Театърът. Начин на употреба.

img_0368

Както вероятно става ясно от публикациите в този блог – обичам театъра, за моя радост и семейството ми обича театъра и често ходим на театър. Извън претенцията и снобизма. Заради удоволствието да откриваме, споделяме, любопитството към нови срещи, прочити, идеи, вдъхновение.

Преди седмица бяхме с децата на постановка с добре познат, голям столичен театър. Постановката бе великолепна. Но публиката, публиката … Дори Али (10) сподели „По-невъзпитана публика не съм виждала“.

Залата бе пълна, като повече от половината посетители бяха ученици от вероятно 9-12 клас. Очевидно добре облечени, изглеждащи умни деца. Но … шумни, доста повече от предела на възпитаното. Разбира се, младостта носи силния смях, неръздържаността, но поне в театъра това следва да е в граници.

И за да не се окаже, че само учениците така, нека сме наясно – театърите напоследък са все по-пълни. С хора, които отдавна не са били на театър. И са забравили или не са знаели – има някои правила, дори неписани, които е добре да се спазват. Припомням.

1/ Макар в повечето театри да се напомня изрично за изключване звъненето на телефоните все има минимум по един, който не го е направил. А в по-неловките случаи този един, след като му звънне насред представлението телефона дори решава да говори по него, което е брутално недопустимо.

Не си ровете из фейсбука по време на представление, не си пишете съобщения – светлината от екраните пречи и на тези около вас, но и на актьорите.

На същото представление, за което споменавам по-горе, на което Али се възмути от публиката, в края на пиесата актьорите излязоха и казаха, че ще изпеят бонус песен, защото нито един телефон не звъннал по време на представлението. И изпяха. Ама представяте ли си до къде сме я докарали …

2/ В театъра не се яде и пие. Това не е кино и няма как в салона да се ядат пуканки, солети, банани или да се пие, пък било то и вода. Недопустимо е.

Ако два часа без вода / солети / друго за ядене или пиене не можете да издържите – по-добре не ходете на театър.

3/ В театъра обикновено има гардероб и палта, якета се оставят там, за да е комфортно на всички наоколо и да могат да се разположат удобно.

4/ В театъра / на концерт не се ръкопляска преди да е завършило представлението. Както шума от телефони, както мляскането, така и аплодисменти по никое време биха попречили от една страна на публиката (но това е по-малката беля), но и на актьорите / музикантите, а това е наистина недопустимо. Прекъсва, пречи.

5/ В театъра, а и на концерти, напоследък публиката има странния навик да скача на крака и да аплодира така. Но това е също неприемливо … Аплодисменти, бурни аплодисменти – това е достатъчно. Ако сте подготвени – цвете също е чудесен вариант да изкажете възхитата от актьорската игра и представлението.

Вероятно списъкът може да се продължи и ще очаквам коментари с предложения.

Снимката е от новата постановка в Театър София „Малката морска сирена“.

Магията на кукления театър: Неродена мома

img_0532

В любимият ни театър – Ателие 313 в Красна поляна продължават да се случват вълшебства за малки и големи! Днес с радост се запознахме с Херодена Мома – една великолепна драматизация по българската народна приказка, дело на Арте Вива и ДКТ Стара Загора.

Искрените ни комплименти са за драматизацията на Симона Нанова, сценографията на Десислава Петкова, куклите на Емилия Ковачева (с костюми, възстановени от исторически български национални костюми), под режисурата на Христина Арсенова. Неродена Мома е моноспектакъл на Симона Нанова, съчетаващ народната приказка, с магическо разказване, превъзходни кукли, сцена, музика и танц.

Радвам се да науча, че постановката е получила награди:
. За сценична идея и реализация на 14-тия Международен фестивал „Вълшебната завеса“ 2013, Търговище
. Награда за съхранение традициите на българската народна приказка на 21-вия Международния фестивал „Двама са малко, трима са много“, Пловдив 2014

Благодаря Симона Нанова! Благодаря Ателие 313!

Дори да нямате малки деца – позволявайте се, въвличайте се, ходете от време на време на куклен театър. Той е магия, която прави живота ни по-красив.

img_0529

Писах още за Мокра приказка, Златка Златното момиче, Ателие 313

Малката морска сирена в Театър София – вълшебен танц на емоции

dsc_8487

Изумителни костюми, сценография, грим и прически! Великолепна игра, музика, танци! Вълшебството на Андерсеновата приказка в нов, прекрасен сценичен прочит на сцената на Театър София, с режисьор Василена Радева, сценограф Свила Величкова, композитор Петя Недева и хореограф Марина Попова.

dsc_8246

Още със самото влизане в залата с Али и двете се споглеждаме изумени – сцената ни изненадва с присъствието на дама във висока червена рокля, с висока червена шапка, неподвижно застнала в любопитна поза. С отворени усти сме и до края на представлението. Вълните по сцената, оригиналните решения (знаем, че в театър София винаги ни очаква нещо ново и чудно като костюми и сцена), преливането от сцена в сцена, цветовете. Очите ни се насълзяват, защото приказката завършва тъжно. И все пак сме усмихнати! Аплодисменти! Аплодисменти! Аплодисменти!

Магията на театъра се случва само когато всички въвлечени в създаването й са напълно отдадени. А в Малката морска сирена магията е голяма!

dsc_5256

Искрени комплименти и за целия актьорски състав! Успех на премиерата утре!

За всички малки и големи любители на театъра – два пъти през декември и два пъти през януари, театър София. Сигурна съм, че ще сте очаровани! И малки, и големи.

Писах още за магията на театъра: Роня дъщерята на разбойника, Питър Пан, любимото ми Ателие 313

Роня, дъщерята на разбойника в Театър София – за малки и големи

r-1024-768-teatyr (1)

Роня, дъщерята на разбойника е нова постановка на Театър София, която силно препоръчвам, не само за деца, но и за всеки. Смела постановка, точно колкото смела е и любимата Роня. Може би не си спомняте – наред с Пипи – дръзкото, свободолюбиво момиче, родено от въображението на Астрид Линдгрен.

Богата и по традиция за театър София – великолепна сценография, магическа и наситена музика, чудно сценично присъствие и отдадена игра на силен актьорски състав, макар и доста млад в голямата си част. Комплименти за целия екип, осъществил Роня!

r-1024-768-teatyr

п.с. Позволявам си бегъл коментар – хубаво би било децата да се водят на театър от по-малки, за да не ги е страх, а напротив, да очакват с нетърпение залата да се затъмни и да започне представлението! Така още от малки ще знаят кога се ръкопляска и кога е желателно да не се вдига шум, как да уважаваме актьорската игра,а също и останалите хора в публиката. Повече от лесно е да се каже на децата, че час и половина могат без вода и храна и е уважение към театъра като изкуство да не консумираме в залата. Дребни на вид неща, но вероятно трудни за мнозина.

писах още за: Питър Пан, пак в театър София, кукления театър като магия, slow down

Момо в Младежкия

624-400-momo-teatyr

Момо в Младежкия е истинска магия за малки и големи. История за времето, което все не ни стига. История за сивите хора, които идват, за да окрадат всичко от нас, дори нашето време. История за часовниците. История за приятелството. История за смисъла.

Чудни абстрактни картини на сцената. Любопитни костюми и сценографски решения. Песни и танци от сърце.

По романа на Михаел Енде Момо
Драматизация: Веселка Кунчева и Ина Божидарова
Режисьор: Веселка Кунчева
Сценография и костюми: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев
Хореограф: Явор Кунчев
Асистент хореограф: София Георгиева
С участието на: Никола Стоянов, Юлиян Петров, Светослав Добрев, Ярослава Павлова, Ангелина Славова, Вежен Велчовски, Кристина Янева, Милена Ерменкова, София Рухова, Ева Данаилова, Кристиана Ценкова, Васил Миленков, Калоян Лулчев, Деян Цвятков, Пламен Петков

Никак не само за деца. Силно препоръчвам.

p_11325_middle

Питър Пан в Театър София – за малки и големи

peter last!!

Хайде на театър!
Мюзикълът Питър Пан за първи път поставян у нас на сцената на театър София в един магически, необикновен, пъстър, завладяващ, разплакващ, усмихващ, обнадеждаващ спектакъл!

Комплиментите са за режисьора Бисерка Колевска, смелата и раздвижена сценография на Свила Величкова, чудната хореография на Зорница Петрова и актрьорите Борис Георгиев, Йоанна Темелкова, Лора Мутишева, Мартин Гяуров, Николай Върбанов, Николай Димитров, Росен Белов, Симона Халачева, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Александър Валериев, Валери Георгиев, Йово Панайотов, Николай Йорданов.

Силно препоръчвам за малки и големи.

P.S. на ATOM theatre

17384

независимото изкуство – в него има толкова много заряд и вдъхновение!
ATOM theatre е независима танцова формация, която поставя P.S. по мотиви от стиховете на Яворов

един спектакъл изпълнен превъзходно, синхрон, страдание, музика, емпатия, движение, докосване, лекота, тегоба, душа, чистота

едно различно преживяване във всеки смисъл. препоръчвам

Безумна нощ

Bezumna_nosht_3 От тази седмица можете да гледате Безумна нощ по Рей Куни в Сатирата, София, постановка на ДТ “Иван Димов” – гр. Хасково. Сценичен вариант и постановка: Валентин Танев Сценография: Николай Нинов Участват: Мариус Донкин, Стефка Янорова, Валентин Танев, Анна Симова, Кирил Кавадарков, Дамян Тенев, Явор Костов, Иванка Шекерова Звезден състав, изключително актьорско присъствие, неземен Валентин Танев – истинска класика! От време на време автентични записи от протеста ни и викове „Мафия“ и „Оставка“. Политиците са умели лъжци и заплитането в интриги е неизбежно. Смях до сълзи. Безумна нощ. Силно препоръчвам.

Машината на Ян Бибиян

BIG13487254891ian_bibian

за какво служи изкуството? за да ни развлича ли? вероятно да. но изкуството има и други много, много по-важни мисии.

Машината на Ян Бибиян е един невероятно добър нов прочит на класическата история на Елин Пелин. Ян Бибиян бяга от себе си и стига до себе си. история, в която абстракцията ни води из лабиринта си.

машината на злото е могъща, отнася ни, смила ни, отнема ни. машината на злото е шумна, черна, огромна, безмилостна, мазно-примамлива. но ние имаме волята да устоим. и можем. и го правим.

„Прости ми, майчице добра,
Оставам тук за вечни времена.
Сълзи на разкаяние проливам.
Потъвам в Долната земя. „

комплименти за Петър Пашов – Младши и творческият екип на Ателие 313

Елица има страхотен пост за Професия Лъжец, в който пита същото: за какво служи театърът? „Вероятно и за това служи театърът – да помага на истината, когато реалността отрича съществуването й.

професия лъжец.

photo_verybig_1201510

в един свят, в който „Сълзите са на свършване“

а училището е „Държавно мълчилище“ и обществото не иска да се говори

пенсията се взима, а не се дава

свят на кръстопът, в който е важно да сме еднакви и никой да не е първи

свят, в който лъжата е като „въздуха и слънцето за всяко живо същество“

„Какво е ОСТАВКА? Доброволно оттегляне от властта поради гузна съвест“

„Земевзелски съюз.
Със земята се започва, после ще им вземем любовта, надеждата и прочие“

свят, в който „хората трябва да бъдат обърквани, а после побърквани“

свят, в който живяхме до скоро или дори може би още живеем в него …

c6733e7589

искрени комплименти за актьорите. а Теди Москов е ВЕЛИК.

задължително.

а да, и ОСТАВКА