„безплатното“ раждане

знае се отдавна, но сега лъсна в цифри – раждането у нас се плаща – къде официално, къде (по-често) – не – цената е между 1000 и 3000 лв. за София
на държавата не й пука за раждаемостта и може би затова стои дистанцирана
да му мислят тези, тръгнали да раждат

подробности от проучването на сп 9 месеца – тук

изпитващ или изпитван

предполагам за повечето хора ролята на изпитващия е по-привлекателна от тази на изпитвания

в последните няколко години съм по-честичко в първата и повярвайте, никак не е лесно да се изпитва
на два пъти тази седмица в различни учебни заведения и с различни хора ми се случи след като кажа оценката (която очевидно не е 6) да ми се размахат словесно чуждестранни дипломи и да ми се каже, че разбираш ли, аз като съм учил/а там и там та тук ли не ме оценяват по достойство
както сме свикнали във всичко напоследък (може би не само напоследък, щом и в древните мъдри книги го пише това за гредата, май си е открай време наш недостатък) ние хората все търсим другия да е виновен, т.е. не съм аз виновен, че не съм чел (въобще / достатъчно), че не съм се постарал, а преподавателят е виновен
да, ама не

впечатлява ме броя на хората, които държат повече на оценката, отколкото на знанията

и все пак, защо смятам, че не е добре да се пишат оценки, които не отговарят на реалностите:
– защото изпитващият си плюе на достойнството и на преподаването въобще;
– защото изпитващият плюе по този начин и на учебното заведение, в което преподава;
– излизат хора със самочувствие и без грам покритие, знание, с което подвеждат работодатели и себе си най-вече;
– списъкът може да продължи още.

права ли съм? или греша?

мобилизация. идват избори.

в. Дума да разказва за Red-чета бива. но днешният It in the press ме озадачи или по-скоро ми дойде в повече с инфото, че и в. Новинар пише за същото, дори по-разгърнато и то с папетизъм. цитат: „От форума в сайта пък става ясно, че посетителите му са раздвоени в любовта си между Станишев и Обама.“ (?!?! имаше една приказка нерде Ямбол нерде Стамбул!)
ок, мобилизират се червените. дано и сините го направят скоро.

въпросче: тези вестници, хартиените, някой още купува ли такива?! при вече два безплатни + още цял куп места за информиране онлайн

ясно е – идват избори. в последните дни по странни начини червено и синьо прелитат в дните ми. ще е интересно.

ru spam in details

непринуден, искрен, адекватен в контекста и безкрайно досаден по същината си – такъв е ру спамът, който ни заливав последните месеци
реших да пускам на серии това, което ме зарива

„хорошая подборка“

„Не пойму в чём дело, но у меня тока 2 картинки загрузилось. ((( А ваще понравились!“

„круто..взяла почти все))“

„ну что тут скажешь…“

to be continued

детско порно, насилие, безопасност в Интернет

тази сутрин с Георги Апостолов от Съвета за безопасен Интернет гостувахме на Дарик радио и говорихме по темата за безопасния Интернет и детското насилие, които виждат по-широк бял свят през нет-а

говорихме за инкриминиране на виртуалното блудство, за педофилията, детското порно, за създаването му тук, за все по-честото „от деца към деца“, а не само от възрастни търсене, провокиране на подобно съдържание и още много се в този дух

за съжаление в студиото така и не дойдоха поканените представители на МВР и Агенцията за защита на детето – не ме учудва: за пореден път държавни институции отказват да застанат пред хората и кажат какво се случва. по-вероятно – защото нямат идея какво се случва

а междувременно децата (между 12 и 16 годишни) си снимат клипчета, правят специално режисирани училищни побоища, за да ги снимат с мобилните си телефони и ги качват онлайн, все по-често качват снимките си (хм, във вид, който родителите им едва ли биха одобрили) и търсят запознанства, вече не използват Интернет основно за сваляне на филми и музика, а за общуване, защото това им липсва

не казвам, че само Държавата е отговорна, родители и учители също не правим достатъчно, може би най-вече, защото децата са по-подготвени от нас, а нас ни е страх, страх ни е от Интернет и се надяваме, че като им забраним да сърфират или като сложим софтуер да следим с кого си чатят нещата ще се оправят; само че истината е, че само с контрол не става

дори в момента да нямаме големи проблеми с всичко това като общество – скоро ще имаме; но ако днес няма кой да обърне внимание на случващото се – утре може да е късно – за конкретните деца, а и за всички нас

професионална квалификация за сметка на работодателя

днес в колежа през почивката с присъстващите се заформи дискусия – ако работодателят ти те изпрати на обучение:

а/ трябва ли след това да ти вдигне и заплатата, защото ще си по-квалифициран (ама пък той ти е платил, че да си по-квалифициран)

б/ трябва ли да подпишеш договор, че ще работиш още ен на брой години, защото ти е платил обучението

в/ ама трябва ли въобще да ходиш на това обучение или да си го платиш, ако решиш да напускаш, като той (работодателят) те е заврял да учиш, пък си и учил не в работно, а в свободното си време, вместо да си почиваш

ето едни такива разговори.
ти какво мислиш за обучението, квалификацията и работодателя?

опасно кръстовище – призив да се вземат мерки

кръстовището е на бул. Витоша и бул. П. Славейлов, зад НДК на моста
всеки ден, повтарям – всеки ден на него стават пътни инциденти, и по-леки и тежки
полицията знае много добре – ежедневно е там
точно там е и 22-ро училище, има постоянно деца
Майчин дом е също там и е пълно и с бременни жени

това е поредната катастрофа, днешната – стана пред очите ми, няма загинали, но има ранени хора и две напълно аут от употреба коли, посред бял ден, просто защото тъпо е настроено и без мисъл регулирането със светофарите

искрено се надявам СО или органите, които измислят хода на светофарите (възхищавам се на тези хора, много е сложно, предполагам!) да имат блог мониторинг или поне някакви наблюдения или намерения да реагират за конкретния светофар