това е истинска история.
историята на баба Ленче, която живее край София.
къщата й е скромна. две стаи. печка на дърва. телевизор, оставен от внуците, едва работещ на антена. китна градинка отпред. плодни дръвчета.

през последните години къщата на баба Ленче бе разбивана 8 пъти. какво взеха ли? първо почти неработещия телевизор. радиоприемник от 80-те. одеала. после – инструментите за градината. след това и чаршафите. после взеха тенджерите и тигана.

преди няколко дена отново ограбиха къщата на баба Ленче. за девети път. не беше останало нищо за крадене. изкъртиха смесителите за вода от банята и кухнята. за какво ли? не е ясно. за да ги продадат за по 5 лева. но наред с това освен че за пореден път разбиха вратата й, разбиха и плочките около смесителите, прекатуриха всичко наопаки.

баба Ленче се разболя от мъка. не по откраднатото. а по това, че скромната й и без това къща вече нямаше нищо. дори не може да посрещне внуците си.

баба Ленче е живяла дълго. помни и 9-ти септември, помни и 10-ти ноември. казва, че в момента отново сме в революция. и е време да променим нещата.

баба Ленче е силна жена. ще намери начин, ще поправи вандалщините за пореден път. и няма да разчита на управниците. но мечтае за ред в страната си. и възлага надежди на нас, нейните деца и внуци.

не, аналогията не е случайна. ограбиха ни до последно. искат още, не се спират пред нищо.
и да, това е истинска история.
и да, от нас зависи.

#оставка #мафия

Хората откриват, че е хубаво да си активен, че всъщност не е толкова трудно да променяш средата около себе си, да наложиш своя отпечатък, да разшириш своя анклав до цялото. Че това носи удовлетворение. Това е онзи инстинкт за живот, който единствен може да промени страната ни. Мисля, че имаме безпрецедентна възможност да обърнем хода на развитие на България. Виждам, че се формира онази критична маса (което винаги значи добре мотивирано малцинство), която може да отключи тази промяна. Така че, само от нас зависи дали ще успеем.

цялото интервю с Христо Иванов в Дневник

#ДАНСwithme

20 дена протести. приспани бяхме. поразбудихме се. 20 дена из улиците на София поне 10 000 души протестират всяка вечер. наред с тях големите градове, много българи по света подкрепят.

хора, от нас зависи. не е да не ни чуват. случи се да махнат Пеевски. ще се случат и другите промени, които искаме. стига да не се предадем. стига да ги искаме наистина.

„излязоха 50 футболни фенове на площада, 50 платени, и още хиляда-две-пет-шест-десет неплатени, и властта ни взе предвид, дисциплинира се поне малко, започна да сменя министри и пеевски разни. 🙂 страх, малее, страх.“ казва Виктор, един от нас, хилядите на площада

този път ще успеем. този път трябва да довършим започнатото. без компромиси.

#оставка #веднага #ДАНСwithme

не съм очаквала, че в 2103-та ще изживеем всички заедно втората част от онова, което явно не завършихме 23 години по-рано

не съм очаквала, че отново битките ще са същите, като в случая сцената не допълнена от националистическа формация, която вилнее безнаказано от години

на улицата са най-търпеливите. на улицата са най-мирните. на улицата са най-тихите.

време е всичко това да приключи. време е да изживеем своя катарзис. без шега.

#ДАНСwithme и да видим отново милион души в центъра на София. утре. защото умора няма. и е време. да, #времее

новините на турски, но ние не бяхме турци

историята на протеста

прецакани сте! това е ултрапротест

„Виждам себе си хиляди пъти. А

те ни гледат и не виждат

защото познавайки само похотливостта, чревоугодничеството, скъперничеството, леността, гнева, завистничеството и горделивостта си са слепи за чистото. Те не знаят, че нас ни има.“

няма умора. хората не стават по-малко. нищо че се изтъркулиха вече 13 дена.

мега креативност. от днес и музикантите и артистите са с нас! пред МС до тръгването на шествието към Парламента пяха Милена и Васко Кръпката и даваха кураж, а между песните всички в един глас, както всяка вечер викаха „оставка“ и „мафия“

отсвирвам ви

упс …

търпението ни се изчерпа

#оставка #ДАНСwithme #BulgariaExists

дори отстрани да изглежда голяма забава този протест е сериозен. въпреки приятелските усмивки, радостта от това да сме заедно ние носим гняв. вече осми ден. гняв срещу лъжите и безумията, гняв срещу манипулациите и безобразията. нашият протест е мирен, но ние не сме примирени. напротив. и ако гневът ни не се усеща, въпреки тези осем дена, то е време да се чуе. чувате ли ни?!

през цялото време текат няколко провокации с цел да разсеят протеста. от една страна силово-страхови: ой, ако падне това правителство следващото ще е много лошо и ще стане мазало …. от друга постоянни скандали, тип бюлетините преди изборите – то не бяха агитки срещу презиента, то не бе Ботев, то не бе лумпени, то не бе избор на неадекватни лица за етични и анти-корупционни комисии.

всеки казва, че не знаем какво следва. мисля, че след осем поредни брейнсторминга на над 15 хиляди души из улиците на София имаме решение. нещо като с млякото Хармоника на Светла Енчева, която докато се разхождала из София си произвела масло.

не разбирам от политика и в този блог за политика не се пишеше до преди седмица. но някак звучи разумен (не знам дали възможен) сценарий:

• незабавна оставка на това (безумно) правителство

• служебно правителство, съставено от Президента

• насрочване на избори след 3-4-6 месеца

• междувременно всеки, който иска да гласува на следващите избори е длъжен да прочете поне 5 книги (без значение кои)*

*очевидно последното е шега, но има нотка истина и смятам образованието и културата следва да са първи приоритет на новото правителство

10 мита за протестите

най-добре е хората да дойдат

на протест с приятели

протестни идеи

по следите на изгубената публичност

защо не ме е страх от избори

#дансwithme

протестът ден 1, ден 2, ден 3, ден 4, ден 5, ден 6, ден 7

питат ме хора срещу какво протестираме.

отговарям: протестът е срещу лъжата и измамата, които влязоха официално в Парламента и взеха властта. протестът е срещу хората, които следва да са в затвора, а са назначавани на най-всиши постове в Държавата, a.k.a. Мафията превзе Държавата, ама наистина.

протестират умните, красиви, работещи хора на България, които не са равнодушни към бъдещето на своята страна и не желаят да емигрират, а искат да живеят и отглеждат децата си тук.

протестът вече победи

защо международните медии игронират протеста

какво чудно има Волен да е шеф на комисията за корупцията

има ли платени агитки – да! разследване на бнт

как спрях да съм мълчалив

ние, протестиращите

Bulgaria’s dance

#BulgariaExists

протестът ден 1, ден 2, ден 3, ден 4, ден 5, ден 6

великолепно изживяване е да си сред тези умни, красиви хора. в допълнение – любопитно е да се наблюдава динамиката на протеста от ден в ден. отмина в един ден лекото нажежаване покрай атака. без организация, само с хаштагове хората разбраха и избраха мира. след това разбраха и неуместните „турски“ и „гейски“ забежки в скандирания и плакати. различните артистични съпътстващи дейности също са от чудни по-чудни от ден на ден – тъпани, народни свирци, кукери, артистични хора, различни хора, пъстри, цветни, нетрадиционни, изумителни. мисля, че днес бе кулминацията на позитивно, мирно, креативно, усмихнато протестиране

тези снимки са от 6-тия ден, в който над 10 000 души излизат по улиците на София, а голяма част от медиите, както и сезираните лица и организации (МС, Орешарски, Парламент) игнорират протеста

благодаря на българската полиция

are you nuts?

готвим избори

времето ви изтече

сега ще бягате вие!

въпрос на чест

мама каза …

мирен протест

и никой да не е посмял да нарече тези хора тълпа!

ден 1, ден 2, ден 3, ден 4, ден 5