В любимият ни театър – Ателие 313 в Красна поляна продължават да се случват вълшебства за малки и големи! Днес с радост се запознахме с Херодена Мома – една великолепна драматизация по българската народна приказка, дело на Арте Вива и ДКТ Стара Загора.

Искрените ни комплименти са за драматизацията на Симона Нанова, сценографията на Десислава Петкова, куклите на Емилия Ковачева (с костюми, възстановени от исторически български национални костюми), под режисурата на Христина Арсенова. Неродена Мома е моноспектакъл на Симона Нанова, съчетаващ народната приказка, с магическо разказване, превъзходни кукли, сцена, музика и танц.

Радвам се да науча, че постановката е получила награди:
. За сценична идея и реализация на 14-тия Международен фестивал „Вълшебната завеса“ 2013, Търговище
. Награда за съхранение традициите на българската народна приказка на 21-вия Международния фестивал „Двама са малко, трима са много“, Пловдив 2014

Благодаря Симона Нанова! Благодаря Ателие 313!

Дори да нямате малки деца – позволявайте се, въвличайте се, ходете от време на време на куклен театър. Той е магия, която прави живота ни по-красив.

Писах още за Мокра приказка, Златка Златното момиче, Ателие 313

ДЕОС ми напомня няколко приказни героя, от тези, с които живеят децата ни, тези, които и ние все още носим в сърцата си и при които намираме утеха, мъдрост, път.
реших да ги споделя:

ДЕОС ми напомня на Пипи: с характер, свое мнение за всичко, различна, нетрадиционна, самостоятелна, свободолюбива.

ДЕОС ми напомня на Мечо Пух: с усмивка и с много приятели. „Колкото повече – толкова повече“

ДЕОС ми напомня за Матилда: обича книгите и мъдростта в тях.

ДЕОС ми напомня и за Чарли: готов е да се откаже от огромната мечтана Шоколадова фабрика, заради семейството си.

ДЕОС ми напомня и за Уоли: има за задача да изрине огромни камари насъбрал се с десетилетия боклук, за да върне живота на планетата.

ДЕОС ми напомня за Алиса: смело пристъпва в непознатото, без страх, в приключение, с много нови срещи намира своя път.

ДЕОС ми напомня на Малкия принц: загрижен, с нежност, любов и постоянство.

приказката вече започна на 9-ти март с Инициативен комитет. утре, 31 май е важна кулминация в нея – основаваме ДЕОС на поляната до Лятната естрада в Борисова градина от 18 ч. дори да вали ще сме там. ела и ти

подробности за новия либерален партиен проект ДЕОС има на www.deos.bg

харесвам поредицата на колибри със съвременна европейска проза – дава ми нестандартни четива, различни автори, неочаквана мъдрост

пътуването на слона на Жозе Сарамаго е смешна история за прехода на един слон от Португалия до Австрия, пеша, с различните му премеждия и приключения, слонът преминава през поля и села, през живота на хората наоколо, носи им и страх и усмивки, отвежда ни в една приказка от стари времена

„има рай и рай, не всички са еднакви, едни са с красиви жени, други не са, но за да научим в какъв рай сме попаднали, достатъчно е да ни оставят да надникнем през вратата. Една стена, която ни предпазва от студения северен вятър, покрив, който ни защитава от дъжда и от нощната влага, и вече никакво друго удобство на тоя свят не ни трябва, за да се чувстваме като хора. Или да изпитваме насладите на рая.“

„ще остане само писмата да почнат да пристигат по въздуха, без да се нуждаят от крилата на гълъбите, Предполагам ще е малко по-трудно, усмихна се кметът, но, докато свят светува, всичко може да се случи, Докато свят светува ли, Няма друг начин, командире, съществуването на света е наложително“

„дадем ли време на времето, всичко на тоя свят накрая ще се реши“