За Преди кафето да изстине на Тошиказу Кавагучи научих от позитивен отзвук от приятел, споделен онлайн и доста се заинтригувах.

Книгата събира четири истории, развиващи се в едно японско кафене с името на неаполитанска песен. И, без никаква изненада, кафенето не е обикновено, а позволява при много стриктни правила да се пътува във времето. Както във всички истории с пътувания във времето и тук – пътуването реално нищо не може да промени. Но всъщност – променя. Променя мен, четящата. Защото всичко се случва само преди кафето да изстине.

Имаме малко време за важните неща. За това да си кажем „Обичам те“. За това да си простим. За това да се усмихваме по-често. За това да сме хора, приемащи и другите, и себе си.

Накрая си поплаках.

Освен мистиката, така специфична за японските истории, други характерни, очаквани и любопитни за мен елементи са детайлните описания на хората, а също на храната, особен акцент има винаги върху нея и с това историята някак се приземява и става още по-истинска.

Преводът от японски е на Маргарита Укагева, а Люба Халева е художник на корицата.

Чела съм няколко японски автора, сред фаворитите ми като цяло е Мураками (за доста от книгите му съм писала тук), както и отскоро Приказки от военни времена, сборник с разкази на съвременния японски писател Акиюки Носака, за която писах тук. Вече сред любимите ми японски автори е и Кавагучи.

Препоръчвам ви да я прочетете, преди кафето да изстине.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Романът Злато на Крис Клийв бе идеалното четиво около Олимпиадата. Но книгата е разтърсваща и далеч не е само за Олимпиада, за спорт, за медали и победа. И като всяка книга на издателство ICU е изпипана от край до край – селекция, превод, корица, цялостно издание, да му е удоволствие на човек.

След Възпламеняване очаквам всяка книга на Крис Клийв с нетърпение. И имам високи очаквания. Не се излъгах и сега.

Романът е всъщност за живота като злато. За болката, при спорта, но и при любовта, при родителството. За отдадеността – и на спорта, но и на семейството. За това, че можеш да си най-обичаща майка и без да си износила и родила детето си. За отговорността да си човек.

„Можеш да бъдеш тъжен само ако си позволиш да свържеш точките; ако допуснеш разпръснатите моменти в своята съвкупност да очертаят някаква низходяща тенденция, от която да проявиш глупостта да извлечеш генерални изводи.“

„Един миг на болка няма как да бъде непоносим, освен ако не му позволиш да се свърже някак с миговете от двете му страни.“

„Единственото ми злато ще е животът й.“ Джак предлага сделка на Вселената, докато тече операция на дъщеря му.

Динамичен, до болка искрен роман, носещ няколко истории с много пластове. Четим, въпреки тежката тема. Краят е добър. Сякаш през цялото време като читател се молех да е такъв, но не очаквах да е такъв. И това ме изненада приятно.

Препоръчвам да прочетете романа. Злато е.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Романът Цял един живот на Роберт Зееталер е сред любимите ми.

Целият живот, семпъл, истински, без драма, с приемане, със спокойствие, с мъка, изживян, преживян, отсъстващ, нещастлив, без обич, без чуждо присъствие, без другите, дори без нужда от други, пестелив, брутален, като лавина, която го помита, като Алпите, суров, безмълвен, като война, която идва и не знаеш от кои си, защото просто си.

Естествен, чист език, без ненужни думи.

“Просто с времето от човека остава все по-малко. От самото раждане започваш да губиш едно след друго: първо зъб, после всички зъби, първо един спомен, после цялата памет и така нататък, докато някой ден не остане нищо. После хвърлят каквото е останало от теб в една дупка и го заравят, и край”.

Майсторски разказана история. Чете се с лекота.

Чудна корица.

Препоръчвам.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Еха! Каква книга! Вълшебника. Колъм Тойбин е мащабен, прецизен, детайлен и изящен биографичен роман, посветен на големия писател Томас Ман.

Вероятно да се пише роман за писател, с реалната му биография, е доста амбициозна и не лека задача. Но Колъм Тойбин се справя толкова добре с нея. Увлекателно, умело, с много приятен ритъм, красиво подбрани и добре подредени моменти, понякога в детайл, понякога в по-голяма картина.

Нучих много за живота и делото на Томас Ман, но също за епохата, за велики творци и учени от това време, за Европа, за света преди и по време и след Втората световна война. Писането и творецът, представен като човек, със своите страхове, страсти, мечти и въжделения. Ежедневието, което провокира креативността и дава сюжети. Еротичните фантазии, които обживяват самотния път на писателя. Демокрацията и либералните ценности, подложени на проверка и преосмисляне, в контекста на развилнял се фашизъм и човекомразие. Един германец, прокуден от родината си. И не приет напълно другаде. Превратни времена, превратни съдби.

„… интересуваше го преходът от прочут писател към мишена на общественото презрение. Колко бързо и лесно бе сполетяла Уайлд катастрофата и с каква готовност обществото се бе нахвърлило върху своя идол“ (222)

„Загледа се в лицата на минаващите покрай него, търсейки в израженията им някакъв знак, че свободата и демокрацията действително са важни за тях. Тези хора бяха решили, при това без колебание, да се противопоставят на Хитлер, да живеят в постоянна опасност. Скоро щяха да познаят истински страх… А той не можеше да стори нищо друго, освен да ги наблюдава…“ (319)

„…Целият свят, свободният свят има всички основания да се страхува от нацистите. Страхът е естествена реакция на насилието и терора. Но скоро нашият страх ще се превърне в непокорство, ще бъде заменен от смелост, от решителност. Защото има и втора дума, която е от огромно значение за нас днес, дума, за която си струва да се борим, дума, която обединява … свободните хора по целия свят. Тази дума е демокрация. Демокрация!“ (377)

Преводът е какъвто подхожда на творбата. Браво за преводачката от английски Елка Виденова.

Корицата също е повече от вълшебна, както всички на издателство ICU. Автор е Таня Минчева, Kontur Creative.

Книгата си купих от любимата ми Книжарница зад ъгъла.

Силно препоръчвам на всеки любител на хубавата литература.

Съдържанието е цар. Царят е гол. е най-новата ми книга (юни 2024).

С тази книга искам да алармирам, да изкрещя високо, да кажа на всички – хора, поспрете се. Социалните мрежи не са мрежи, нито са социални. Те са платформи за изяждане на време. Алгортимите им са доста добри, използват изкуствен интелект отдавна, хубаво ни профилират и знаят как добре да ни омагьосат, обработят, отвлекат вниманието и времето ни. Времето ни, което за всеки от нас е невъзвръщаем ресурс.

В зверската надпревара на знайни и незнайни инфлуенсъри, медии, бизнеси, организации и обикновени хора, качването на подробни отчети всеки какво прави във всяка минута, съдържанието, бълвано от изкуствения интелект и т.н. хубавото и качественото съдържание се задушава и умира. А като резултат ние плуваме в посредственост, дезинформация и сме мега лесна плячка за всякакви пропагандни намерения.

Около година работих по тази книга. В първите много месеци – сама, като през зимата проведох мащабно проучване с над 200 създателя на съдържание от България, а през пролетта – с онлайн потребители на съдържание. Мисля, че данните от тези две проучвания са много любопитни. Може да ги откриете в книгата 🙂

През пролетта Вася Атанасова, която е най-стриктният редактор на моите текстове, верен приятел и истински детайлен човек, който може да коригира, дописва, обмисля, предлага, да се задълбочава, проверява, пое книгата. Заедно обсъждахме, дискутирахме, търсихме, добавяхме, рязахме. Лично за мен това е най-любим процес по съ-създаване. И макар да отнема време и сили – държа много на него и съм изключително благодарна на Вася!

По същото време и художничката Мира Пъдевска се зае с книгата. Да, стилово трите книги – за блоговете, за подкастите и тази са свързани. Но и всяка има свой характер. Тук Мира придаде симпатично царско звучене, за което й благодаря!

Димитър Цонев по традиция написа увода.

Албена Трилева работи по графиките. Силвия Митова – по оформлението, поизмъчихме я. Научният редактор на книгата отново е любимата Деси Бошнакова. Еди Бошнаков е супер и книгата стана налична бързо и на много места.

Издателството е ROI Communication и книгата може да се поръча директно от сайта им.

Отново благодаря на всички замесени!

Писах и за процеса по създаване на другите две книги в поредицата:

Подкастите – гласът на Интернет.

Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

 

 

Колекция Билки е книга за всеки любител на билките от издателство Рибка, с чудни илюстрации от Мила Лозанова.

Пълноцветно, изпипано издание, което радва.

Книгата е чудна за лятото – около Еньовден, но не само.

Подбрани са билки, които са популярни за България. Съпроводени са с прекрасни илюстрации и кратки текстове, както и място за хербарий от всяка билка.

Книгата е много подходяща за подарък за деца, за да насърчи любопитството и познанията им за тревите, билките, растенията. Но и за семейно време заедно в полето, планината, в гората.

Купих я от любимата си Книжарницата зад ъгъла. Книгата е част от поредица – има си посестрими за дървета и за цветя.

Силно препоръчвам.

Няма по-подходящ ден за разкажа за този сборник от 1 юни, денят на детето.

Приказки от военни времена е сборник с разкази на съвременния японски писател Акиюки Носака и попадна в полезрението ми при курсов проект от наша студентка в НБУ – Мария Костадинова. Веднага си я купих от любимата книжарница Зад ъгъла.

Толкова много не знаем за войната, за Втората Световна война, за ВСВ в Азия, в Япония. Толкова много мъка носи войната. Най-вече на всички изцяло невинни – децата, животните. Именно за тях и през тяхната перспектива ни показва зловещото лице на войната Акиюки Носака. Най-беззащитните, които също са жертва на игрите на политиците и военните.

Големият кит, който се влюби в подводница, слонът от зоопарка, който загина от глад заедно със своя любящ стопанин, момченцето, което чака своята майка, превърнала се в хвърчило и още и още. Изключителен сборник с кратки истории, които се загнездват в съзнанието и остават завинаги. Като флаг, като молба, като завет за мир.

Всеки от разказите е датират с 15 август 1945 година. Това прави посланието още по-силно.

Един от най-силните филми на Гибли филми и сред най-силните изобщо за Втората Световна война филми „Гробът на светулките“ е именно по мотиви от тези разкази.

Акиюки Носака (1930-2015г) е японски писател, публицист, музикант и политик. По време на Втората световна война той преживява унищожаването на родния му град Кобе с напалмови бомби, по време на което са убити майка му и баща му. Сестричката му умира от глад малко по-късно. Въздействащите истории в този сборник, разказани като приказки са почти изцяло автобиографични и вдъхновени от преживяното преди Япония да капитулира на 15 август 1945 г., когато Носака е бил на 15 години.

В допълнение на великолепните разкази има и няколко изключително силни илюстрации. Модерни, синтезиращи в образ силата на посланието. Браво за дизайна на корицата и илюстрациите на Ирина Василева!

Книгата се разпространява леко апокрифно. Издадена е от Pappermill Books. Преводът е на Гергана Дечева. Браво, че го имаме на български!

Силно препоръчвам да прочетете този сборник.

За дебютната книга на Юрий Рахнев Странично осветление разбрах от публикация във фб на Иван Димитров и веднага бях заинтригувана. Грабна ме и корицата на Люба Халева. Любопитството ме загложди. Веднага си купих книгата от любимата Книжарница зад ъгъла и я захванах.

Уау. На един дъх. Животът като черна дупка с „хищна паст, безмилостно поглъщаща светлина и време“. Между две вдишвания. С цялата меланхолия, усещане за безвремие, неудачност, странност, плахост, обсесия, неудовлетвореност, удовлетвореност, лигаво, цинично, бутафорно, странично осветление, претенция, висока литература, жестове, шльокавица, на ъгъла на Вазов и Раковска, Ливърпул, Прага, потиснат, забравен. „Свръхпесенна скорост“.

„винаги се поражда една такава нерегламентирана непочтеност, когато те помолят разни авторитети за нещо и ти клекнеш веднага, без да мислиш за последствията.“

„И сега нямам представа, честно казано, как човек прихваща това провинциално мъжкарство, но съм наясно с него, надушвам го още от първите му насичания в изреченията, знам как цялата му безцеремонност се промъква през първите бодряшки здрависвания, първите проучвателни погледи, опрените лакти на бюрото, въртене на глава наляво и надясно, все едно се търси доказателство отвън за значимостта на цялата тази нелепа мъжкарска демонстрация.“

„Мечтая си за няколко секунди най-обикновена, истинска смъртна тишина.“

Силно препоръчвам. Бисер в съвременната ни литература.

 

Анна Ин в гробниците на света на Олга Токарчук ме очарова и я четох бавно, за по-продължителна наслада.

Толкова нежен, а в същото време тревожен текст. Толкова абстрактен и магичен, а в същото време толкова актуален, належащ, запълващ огромна пропаст от мълчание за това какво правим с нашия свят, с нашата планета.
Историята в книгата се базира на един от най-старите митове в историята на човечеството – вечен, метафизичен, митологичен. Този дълбоко човешки роман, който Олга Токарчук поставя сред най-важните в своето творчество и вече се нарежда сред моите най-любими текстове от нея и в съвременната литература.

„Целият свят е скривалище, местата за криене са полетата, пещерите, горите и потоците, входовете и таванските помещения, подлезите и мазетата. Собствените гардероби, собствените дрехи; затварянето на клепачите. И докато човек бяга, дотогава е преследван.“

„Аз … зная как са направени хората отвътре – приличат на градове – изглеждат могъщи, широки, големи, но всъщност са крехки, слаби, състоят се само от дупки, от липси, от празни пространства … Цялата им основа е излята от страх, боят се от болката, от старостта и смъртта, боят се от времето и от собствения си мрак.“

„Единственото, което биха могли да видят, е как светът става по-огромен, как набъбва ри размерът му става все по-голям, ясно е, че е прекалено голям за човека.“

Браво за ICU за великолепната работа по българското издание, превода на Крум Крумов и за чудната корица на Таня Минчева.

 

Наскоро излезе новият роман на Мирослав Пенков – Река в лабиринта и като фен на автора – зечетох го и бързичко го завърших.

Две основни сюжетни линии, силно преплетени, неотделими. Няколко главни героя, чиито съдби вълнуват, с противоречието си, с промените, с желанието все пак да останат човеци, дори в безчовечна среда. Ами, носим си още соц-а, ама в гадния му пласт, от който отърсването е трудно, а сливането му с мутренското време – лесно. Америка също е демитологизирана. Дунав е дом, макар и криещ зловещи тайни. Границите са размити, хората – оцеляват, момичетата се обезличават и продават, лошото сякаш лесно е заляло целия лабиринт, но, макар и трудно, накрая доброто побеждава.

Криминале, сериозен роман, динамичен за четене. Препоръчвам.

Прекрасна корица е изработил отново любимият Дамян Дамянов!

Романът ми го подари Светлето, благодаря за добрия избор!

Писах и за първата книга на Мирослав Пенков – На изток от запада, която много харесвам, често препоръчвам и хваля. Преди много години взех и интервю от Мирослав за Kafene.bg, още е онлайн и слагам линк (нищо, че излиза с друг автор интервюто).