всяка година в последните се възмущавам от безкрайната тъпота на пезкрайните 6 почивни дни и безброй рокади през един от най-сложните месеци в годината – май
е, днес календара на дир-а ме светна защо почиваме на 5-ти май – защото г-н Станишев има рожден ден!
това като едно време – Тодор Живков имаше рожден ден на 7-ми септември и празниците за 9-ти започваха от 7-ми, естествено, приемственост в партията!
не знам доколко е истина, че първите йоги в България идват в края на 70-те, но дори това да не е така цялото това време ми е изключително любопитно, още повече погледнато през очите на една почти 100 годишна дама – Люба Петрова
нейният снимков архив е доста добър, информацията и снимките за първите йоги в България са тук
тази година нашият випуск отбелязваме кръгла годишнина от завършване на средното училище и искаме да го отбележим, но годините си казват своето и човек забравя имена, лица … губи контакт
моята приятелка и съученичка Дачи вече писа за това
моля ако някой има спомен да сме учили заедно – да се обади, ще се радвам, да се включи в празненствата хх години по-късно, както се пееше в една песен от нашето време
ето една смешна и забавна снимка от стара стара лента (тогава наистина бяха ленти)
а днес стартира и инициативата Абитуриентите през годините – снимки и спомени – поканени сте да се включите 🙂
гледам на празника със смесени чувства, малко ми е ретро или по-скоро архаично, навява ми времена от близкото минало, които не намирам за славни
спомням си 8-ми март в ранните 90, когато работех в Софийски Университет, там имаше домакин(ка) и на 8-ми март на всички дами бе поднесен от домакинката от името на ръководството по един (супер лукс, хит за онова време) сапун Dove. оставям без коментар
по-преди знам, че предприятията водеха целия си състав на банкет по повод празника. банкет в столовата на предприятието.
затова ми е малко странно когато и днес дамите се поздравяват, но пък още един повод за усмивки, цветя и подаръци – защо не 🙂
Денис разсъждава по темата за смисъла на 8-ми март (тук) и напомня за реалните ни проблеми, които, естествено, в този ден, а и по принцип за по-лесно прикриваме зад празнични усмивки – трафика на жени, домашното насилие, половата дискриминация. без да искам да звуча като крайна феминистка го подкрепям напълно.
възхищавам се на последователността и позитивизма, с които Боян Юруков подкрепя българското
специално заради него на 3-ти март оглеждах старателно блокове, сгради, улици, за да видя колко българи ценят и по някакъв начин отбелязват Националния ни празник
истината е, че бяха малко знамената, на блок я имаше я нямаше по едно знаме, но като че в центъра бяха повече отколкото из няколкото квартала, из които минах
в детството ми в нашата къща имахме знаме, което се изнасяше на терасата на всеки подобен празник, след което се изпираше и се прибираше до следващия, помня, че и съседите имаха и слагаха знамена. на този 3-ти март никой в квартала не сложи
и защото ден по-рано бях в друга европейска столица не мога да не направя сравнение и да отбележа за пореден път, че там знамената са навсякъде и винаги, не само по празник, постоянно ти се напомня, че си именно там, така е на много места по света
мисля си, дали от ниското ни самочувствие е това, от прекалената ни готовност да се откажем от българското в името на големия брат, без значение дали е съветски или американски или друг, дали е от друго … без да искам да съм прекален патриот мисля, че малко повече знамена на родния ни трикольор ще се отразят добре на всички ни.
Лидия ме провокира да се върна назад във времето и да се замисля защо обичам да чета (книги).
първо бяха книгите у дома и в домовете на двете ми баби – огромни библиотеки, книги най-вече на български при едната, а при другата – на френски, английски, немски, арменски и други езици; „детско-юношеската“ литература около мен винаги изобилстваше, а в годините да детството ми живеехме скромно, но от най-желаните подаръци по празниците бяха книгите; виждах родителите си да четат, бабите си неизмено също, може би това е запалило начална искрица
после мисля, че имах голям късмет в гимназията, защото кръгът от хора в нашия випуск, които се интересуваха от книги беше не голям, но много силен; беше време, в което ходехме на бригади по месец лятото и после пак есента и имам незабравими спомени за това как събираме картофи на полето или берем грозде и играем на игри за познаване на книги, за припомняне имена на герои или сцени – тук се появиха за първи път „заглавията като пароли“; в тази тийн възраст средата диктува, а при мен и нашия клас / випуск просто се случихме заедно. ако трябва да съм честна нямам спомен от силна среща с автор или влияние на учители, за жалост; в тази възраст започнах да чета някои френски автори в оригинал, което остави ярък отпечатък в съзнанието ми а и направи да виждам красотата на езика в детайл; книгите се разменяха много, защото времената бяха трудни и някои заглавия просто потъваха, може би това правече книгата още по-ценна
може би най-много книги прочетох в студентските си години, много интензивно, такива, свързани с ученето и такива, подсказани от приятелите наоколо, беше нещо като неутолима жажда, беше и времето в началото на 90-те, когато започаха по-масово да излизат познати автори и чакани заглавия; именно тогава имаше превъзходни книги на световни автори в разкошни издания на руски, а родните още прохождаха, така че четяхме много и на руски; след като приятелският кръг изчетеше серия книги – говорехме за тях, обсъждахме ги; събирахме се и четяхме поезия. беше красиво
днес се радвам да откривам четящи хора сред тези около мен, но не съдя нечетящите, може би магическата фея на думите не ги е споходила (още)
радвам се на днешния ден, в който човек, стига да иска, може да прочете всичко, написано някога някъде
когато някой прави нещо и го прави от години и после друг решава да прави същото, редно е някак поне да попита или информира в аванс да кажем първия правил … поне така е честно, като че ли
правеше моята приятелка Деси Бошнакова няколко години поред събитие за размяна на визитки между ПР хората, после кой ли не взе да го прави
днес имам повод да съм малко намусена, защото получавам покана за събитие, което преди години наред аз съм организирала, ама не научавам първа, а последна, че друг организира такова и то не кой да е друг, а „приятели“ 🙁
срещи на уеб бранша именно така формулирани „Среща на уеб бранша“ организирах редовно години наред – от 2002-ра до 2007-ма, после сходни, но не с това име точно две или три срещи направи и Мартин, а сега и други …
знам, че нямам запазена марка и че е от общ интерес и бла бла, но не е честно, поне името да беше друго …
трудно ми е в големия студ и мизерията на днешния ден да не направя аналогия с времето на Виденов, предполагам всеки го помни – беше студено, беше тъпо, студентите и всички здравомислещи хора протестираха. по това време работех в Софийския университет и заплатата ми за февруари достигна колосалната сума от 4 USD (за целия месец!). кисело мляко се набавяше трудно, с опашка от 5 сутринта, а по рафтовете на бакалиите самотно играеха карти случайно изостанали пакетчета кус кус и бисквити най-обикновени. тогава смятах, че България не може да има по-тъпо правителство.
лъгала съм се. Серго мина Жан. мина го и го задмина яко! баси колко бързо забравят хората и как си ги избраха отново и как си ги оставихме да ни докарат отново до пълна мизерия не толкова много години по-късно!
утре е ден на протест.
не вярвах, че при червен пилотаж на държавата ще се стигне до спиране на кранчето от Големия Брат! това ме върна назад във времето, много назад, когато в България редовно имаше режими – може би малцина си спомнят – гасяха ни тока по график – два часа има два часа няма зимата, а същото упражнение се повтаряше с водата лятото …
но баща ми с усмивка ми припомни приказката за Хитър Петър, дето за да му стане по-широко у дома първо вкарал вътре цялото си животинско стопанство, а после едно по едно вадил магарето, кравата, петела и кокошките и после му се видяло мнооого широка и просторна къщата
после ще трябва да сме благодарни и да целуваме крака на висшите, които сега ни казват – спокойно де, какво толкова – просто спираме кранчето. някой нещо ни прави на балами.
и идат избори.
така е то, като сме на червено – ще сме и на тъмно и студено
Follow