днес се присетихме за един от вкусните спомени от детството – моето детство, в комунизма или социализма тогава нямаше толкова вкусотии като сега, та едно от нещата, които не ни се случваха често а си беше цяло пиршество бяха бонбоните Карамел Му – в кутийка с кравичка отгоре, кафява, едни малки квадратни, в бяла попупрозрачна хартия увито всяко бонбонче поотделно – супер лукс и детска радост

други неща от това време емблематични са дъвките Идеал (нямаше други) и киселото мляко Снежанка – то бе леко сладко, бяло, по-късно през 80-те се появи и цветно, вече в пластмасови опаковки

киселото мляко в ранното ми детство беше в стъклени бурканчета, които се връщаха в млекарницата срещу пълни; Жени веднъж ми каза, че по-преди киселото мляко се продавало на кило като сиренето – носиш си съд, режат ти, слагат, мерят и така

в детството ми освен това банани и Кока кола (в стъклени шишенца само) имаше само за Нова година (тогава Коледа не се празнуваше, беше забранена) и за да купят няколко банана за празниците хората се редяха на огромни опашки пред плод-зеленчука

в детството ми реката, която минава до нас наричахме „вълшебна“, защото по-нагоре бе текстилен комбинат, който оцветяваше всеки ден реката в различен цвят; а в детството на моя баща в същата река той с приятелите си е ловил риба … ; малко компенсация – вече реката ни не е цветна, дори в последните 2-3 години тук летуват ято диви патици, което е приказно

отново в детството ми през Княжево чак до нашата улица в силни зими слизаха елени и сърнички да търсят храна – виждали сме ги много пъти; имах куче Роко, на което надяваха шейната ми и то ме возеше по улицата надолу; а тази зима дори сняг нямахме …

не знам как оцеляват хората без детство