темата на деня е гей-парада и разхождането му насам натам, но няма да пиша по нея
този пост зрее от известно време и ето го сега се излива
странно, че два блога, които уважавам и чета поглеждат в сходен на моя аспект и вкарват темата за децата в домове успоредно с тази за въпросния парад
Марк Виниций – тук
и Tin4e – тук
моята приятелка in2h20 ми припомня, че нищо не се промени след големия шум през есента, а след като закриваме Могилино и Диана например вече е в София (писах тук) дали нещо се промени за децата в т.нар. институции, домове, т.е. решихме ли проблема със закриването на един дом? станаха ли децата в домове по-малко? по-добре ли живеят там сега? отговорите – не. не. не.
нека погледнем истината в очите: кампанията „Могилино“ изми нашата съвест и само това, накараха целокупния народ да рони сълзи, да се смее и пее („с мен“), да праща SMS-и за пари за дома в Моилино и до там – събрани пари (дори и да са много – те не решават проблема), закрит дом, децата от този – разхвърляни по други инстанции, останалите деца – все още там, междувременно десетки и стотици българки си раждат децата и отново … – ги оставят в дом, а народът (и Държавата!) нехае, защото естествено е с усещането, че е направил много, твърде дълго се е занимавал с проблемите на тези деца, вечер след вечер е пращал есемеси и сега му е до гуша, готов е за следващата порция хляб и зрелища
а децата? децата след всички тези галимации тънат в още по-голяма забрава, сянката, която крие този некрасив за нашите изнежени сетива свят е надвиснала още по-силно над тях и те са още още по-невидими …