започнах този пост с „окаяното състояние на …“,  след което преосмислих. истината е, че днес библиотеките не са толкова чак забравени и окаяни, колкото бяха преди 10-тина години, но въпреки това много малко се мисли за тях (на държавно ниво), твърде малко се случва при тях, твърде оскъдно им е финансирането

навсякъде по света парите за култура се взимат от общите. и не са много, но са да кажем около достатъчно. библиотеките не са и не могат да са печелившо начинание. но са важно културно средище, а-то и я-то на всяка цивилизованост

ето къде са библиотеките у нас – дори тока не могат да си платят сами, какво остава за нови книги. хубаво, че има някой да ги подкрепи, но трябва още. и трябва повече подкрепа най-вече на държавно ниво. ясно е, че част от управниците ни вероятно рядко са имали достъп до библиотеки. но поне на децата си да осигурят такива, а и на редовия човек, четящ и жаден

Follow