предполагам за повечето хора ролята на изпитващия е по-привлекателна от тази на изпитвания
в последните няколко години съм по-честичко в първата и повярвайте, никак не е лесно да се изпитва
на два пъти тази седмица в различни учебни заведения и с различни хора ми се случи след като кажа оценката (която очевидно не е 6) да ми се размахат словесно чуждестранни дипломи и да ми се каже, че разбираш ли, аз като съм учил/а там и там та тук ли не ме оценяват по достойство
както сме свикнали във всичко напоследък (може би не само напоследък, щом и в древните мъдри книги го пише това за гредата, май си е открай време наш недостатък) ние хората все търсим другия да е виновен, т.е. не съм аз виновен, че не съм чел (въобще / достатъчно), че не съм се постарал, а преподавателят е виновен
да, ама не
впечатлява ме броя на хората, които държат повече на оценката, отколкото на знанията
и все пак, защо смятам, че не е добре да се пишат оценки, които не отговарят на реалностите:
– защото изпитващият си плюе на достойнството и на преподаването въобще;
– защото изпитващият плюе по този начин и на учебното заведение, в което преподава;
– излизат хора със самочувствие и без грам покритие, знание, с което подвеждат работодатели и себе си най-вече;
– списъкът може да продължи още.
права ли съм? или греша?
Follow
Жустин, не карай младите хора да си мислят че няма справедливост. Нека научат, че има хора с принципи и критерии и ИМА справедливост. Това е урок, който ще им остане за цял живот. Едва ли ще ти намалят заплатата заради по-ниски оценки, нали?
Системата за поставяне на оценка в чуждестранните учебни заведения, дето завърших бяха ясни преди изпита: цялото е 100. То покрива минимум от знания, умения и теория детайлно застъпени в семестриалната програма известна предварително. За разрешение за явяване на следващ изпит се искат 40 кредита. При непокриване на този минимум в определения срок се насрочва повторно явяване, еднократно.
При неудовлетворение от оценката има вътрешен ред как се създава комисия от трима независими и поставената оценка се сравнява с тяхната. При големи разлики, студентът/екипа получава право за повторно явяване. Не е рядкост оценката на комисията да е по-ниска от първоначално поставената.
Струва ми се че тук дискутираме липса на качествени стандарти какви знания се очаква да демонстрира кандидата/групата. Училищата които имат ECTS разрешение и са получили ISO стандарт за образование действат именно по посочения начин. Което, в твоя случай, би те поставило на страната на аргументите.
Ако човек е толкова несигурен в познанията си, че му трябва висока оценка за да си намери реализация – дискутираме съвсем различен проблем. Не знам какъв е конкретния случай.
Завишените стандарти на учебното заведение трябва да се срещат с тези на работодателя. Единствената реална оценка на познанията е на конкретно работно място, с отговорност.
И тук идва огромния проблем на националния пазар: дори да искаш да покажеш полет на мисълта, примерите около теб не са достатъчно убедителни че да си вземеш висока оценка. Нещо като catch 22
То си е чиста проба неудобство- да изпитваш хората, особено когато са на години. Ако си по- деликатен, можеш да развиеш и някоя невроза.
Ако критериите за оценка са ясни и измерваеми и поставени предварително, още в началото на курса, не би трябвало да има недоволство. Тукашната система (САЩ) предполага това. Ако е писмен изпит, всяка отделна част от него има подробни въпроси и ясни критерии, включително и разпределение на тежестта на точките. Ако е устен, критериите също могат да бъдат предварително раздадени с определена тежест на всеки един. Ако е проект, курсова работа или друг продукт, неговите критерии също са разяснени предварително. Разбира се, пак се случва да има недоволни, но е много по-безболезнено да се разрешават тези проблеми 🙂
Разбира се, критериите са в синхрон с целите и самият метод на преподаване – не можеш да искаш да знаят нещо, което не са опитали/разбрали/практикували по време на курса. A aкo въпреки това са недоволни, трябва да има система за контестация…
PS. Помага (не знам как това би действало в България, де) ако преподавателят периодически се среща с всеки студент поотделно и обсъжда с него постиженията до момента и как се е справил. Дали има въпроси, нужда от помощ, как се равнява според критериите, etc. Или ако става въпрос за писмени работи, като ги връща към оценяването прилага и подробен писмен коментар по тях (отнема много време обаче). По този начин няма изненади или несъгласията се свеждат до минимум.
Благодаря за коментарите ви! За съжаление живеем в друга реалност.
Коце, малък детайл – в комисия сме, трима изпитващи, двама дават оценка, т.е. не е само моя, субективна. Въпреки това сръдни не липсват, а на коментарите се отговаря с оправдания.
Аз пък като прочетох какво си написала, Жюстин, помислих си, че щом сме го докарали дотам, че да се питаме трябва ли 2 и 2 да е четири, значи много сме зле. Трябва ли да се пише на учещите толкова, колкото знаят, ами да, трябва. И какво да обсъждаме?
Много си прав, Виктор.
Оценките не са въобще важни, но въпреки това за мен е много важно моите да са високи 🙂
Оценките и критериите не винаги са стриктни и точни, дори и в киноакадемията в Прага. Но в нашата област се казва: „Пред белия чаршафа всички сме равни.“ и се вижда кой колко е учил и може.
Според мен в днешно време никой работодател не назначава на работа само по диплома.
Виктор
чудесно щеше да е ако преподаващите/изпитващите знаеха повече от студентите си. Ти в колко училища си го наблюдавал ?
in2h20, за съжаление откривам, че това, че студентите знаят повече е мит … с много малки изключения
Виж, излишно е да вземам страна тук. Студенти – бол. Да си разкажат какво мислят за преподавателите.
Ситуацията в която учат днес е различна.
Трябва да работят настрана. Няма кой да ги издържа.
Трябва да се ориентират в заданията, за които им се плаща без стажанстки програми – при настоящата конюнктура: тесни, кратки и без доказани резултати.
Това не се взема предвид при дизайна на изпитните сесии.Точка.
Ееее, младежи, аз съм вече възрастничък, над 44, та не зная много за днешното време. Едно време, общо взето, даже изобщо, даскалите си знаеха далеч повече от учениците. Сега, щерка ми например може и да знае нещо за компютри повече от учителката си по информатика, но какво да се прави…
ИТ в общия случай е въпрос на инвестиции – кой има възможност да направи инвестицията в хардуер и после да седне и на не родния си език разгадае как работи чудото – не носи допълнителни знания освен в графата: консумация.
Студентите се оказват по-близо до пазара. Тук познанията на даскалите не са/не бяха актуализирани щото метода отварям вратата/прозореца на кабинета и надниквам навън – ха, не вали ! в 21 век няма да бачка.
Освен че са расли и пасли в Европа и националните граници са им смешна концепция, не отмарят морна плешка на тухлести книги, написани преди да се родят. Причината е проста: езика – двусмислен, примерите от време дето не познават. Дори с абсолютно ограничените си инструменти за изследване на света имат социални мрежи и вярват на ..хм, носители на марката.
И ето тук става ясно защо изпитната форма трябва да награждава предприемачските идеи – щото онова дето ти трябва за да започнеш сам е мрежата контакти.
Защо предпочитем млади предприемачи пред такива с ДС минало е политически убеждения и няма връзка с конкретната тема.
две думи за академичната плънка
Персонално, за мен работи. Шокиращо, в ежедневието – няма приложение.
Затова е огромен компромис да си високо образован и без среда за развитие.
Съгласен съм с колегата по-горе за знанието на студентите – понякога се стига до такъв момент, че студентът е по-напред в материала от преподавателя. В това няма нищо лошо – има хора с по-голям опит в бранша, дългогодишен интерес в областта и по-находчиво мислене. Особено в ИТ света, когато някои технологии са едва на 10-тина години – ами, няма нищо необичайно в това един 28-годишен студент да е закърмен с технологията още при завършване на средното и да има дългогодишен опит с нея. Често обаче се наблюдава едно озлобено отношение от другата страна и умишлено ‘подрязване’ на крилата без видима причина. А и в нашия бранш, когато той биде застъпен с образованието, не е прецедент оценяването на академични знания, а не на практически умения (които влизат в сила в практиката).
Така че зависи. Хора – всякакви. В повечето области вече разчитат на сертификати, препоръки или някакви курсове по умения, за да те вземат на работа. При нашата система дипломата все по-често не играе толкова важна роля.
in2h20, имаш право, но е тъжно.
Виж това по темата :))
http://www.nytimes.com/2009/02/18/education/18college.html?em
Много си прав, Виктор.
В повечето области вече разчитат на сертификати, препоръки или някакви курсове по умения, за да те вземат на работа. При нашата система дипломата все по-често не играе толкова важна роля.