след като споделих публично какво не харесвам у студентите е време да кажа и какво харесва у студентите. ако трябва да съм честна – нещата, които харесвам у тях са повече от тези, които не харесвам. и за да съм съвсем честна написах предния пост в афектирано състояние, след оценяване на писмени работи, а както е казал Андрю Карнеги „Колкото по-малко емоции, толкова по-добре!“

– харесва ми, че са борбени и не се дават, което личи по коментарите и тук и тук

– харесва ми, че като цяло (ок, около 50%) имат желание да научат нещо, а не се борят само за оценка

– харесва ми, че са честни и си казват открито нещата (почти винаги)

– много са ми симпатични Деница и Васил с това, че имат свои блогове (от курс 120 души е малко, но пък качеството е добро)

– както вече писах – това бе най-силният ми курс и беше удоволствие да се работи с тях (като цяло и най-вече хората, на които им се мислеше и искаха да работят)

– харесва ми че са млади, ентусиазирани и с желание, все още не прекалено черногледи (с малки изключения)