едно от нещата, които най-трудно се случват в последните години, откакто отново е възможно да има бизнес у нас – това е създаване на малки и семейни фирми. от една страна липсва каквато и да е политика в тази посока, макар тук-там да се мяркат приказки за това. от друга страна като че предприемаческият дух тотално е закърнял и изчезнал, за жалост.

силата на България преди „соц-а“ е била именно в семейното предприемачество. животновъдство и земеделие, свободен износ към Гърция, Турция, Европа. всичко това от 1944-та насам е прекъснато.

едно на ръка, че почти го няма, но последните правилтелства на България подкрепят големите корпорации и силно притискат в ъгъла малкия и семейния бизнес.

„българите са дребни собственици по манталитет. те са във вихъра на танца в своето, малкото, дребното, но частно, свое“

„без обръщане на 180 градуса на икономическата политика и тотална подкрепа на дребния собственик сме обречени!“

още силни думи по темата има тук

писах още за бизнеса като екосистема и за да си добър предприемач

снимка: семеен архив