бласуването в БГ Сайт върви много добре и до момента (сега сме по средата на срока) имаме над 8000 потвърдени гласа!!!
в някои категории е доста нажежено 🙂
инфо за гласуването на блога на БГ Сайт
който не е гласувал – тук веднага да го направи 🙂
покани
FollowSPAS.bg
нека го представя официално – това е SPAS.bg, не се свени да си признае, че името му идва от енигматичните за всеки представител на мъжкия пол занимания а именно Спорт Пари Автомобили Секс
SPAS.bg е над 25 годишен, амбициозен и в същото време земен, знае какво иска и как да го постигне, има над средните доходи, висше образование и стабилна връзка
ако се вгледаме в детайл в последната, откриваме, че въпреки фриволните отношения с други дами и леките забежки все пак е основно с жената на своето сърце – Az-jenata.com, от която има дете (Az-deteto.com), в отгледжането на последното участват и родителите им (LudiMladi.bg), както и сестра му на SPAS.bg – (артистичното Kafene.bg) и братовчед му (студентът Diploma.bg) 🙂
хлътнах по него, в последните няколко месеца, а изкусителите и сводниците в тази връзка бяха много, но като че най-вече Мишо, Гори, Денис, а за капак – Влади!
признавам, в последните дни обръщам повече внимание внимание нему, отколкото на съпруга си, но обещавам нама да го правя за в бъдеще!
за запознанството си със SPAS.bg писа вече Мартин, надявам се останалите също да го харесат и да се срещат с него редовно 🙂
малко новини около БГ Сайт
регистрацията тече с пълна сила – до 14-ти
броят на участниците към момента е 81, но расте ежедневно, остават само броени дни до края – регистрацията е тук www.bgsite.org
с помощ се включват приятели от големи онлайн медийни групи – благодарна съм им!
днес ни зарадва г-жа Арнаудова с това, че донесе прекрасните нови 20 броя статуетки – лъскави и доста тежички 🙂 Гори веднага наснима (моят фотоапарат е аут) и ето ги за радост на всички, очакващи на 3-ти ноември своите притежатели – победителите в БГ Сайт 2008!
от днес е онлайн и работната версия на семинарната програма – доста силен семинар се очертава – за всички, които се вълнуват от уеб неща може би е добре да понадзърнат
нека припомня, че семинарът е на 4-ти ноември целия ден в хотел Форум (бивш Славия, до Билла), София
с Веско – родители в час
в час ли сме като родители? признавам си – на мен ми е трудно. работата ме поглъща, а искам достатъчно време за децата си, искам да мога да съм сигурна, че съм избрала правилното училище / детска градина, че отговарям по най-правилния начин на въпроси от рода на зададените ми преди малко „Мамо, когато стана на 70 вие с татко на колко години ще сте?“, „Мамо, как така става, че хората се женят? Ама преди пръстена и целувката, как се стига до това …“, „Мамо, в Университета професия ли те учат? А в кой университет те подготвят добре за спасител? Това е важна професия?“, „Защо трябва да уча немски“ и т.н. въпроси без край …
моят приятел от години, човекът, който активно се занимава с Фолософия с деца и самият той е добър баща Веско Дафов организира тази събота училище за родители, т.е. семинар, workshop или както и да го наречем за родители, които си задават въпроса „направих ли наистина най-добрия избор за моето дете“, „справям ли се с това да съм родител“
„Детето е човек, който във всяка своя стъпка трябва да бъде насърчаван и окуражаван свободно да се присъединява към всяко постижение на човечеството. Да му се показва с какво всъщност е добро, това добро нещо, на което искаме да го научим или приобщим. Да се даде възможност самото дете да се замисли в какво точно е поканено да участва и какво кара възрастните да настояват за неговото приобщаване. И това не е никак лесна задача за възрастните. Ето защо е някак естествено да се разчита на специално подготвени възрастни за тази работа. И това са учителите. Не, че те могат да поемат цялата грижа, но те са хората, които в най-голяма степен имат квалификацията да приобщават децата към човешките постижения. Понякога обаче се подценява и ролята на родителите като пряко отговорни за развитието на детето и тогава възникват напрежения. “
четенето на книги и уеб
когато се насъберат няколко различни, но обединени по някакъв начин събития на главата ми и идва пост. този е за книгите, четенето и уеб или как уеб помага, насърчава, ориентира хората да четат повече и да споделят за четенето
в петък търсиха Az-deteto.com във връзка с мащабен проект за насърчаване на децата да четат повече – естествено ще подкрепим проекта и му се радваме много, но за това – скоро
опитваме с Юнуз да работим по един проект за споделяне на мисли (и не само) за книги, но и за това – скоро
случайно попадам днес на два сайта в същата насока:
Get London Reading – „Encouraging Londoners to make more time for reading.“
и
2008 National Year of Reading – с неща като „Free reads“, „Find out how reading can change your life“, „Telling tales“ и толкова други интересни елементи в инициативата … колко бих се радвала и в България да имаме например вместо „Година на Русия“ „Година на четенето“!!!
p.s. после попаднах и на анкетата на Molif – къде четете книги
аз четанай-често в леглото, винаги нося със себе си книга или две и в задръствания чета и в колата, понякога (относително рядко) когато чакам някъде (въобще не обичам да чакам) също чета, още по-рядко ми се удава да чета на полянка или другаде сред природата, но също много ми харесва 🙂
базарът за родители е утре
утре, събота, ще проведем традиционния базар за родители, на който можете да размените, продадете, купите стари, но запазени дрешки, обувки, книжки, играчки или да ги дарите
мястото е ново – двора на 81-ва детска градина в София, намира се на Стамболийски, зад Мол-а
One Web Day и възрастните хора онлайн
на 22-ри септември преди 3 години за първи път се празнува One Web Day – международният ден на Уеб. Празнува се по инициатива на Сюзън Крауфорд, член на ICANN. Датата е избрана като „обратната“ на 22 април – Денят на Земята.
тогава Вени ни въвлече с Гори в честването на деня и в България и организирахме дискусия с медиите за значението на уеб днес, после Сюзън бе в България и с Пейо се видяхме с нея, а за тази година Богомил искаше да прави нещо в Търново, но то не се случи и това, с което ще отбележим One Web Day 2008 у нас е инициатива за дарение на стари компютри на възрастни хора (на домове за възрастни или на клубове на пенсионера)
знам, че звучи познато, да, години наред правех опити да даряваме стари, но все още работещи компютри на незрящите – все пак усилията не бяха напразни, макар и с трудности незрящи от различни кътчета на страната получиха компютри и вече работят с тях – това благодарение на Виктор и на Хюсеин Исмаил най-вече, разбира се!
може да ви се вижда странно или маловажно на фона на проблеми като боклука на София, Глобалното затопляне, опасността от следене и строга регулация на Интернет и хиляди други, но … за тях не е
тези, които най-твърдо остават отвъд дигиталната бариера днес са възрастните хора и това ги кара да са още по-откъснати и отдалечени от по-младите
а компютър с Интернет за тях означава възможност да комуникират с тези, които обичат, но са далеч от тях – децата им, разпръснали се в големите градове и в чужбина
затова решихме това да е акцента тази година
ако имате стар непотребен компютър, който още работи и е ОК за поща и Интернет – дарете го, ще ви бъдат благодарни! клубове на пенсионера има във всяко селище, домове за възрастни – също. ако не намирате – пишете ми и ще върна адреси, но Гугъл може да помогне повече от мен за това. благодаря на всеки, който сметне инициативата за смислена и я подкрепи!
симпатично бяло коте търси някой да го обича
Живана е намерила това симпатично бяло коте вчера в района на Медицинска академия – прекрасно, чисто (явно домашно и изхвърлено или изгубено), полу-ангорско, женско
котето е добро и търси някой, който да се грижи за него и да го обича, на което отвръща със силно мъркане и котешки закачки
за заинтересованите: justine.toms в гмейл
/за жалост Живана не може да го задъжи, защото вече има три котки, моя милост – също/
Лисицата и Детето на Люк Жаке – невероятна история с малко думи
предполагам Le Renard et l’Enfant е история, вдъновена безкрайно от детството и Малкия принц, затова ще започна с него:
„- Нищо не е съвършено – въздъхна лисицата.
Но пак се върна към мисълта си:
– Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата…“
„Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
– Моля те… опитоми ме! – каза тя.
– На драго сърце – отговори малкият принц, – но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
– Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил – каза лисицата. – Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
– Какво трябва да направя? – попита малкият принц.
– Трябва да бъдеш много търпелив – обясни лисицата. – Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо…“
„- Сбогом… – каза той.
– Сбогом – каза лисицата. – Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
– Същественото е невидимо за очите – повтори малкият принц, за да го запомни.“
Филмът е невероятен! Една лисица и едно момиченце разказват историята на приятелството и обичта, преминават заедно през всички сезони, през възхитителна природа и успяват да станат приятели, докато в един момент обичта не се деформира в желание за притежание и контрол. Въпреки фаталната случка краят е като за детски филм оптимистичен. Наистина невероятен филм! Заслужава 100% да се гледа и то на голям екран от всички малки и големи деца, родители, учители, обичащи хора, влюбени хора, самотни хора, еколози, планинари, пещерняци, любители на животните, обичащите децата, обичащите природата, обичащите мълчанието, обичащите живота!
дърво срещу каса бира
който познае къде е това дърво печели каса бира! 🙂
за подсказка ето какво има наоколо
според Джамбо преди се правела сходна игра – по средата на дипломна работа се слагал бял лист, на който пишело – който намери този лист печели каса бира! 🙂