една утешителна лична история сподели тези дни в блога си Григор – за скръбта, когато загубим някого и за живота ни, който продължава

„Умрелите имат всичкото време на тоя свят. Ние, живите, го нямаме. Важно е, доде сме живи, да живеем. Така, че дойде ли и нашият ред, да сме се наживели, да ни стига… Да живеем истински, без мъка и болка. Без мисъл за смъртта и тъга по умрелите.“ пише Григор

и нещо не точно същото, но може би много близо, от мъдростите на Шамс от Любов на Елиф Шафак

„Частите може и да се променят, но цялосто винаги остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя.

И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

Нашата религия е религия на любовта. И всички ние сме свързани с верига от сърца. Ако и когато някоя от брънките се повреди, някъде се добавя друга. На мястото на всеки Шамс, който си е отишъл от този свят, ще се появи друг – в различна епоха и с различно име.

Имената се менят, идват и си отиват, но същността остава непокътната.“

Follow

взех я по препоръка на приятел. признавам си, захванах я с леки предубеждения. завърших я с нетърпение да узная развръзката. а току що изгледах участието в TED на авторката на романа – Елиш Шафак, която говори убедително и увлекателно за писането на истории

Любов е красива приказка за великия Руми и неговия духовен спътник Шамс. успоредно се развива и историята на американката Ела. тя не ми бе много убедителна като образ и ми дойде много клиширана като история, но това са подробности. беше ми любопитно да навляза в суфизма в ежедневния му прочит, в живота на дервишите, в историята на техния танц и целия им мироглед.

начинът, по който е разказана Любов ми напомни Името ми е Червен, макар самата история тук да не е чак толкова заплетена

ако Изтокът и суфизмът са ти любопитни, мисля, че книгата ще ти хареса

Follow