Ella и животът като детска игра или импровизация

(ей сега ще направя едно голямо обобщение)

животът е като неспирна детска игра или безкрайна импровизация
ако го правиш с кеф и ти се отдава – и публиката ти се радва
доказателството – чуй Ella – One note Samba (scat singing) 1969
(опитай парчето до край, жестоко е)

дъх на печени ябълки и канела се прокрадна в последните коментари на предния ми пост; в атол намерих приятел от детството, едно от първите гаджета, какво прави нет-а, а; с Гори книгата ни е на финалната права, wow; в офиса се смеем по много, колко е гот да си обиколен от готини хора; детските рожденни дни са забавни за децата

ето къс споделен офисен фолклор от деня: „За сватбата – опази боже, помилуй мя, дано не се случи такова бедствие, амин, во веки веков. Тогава ще да бъда с хавайска тениска (от тези, много шаренките, каквито носят старите хора от 60 години нагоре), електриковорозова коса (отново за пример – старите хора – може бииии 65 години нагоре?), къси панталонки тип „Елате ме вижте, а като се насмеете, си тръгнете!“, вратовръзка, която ще бъде единственото черно в облеклото, защото все пак траурен ден, жени се човек, не е шега работа, после ще бъде кубинската пура, за обувки – сандали римски тип (не от римско време, но никой не е съвършен). „Черешката“ в облеклото би било… хм, сигурно гайдата на гърба ми?“

blog action day – моите малки стъпки в посока еко – 2

през март описах моите малки стъпки в посока еко

шест месеца по-късно нещата не са много променени, но дописвам:
лично:
– избягвам да дъвча дъвка – дъвките се разграждат бавно и замърсяват много;
– простираме, максимално не ползваме сушилнята;
– отказвам винаги, когато мога найлонови торбички (и ме гледат странно);
– избягвам да взимам безалкохолно в пластмасова бутилка;
– събирам старите батерии и непотребните дискове за времето, когато ще има пункт, в който да ги предам;

служебно:
– създадохме секция Зелено на Az-jenata.com;
– в офиса редовно събираме цялата насъбрана хартия и я връщаме;
– сведохме до минимум употребата на пластмасови прибори и чаши;
– почти на 90% минахме на икономични монитори;

предстоящи:
– планирам да започна да не използвам химикалки, само моливи;
– ще засадим фирмена гиричка през пролетта;
– ще засадя още нови дръвчета на нашата улица;

още не съм:
– си взела колело;
– успяла да накарам всеки, който излиза от тоалетната да гаси осветлението или да спира добре кранчето на водата;
blog action day

и макар и крайно, хареса ми това мнение на Орлин

чалга дискотека

мислехте, че няма да го напиша, но както ви казах още тогава – няма да скрия факта, че бях в чалга дискотека

дългият уикенд в Банско и (предполагам) шишето водка, което изпихме ни заведе в събота срещу неделя в 3 часа сутринта в единственото работещо по това време заведение там – дискотеката; естествено за мястото се оказва чалга дискотека и така за първи път аз се отзовах именно в чалга клуб

беше ми любопитно да съм на това място и макар всички да казват, че е неблагоразумно да се отзовем там именно в нашия състав – Албена, Елиза, Петър, Андрей и моя милост, опитахме да извлечем максимума от краткия си престой на това екзотично за нас място

чалга дискотеката:
– пълна с хора, предимно мъже, предимно яки (тук ние биехме на очи);
– бяха облечени няколко в бяло и почти всички – в черно (тук ние очевидно бяхме различни), с много сходни, типични дрехи; прическите на жените също бяха еднотипни – руси или черни коси, дълги, развяни – женки;
– повечето жени бяха излезли на лов, предполагам и повечето мъже; стояха пред чаши, клатеха се (няма дансинг, всеки си танцува където е кацнал) и след малко се събираха по двама и напускаха нанякъде;
– гледаха ни странно и не бяхме много желани (но не го показаха явно, макар да имат боеви традиции);
– имаше много охрана – едни още по-яки младежи, които гледаха на никъдето, но изпълнени с достолепие и спокойствие;
– входът – „за дамите – безплатно, за пазачите – по 3 лева“;
– имам много малко контакти с цялата тази „култура“ и в частност музиката й и не мога да кажа, че ме впечатлява по какъвто и да е начин (освен със секси жените в клиповете); интересното беше, че чух аналогична на нашата, но гръцка чалга;

лични изводи:
– минало ми е времето за дискотеки (и не ми липсва)
– никога не ми е било време за чалга (и слава богу)

уверих се в едно:
имат право тези, които споменават, че цялата ни държава е една чалга дискотека – лесно смилаеми популистки послания, които яко влизат в мозъците на еднакви хора, излети по калъп, хора без желанние за мисъл, хора без критерии, хора клатещи се в еднообразен до пукване ритъм, хора доволни да имат пиене (хляб) и голи секси мацки на екрана (зрелища) и до там

Андрей и Елиза направиха клипчета с телефоните си в дискотеката, но после едното се затри, а другото предполагам няма да види бял свят; оказа се спорно чия беше идеята да посетим това култово за Банско днес място, но при всички случаи ще си говорим дълго за него в компанията и ако чуем случайно фолк парче по улиците – ще звъним развълнувано на някой от бандата и ще се хвалим на шега 🙂

/е, чак до там да сложа линк към фолк парче за музикален фон няма да стигна/

хората, които … харесвам (?)

този пост чака отдавна
мина през имена като „старите приятели“ или само „приятели“
после през въпроса кои са приятелите и като не се виждат остават ли такива (твърдо ДА) и също а тези, които не познаваш много, но чувстваш като такива, или просто харесваш (без да е необходимо те да те харесват)
дълбоки води

попаднах случайно и реших, че фонът не е лош – Бебел с So Nice

тази вечер беше от сладките, в които се виждаш с необичайни хора и има толкова много да се сподели за малко време
и споделеното тук, макар да е важно, не е най-важното, а срещата и фактът, че такива хора съществуват, това зарежда

всички не могат да са еднакви, и така и трябва да е, защото бидейки различни ние преживяваме света различно и ето в такива моменти (или през блоговете си, например) можем да си резюмираме кой как го е видял този пъстър свят и как му се е радвал
Юри се разминал по пътя към Еверест с човек, с който са се поздравили със „здрасти“ и са си продължили кой от където и за където – ето това „здрасти“ какво значи само
и си казваш – колко колко колко е пълен този свят

и колко е хубаво да срешнеш хора, намерили себе си и с това отворили път за / към целия свят в душите си

те не излизат от главата ми, старите, приятелите тези, които не виждам цели столетия, но са често с мен – Flower, който сега освен че програмира вече и композира в Прага (имаме с него обща стихосбирка навремето); Дани, с който цяла Нова година пихмечервено вино пред камината, сега се занимава с университетска кариера някъде в Германия; Ива, Карлос (и с него имаме обща стихосбирка – първата), Звезда, Богдана, Ралица, Гергана, Сашо … късметлийска съм да съм имала толкова много, интересни, уникални хора около себе си
(да не се обидят всички останали, неспоменати тук, тези, които са с мен и сега – уникални сте! – за вас специална обич и отделен пост някога скоро)

да, подходящ завършек са пак Бебел със Samba de Bancao и Momento

моят град и градовете ми

настроена пътешественически от книгата, за която вече споменах и срещата с Юри, Милена и Иво, които за мен са големи пътешественици и в предизборни краски, четейки в блогосфрерата (това е моят вестник, т.е. единственото нещо, което чета редовно, за да научавам какво се случва), попадайки на един разказ за най-ценните неща в различни градове по света реших да драсна някой ред, та нали имаме блогър кандидат-кмет … 🙂

мнозина ще ме освиркат, но аз харесвам София – тук съм родена, а градът има уникални къщи, сгради, улици; е, всичко не е идеално – има много какво да се прави, желае, естествено

какво ми харесва от местата където съм била:
Копенхаген – там май за първи път видях обществени колела, в които слагаш монетка и караш до където искаш и оставяш на определени за това места – практично, удобно, еко, избягваш трафика; бих се радвала да го има и в София
Париж, Лондоногромните зелени пространства и паркове, с гладко окосена трева, по които в слънчеви дни хората си сядат и си говорят, а децата играят и тичат без да ги е страх от кърлежи или други неща; добре поддържани, с цветя, с фонтани, с много паметници, с пейки (за Лондон бях много впечатлена от надписите с името на дарителите на всяка пейка, после го видях ид ругаде, май и у нас вече се прави) – навремето и за София имаше такава приказка, че е „зелена“ столица, също в последно време някои от парковете ни са пооправени, но бих се радвала искрено да са повече зелените места и да са по-поддържани
немските градовеподредеността на улиците, а също многото „арт“ елементи; доколкото имам спомен при изграждане на нова сграда са длъжни да дадат май 5% от стойността на сградата за изкуство и като вътрешна и външна архитектура и оформление има много красиви и авангардни неща – бих искала да има повече искуство в нашия град и да е по-подреден, без сергиите и кича днес
Барселона – това е моят град-фаворит във всяко отношение, с толерантността си, с лежерността си, с изкуството, което е навсякъде

на много места съм била, не всички градове, които съм посетила и са ме впечатлили са ми направили особено впечатление именно като градове; неща, които съм видяла другаде и ми липсват в София:
хубава ботаническа градина, като тази в Мюнхен или Лондон, например
хубав зоопарк (нашият не е лош, но може да стане по-хубав),
като този във Виена или Барселона, например
хубав увеселителен парк като Тиволи (Копенхаген), Пратера (Виена) или дори Тибидабо (Барселона)
музеи … като в повечето европейски столици, за жалост имаме мнооого малко, най-вече си нямаме музей за съвременно изкуство; искам музей на науката и изкуството като Cite в Париж или достоен исторически музей като този в Истанбул
пейки из града – просто за почивка, каквито липсват при нас
градски часовници – красиви или просто часовници
спортни площадки, зали, басейни – трябват повече, май има движение в позитивна насока в последно време, ама още
– подземни, надземни и всякакви паркинги
музика – в Париж разговарях с един уличен музикант, там има много – най-вече из метрото, по улицата – та на тях общината им плаща минимална работна заплата, за да свирят плюс всичко, което си изкарат в шапката отпред; човекът беше щастлив, беше си купил кола и очакваше жена му скоро да роди – беше доволен, че с музика, неговото си любимо нещо, може да се препитава достойно в любимия си град; харесвам да срещам музиканти и из нашите подлези / улици, но ми е неловко да знам, че мизерстват и го правят от немай къде

ясно е – задължително хубави улици, без дупки и с оптимизиран трафик, метро
освен лошите улици ужасно не харесвам трафика в София, но знам, че е проблем почти на всеки голям град
не харесвам децата по светофарите, които чистят стъкла и просят
ужасно не харесвам каруците из центъра, макар да осъзнавам, че все пак имат някаква положителна роля
не харесвам архитектурата на някои нови сгради и това, че се разрешава стари сгради с разкошна архитектура да бъдат събаряни
не харесвам сергиите нацвъкани на всякакви места и много се дразня на някои, които съборихапреди години и още грозно стърчат на някакви места
искам София да е един по-чист град
и един по-усмихнат град

знам, че независимо кой кмет изберем всичко това няма да се сбъдне ей така и не зависи само от кмета, а зависи от теб и мен, от всеки един от нас; да опитаме, София да е един по-чист и по-усмихнат град, а?! 🙂

от карабах до калахари

Деси ме кани все на приятни екзотики. днешната – представянето на книгата „От Карабах (през седем континента) до Калахари“ с автор Димитър Тодоров

чела съм блога на Димитър а и този на Юри, с когото също имах късмета да се запозная днес – чрез блоговете им съм обиколила доста места по света

„колко е хубаво да си пътешественик, волен като причка и свободен … “ с лека завист каза тя

премиерата

благодаря на всички, които дойдоха днес на премиерата на първия филм, по който работих – Целувка за лека нощ

отивайки към Дома на киното си мислех за Звезда, с която там гледахме хубави и странни филми. липсваш ми, Звезда!

дойдоха много хора! трогнах се и от появата на блогери, с които не се познавах, а също мои студенти, колеги, приятели – беше ми радостно – благодаря на всички ви!

Андрей, знам, че темата не ти бе по сърце в началото и че задачата бе трудна, но даде всичко от себе си и се справи чудесно! пак голямо благодаря и поздравления за професионализма! Гоги – музиката – пасваше прекрасно и даде много! Чочо – снимаше с плам и стана добре! Гори, Мишо, Светле – всичко , което направихте! Веси – визиите – супер! Петя – сайт за един ден, wow! всички – мерси!

за всички любопитни – имаме още творчески планове с Андрей, но да видим

снимки тук

в дом Надежда две деца – братче (10 г.) и сестриче (7 г.) чакаха 2 години процедурата да бъдат осиновени, бяха харесани от семейство и докато всичко се точи именно сега, месец преди реалната възможност да вземат децата при себе си семейството се е отказало да ги осинови … директорката на дома, г-жа Афузова ми го каза преди премиерата; още не е казала на децата, които от две години знаят и чакат този миг да имат майка и татко, че семейството се е отказало да ги осинови … жестоко е

през октомври искаме да покажем филма в университетите, ако някой може да съдейства с това – ще се радвам да каже

ноктюрно с Лунната на Бетовен

снощи не писах, но ако бях поствала щеше да е идентичен на днешния пост – редуцирано работно време заради началото на учебната година на двата детски фронта, доста и то важни задачи, избутани в ъгъла (не мога да довърша редакцията на книгата – върви бавно, а нямам време; подготовката на премиерата на филма иска времеви ресурс също; цялата текуща работа – срещи, оферти, интервюта, нови проекти),
тъга, която неизбежно нахлува в ежедневието ми в края на лятото,
белият сняг, който в последните вечери бавно трупа след като изключа компютъра и зачета Орхан Памук
плюс други носталгии и тегоби правят настронието ми ноктюрно и спасението ми идва в Лунната на Бетовен – първата й част

после нещата стават динамични и живи – третата й част

и все пак трябва да завърша оптимистично, с нещо което много обичах да слушам в детството си, в изпълнение на два рояла на двама полски пианисти – Марек и Вашек – тук в изпълнение на Kempff – La Tempete – 3-тата й част

вълнението да тръгнеш на училище

днес до сълзи се вълнувах – първи учебен ден, макар и да сме в подготвителен, а не в първи – беше наистина сутрин изпълнена с емоции!

на времето при тръгване първия ден на училище по традиция майка ми плискаше от медно менче вода и здравец пред нас – да им е по вода на учениците!

мейл от Magic за живота и ние в него

защото моята любима Magic си няма блог, макар че има какво да пише в него, но си мисли, че няма нужда да има блог, та затова тук с нейно разрешение поствам един мейл от нея, който ме потресе с неочакваната си откровеност и дълбочина

„Изведнъж и xxx стана enemy 🙂 нищо лично само pvp (player vs player)
Enemy не го изпозлвам в лош смисъл. Играта много ме научи да разграничавам отношението на хората.Когато някой те убие в играта той не го прави за да ти е гадно на теб – просто се борите за един и същи замък – нищо лично 🙂

В една битка сме с живота напоследък… той гледа да ми се покаже мега сложен, аз гледам да си го опростя, но е трудно … Нито пък съм се променила достатъчно.. пак се заплесвам по неща.. и хора… Винаги съм си мислела, че колкото по-възрастна съм толкова по-лесно е всичко… а то става все по-сложно и по-сложно…

Ама сигурно е дет се вика неизбежно… В един момент като се замисля и аз не знам вече какво искам. Сигурно ако успея по-точно да го формулирам ще е по възможно да се случи. 🙂

Сравнително ново явление при мен е неспособността ми да се справям със стреса… Или стреса е станал в повече или аз съм почнала да обръщам повече внимание някак си на това… Но липсата на време или по скоро желанието да направя, създам, постигна всички неща, които са ми в главата…

Докато четях твоя блог установих, че не ми пука толкова за морето ни… а по скоро за това, че ти не си му се нарадвала както преди… странен начин на взъприятие… когато бях малка исках най-доброто за нашата планета… сега искам най-доброто за любимите хора…

Целувки отиваме на лю лю!!! „