улицата ни е ужасно кална. преди година изсекоха дърветата по нея, разкопаха всичко, първо, за да оправят, после, за да слагат канал, трети път, за да свързват канализацията с канала … сега остана кална. само кал. залесиха я през ноември, но за момента дърветата са по-скоро стърчащи самотни пръчки, докато станат същински дървета ще мине време. улица в София. една от многото.
–
изумявам когато влизам в мизерен вход, с изпочупени стъкла, метална врата непомнеща цвета на боята си, стълбище с прехвърлящи се кълба косми и вестници, возя се в асансьор, минирещ на квинтесенцията от миризмата на мокро куче и десет фаса, след което влизам в луксозно обзаведен апартамент на интелигентни хора.
–
обичам миризмата на старо в онези софийски кооперации, които още не са заменени от модерни безстилни постройки, витите им стълбища нагоре, струящата на раета светлина от малки тераски между етажите, нагоре.
–
след Родителство и Храна дойде ред готините хора от Горичка да правят и трето събитие – Дом. на 26-ти февруари, събота, Модерен театър. все още има места. ще се видим там.
–
говорейки за улицата и дома, ето как виждам и моята София