Напоследък излязоха доста книги, свързани с протестите. Ако трябва да съм честна – не съм въодушевена от текстове, писани за месец на коляно. Е, Илия Вълков е работил над този труд три години и наистина ми бе любопитно да надзърна с неговите очи към протестите и как те се случват и комуникират, наблюдавани отвън, след толкова месеци наблюдения отвътре.
Защо реши да пишеш именно на тема протести?
Книгата не е фокусирана върху протестите, а върху факторите, които провокират социална промяна и формирането на „умни тълпи“ (smart mobs). В основата й е дисертацията ми по кризисна комуникация, писана под ръководството на проф. Тодор Петев.
В нея разглеждам съвременното общество като сложна система от организации, институции, граждански неформални групи, които си взаимодействат, взаимно си влияят или влизат в сблъсък. Как и защо се формират гражданските движения, какво мотивира хората да се включват в тях? Как институциите или бизнес организациите посрещат появата им – търсят диалог или начини да ги разпръснат?
Оттук протестът е само един от многото репертоари на гражданските мобилизации, които в последствие могат да се превърнат в движения. Защото протестът е форма на изразяване на проблемите, които смятат участниците в тях за важни. Чрез протеста те искат да изкажат тези проблеми и да ги изведат на видимо място, на площада, където да бъдат обсъдени и да намерят своето решение.
Започнах да пиша през 2010 г. и проблемите в книгата започнаха да се екранизират пред очите ми (от гледна точка на социалната наука – неочакван шанс:). Станахме свидетели на многобройни случаи – протести срещу ГМО, шистов газ, Закон за горите, ACTA, подслушване, скандални назначения, високи сметки и социални проблеми, дирижирани публични прояви (протест/контрапротест), които се потвърдиха или отхвърлиха.
Гледайки протестите по света – с какво нашият (от лятото на 2013) по-различен?
Съвременните граждански групи за натиск, движения и мобилизации са учещи се организации. Глобалните комуникации позволяват да се адаптира най-доброто от всяка протестна практика към съответната държава. Например бялото пиано от Истанбул, беше „пренесено“ и на площада пред Народното събрание. Подвижни кино-стени прожектират вдъхновяващи революционни филми – и тук, и на „евромайдана“.
Аз не смятам, че имахме уникални практики, които да ни отличават значително от другите. Дори проблемите, които мотивират участници в протестите са идентични – ниски доходи, монополи, несъгласие с политическата система, обезправяване, лошо здравеопазване, липса на справедливост в общество, екологични замърсявания, ограничения на свободата (интернет). Протестни мотиви, които ги има в САЩ, Испания, Унгария, Гърция, България, Украйна и дори в далечен Хонгконг.
Глобалният свят, интернет и социалните мрежи създадоха модели на протест, които вдъхновяват и се превръщат в стимули за появата на съпротива в различни общества. На места „контролирани“, на места „спонтанни“. Живеем във времена на „трансгранични ефекти“, които причиняват размествания на различни точки по света.
Към днешна дата обаче мога да кажа, че се проявихме в едно – достигнахме до там, че делегитимирахме гражданската институция протест. Превърнахме недоволството на площада в проява, която вече буди съмнение. Позволихме да се използва за „кози крак“, чрез който да се вадят основите на едно властово статукво, за да се върне друго. Протест се превърна в мръсна дума – на платените разходки по жълтите павета, на „новия морал“, чиито хастар е символ на лицемерието. А, вярвайте, в България има много достойни каузи, които плачат за протест.
Къде се крие шансът за промяна в обществото ни?
Промяната е процес, който се състои в нейното осъзнаване, разбиране, възприемане и действие. За съжаление тя не винаги е инициирана от масите – отдолу нагоре, а обратно – от елитите (независимо от това колко аморфно е това понятие). Промяната в българското общество е поколенчески проблем. И затова смятам, че е необходимо силно гражданско образование в училищата. Защото към момента общата политическа култура на българина за управлението на държавата е обидно ниска.
Follow
