Jen Sincero: You are a badass

IMG_5384

От време на време човек е хубаво да минава някоя надъхваща мотивационна книга – „You are a badass – как да спреш да се съмняваш в своето величие и да започнеш да живееш страхотен живот“ на Джен Синсеро. Ама от качествените. Е, тази е именно такава. Мисля, че е доста симпатична и за начинаещи и за напреднали – по елегантен начин припомня доста напомпващи истини.

Личностното развитие не е права, която се движи само напред и нагоре. По-скоро е силно нагъната линия, която понякога може дори да прекъсва. Процес е, не от лесните. Затова книгата е полезна. Няма откриване на топлата вода, разбира се, но има с хумор и лекота добре структурирано мотивиращо съдържание, което се чете бързо, попива се и със сигурност помага.

Еееето споделени малко мъдрости:

  • The only failure is quitting. Everything else is just gathering information.
  • Love yourself. You can do anything.
  • When you up-level your idea of what’s possible, and decide to really go for it, you open yourself up to the means to accomplish it as well.
  • The more you have, the more you have to share.
  • One of the best things you can do to improve the world is to improve yourself.
  • Nothing has any value other than the value we put on it.
  • Money is an exchange of energy between people.

Мерси на Вася, че сподели книгата с мен!

Мат Ридли: Геномът

FullSizeRender

Геномът – автобиография на един биологичен вид в 23 глави на Мат Ридли е издадена от Сиела преди доста години, а е писана 1999-та. Въпреки това книгата е фантастично пътуване, поднесено с добра доза чувство за хумор и многоплатова информация из човешките гени. И не само човешките.

Дори да сте с не добри спомени от часовете по биология в училище, да сте забравили всичко, научено в класната стая, учителката ви по биология да ви е стресирала или отегчила, да се страхувате от тежка наука и досадни теории – тази книга няма да ви уплаши, напротив ще ви прилъсти.

Защо 23 глави ли – всяка глава е посветена на една от нашите 23 хромозоми.

Забавна, оптимистична, лека за четене е поднесена сложната иначе ДНК теория. Мат Ридли привнася една свежест и дори по-философските концепции ги поднася с приятна гарнитура от любопитни факти, биографични детайли за учените и обяснение на контекста на всяко откритие или ситуация в света на гените.

Корицата на българското издание не ми допада много, затова споделям една от чуждите такива.

 

Genome_(Ridley)_cover

Силно препоръчвам за любопитните.

 

 

Krista Scott-Dixon: Why me want eat

IMG_4748

Slowness is your friend. Една от многото симпатични мисли, които открих в книгата на Криста Why me want eat.

Книгата е лека и забавна. И няма как да се разкаже и сподели за нея. Но ето поне няколкото стъпки, които Криста подсказва:
1. Дишай. Упражнявай се да дишаш.
2. Яж бавно.
3. Упражнявай се да забелязваш.
4. Упражнявай се да вярваш, че заслушаваш добро хранене.

Какво може да ни нахрани?
. прегръдка
. подремване
. спанак
. ябълка
. яко викане
. време за себе си
. слънцето
. храна за душата
. топъл душ
. един блус
. куп храна

5. Достатъчно протеини.
6. С цвят и мирис.
7. Здравословни мазнини.
8. Движение.

Благодарност на Димитър Михайлов за споделеното за/на книгата.

Тесният път към далечния север. Ричард Фланаган

photo-2

Ако ме питате кой роман, от изчетеното през 2016-та, ще запомня за дълго, то това е без съмнение Тесният път към далечния север на Ричард Фланаган.

Препоръча ми непременно да го прочета Светльо Желев. А щом Светльо казва няма как да го подмина. И съм истински благодарна.

Не, това не е роман за всеки и за всяко време. Тежък, тъжен, облян в потрес, сълзи, тегоба, непосилност, но и истински човешки, триумфиращо човешки.

Това е книга за свободата да останеш себе си, изборът да запазиш човека в себе си, въпреки обстоятелствата, въпреки непосилния натиск да

Тази книга ми помогна много в пътя към себе си. Тесен, тегав, лъкатушещ, кален, драпащ, разкриващ още и още пластове на хуманното. Със сигурност Тесният път към далечния север искам да е от книгите, които държа децата ми да прочетат. И силно се надявам повече хора да я прочетат. Нищо, че не е лесна.

Втората Световна война такава, каквато не само не сме си представяли, но и едва ли мнозина от нас са познавали в тези й измерения. През погледа на Дориго Еванс, лекар, пропътуваме из войната в нейната периферия. Но именно в периферията се устоява най-трудно. И битката за съхраняване на човешкото е най-безмилостна. Дориго попада в японски трудов лагер. Военнопленниците строят железен път между Сиам и Бирма. Оцелелите са малко, макар да не са на фронта.

„Накрая останаха само жегата и дъждовните облаци, насекомите, птиците, животните и растенията, които не помнеха и не се интересуваха. Хората са само част от множеството на всички онези неща, които копнеят да живеят, а най-висшата форма на живота е свободата: човекът да бъде човек, облакът да бъде облак, бамбукът да е бамбук.“

„Оцелели през тежки, трудни десетилетия, те разполагат единствено с минимума, от който нищо не може да бъде отнето: вярата един в друг, вярата, че пред лицето на смъртта ще се държат още по-здраво един за друг. Защото ако живите изоставят мъртвите, животът им вече няма смисъл. За да оцелеят, трябва да са едно, сега и завинаги.“

„Доброто си е добро и също като страданието е необяснимо, неизменно, неразбираемо.“

„Защото смелостта, оцеляването, любовта не съществуваха във всеки човек поотделно. Те съществуваха – или загиваха – във всички тях и заедно с тях умираше и човекът; бяха стигнали до извода, че да изоставят някого е равносилно да изоставят себе си.“

„Светът управлява делата си така, че цивилизацията всеки ден извършва престъпления, за които отделният човек би лежал в затвора до живот. А хората го приемат, затварят очите си и го наричат „международно положение“ или политика, или война, или пък си създават свое пространство, напълно отделно от цивилизацията, което назовават личен живот. И колкото повече се откъсват от цивилизацията в този личен живот, колкото повече той се превръща в таен живот, толкова по-свободни се чувстват. Но не е така. Никога не си свободен от света, да споделяш живота е да споделяш вината.“

Не слагам българската корица, защото я намирам за наистина неадекватна. Но за избора и за превода – комплиментите са за Колибри!

Отговорната компания.

otgovornata_compania

Отговорната компания – Какво научихме от първите 40 години на „Патагония“ е книга на Ивон Шуинар и Винсънт Стенли за създаването и успеха на една от първите силно природозащитно организирани бизнес начинания.

Ивон Шуинар е основател, идеен ръководител и собственик на „Патагония“, а Винсънт Стенли е съиздател на „Хроники на отпечатъка“.

През 2007-ма година списание Форчън определя „Патагония“ като „най-страхотната компания на планетата“. Дори и само заради това си заслужава да се прочете книгата 🙂

Основните съвети са няколко:

  • следете и намалете отпечатъка си върху околната среда;
  • произвеждайте законни продукти, които са трайни;
  • опознайте своя бизнес и снабдителната си верига в дълбочина, за да се възползвате от колкото може повече възможности през идващите години;
  • спечелете по този начин така ценното доверие към вас и уважението на служители, клиенти и общност.

Освен от книгата силно се впечатлих и от интервюто в Горичка с Ивон Шуинар. Там той споделя 6 неща, които е научил от „Патагония:

  1. Оптимизмът е загуба на време.
  2. Не усложнявайте.
  3. Изкачвайте всеки връх.
  4. Измамниците никога не успяват.
  5. Консумеризмът убива.
  6. „Бавното“ пътуване е важно.

Още малко цитати от книгата:

„Печалбите ще дойдат не от взаимното използване, а от ефективността, постигната в резултат от разбиране на проблемите на партньора и посрещането на взаимните нужди.“

„Клиентите ще стават все по-избирателни и ще купуват по-малко. Все повече ще искат да знаят дали продуктите са здравословни и безопасни.“

„Трябва да произвеждаме по-малко, а произведеното да е с по-високо качество и трайност, за да компенсира по-добре своята социална и екологична цена.“

„В момента преминаваме към постконсуматорско общество и възвръщане на колективния разум – по отношение на време, обществено пространство и пропорции.“

„Всяка успешна бизнес стратегия се обляга не само на интелигентността на ръководните кадри, но и на тази на обикновените служители.“

Силно препоръчвам на всеки, не само на предприемачите и мениджърите. За тях е задължителна.

Браво на ИК Жанет 45 за добрия избор, корица и превод!

 

Мицуйо Какута: Момичето от другия бряг

19378Момичето от другия бряг на Мицуйо Какута е много любопитен роман. Проследява живота на една млада жена в Япония. Действието се развива в наши дни. И за мен най-любопитното бе колко много неща, които преминават през главата на главната героиня, са се въртяли не малко и в моята. И колко еднакви сме всички, въпреки че винаги виждаме първо различията помежду си.

„Хората са различни и тъкмо това осмисля срещите помежду им.“

„Защото дадеш ли им наръчник, по който да се ръководят, хората направо престават да мислят. А престанат ли да мислят, престават да виждат нещата около себе си и в душата им не остава нищичко. Нещо като
бакшишите, за които няма и да си спомниш на кого си ги дал, да не говорим за сумата. Но мисля, че никога няма да забравиш неща, които са те накарали да кажеш от дън-душа „Благодаря“.

„… и си даде сметка, че най-сетне е намерила отговора на онзи свой въпрос за какво служат трупащите се с възрастта години. Не за да се крие в собственото си тясно съществуване и да затвори вратата след себе си, а за да излезе и да се срещне със света. За да търси нови срещи и да върви със собствените си крака натам, накъдето се е устремила.“

„Не си ли кажеш какво те измъчва и затаиш ли го в себе си, дреболиите придобиват грандиозни размери и се превръщат в огромна трагедия.“

„Знаеш ли, като се замисля, си давам сметка, че никога не ме е сполетявало голямо нещастие или нещо от този род и че всъщност съм дори едно щастливо дете. Сигурно затова съм такава мекушава. Понякога обаче
ми писва до смърт от всичко и ми се приисква да стоваря цялата вина на някого, да закрещя, че всички са идиоти, и да избягам някъде. Откакто дойдохме тук, обаче, взех да си мисля, че ако живея на такова място и ми се случи това, мога просто да се спусна до брега, да погледна океана и обърканите ми чувства да се усмирят, душата ми постепенно да намери покой.“

Още за романа в Kafene.bg

Перлите на Ади Ландау

perlite-na-adi-landau-ot-sonq-todorova

 

Перлите на Ади Ландау е роман на младата ни авторка Соня Тодорова, който ни превежда през няколко различни епохи, проследявайки съдбите на еврейски семейства през сложните години на гонене, през фашистките зверства и до наши дни.

Романът е симпатичен, лъкатушещ, редуващ сложни ситуации, тежки и мъчителни моменти с такива от красивата страна на живота. Историческата стойност на разказа също е ценна.

Ще очаквам още творби на Соня Тодорова. Браво на ИК Колибри за избора.

Свети Никола от Залива на подковата

15129977_1431332583560971_800591354_n

Свети Никола от залива на подковата е новият роман на Екатерина Костова. С изчитането му у мен нахлуха тъга и размисъл. Романът е за късния соц и за прехода, онзи нескончаем преход, в който още живеем и в който откриваме още и още не дотам приятни страни.

Цялото интервю с Екатерина е в Kafene.bg

Как се „роди“ „Свети Никола от залива на подковата“?

Както се случва с всяко раждане, след износване 🙂 Мислех за историята не 9 месеца, а години. Бях я започнала след няколко прекрасни лета в Черноморец преди още да посрещнем новия век. След това престанах да ходя в градчето. До 2014-та, когато се върнах на същото място. Юли, мъжът до мен, настояваше да го направя, защото виждаше, че се вълнувам от недоразказаната история. Хората, част от чиито истории са включени в сюжета, се бяха променили, разбира се. Черноморец беше различен. Аз – също. Странно е как животът „разказва“ нашите лични съдби, вплитайки ги в историите на местата, които обитаваме. Трябваше да довърша това, на което бях сложила начало толкова отдавна.

Никола, главният герой, е обикновен човек. Виждаме живота му, разказан, в цялото му лъкатушене нагоре-надолу в книгата. Успява да се понесе и по течението и да търси как да бъде човек, от истинските. Докато четох книгата дойде и тази рисунка, затова споделям и нея. Никола е като теб и мен, един от нас. Тъгата и тежестта на живота са вечен негов спътник.

 

img_9600

Три пъти Ура за Инес! С пожелание да сме Inspired. Fit. Strong.

14102559_10157338665250075_8783488385554033788_n

Инес Субашка – Inspired. Fit. Strong. е име, което предполагам сте чували. Инес е вдъхновяваща, силна, лъчезарна. В допълнение познавам от няколко години Инес и знам, че притежава ценни качества, каквито ми се ще да имат повече хора – позитивна е, неуморно трудолюбива, последователна и човечна. И нищо от това не е преувеличено.

Наскоро Инес издаде и първата си книга. Имах честта да я чета още в работен вид, а сега препрочитам с наслада и вярвам тази книга ще мотивира мнозина за лична промяна.

Коя е Инес, която не познаваме? Зад книгата, отвъд снимките и споделеното в залата, в социалните мрежи?
Всъщност, Инес е това, което виждате, защото аз не се опитвам да бъда някой за пред другите и да имам маска и да създавам илюзия за себе си. Аз съм обикновен човек, който обича да споделя себе си, да предизвиква себе си и да разширява зоната си на комфорт и да открива нови възможности и после да подава ръка на другите, за да се осмелят да опитат и те. Може би единственото, което не всички осъзнават е, че аз не съм по-различна от тях и аз също имам емоции; дни, в които не съм на гребена на вълната; моменти, в които умът ми се опитва да ме пречупи; моменти, в които не кипя от ентусиазъм – просто не се идентифицирам с тези моменти и емоции и се опитвам осъзнато да ги приема и после да ги трансформирам.

Разкажи за тази книга – как се роди? Доволна ли си?
Тя по-скоро се материализира. Отдавна я имах в ума си, но като всяка мечта, преди да бъде реалност, трябва да мине време – такова, в което да преживееш всичко необходимо, което да те направи достатъчно способен, мъдър и знаещ, за да се получи добър краен резултат. Книгата е резултат от желанието ми да подредя логически всичко, което научих за здравословното хранене и да помогна на другите да видят себе си между страниците, да си вземат по нещо и да се чувстват малко по-уверени и по-здрави.

Какво искаш да промениш у хората?
Искам да им покажа, че когато човек знае, има свободата да избира. Много хора прекарват живота си, сляпо следвайки нещо, което очевидно не им върши работа. Губят доста време да следват, без да отделят нужното време да разбират. Иска ми се хората, да започнат да се вслушват повече в тялото си и по-малко в това какво другите казват, че е правилно. Да осъзнаят, че за промяната няма точно време, подходяща възраст и че всеки един момент е правилният. Да осъзнаят, че няма значение в какво състояние са сега – че това, което са е резултат от изборите, които са правили и че моментът, в който започнат да избират различно, започват да получават различни резултати.

За какъв свят мечтаеш?
Мечтая за по-осъзнат свят. За свят, в който хората са разбрали, че животът не се случва НА нас, а ЗА нас. Свят, в който хората се вдъхновяват повече от бъдещето, което им предстои, вместо да гледат назад към миналото и непрестанно да се препъват в бъдещето. За свят, в който всеки осъзнава своето съвършено несъвършенство и го използва като предимство.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си най-вече да съм здрава и все така да не позволявам на външния шум, да заглушава вътрешния ми глас, убеждения за това какво е правилно и интуиция за това на къде искам да вървя.

Ура за Пролет и Деси! Ура за Trouble Bakers – книги и храна!

dsc_0712

Бързам да ви запозная с две прекрасни млади дами – Пролет и Деси, създатели на чудно предприятие, съчетаващо книги и храна – Troublebakers.eu

Книги! И храна! Йеее!

От къде дойде Trouble Bakers? 🙂
Идеята за Trouble Bakers се роди най-вече поради емоционални причини – и двете обичаме да четем, и двете обичаме да похапваме вкусотии. Най-логичното беше да съчетаем тези две страсти в едно. Няма нищо по-хубаво от това да четеш „Баба праща поздрави и се извинява“ на Бакман и всичко около теб да ухае на канелени кифлички като самата книга. Така удовлетворението от четенето става още по-завършено. Решихме, че не може да крием тази тайна само за себе си и че трябва да я споделим и с останалите.

Кое ви зарежда?
Мотивира ни най-вече положителното отношение, което срещаме. Виждаме, че хората приемат идеята ни много добре и все повече започват да обръщат внимание на вкусотиите, които се „крият“ в любимите им литературни произведения. Надяваме се, че до колкото повече хора достигне посланието ни, толкова повече ще се увеличат любителите на добрите книги. Разбира се, най-голямата ни цел е да възпитаме у децата желанието да четат и да се научат да откриват магията на книгите.

Какво ви се случи до тук?
Досега сме имали две представяния на идеята си – едно в София и едно в Стара Загора. Предстоят ни няколко събития в близко бъдеще, с които се надяваме да популяризираме четенето и хапването.

За какво мечтаете?
Най-голямата ни мечта на този етап е да имаме наше място, на което да можем да се развихрим. За момента гостуваме на CoKitchen – единствената споделена кухня в София. Там винаги цари непринудена атмосфера и е идеалното поле за вкусни приключения. Благодарни сме на Яна и целия екип за топлото отношение.

Относно самото развитие на проекта – искаме да правим всичко. Има безкрайно много книги – като автори и жанрове, и ние искаме да сготвим по нещо от всяка. Вярваме, че по този начин книгата ще стане неизменна част от ежедневието на малки и големи, точно както е храната.

Какво си пожелавате?
Вместо да си пожелаваме нещо, ще цитираме Тери Пратчет, защото той го е казал много хубаво във „Волният народец“:
„…ако вярваш във себе си…
…и не се отказваш от мечтите си…
…и следваш пътеводната си светлина…
…пак ще си по-назад от онези, които се трудят усилено и се учат непрекъснато, и не са толкова мързеливи.“

13232931_502748356589058_2504005306896441239_n

Чудни чудни! Желая им успех от все сърце!

Ако и на вас ви харесват – дайте им по един лайк най-малкото тук 🙂