Феновете на Алек Попов знаят, че няма как да са разочаровани от новия му роман – Мисия Туран. Е, след Мисия Лондон, където пътувахме на запад, Алек ни повежда на изток и прави забавен миш-маш с наука, търсене на прабългарски корени, политика, стратегии и тактики за набиране на гласоподаватели, приключения и поучения.

Отново много забавна, комико-трагична сатира на българското общество, с много пластове, разсъждения, които не тежат, абсурдни, но напълно възможни ситуации и безпощадна ирония към различни специфични явления от родната действителност.

Образите са карикатурни и доста познати от съвремието ни сякаш. Имената им – красноречиви и доста мастити – Докузанов, Налъмбаев, Глория Айтоска, Шудовлат Борисович, Фъртунов …

„Докато има електорат, ще има и политици!“

„Абе, избори с повече от един кандидат … Все ще се обърка нещо.“

„То избори хубаво, ама избиратели?

Ще се намерят. Ако трябва, ще внесем.“

Романът е още по-актуален сега, в ситуацията на нови избори лято 2021, така че – подарете си едно забавно изживяване с прочита му и няма да съжалявате 🙂

Снимката е от премиерата на книгата на 17 юни 2021 в City Stage с водещ Драго Симеонов. Алек е с шапка, която е донесена именно от пътешествието, което е в центъра на романа.

Писах за Черна кутия – ниско прелитащи кучета на Алек Попов

Както и за: Сестри Палавееви
Телесни плевели
Черната кутия

Life scale – How to live a more creative, productive, and happy life на Брайън Солис ме намери във време между пандемии, доста служебни ангажименти и работа по важни лични проекти. И ми помогна да се фокусирам върху по-важното за мен и да кажа по-категорично „не“ на безцелното скролване онлайн (социалните канали), което така или иначе в последните години доста регулирам.

Разбира се, това е Солис и от него не се очаква нищо по-малко – вдъхновение, събрана мъдрост от много места, подредено и поднесено адекватно. В тази книга, обаче, се вижда и ясната тенденция за визуално раздвижено съдържание, което подпомага така или иначе нелинейното четене. Вероятно усилията по създаването й са били двойни, но за такъв тип текст си заслужава.

Книгата ми зае Цонев, за което му благодаря.

 

---

Преди време писах и за Новият бизнес модел на Брайън Солис

В седмицата, посветена на гората ви споделям за една книга за гората!

Докато търсих попаднах на това, че в България Седмицата на гората се е чествала още през 1939 година! Тогава излизат и доста материали по темата. Жалко, че по-късно във времето сме позабравили уважението си към гората / природата. Е, не всички, но голяма част от хората.

Има и Световен ден на горите. Историята на този ден започва 1972 г., когато страните членове на конференцията на  Организацията по прехрана и земеделие към ООН гласуват 21 март да бъде определен за Световен ден на горите („World Forestry Day“).

Благодаря на прекрасната Мая Дългичева, която ми каза за Петер Волебен наскоро. Потърсих и намерих една от книгите му на български език (издадена от Ера, 2018 г.; браво за корицата на Живко Петров). Чух в аудио формат други две негови книги и съм във възторг от лекотата и увлекателността, с която пише за природата, за малките детайли от живота на насекоми, животни, растения, за всичко живо на нашата планета. И голямото уважение към живота като цяло, което струи от всяко изречение в книгите му.

Социалната мрежа в природата е вдъхновяваща на толкова много нива! Лека, закачлива, с много плътност от малки истории от истинския живот, научен прочит, който не тежи, разбираемо и четимо написана. Великолепно четиво и за деца и за възрастни. Сложни и не много традиционни идеи са поднесени с елегантност и простота. С цитиране на научни изследвания и интересни заключения от тях. Широк и едновременно дълбок поглед към природата и живота като цяло в гората. Ще подскажа само с някои заглавия на главите от книгата – Вълци помагат на дърветата, Дъждовни червеи регулират популацията на глиганите, Мравки – тайните господари. Няма да издавам повече.

Силно препоръчвам да си подарите четене на тези истории от Социалната мрежа в природата на Петер Волебен.

Много ми се иска тази книга да стигне до училищата и да се чете там. Както и от повече хора.

Надявам се и другите книги на Петер Волебен да излязат и на български скоро и да намерят повече прием и читатели. Ако работите в библиотека или милеете за природата – дарете на библиотеката си тези книги, за да има шанс повече хора да прочетат.

 

Опашката на Захари Карабашлиев – роман, който разказва за бъдещето, което, усещаме го вече, е леко странно и мътно, плашещо и обезкуражаващо.

Много актуален е романът. Заради изборите, които са след няколко дена. Заради пандемията. Заради реалността, която вече е друга.

Чете се лесно, макар темите да са доста сериозни и да бъркат дълбоко. Зак умее да интригува.

Не искам да издавам много за сюжета, достатъчно е издадено на четвърта корица, на различни места. Заглавието издава доста също.

Няколко цитата само като тийзър:

„Ние сме виновни, за това че те са виновни за това положение сега. Затова трябва да се върнем там, където ни е мястото. Трябва да участваме. Защото – щем, не щем – участваме. Дори с нежеланието си да участваме, ние участваме. И след като участваме – ние трябва да сме управлението, а не управляемото.“

„“Епидемиите са унизително напомняне, че никой от нас не е толкова специален, колкото умът го заблуждава; всички сме банални средноаритметични единици от човешко семе.“

„Ние не сме нищо друго, освен сенки на своите избори.“

„Няма по-тежко робство от миналото.“

„Усещането за свобода никога не е и не може да бъде колективно изживяване.

Усещането за свобода не може да дойде отвън и не може да е резултат от какъвто и да е акт на освобождение.

То не е „къде“, а „кога“.

И не идва „защото“, а често „въпреки“.“

–

През 2008-ма се запознахме със Зак, писах в блога ми за 18% сиво и правихме със Захари Карабашлиев интервю за Kafene.bg. Снимката, която тогава му направих в сладкарница Росиче по-късно бе многократно използвана в различни медии, но си я обичам и качвам отново 🙂

Дамян Дамянов е автор на корицата и тя е великолепна.

До изборите има 10-тина дни, локдаун е (времето за четене е повече), книжарниците работят, онлайн поръчките също – каня ви да прочетете Опашката именно сега.

Тази книга си купих от любимата ми Книжарницата зад ъгъла.

В последните дни се вихри голям скандал във връзка с изказването на професор от НАТФИЗ във връзка с негова студентка, която спечели голяма международна награда. Неговото име ще спестя. Нейното е Мария Бакалова и наградата е Златен глобус, за първи път присъдена на български творец. Всички я определят като многообещаваща за Холивуд.

Като човек и като преподавател ме е срам от изказването на професора.

И искрено се радвам на успеха на Мария Бакалова.

Поразрових се в Залезът на Запада на Освалд Шпенглер и оставям това кратко пасажче като коментар:

„Колкото повече расте космополитската празнота и тривиалност на станалите публични и „практически“ изкуства и науки, толкова по-строго послесмъртният дух на културата ще се затвори в много тесни кръгове и там без връзка с обществеността ще развива мисли и форми, които биха могли да означават нещо само за крайно ограничен брой предпочетени люде.“

Писано около 1916-17-та година. Стр. 458-9.

 

Датата е 9 септември и за съвременната българскат история остава като най-кървава и преломна, белязвайки началото на режим, който оставя силни последствия за цялата нация, държава, икономика, култура и всички области на обществото ни и до днес.

Изчаках да споделя за романа Ангелски езици именно на тази дата. Романът е великолепен разказ за многослойността, противоречивостта и голямата параванност, кухост и изкуственост на това време – „социализъма“ (не е с правописна грешка) и времето на прехода малко след 10 ноември.

Романът обхваща няколко поколения на две фамилии, чиито съдби се преплитат невидимо във времето. Много ми хареса, че действието основно се развива в Пловдив (когато се разказва за България). Дали защото частично съм съвременник на героите – всичко описано ми звучи толкова близко и познато, чак плашещо. Любопитно би ми било дали и други хора, които са го чели, са изпитали същото. А и ми е интересно по-млади хора, които не помнят „онова време“ дали и за тях е толкова достоверно.

Историята на Народна Република България, БКП и партийните дейци в цялата им парадност, показност, неуместност и надменност и историята на „плодовете“ на това време – самозабравил се полицай, изневери, формалност, липси от всякакво естество. Преплетени животи в едно сложно време, което не предвещава нищо добро, макар да обещава само добро.

Емигрантската част на романа също бе много интересна за мен. Детайлът, в който е разказано всичко, е силно реалистичен. Спах и се събиждах с героите във виенската тоалетна, усещах миризмите и плочките и влагата … Сурово време, сурови истории. Прекрасно разказани.

Книгата излиза преди няколко години, на немски език и прави фурор в Германия и Австрия. Много се радвам, че е преведена и издадена и на български език. Подреждам я в топ 10 класацията си за книги, посветени на тази тема и този период.

Браво и на Дамян Дамянов за корицата и на Гергана Фъркова за превода от немски.

---

по темата препоръчвам да се чете още:

Майките

Анна и алената глутница

Кротките

Късна жена

Поразените

Хотелът на спомените

–

Книгата си купих от любимата ми Книжарница зад ъгъла

Ерагон – безспорно една от най-големите съвременни класики за деца. В нашето семейство е на почит и се чете за пореден път (и с най-малкото дете) у дома. Поредицата на Кристофър Паолини е великолепна и много подходяща както за деца от 2-3 до към 7-8 клас (когато могат да я препрочетат вече и в оригинал на английски, препоръчвам, изпитано добре), така и за възрастни, които са фенове на жанра.

Дракони, магии, говорещи котки, елфи и джуджета, орки и мистика – има от всичко това по много. Разбира се – приключения най-вече, любов, отмъщения, търсения, израстване.

В актуалните за деня в България кулизии един специфичен цитат ми се ще да споделя, от втората книга – Първородният.

„Магията, боравенето с меча и други подобни умения са безполезни, ако не знаеш кога и как да ги използваш. При все това обаче, ако великата сила няма морал, тя се превръща в най-голямата опасност за света. Така че главната ми цел е да те насоча, да те накарам да разбереш от какви принципи е редно да се водиш и как да откриваш точните причини за всеки избор. Трябва да научиш за себе си, за това кой си и на какво си способен.“

 

„Не се чувствай виновен. Никой не може да мине през живота без драскотина. Пък и не би трябвало да го иска. С болката, която трупаме, мерим своите безумия и своите постижения.“

Паолини е млад писател (роден 1983 г.) и започва да пише едва на 15 години. Затова и за много от по-опитните читатели първата книга може да се стори плоска, предсказуема. Според мен за читатели на 9-10 години, които сега разгръщат пред себе си света на фентъзи героите е идеална. В следващите е видно как самият автор израства, наред с героите и сюжетите си.

Ерагон – препоръчвам ви това приключенско изживяване.

Въображаема реалност на Станислава Айви е симпатичен бърз приключенски роман, идеален за уикенд почивка или дълга лятна вечер.

Телевизията загива (ами да!) и е решена на всичко, за да привлече отново публика. Решението е Въображаема реалност – 10 души от цял свят, издирени различни, всеки в своята собствена драма, събрани на самотен гръцки остров.

Първата част са историите на тези 10 души. За мен те бяха любопитни, разнолики, интересни.

Втората част е приключението им на острова, заснети и излъчени на живо по телевизията. Да, те самите не знаят, че ги снимат. Роднините им – също. Цялото воайорство и пошлост на реалити форматите – на едно място.

Повече от това няма да издам.
Чете се леко, с пътуване из целия свят и чаша студена напитка.

Чудесна корица също. Браво и на Колибри.

Скоро (в идните седмица-две) в #АртКаст ще имаме епизод със Стаси Айви за този роман. Усмивката й е мега чаровна и това се усеща в жизнерадостното интервю.