днес се присетихме за един от вкусните спомени от детството – моето детство, в комунизма или социализма тогава нямаше толкова вкусотии като сега, та едно от нещата, които не ни се случваха често а си беше цяло пиршество бяха бонбоните Карамел Му – в кутийка с кравичка отгоре, кафява, едни малки квадратни, в бяла попупрозрачна хартия увито всяко бонбонче поотделно – супер лукс и детска радост

други неща от това време емблематични са дъвките Идеал (нямаше други) и киселото мляко Снежанка – то бе леко сладко, бяло, по-късно през 80-те се появи и цветно, вече в пластмасови опаковки

киселото мляко в ранното ми детство беше в стъклени бурканчета, които се връщаха в млекарницата срещу пълни; Жени веднъж ми каза, че по-преди киселото мляко се продавало на кило като сиренето – носиш си съд, режат ти, слагат, мерят и така

в детството ми освен това банани и Кока кола (в стъклени шишенца само) имаше само за Нова година (тогава Коледа не се празнуваше, беше забранена) и за да купят няколко банана за празниците хората се редяха на огромни опашки пред плод-зеленчука

в детството ми реката, която минава до нас наричахме „вълшебна“, защото по-нагоре бе текстилен комбинат, който оцветяваше всеки ден реката в различен цвят; а в детството на моя баща в същата река той с приятелите си е ловил риба … ; малко компенсация – вече реката ни не е цветна, дори в последните 2-3 години тук летуват ято диви патици, което е приказно

отново в детството ми през Княжево чак до нашата улица в силни зими слизаха елени и сърнички да търсят храна – виждали сме ги много пъти; имах куче Роко, на което надяваха шейната ми и то ме возеше по улицата надолу; а тази зима дори сняг нямахме …

не знам как оцеляват хората без детство

Княз Игор на Бородин – вълшебно, грандиозно, емоционално и зареждащо

Григ е сред любимите ми композитори, т.е. сред най-любимите ми, а Morning Mood от Peer Gynt смятам за едно от най-великите музикални произведения въобще. Ето и Арабския танц от Peer Gynt

още от Григ:

Концерт за пиано 1 – сред най-великите също

Holberg Suite Part 1

и още малко Григ – на китара

и за него в Wikipedia

неделя след натоварена седмица и работна донякъде събота е нещо прекрасно

седим си тук с Алис, тя ми говори, а аз й се усмихвам и пиша

повече – след акто поиграем двете 🙂

Дулсе Понтеш поднесе един невероятен фадо – джаз концерт в зала 1 на ндк – нежна, пластична, неочаквана, дълбока, цветна, искрена – думите бледнеят за тази прекрасна жена и концерта, който направи за нас тази вечер

ето едно от много сладките й неща

и още малко за обща представа 🙂

p.s. за разговора ни с Деси (мерси Деси!) и Милко за влиянието на Интернет като медиа и потреблението на нета – друг път 🙂

нали като човек има да работи нещо важно, а го мързи все си намира нещо друго … та и аз сега, но неуспешно се опитах да сложа тук едно клипче на Сони и Шер – носталгично наивно и като не стана – ето линк – I got you baby от далечната 1965-та

Шер е арменка 🙂
Сони ми е много симпатичен
както казах на Джамбо тази вечер – мисля, че в предния си живот съм живяла през 60-те, а в по-предния си – в 20-30-те 🙂
а той ми каза този виц:
Жена отива при гадателка и се „свързва“ с мъжа си, който е починал наскоро.
– Скъпи, какво правиш в момента?
– Ям.
– А след това?
– Ще правя секс.
– А след това?
– Ще спя?
– А после?
– Ще ям, после ще правя секс, ще ям, пак ще спя …
– Скъпи, то било много хубаво в рая!
– Кой ти каза, че съм в рая?! Аз съм заек … :))))

п.с. не че вярвам в преражданията, шегувам се, просто 60-те ми допадат 🙂

когато грабливите прилепи
придойдат в моите нощи
отнемат те всичко от мене
и разпокасън на късове
летя из простора небесен
докато се смилят и ме пуснат
тогава опитвам парченцата себе си
да подредя както им подобава
и ако успея пак съм аз на сутринта
ако ли не – просто ме няма

мързелива събота, на сянка, в почивка (споко Гори, основно действам по нашата задача) – вишната пред прозореца е със супер натежали от плод клони, красиви в червено-зелено, някакво птиче цвърчи, спокойствие – сюрреалистично и същевременно натуралистично, ексхибиционично и други такива завъртяни думи, накратко прекрасно време за мен с новия роман на български на Харуки Мураками – Хроника на птицата с пружина

реализъм с мистика, задължително – котка, размишления и мъдрости, японски и европейски привкус … знам, че който е чел другите му неща няма нужда от агитация – за останалите – полюбопитствайте

p.s. преводът е добър, за което – браво, все по-рядко се среща; затова пък корицата поне за мен е почти ужасна и ако не познавах автора само тя не би ме накарала да купя книгата по никакъв начин

днес бе шарен и готин ден, но съм насъбрала няколко теми, та ги подхващам:

имахме много готина пресконференция за старта на Pro.bgmaps.com – услуга на Bgmaps, които преди години стартираха пак с наша пресконференция 🙂 направихме я в Онда кафето в Mall-а на Стамболийски – прекрасно кафе, приятелско обслужване – екстра!
* * *

следобяд изпитвах студентите си; няколко детайла – втори корпус на НБУ е освежен (не скоро, но сега го виждам) много добре като интериорен дизайн – от стара соц сграда са успели да внесат младежки дух – браво на който го е правил; за други изпити по коридорите стояха и пъшкаха студенти, четяха, суетяха се; моите за около 2 часа бяха готови – забавлявах се, извадила съм си и бисери, но ще ги оставя за друг път

* * *

както вече и други писаха – вчера имаше странно представяне на корпоративните услуги на Гугъл – странно, защото като чуеш Гугъл си представяш високо ниво, иновативност, напредничево мислене, а партньорите им и за Гърция и за България, поне според мен са твърде консервативни (казано меко, за да не се обиди някой); когато си голям и очакванията към теб са да си голям и да действаш като такъв

* * *

в контекста на последното по-горе тъкмо щях да пиша, че преди и след МИ Форума на Капитал нямаше никаква мейл комуникация и бам – вчера няколко мейла, еднакви – не разбрах защо получих няколко; при това бяха странни – целият текст в бодито бе линк … айде това да беше някой друг (всеки друг от конкурентите им) … пак – не очаквам друго от големите, освен да действат както им приляга, а някакви неща правят, дето хич не и прилягат
* * *

както вече и други писаха, а и аз по-рано май – има един голям роден спамер – фотографът Димитър Сотиров. Мине не мине и г-н Сотиров спамва целокупния български народ де що мейли има с писмата си; отново получих цяла серия.

Начало: „Ако не досаждам и проявите интерес,
моля, разгледайте страницата ми в интернет. “

досаждате, г-н Сотиров, много досаждате! моля, престанете!

* * *

Виктор ми изпрати подсказка как да използвам под Firefox-а си спел чек – ще го пробвам, обещавам!

* * *

пуснахме бетата (ама много бета) на Кафенето 🙂 – коментарите са добре дошли

* * *

другото, за което искам да пиша е как държавата насърчава сивата икономика, но ще го отделя в самостоятелна тема 🙂

вчера решихме да ходим на басейн цялата четири членна фамилия – тръгнахме в 10 и около 16 благополучно пристигнахме в басейна на бул. България, в клиника Св. София, но за това – след малко; защо пътувахме толкова дълго – защото ходихме до Правец, но се оказа, че там басейн това лято няма да има и защото на магистралата беше станала катастрофа, която ни накара барабар с доста други да се измъкваме екстремно бавно около 2 часа от там

да кажа, че треньорът в басейна в клиниката бе любезен, но нервен, особено не хареса, че сме с деца; през цялото време мънкаше защо сме отишли, след като на входа си бяхме платили по 5 лв. и никой не каза, че с децата не можем да влезем

* * *

днес също денят започна не както трябва; имахме в 11 среща с Гори да работим по книгата и тъй като любимото за този сезон неделно място за мен е дворът на Мотто – уговорихме се да се видим там на круши в порто; за жалост от една страна в менюто крушите в порто се сервират вече само с палачинка, а от друга – и там нещо бяха кисели момчетата, ама нетипично кисели – нямало къде да си вържа компютъра в ток, да седна там, а не тук, с пъшкане ми донесоха менюто, пък кухнята не работела, пък чистели градината, лелее – накрая като дойде Гори се изнесохме – много са свалили гарда Мотто, за жалост; е, поработихме по книгата съвсем наблизо, пък
и хапнахме добре сладолед и кафе в Jimmy’s на Кристал 🙂

* * *

вече знам, а този уикенд бе поредното доказателство, че животът не е такъв, какъвто го планираш; трябва да го приемеш, той си има свой ход, своя логика, нещата се случват и това е – тук ми се ще да сложа цитат за лабиринта / живота – от книгата на Пелевин за шлема, която довършвам, но остана в колата, ще го добавя утре може би 🙂