Към бъдещите студенти: 10 причини да изберете да учите в България

IMG_5395

Много често при обиколките ми и срещите ми с млади хора, ученици из цялата страна ме питат – „Къде да продължа да уча?„, „Струва ли си?„, „Този или онзи университет е по-добър?“. За мен универсалният отговор е лесен „Зависи какво ви се учи, колко ви се учи, в каква посока искате да продължите след това, но при всички случаи – не си спестявайте висшето образование!“. Ето в подробности моята теза защо препоръчвам на всеки млад човек да опита да продължи да учи и след завършване на училище.

Важно е да знаем, че поговорката „Учи мама, за да не работиш.“ вече не е в сила. Напротив. Колкото по-хубава и високопатена работа искате, вероятно толкова повече ще е нужно да я защитите с дипломи, удостоверения, сертификати.

Учене за знания. Разбира се – ученето е най-вече за знания. И няма как да е иначе. Но, нека сме наясно – ученето в университета не прилича никак на това в училище. Все повече и родните университети въвеждат нови форми на преподаване, възможности студентите сами да избират кои лекции да записват, в зависимост от интересите си. Знанията си зависят най-вече от вас!

Учене за приятелства. Приятелства – и с колеги състуденти, и с преподаватели, с най-различни интересни хора – това е вероятно едно от най-ценните в дългосрочен план предимства на времето в университета и предприемчивите и отворени към бъдещето млади хора следва да виждат този потенциал и да го разгръщат максимално.

Учене за купона. Нека не се лъжем – купонът, забавата, времето с приятели, срещите – това е мнооого важна част от студентския живот и никак, ама никак не искате да минете без нея. И тук идва важно предимство на ученето в България – е, по-забавно и динамично от тук няма как да ви е никъде другаде.

Учене за личностно израстване. Времето в университета, с всички предизвикателства и възможности, които дава, е един важен период от живота на всеки млад човек, носещ заряд за личностно израстване. От една страна заради креативната и стимулираща среда – състуденти, преподаватели. От друга – достатъчно време за четене – не само по специалността, но като цяло. От трета – съпътстващия ученето студентски живот. Приемете го като важна задача, поставете си лични цели и ги гонете с последователност и страст.

Учене за нови и нови възможности. Срещите с хора, с нови знания, събитията, книгите – всичко това дава много нови и нови възможности пред всеки млад човек. От това да започне стаж, за да напредне и добие реална представа за истинския бизнес, дейности, които му предстоят, до запознанствата, самоусъвършенстването, новите идеи и пътища, по които може да се поеме още по време на следването.

Учене и предприемачество. Някои от най-интересните ми студенти са тези, които вече са стартирали свой бизнес и въпреки това не спират да учат, жадни за знания и самоусъвършенстване. Вече повече от 10 години у нас се създава и развива предприемаческа общност и култура, отварят се все повече и повече възможности и в тази посока. Оргаизираните startup събития са из цялата страна и привличат основно ученици в горните класове и студенти. На тези събития хора с бизнеси и опит са ментори и лектори и ученето става неусетно, леко, с много вдъхновение и генериране на добри идеи. Ако вече имате идеи в главата си в тази посока – задължително се поогледайте и се включвайте!

Събития, конференции, обучения, семинари. Никога в България не е имало толкова голямо предлагане и силна конкуренция в областта на специалните събития и възможности за допълнителна квалификация, вдъхновение, среща с изумителни лидери, лектори, визионери от световната сцена както в последните години. Най-важното предимство на по-голяма част от всички тези събития е тяхната достъпност.

За разлика от в Европа, където достъп до подобни е срещу доста солидни суми, тук често събитията са безплатни, а ако са платени има намаления за студенти и приемливи цени. Говоря за събития като WebIt, Innovation Day, DigiTalk, IAB Forum например, в областта на технологиите и иновациите, за Startup уикендите, за Smart talsk и многото други подобни формати, които се провеждат и в София и в други университетски градове. Няма как да пропусна TEDxNBU, който тече всяка пролет и кани не само студенти от НБУ. Все повечето места за co-working space, които привличат млади хора предприемачи, студенти, стартиращи бизнеси като Бетакаус, Сохо в София, Startup Factory в Русе, ZaraLab в Стара Загора, Отсреща в Пловдив и много други.

Позволявам си един съвет – предпочитайте тези места пред дискотеки и барове. Едното не замества другото, но вдъхновението, знанието, networking-а са много важни за всеки млад човек, а всяко от тези места и събития е невероятен шанс – не го изпускайте!

В следващия пост – продължение по темата:

Още бонуси от университетите в България.
За финал.

Този текст написах по покана на новото списание Студентите. Публикувам тук с леки съкращения. Пълния текст търсете там.

ЗА свободно развитие на образованието

12705218_10153936613353988_5718030470366669077_n

През февруари 2016-та се случиха няколко важни събития, свързани със свободното образование, но безспорно най-значимо, мащабно, влиятелно и вдъхновяващо, мисля не само за мен или малък кръг борци за свободно образование, а за цялото ни общество събитие бе Втората национална конференция за свободно образование, организирана от Националната мрежа на родителите (НМР).

Гая започна с много силни въвеждащи думи:

„Свободата се преоткрива всеки ден, иначе се губи!“

„Не искаме свободно образование заради резултата, а заради ценностите – човечност и свобода.“

„Не правим всичко това, за да променим другите, а за да запазим себе си!“

Изумителни презентации и речи от уникални личности последваха в целия ден – Яков Хехт, Питер Пидерсен, Дейвид Тейлър, Патрик Смитьойс, Майкъл Тагард и всички, всички!

Малко цитати:
„Деморацията изисква не само да казваме за какво мечтаем, но и да работим за него!“

„Резултатът от свободното училище – много не са измерими, като самочувствие, отговорност, готовност за активно участие в обществото …“

„Всеки човек да открие своя елемент (по Кен Робинсън) – своето поле на успеха – мястото, където талант и мотивация се срещат и училището следва да спомогне за това.“

От пирамиди към мрежи – и в образованието.

Различието е възможност за растеж, не пречка.

По-трудно се прави промяна с 10%, отколкото х10!

„Демокрацията ще си отиде, ако не се грижим за нея“

Демократичното училище има 4 основни характеристики, според Яков Хехт:
1/ Ученикът сам дефинира план за учене
2/ Ученици, учители, родители взимат заедно решенията
3/ Има много пряка връзка между ученици и учители
4/ Всичко е центрирано към човека и човешките права.

Гая е основната фигура – двигател на събитието, заедно с Явор и Маргарита и цялото вече съществуващи стабилно общество за свободно образование. Благодаря ви, че ви има и за всичко, което правите възможно да го има и тук!

12795518_934764326579382_8267267843605121407_nНа снимката – Стоичков сам няма как да успее, в отбор са! Същото е в образованието и в живота като цяло!

 

Космос в кутия

IMG_1632 Оригиналната версия на тази забавна и полезна игра е „Космос в кутия“ (например стара кутия от обувки, служи за небето), нашата версия се оказа малко по-обширна и не се побра в кутия, та стана „Космос в кухнята“ 🙂 За да научат по-лесно реда на планетите от Слънчевата система и да си ги представят по-добре ето какво направихме. Нужните материали са подръчни във всяка къща с деца – цветни моливи, бяла листове хартия, ножица, конец, тиксо или лепило и добро настроение. Не използвахме пергел, рисувахме на ръка планетите. Гледахме от една енциклопедия и импровизирахме цветове и размери. Вероятно е доста ненаучно, но като за първа фаза върши идеална работа. И забавлението е голямо, а кухнята – украсена! Ето така с децата и планетите 🙂

За ваканциите – искрено и лично.

Ваканциите са важна част от образованието, образователната ни система и времето на децата ни, а с това и семейното. И, за мен, е време да бъдат преосмислени. Тук чувам целия неводолен глъч на учители, директори, училищна администрация, загрижени родители, ученици.

И все пак.

Ваканцията от средно 15 юни до 15 септември е три месеца! Уау! Тя е направена с оглед лятната работа на полето, каквато е имало мноого отдавна и не е преосмисляна от вероятно минимум 30-40 години. В допълнение детският труд днес е напълно изключен (формално има опция, използва се от 0,05% от учениците възможността да поработят лятото). В допълнение родителите имат по 15 дена отпуск. И такаааа

Едно време нямаше Интернет. Телевизията започваше в 17 ч с новини и беше скучна. Нямаше летящи коли и пласьори. Играехме на улицата до здрач. Без сантимент по соца, само към онова безгрижно детство.

Днес децата най-често са „паркирани“ при бабите. В някоя панелка, а при по-голям късмет (за жалост все по-рядко) – на село. За три (!!!) месеца. И също толкова често пред компютъра нон стоп. Или в скука.

Да, време е да преосмислим ваканциите. А?

вярвам в свободното образование

IMG_6002

„ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред – образовай населението!“ Конфуций

дълго се питах от къде трябва да започне реформата, промяната е образованието. от училище – не. от университета – не. днес дойде просветлението – от родителите! само мотивирани, образовани и обичащо-отдадени родители са способни да започнат и извършат промяна в образованието! желанието на родителите, тяхната настоятелност и търсения ще доведат до решение.

и като говоря за образованието не си мисля за едно семейство, за един клас или едно училище. защото и днес има много „спасени“ от семейство, готин класен или супер училище, но единични позитивни явления и тук. говоря за масово, за училище, което учи, радва, възпитава личности, достъпно за всеки.

представям си свободното образование:

  • със свободни личности в него, учители и ученици, водени от жажда за знания, любопитство, а не от страх и назидание;
  • със свободно и активно участие на родителите на всеки етап;
  • без оценки и без изпити;
  • с постижения и съпреживявания за всички;
  • чрез действие и правене;
  • без 8 часа зад чина;
  • с много книги и четене;
  • с въвличане и вдъхновение.

радвам се, че и в България вече активно се говори за това. радвам се, че се поставиха и първите важни стъпки за случването на свободно образование и тук. поздравявам всички съучастници и ни желая кураж, защото пътят ще е дълъг, но смислен! и само заедно ще успеем!

от туитовете на Деси Бошнакова и Крис Михайлов:

  • To be a teacher is the high level in society you can reach in Finland.
  • Efucation is a live body, is not a machine.
  • Democracy is not when someone in power govern the people. Just the opposite.
  • 4 principles: Pluralistic learning. Democratic community. Dialogic relations. Democratic conten.
  • The first rule if you want to make a change is: not to ask permition from anyone.
  • If you want to achieve something, you have to do a lot of things that you don’t want.
  • To be able to learn from others people experience mean that you have to have confidence in yourself.
  • Reading books is very important, but schools kill our desire to read.
  • Няма статии, в които да се казва, че е добре да стоите мирно на стол по 8 часа на ден 9 месеца в годината.
  • Всички пирамидални структури в организациите ще изчезванет до 20 години.

поздравления за организаторите на тази първа национална среща за свободно развитие на образованието! посоката е ясна. продължаваме!

#nmrbg

за успеха на всяко дете

„само образованието може да ни помогне да се измъкнем“ Кристалина Георгиева

„качеството на образователната система не може да надвиши качеството на преподаване в клас“ корейски експерт

„лидерите са отговорни да случат реформата“ Етиен Деноел

„държавата не е отговорна за образованието, всеки от нас е отговорен“ Ирена Соколова (НС)

„всички – родители, учители, общественици, държавата заедно сме отговорни“, „всички трябва да работим за повишаване авторитета на учителя“, „призваните да работят с хора – да влизат в училище, успелите хора в общността да влизат в училище“ Саша Безуханова

„учителите трябва да се трансформират в лидери“, „високите очаквания към учениците са много важни“, „промяната трябва да дойде от хората в училищата“, „решението не е нито в смяната на системата, нито в смяната на програмата, решението е в лидерството – лидерите в клас, в училище, в общината, в държавата, от тях зависи промяната“ Уенди Коп

това са част от записките ми от днешната конференция Образование2012, проект на Заедно в час и Forbes. имаше много официални лица, много говорители, но за жалост липсваше дискусията. до мен седяха учители, които често бяха несъгласни с изказваните мнения. най-често виним или държавата (твърде безлично) или учителите (твърде лично). от гледна точка на родители най-рядко сочим към себе си. а и най-рядко системата ни взима предвид

успокоителното, което много хора не разбират е, както и Уенди Коп каза – предивсикателствата пред образованието са пред всички ни, пред големи и малки държави, пред богати и бедни. има нужда от промени, смяна на парадигмата. за момента не е ясно как. но е ясно, че трябва да се случи

междувременно българските ученици на 15 знаели колкото средно европейските на 13 или тези във Финландия на 12

наред с много силни единични представяния на родни ученици има и много силно изоставащи

ако си от образовано семейство шансът ти да си успешен в училище е много по-голям

ако си от необразовано семейство шансът ти да си неуспешен е много по-голям

и родната орбазователна система няма механизми, по които да смали тези различия и даде равен шанс за успех на всяко дете

на студентите с любов

семестърът отминава толкова неусетно, от тема в тема, дискусии, брейнсторминги, групови задачи и хоп, дошло време за изпит

тази година май най-малко писах за студентите – един пъстър курс ми се беше паднал, едни любопитни, свежи, креативни и относително последователни млади хора, чудни!

семестърът показа

  • че ученето е забавление
  • че през собствен опит научаваш най-много
  • че екипната работа има много силни страни и помага
  • че сухите факти идват от Гугъл, но добрите идеи са в ума и сърцето ти

преподаването е благодат. не знам дали преподавателят дава повече на студентите си или студентите на преподавателя. но е чудо. и съм благодарна. а когато видя благодарност и радост и в техниче очи чудото е още по-истинско.

успех, хора! не губете ентусиазма си!

писах и за инициативата на Боби, един от тези уникални хора, които ако ги има в даден курс правят нещата още по-чудесни – млад в България

технологиите и образованието, дали ще се срещнат?

Учениците са онлайн и най-естественото първо и често единствено място за търсене на информация е именно Интернет. Без значение дали за домашно или за да отговорят на въпрос в клас, за формула или доклад – информацията е налична онлайн. Дори да не е на български – умело се използват онлайн речници за автоматичен превод. Не рядко ученицитие прибягват и към готови курсови работи. Това е така не само в България, учениците по цял свят променят своите навици в подобна посока. И този процес е необратим. Вместо да сакнционираме или променяме учениците, вероятно ще е по-лесно и по-ползотворно да се съобразим с тези нови форми на комуникация и активно да ги интегрираме в учебния процес.

Как трябва да се промени образованието в ерата на новите технологии? Най-естественият и лесен отговор – като във всяка класна стая се въведе компютър. Но истината е, че това е формално погледнато. Всъщност промяната трябва да започне от учителите и учебните програми, както и с методиките на преподаване. Възможни са много и различни форми:

  • уроци под формата на презентации, интегриране на кратки видео клипове по конкретни теми;
  • прожекция на видео филми и видео уроци;
  • домашни под формата на презентации, мултимедийни проекти;
  • работа по колективни интерактивни проекти;
  • интерактивни форми на проверка на знанията – онлайн тестове, въпросници;
  • виртуални посещения на обекти, отдалечени физически – музеи, научни центрове;
  • създаване на затворени групи в социалните мрежи с оглед оптимизация на комуникацията;
  • активно въвеждане на блогове и други Web 2.0 форми на общуване по общи теми от учебния материал, училищния и обществен живот на учениците;
  • дистанционни онлайн срещи с учени, експерти.

Модернизиране на образованието включва задължително:

  • технологично обезпечаване – компютри, а скоро и мобилни устройства (четци, телефони);

  • промяна на учебното съдържание – това е изключително сериозен елемент от промяната, модернизацията, спрямо новите изисквания към младите хора, които излизат от училище;

  • промяна на начините и методите на преподаване, съответно – стабилна подготовка на учителите.

Как да се случват всички тези промени?
Нещата не могат да се променят с вълшабна пръчица. Изискват се средства от една страна за техническо обезпечаване, от друга – време за обучение на педагогическите кадри и най-вече – залагане на промените в образователните планове и методики. И за всички тези промени трябва да се мисли и действа веднага. Защото ясно е – технологиите изпреварват много образованието, то не успява да ги догони, но е добре поне да се задвижи в позитивна посока. Иначе рискуваме още повече да изолираме децата си и да ги оставим небообразовани и недоподготвени за бъдещето.

наскоро Цвети ме покани да напиша текст за технологиите и образованието. това е част от него. целият е публикуван в списание Мениджър. още – тук

писах също: има ли шанс за промяна в масовото образование, децата като наше огледало, е-учебници и е-книги vs хартиени

каквото повикало – такова отвърнало

темата е доста подходяща за 8-ми декември. не че са направили проучване и за нивото на родните студенти, но ако изхождаме от резултатите за учениците можем да се досетим евентуално и за студентите …

най-интересното е колко шокирани са всички. като ущипани лелки. все едно всичко се е сринало в последната година-две. истината е, тъжната истина, че образованието от кризата не е излизало и плаче ама на висок глас не за реформа, а за тотална трансформация.

ясно е – каквото посееш – това ще пожънеш, не може образователната система и цялата страна да са в криза, пък да имаме перфектните ученици и супер резултати.

промените в последните години са в две посоки – образователната система и оценяването. третото важно звено – учителите, всъщност основният фактор – от това някой да обича или не математиката и някой да развие математическия си например гений или не – са учителите. не съм чула да се инвестира в развитието им. по-скоро те в голямата си част са унизени и взети за смях.

кой става учител днес? който не го примат другаде. ако завършиш някаква специалност с по-слаб успех – ставаш пак учител. … ниски заплати. липса на уважение. лошо самочувствие. и още и още …

никой не печели от зле образовани млади хора. факт. но не бива да виним само учителите или системата. сигурно виновни сме ние всички, че не сме изискали достатъчно и се примиряваме със състоянието както си е, оставяме децата ни да израстнат ей така. спасяваме се поединично – кой с частни уроци, кой с бой. е, резултатът като цяло е плачевен. но за бой сме си ние, не децата ни – те са потърпевши и един ден могат да ни търсят сметка за делата ни или безхаберието ни. на себе си трябва да се сърдим.

още по темата – интервю с Ева Борисова в Дневник; учениците ни четат и мислят трудно в Az-jenata.bg

три месеца ваканция е твърде много

p7210082

ваканцията у нас е между 10 и 15 седмици, т.е. между два месеца и половина (за най-големите) и потчи четири месеца (за първолаците и подготвителен). мда, това си е чист кошмар за родителите …

мисля си, че това ваканцията от три месеца е нагласена така във времето, в което учениците ги водеха на бригади да помагат – една лятна бригада от 1 месец, бам и една есенна от 1 месец бам и хайде, ваканцията свърши …

днес чувам много хора казват, че децата им цяла ваканция са пред компютъра и/или телевизора

алтернативата е

при баба на село, за който си има (търпеливаи гостоприемна) баба, със село, а и ако детето иска да ходи (често не иска, защото там го чака скука), но при баба за колко – за месец максимум, после на всички ще им дойде нанагорно,

лагери – ето това е нещо прекрасно – децата порастват много бързо на лагера, отделят се от дома, стават самостоятелни, общуват с приятелите си дълго, говорят си страшни неща, забавляват се безкрайно! лагери, лагери, ама колко – стандартно училищните или други лагери са по седмица до 10 дена, седмица – една от 15! ок, нека успеем да си позволим 2 или 3 лагера – прави 3 седмици от 15,

с мама и татко на почивка – прекрасно, ама стандартно те имат 2 до 3 седмици отпуск, да кажем 3 от 15,

работа – тук усещам как половината от вас сбърчиха вежди, ама как детенцето ми ще работи, друга част си казват – ама това е наказуемо, я агенцията за закрила на детето да направи нещо! … аз мисля, че е в рамките не само на приемливото, но на задължителното. в Исландия, например, мои приятели в детството си ходели „на бригада“ да работят по цяло лято във ферма, което не им е попречило днес да са учени и университетски преподаватели, за там било норма децата да работят лятото, а и ваканцията е макс 6 до 8 седмици, не 15 …; моя приятека тук в София изпрати дъщеря си да помага в един офис – прекрасен начин да покажеш на един тийнейджър коло трудно се изкарват парите за новите кецки, за дисциплиниране и уплътняване на времето, което иначе ще е пред монитора или из моловете; Томи ходеше да помага в плод-зеленчука наблизо, да реди зеленчуци, да мете, да обслужва клиенти, доколкото може, плащахме му ние – по левче на час, до два часа на ден – беше ентусиазиран, а и събра пари за първата си китара 🙂 е, не говоря за 15 седмици (от 15) работа, но за 2-3-4 седмици мисля че е ОК, жалко, че по родното законодателство е толкова трудно това да се случи (легално).

и така – прости сметки в идеалния случай ако можем да имаме от всичко по малко – 4 седмици при баба, 3 седмици на лагер, 3 седмици с мама и татко на почивка, 3 седмици работа – що-годе ги докарахме до 13, а останалите – едва -две за подготовка за новата учебна година да ги оставим 🙂 и все пак – 15 са твърде много. време е да ги преосмислим.

рисунка: Томи, от конния лагер тази година

писах още по темата: децата и ваканцията