „1984“:

„Който контролира миналото контролира бъдещето. Който контролира настоящето контролира миналото“

„Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“

„Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат.“

знам, че не вярваш да ни чуят. „е какво, толкова дни и не ни чуха. толкова дни, а нищо не се промени?!“

чуха ни. и нещата се промениха. повярвай, случи се нещо колосално!
България никога няма да е същата!

знам, че с дни, месеци години ни страхуват, пъдят, заплашват, унижават, обиждат, хулят, малтретират. всякак. и ни дават готови, лесни, угодни на тях решения.

знам, че ти е трудно да повярваш, че ти си промяната. че ние заедно сме промяната.

и все пак, помисли си. имаш няколко часа. харесва ли ти да живееш в държава, в която мафиоти и криминално проявени биват назначавани за шефчета и биват чувани, докато ти едвам намираш работа и гласът ти дори съседите не чуват. харесва ли ти да живееш в държава, в която черните джипки винаги са с предимство, докато линейките едва кретат и трудно пробиват път в задръстването. харесва ли ти да живееш в държава, в която учителите взимат по-малка заплата от чистачките в банка. харесва ли ти да сме на опашката и в образование и в здравеопазване и къде ли не. и още и още и още …

да, казваш, то това не е от последните месеци. да, години е така. но дошло е време за промяна.

да – ти си промяната. и аз съм промяната. ние сме промяната.

утре ще сме на площада. мирно, въпреки провокациите. настойчиво, въпреки умората. заедно, въпреки опитите да ни разделят.

и нека силата бъде с нас.

до #оставка

било е вероятно 90-та. бяхме студенти и четяхме основно на руски, защото нямаше книги на други езици, а на български излизаха рядко. всяка книга се предаваше от приятел на приятел и четяхме жадни. една от тези книги беше Архипелаг Гулаг на Солженицин.

няколко цитата:
Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип.

Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето, които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък живот води този, който всеки ден, излизайки от дома си, си удря главата в горния праг на врата, защото е твърде нисък за него.

Ако не умееш да използваш минутата, ще пропилееш и часа, и деня, и целия живот.

говоря за Солженицин с болка. макар книгите му да са изпълнени с дух. споделям и личната си болка и от днешния ден, в който объркани хора контрапротестират в София с портрета на Сталин.същият Сталин, чиито жертви достигат 20 милиона … и се чудя какво би станало някой немец да се разхожда из Берлин, например, с портрета на Хитлер? и ми е тъжно. и ме е срам.

в деня, който Европа отбелязва в памет на жертвите на Хитлеризма и Сталинизма …

Архипелаг Гулаг в Читанка

#дансwithme
#оставка