ще пиша само за шествието, тъй като не можахме с Гори да стигнем до края, но провървяхме с масата
първо да кажа, че и двете с Гори не бяхме планирали, и в предните ни се искаше да се включим, но не успяхме, сега се включихме и за Странджа и за Свободата на словото (главното „С“ не е случайно) – между рождения ден на Виктор и този на Ами 🙂
от години не бях участвала в шествие (не знам дали не е чак от студентските стачки ей мноого назад във времето) – чувствах се по-младежки
както писаха и останалите – имаше много хора, повече отколкото очаквах и повече, отколкото очакваше полицията (поне такива коментари чухме от полицаи наоколо);
по целия път имаше много полицаи, в коли, камионетки – готови, нажежени да скачат, гледаха намръщени (може би по принцип ги учат да гледат намръщено); а протестът беше толкова културен, не знам защо беше толкоз много полиция; замислих се кой става полицай, какви са тези хора, техните заплати (от нашите данъци) и т.н. …
любопитно бе минаването по Витошка, с кафенетата, които сега са се проснали на изпо целите тротоари и по европейски някои – със столчета обърнати към булеварда; по тях си седяха на кафе традиционните им посетители (знаете ги), които традиционно силно контрастираха с хората от шествието (основно еко хора – хипари явни и блогъри – също лесно разпознаваеми); гледаха не с любопитство, а с досада, което не ми допадна; гледаха от високо и бяха много чужди и неразбиращи ставащото
едни деца-тийнейджъри, когато се разминаваха с нас извикаха „искаме хотели!“ в реакция на „искаме природа“
имаше и хора, които бяха наоколо и изказваха подкрепата си, те бяха най-адекватни
та въпреки че споменах, че се чувствах младежки следва да отбележа, че хората не бяха само 18-25, имаше доста и около зрелите 35-40, единици и по-възрастни; бяха свежи и красиви, дори и тези с черните лепенки на устите (още не съм си свалила снимките, но знам, че има и по-хубави от моите вече онлайн)
най-отпред търчаха част от хората с камерите, разпознах Наблюдател – с клипчето, което всички сигурно вече са гледали; видяхме се и с Георги, Пейо, Йовко, Богомил – много народ имаше наистина
Йовко, както вече писах – тежко им на старите медии, от срах го правят … виж от зор г-н Зюмбюлев какви ги твори … не е истина това с влечугите, просто не е истина …
не мога да се въздържа … г-н Зюмбюлев, какъв прекрасен човек! какъв професионалист! „По форумите пошат 1500-200 души„!!! Wow – колко актуална и компетентно поднесена информация! Гордост за нацията! Еманация на журналистическия дух! Какъв младежки порив! Какъв човек!
позволете да цитирам отново (не мога да се въздържа!) – „интернет е един гигантски психоаналитичен монолог„! – този човек е не само надарен журналист, но и силен психолог, та дори психоаналитик! какви познания, какви цитати! ето как научавам нови неща за себе си, неоткрити тайни от моята душевност, благодаря Ви г-н Зюмбюлев, благодаря! разбирам аз сега този блог как издава моята раздвоена душевност, като при убийците или може би съм „тъжен гей“ … извинете за въпроса (може би е много личен) – Вие да не би да пеете в Хора на МВР или службите за сигурност, там с господина привикал Мишел?!
г-н Зюмбюлев, не знам какво имате против горките животни – влечуги, та ги принизявате до хората онлайн … „техните писания са най-отровни, злото е най-отчетливо“
а може би Вие именно г-н Зюмбюлев мечтаете за „момчешки дупенца„? моля, разкажете ми за своята не мазна коса, за чистата ви без акне кожа, за силно успешния Ви опит да отслабнете, за богатия си личен живот?! моля, споделете го с всички!
мечтаете за Мазерати, а имате само заеми?! – добър път сте поел с подобен тип „журналистика“ към богатство и слава (второто вече го имате – поне 1500-2000 души научиха за Вас сега в скромния ни Интернет!)
убедихте ме, г-н Зюмбюлев! да намеря и да си купя този уникален брой на този безценен вестник, за който работите! искам го! искам да го имам, за да разчитам в него ежедневно нови и нови елементи от моята объркана душевност! да покажа на майка ми какво е дете родила да се срами като говори със съседите, че работя „в Интернета“. искам да го имам, че да показвам на децата си какво зло е това нещо мрежата и как да не се докосват до нея, да не станат уроди!
Браво! Ура! Да живей!