г-н Плевнелиев, наистина ли ще отидете в Сочи?!

1925135_10151990898011723_146256202_n

дните ни стават от абсурдни по-абсурдни. лудостта не е само тук, навсякъде е. затова спешно всички ние имаме нужда от нормалност. поне малко. поне капка. за да запазим цялост. за да запазим разсъдък.

г-н Президент. до момента сте тази капка нормалност, в която мнозина вярваме. на фона на политическия цинизъм, лъжи, измъквания, заобикаляния, шикалкавене, задкулисие, подмолност, безскрупулност, жестокост, безхаберие, печалбарство, продажност, подкупност, популизъм, лукавство, мазнене, ехидност, безпардонност, улятост, непукизъм, грубост, плоскост, лудост Вие ни давахте някаква надежда, че има и „от нормалните хора“ в политиката. емпатичните хора. добрите хора. давахте надежда, че има шанс за загриженост, съпричастност, човечност.

наистина ли ще отидете в Сочи?! след всичко …

защо, г-н Президент?
Протестна мрежа призовава Президента да бойкотира Сочи

героите на протеста. Мария.

maria-kavlakova

един от моите големи герои на протеста е Мария Кавлакова. почти всяка вечер на площада. неуморна. непримирима. усмихната.

днес бе успешния финал на проекта на Мария 240-240-240: 240 души задават въпроси на депутатите на 240-я ден от протеста. днес всеки депутат получи в плик своя въпрос.

на мен ми се падна Кирчо Атанасов. попитах го: Смятате ли наистина, че сериозни промени в една толкова важна за бъдещето на България област като образованието могат да се случат с чисто козметични промени в законите, касаещи професионалното и висше образование?

Мария, ти си герой!

снимка: Васил Гарнизов

още от моите герои на протеста: Юлия, Мишо, Люба, Апостол, Мария, Иво, Христо, Петър, Яшу,
Николай

#оставка #избори #България #промяна

Dear Europe, do you know why Bulgaria is protesting?

IMG_5410

през изминалата седмица Румен Стоев и Петя Джонгова от Ранобудните студенти и Михаил-Ернесто Михайлов, Теодор Михайлов и аз, представители на Протестна мрежа, бяхме в Брюксел на срещи с евро депутати, хора от Европейската Комисия, различни асоциации. срещнахме се и с хора от кабинета на Viviane Reding и с хора от кабинета на Günther Oettinger. бяхме посрещнати с интерес навсякъде.

споделям тук съвсем накратко основните си впечатления.

изумително – евро парламентът не е охраняван от три кордона полицаи. дори нито един полицай в Брюксел не видяхме. а имаше всеки ден протестиращи и пред парламента и пред комисията. евро депутатите се разхождаха свободно, усмихваха се, никой не ни посочи среден пръст.

а сега сериозно.

България в момента е в режим на суспендирана демокрация – това вече е ясно на Европа. имахме над 20 срещи и повечето евродепутати и представители на различни европейски институции за наясно, поне отчасти, с това, което се случва у нас. пълната медийна несвобода е факт и то тревожен. зависимостите между институции, държава, отделни икономически кръгове, колкото и завоалирани и неявни да са – са видими и ясни за всички. Европа има свои, макар и по-бавни, механизми на влияние тук. и не е безразлична към случващото се.

и все пак бъдещето на България е в Европа. имаме начини, ние, като обикновени хора, да помагаме случването на демокрация в страната ни – чрез заемането на антивна гражданска позиция (протестът е един важен инструмент за това), като четем внимателно Доклада за България (CVM Report) и изискваме институциите да си вършат работата, даваме сигнали към Европа за всяка нередност, бдим и следим и действаме. и да гласуваме. да гласуваме възможно повече от нас.

няколко малки стъпки, за да вдигаме шум и подлагаме под натиск евро институциите да бдят по-зорко и следят изкъсо какво правят родните политици:

  • туитвайте всяка нередност и на английски, като тагвате конкретни евродепутати, комисари, институции;
  • пишете блог на английски или на английски и български за случващото се в обществото ни;
  • пишете писма на депутати, български и чужди, с конкретика, с детайли;
  • намисляйте малки, видими, шумни акции, в рамките на закога (а той е широк);
  • излизайте поне един път седмично на площада;
  • не се примирявайте, продължавайте!

още инфо от пресконференцията днес има на НОрешарски

на снимката Румен и Петя от Ранобудните пред евро парламента

#дансwithme #оставка #избори

почит към жертвите на комунизма

IMG_5559

не само на Народния съд, защото преди него още на 9-10 септември са избити хиляди без съд и присъда. следва Народният съд. следват лагерите, изселванията, гоненията, забраните. на „капиталистите“, но и на не малка част от „своите“, вероятно искрените идеалисти, вярващи и борещи се за справедливост.

на 1 февруари 1945-та година са пратени на смърт повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всичките войни, водени от България до тогава.

толкова години по-късно не сме си взели още урок от историята. и не, тук не говоря за призраци. говоря за жертви. за избитата интелигенция, за цвета на нацията – регенти, министри, депутати, офицери (да, тогава това са били истински достойни хора!), за отнетото бъдеще, за предателството, за пошлостта, жестокостта, цинизма. думите са слаби. тъгата – голяма.

години по-късно официално извинение още няма. народът е забравил. няма лустрация. керванът си върви …

на снимката: деца от квартала в края на 30-те.

„Унищожението на миналото е възможно най-лошото от всички престъпления. Хора дори с най-ярка интелигентност могат да се раждат, живеят и да си отиват в грешки и лъжи. Човешката душа има нужда от истината и от свобода на изразяването. Всички грехове – опити да се запълни празнотата.“
Симон Вейл

още по темата: Кратка история на БСП, видео Кървавият четвъртък 1945, обръщение на Росен Плевнелиев по повод Деня на почит към жертвите на комунизма

браво и за втората окупация на Ректората.

IMG_3010

много се изписа и за първата и за втората окупации. брожения и сред поддръжниците на протеста и сред противниците му. личното ми мнение е: комплименти за смелчаците! да, създават хаос, дискомфорт на мнозина. редовите студенти няма да могат да се явяват на изпити в указаното време. преподаватели и администрация ще останат без заплати. проблем. да, но малък на фона на проблемите на България. 240 души „законно“ са окупирали Парламента и не искат да си ходят. вече 7 месеца така. правят се, че не чуват. действат по своята програма. бързат.

разбирам желанието за радикализация на протеста. разбирам и приемам и този неочакван и вероятно не добре обмислен, но важен ход. в момента, в който пропагандата ръсеше, че протестът е приключил. искрено се зарадвах на новината за окупация на СУ. а на следващата вечер и на ПУ. любопитна съм ще има ли окупация на нов обект и днес след полунощ?

да окупираш не е лесно. изисква се много смелост. да действаш по необичаен начин в необичайни ситуации е похвално. нищо, че повечето няма да те разберат и ще ти се нахвърлят.

браво на младите хора в Ректората днес. искрено възхищение към тези, които остават и да нощуват там. чува се, че сутринта робокопите ще бъдат изпратени, по заповед на Ректора (позор!) и на Министъра на вътрешните работи (срам!) да ги разгонят. и ако това се случи наистина – ще знаем със сигурност, че наистина всякаква демокрация в България е потъпкана.

кураж, млади хора! заедно сме.

ето и официалната
Декларация на Преподавателите в подкрепа на студентския протест по повод окупацията на Ректората на Софийския университет от 25 януари 2014 г.

Стоим на своите позиции: от месец юни 2013 г. подкрепяме гражданския протест. По-късно подкрепихме и протеста на студентите, които също са граждани. Това означава, че споделяме цели и ценности с тях – искаме морал и почтеност в политиката, върховенство на закона, прекъсване на връзките на политическия елит с олигарси и организирана престъпност. Затова и продължаваме да настояваме – оставка на правителството на г-н Орешарски, разпускане на 42-то Народно събрание, избори, граждански контрол на всички институции и власти, демонополизация на медиите. Борим се за бъдеще на България в Европейския съюз и цивилизования свят.

Възникнaхме като група в подкрепа на Ранобудните студенти, които в момента имат различия за формите на протест: ние продължаваме да подкрепяме своите студенти, без да се поставяме в позиция на съдии. Ние сме техни колеги, а не организатори, нито ментори: нека всеки студент и преподавател, всяка група поеме своята отговорност за избраната форма на протест или на мълчание. Ще работим за координация между активно протестиращите.

Независимо, че всеки от нас има една или друга преценка за повторната окупация, единни сме в едно: не бива да се допусне насилие в границите на Алма Матер. Призоваваме за това всички – студентите, които са вътре и студентите, които са вън, привърженици и противници на протеста. Настояваме ръководството на СУ също да се въздържа от прибързани действия.

Обръщаме се към студенти и граждани: нека не се фиксираме в медийно фабрикувани шумни сензации и скандали, а да удържаме най-важното: моралната си солидарност. Тя ще ни потрябва – както за всекидневието на протеста, така и за скорошните избори.

#occupysu #occupy272 #окупация #оставка #избори #дансwithme

апатията е най-големият ни грях.

apatia

ден на протета в България: 223

оценка на ЕС за българското правителство: слаб 2

брой протестиращи днес в София: около 2000

.

брой на убитите в Киев днес: 6

.

апатията убива.

бероний за повече щастие

beroniumчесто си мисля, че много незаслужено излизаме сред най-нещастните нации на планетата. имаме много. а все се оплакваме, че имаме малко. страдаме. депресираме се.

питам се също защо древните хора не са страдали от депресия? вероятно заради тясната им връзка със земята, която има лечебни свойства стрещу депресия.
древните култури са познавали много от лечебните сили на скалите и са ги използвали в ежедневието си.

чух за лечебен камък – бероний. любопитна съм да узная повече за него. някой да разкаже? и дали ще ни направи по-щастливи?

бъдещето зависи от нас сега

IMG_4189

„Спокойно, г-н Орешарски. Не ви искам оставката. Съзнавам, че няма как да я дадете. Това е просто едно от хилядите неща, които не зависи от вас. То кое ли изобщо зависи, вие сте заложник. Заложник на показ. И аз, и тези като мен Ви обещаваме, че ще се погрижим историята да Ви се присмива дълго. Дълго след като Вашите похитители ви сметнат за вече ненужен.“
Самуил Петканов: Новогодишно обръщение към Пламен Орешарски

„какво точно е оставката – морален акт на човек със свободна воля, който по този начин формализира своето признание за допусната грешка. В случая нямаме нито морал, нито свободна воля, нито признание, нито дори разбиране на същността на това кое е грешно и кое правилно. Но имаме правителство без фундамент от доверие и основни ценности, което виси на крехка нишка от зависимости.“
Нервната акула: 13те думи на 2013 година

„Малцина са вече тези, които вярват, че правителството се интересува от общото благо, което пък вкарва властта в порочния кръг на грешните решения, всяко от което допълнително ерозира доверието. В тази ситуация оцеляването на правителството е възможно само чрез доизяждането на чуждите пари и нарастване на вътрешната и външната задлъжнялост.“
Васил Гарнизов: Имунната система на българското общество започва да се възстановява

#оставка #избори #България #дансwithme

лудост ли е да искаш да си нормален?!

в това люшкащо се между всякъде време, в което хората губят посока, все по-често се питам

лудост ли е да искаш да си нормален?!

лудост ли е, да не стоиш у дома пред телевизора с ракия в ръка? да не се примиряваш? да не се поддаваш? да не вярваш на пропагандата? да не искаш да си слуга на дявола?да не блестиш в злато? да не се радваш на кръв? да не толерираш насилието? да не харесваш изкуственото? да не желаеш да притежаваш? да не ламтиш за власт? да не си тарикат? да не приемаш грубостта? да не обичаш излишеството? да даваш отпор на злото? да търсиш отговорите? да излизаш от рамките? да питаш? да променяш? да не следваш утъпканите пътища? да крещиш в тишината? да си сам на площада? да вярваш в доброто?

лудост ли е да искаш да си нормален.

inspired by Jurii Jordanov

не купуването не само на buy nothing day

1236

вероятно за повечето хора това ще звучи претенциозно, излишно, скандално или просто чудато. но да, бих се радвала хората да сме поне малко по-малко консуматори, отколкото сме. защото мисля, ама наистина го мисля – прекаляваме. в искането си. в оплакрането си, когато нямаме. когато нямаме най-новия телефон, телевизор, кола, обувки или друго.

а денят, обявен по цял свят като ден, в който не се купува нищо или buy nothing day е само един. аз опитвам да ги направя много, поне за себе си.

twenty-percent

прочети също и нуждата да нямаш желание

и за buy nothing day 2012