#ВървиНародеВъзродени

#ВървиНародеВдъхновени

IMG_4728

24 май 2017. Пешеходната пътека пред Софийския Университет осъмна така пременена.

Наистина е вдъхновяващо. И великолепно, че се случва. Тук и сега.

Още! Още!

И благодаря на който го е намислил и който го е реализирал!

Три пъти Ура за Цветослав и Кристиан за табелките в парка Заимов

dscn9888

Ако сте минавали през парка Заимов в София със сигурност сте забелязали надписаните дървета. Е, това е дело на двама прекрасни млади хора – Кристиан и Цветослав, които се заемат да проичат и надпишат всичките над 800 дървета от около 50 вида.

Чудесни са! И проактивността им, и последователността им, и желанието да са полезни! Затова и си говорим с тях – за мотивацията да променяш средата, вместо да мрънкаш, че никой не го е направил.

Кристиан:
През лятото на 2015 с Цеко започнахме да се занимаваме по-задълбочено с ботаника, той като подготовка за олимпиадата по биология, а аз – от чисто любопитство. След определено време теоретична подготовка започнахме да определяме растенията по улиците и по парковете и ни хрумна, че би било интересна идея дърветата в парковете да са наименувани – точно както по ботаническите градини. Кой не би се радвал да има възможността да разбере по нещо за заобикалящата го флора на мястото, където се разхожда често, без входна такса?

Наистина важният извод от всичко това е, че, макар негативната обществена нагласа, сътрудничество и кооперация между различни страни около една нова, предизвикателна идея може да съществува: Получихме съгласието на общината, подкрепата на научната общност, съдействието на много ученици, на семействата ни и на посетителите на парка, за което, разбира се, сме много благодарни.

За съжаление едно от предположенията ни се случи и до края на тазгодишното лято вече повечето табелки липсваха. Макар усилията ни да подменяме липсващите, често попадахме на скъсани или на срязани и до средата на август броят на наличните беше обезкуражаващо малък, за да продължим да ги подменяме.

Насърчаването, което получихме от „Заимов“ обаче, ни подтикна да реализираме идеята си повторно в друг парк. Този път посредством метод, обещаващ повече устойчивост. В най-скоро време всички посетители на Градската градина ще могат да научат как се казват дърветата, под които често седят лятото. За този проект Табелките, които поставяме сега са от специална двупластна пластмаса, което им гарантира по-голяма защита срещу климатичните условия и повече устойчивост. За тях получихме и финансова подкрепа от Биомаг и съдействие по дизайна от Destructive Creation.

Тук едно обръщение към всички: Често ни питат дали завинтвайки табелките по дърветата не им вредим. Приветстваме подобни въпроси както и цялостна загриженост към околната среда. Едно от първите неща, които направихме като приготовление за новия проект, беше да се допитаме до Ботаническата градина към Софийски Университет какъв метод да използваме при поставянето. Бяхме уверени, че въпросният начин е общоприетият от повечето ботанически градини по света и не представлява опасност за растенията.
Предстои да видим действително колко издръжливи са табелките и дали би си струвало да се осъществи проектът и на други места.

Какво пожелавате на България и на себе си?
Ако мога да направя някакво наблюдение, то е, че сред немалко хора витае едно потушаващо всякаква инициативност равнодушие. Равнодушие, което води към пасивност и безхаберие, и което лесно се разпространява. Затова бих пожелал гражданите ѝ да не се отчуждават от себе си и от държавата и да не губят ентусиазма в човешката си природа.
А на себе си пожелавам да ми доставят скоро печката, защото искам разнообразие от омлет и спагети и също да разбера векторните пространства, че много ме мъчат.

dscn9843

Цветослав:
Подготовката ми като натрупване на знания, макар и да не знаех, че ще доведе до такъв проект, би могла да се определи като триседмично четене по пет-шест часа на ден и търсене на интересни лично за мен материали и снимки. Точно това в концентрирана форма предадох и на Крис. Самото определяне на над 800-те дървета в парка и изготвянето на негова карта, на която да са отбелязани, отне над 30 часа (разпределени в 4 дни), като в това фактор беше и тогавашната ни липса на опит. Дизайнът, подготвянето като файлове, които да бъдат принтирани, принтирането, ламинирането, дупченето на табелките и самото им връзване около дърветата отнеха към 4 цели уикенда, че и отгоре.

Едната причина да проявим желание да направим всичко това беше да се запълни онзи излишък на свободно време, който минава в нищоправене по време на ваканции, също и да се позабавляваме ние. Но това, което ме мотивира най-много беше усещането, че мога да допринеса за развитието на града си по нов, атрактивен и идващ ми отвътре начин, да направя нещо за хората.

Растящата популярност и подкрепа към нашия проект ми носи уникално чувство на удовлетворение, знам, че съм дал нещо от себе си на обществото и имам усещането, че успяваме да създадем и ние самите някакво вдъхновение у някои хора да са инициативни и любознателни. И знам, че щом отзивите са толкова положителни, то явно сме уцелили какво и как да вършим.

Не мога да се сетя и за един случай, в който някой да ми е казал „това е скучно и безсмислено, на никого не му дреме“, освен саркастичните ни приятели, които с тези думи на уста ни помагаха в отабеляването. Срещнахме известно количество очаквана критика по повод забиването на винтове в дърветата в парк „Народен“, за което е редно да дадем становище. Ние имаме добри знания за анатомията на дърветата и сме наясно какви тъкани засягаме чрез забиването на винт. Дейността ни е от любов към ботаниката и природата и бихме се почувствали ужасно, ако заради това станем убийци на дървета. Затова и не забиваме в младите дървета и храстите, факторът е премерен. Консултирахме се и със специалисти от Ботаническата градина на БАН в София, Биологическия факултет на СУ и Лесотехническия университет и те ни дадоха одобрение без притеснения. Това е установената по цял свят ботаническа практика.

Бих пожелал на българския народ да не бъде безверен и да става по-активен по всеки възможен начин, защото само така настъпват промените и така се определя в какви условия ще живеем – бъдете промяната, която искате да видите (без да рушите Вашите (!) табелки)!

И не на последно място пожелавам на себе си да продължат да са ми така приятни следването и колегите, да си взема изпита по анатомия през 2018 и Анна, която на 14 ноември беше в Costa Coffee на „Народен“, да се свърже някак с мен, че ѝ изгубих телефона.

 

София е готина, но може да е още по!

13151509_509478709257718_7091283807812673348_n

Обичам София! София е моят град. Това че съм родена тук няма толкова значение. Има значение, че тук живея, работя и отглеждам децата си. Тук са семейството и приятелите ми. Тук са любимите ми места.

За хората, които ме познават е ясно, че обичам тази наша София, въпреки всичките й кусури. София не е лесен за живеене град. Не ни е чист въздуха, ама никак. Има много коли, а с това и задръствания, трудно паркиране. Шумно е. На моменти имаме усещането, че мафията превзема града ни. На моменти имаме усещането, че кичът превзема града ни. Ноооо във времето нещата започват да се случват все по-добре – има тук-там вело алеи, с надежда да станат повече, защото велосипедистите са все повече. Имаме доста активен културен календар. Дори имаме и паметник нов на Алеко! Все пак има и мноого още възможности за промяна!

София има нужда от хакване, от повече „преки пътеки“, за да живеем по-удобно, по-красиво и по-смислено. Знам, че има такива. Вероятно са в главите ни. Идеи, възможности, иновации! Е, ето шанс да ги изкараме наяве и да опитаме да ги случим. Заедно!

Аз ще съм там. Ще се радвам да се видим!

А ето и официалното инфо:

За трета поредна година организираме в партньорство с Нов български университет безплатна Академия за иновации за студенти в България. Събитието се осъществява с подкрепата на Столична община. Освен от НБУ през тази година в събитието ще участват и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, ТУ София, Бизнес клуба на УНСС, Софтуерния университет и др. университети в страната.

Тази година, проектът ще се реализира под формата на първия по рода си в България 24 часов Sofia Municipality Innovation Hackathon 2016 със съорганизатори – Столична община, Асоциация за развитие на София и Фонда за иновации.
В него, за пръв път, в рамките на „Академия за иновации 2016“, студенти, ще имат възможността да разработват и презентират сами свои решения на проблеми в столицата, в три категории:

– Образование
– Здравеопазване
– Културно и историческо наследство

На 9 и 10 юни в НДК, зала 3, младежи ще могат да разработят свои идеи и решения под формата на 15 минутни презентации и демо версии на продукти и услуги, по темите и проблемите, свързани с тях, изброени по-горе.

Предварителна регистрация за отбори, които искат да участват в хекатона, в която ще се допуснат отбори, (с не повече от 10 души в екип), ще тече от 25 април до края на месец май в нашия сайт.

 

Моята София, мечтаната София, възможната София

IMG_6734

 

Много обичам София. София е моят град. Родена съм тук и всичко важно ми се е случило тук.

Обичам София заради хората й – забързани, небрежни, свободни, делови, активни, различни, пъстри, допускащи, работещи, четящи, критични – повечето космополитни хора.

Обичам София заради Витоша – устой на всички ни, дищаща, винаги там, даваща.

Обичам София заради духа й – из уличките, скритите дворчета, трамвайния звън, великолепните стари къщи, жълтите павета, старите дървета, шареното.

Моята София е тази, която виждаме всеки ден в кадрите на People of Sofia, в акциите на Трансформатори, Спаси София, Група Град. Моята София бе на площада на 14-ти юни 2013-та. Моята

Малко, наистина малко воля е нужна, и от страна на управниците й и от страна на хората София да заприлича на един наистина достоен европейски град с многовековна история. Да се спре с напиращият напоследък кич и бутафория. Да няма хомофобски и расистки надписи на всяка трета сграда, оставяни волно от общинските служби по почистване и хората с месеци. Да се престане с поголовното, силно болезнено за столичани рушене на архитектурни паметници и величествени от време оно къщи и кооперации. Да се поработи за невидимото – възхуха, който дишаме. Защото е безумно с наличието на Витоша и паркове да сме най-замърсената с фини прахови частици столица в ЕС. Да има повече алтернативи – и за транспорта, и за образованието, и за културата. Да има и транспорт и условия за образование и култура дори в крайните квартали, че сега няма. Да са по-малко крайни крайните квартали. Да е по-чисто, по-уютно, по-свободно!

Подробностите са в програмата на ДЕОС за София – на deos.bg

Мечтаната София за мен е тази с повече възможности. Тази София, обгрижвана с повече мисъл и любов. Тази София, която ще накара всеки да се влюби в нея.

Възможна е. Знам го.

В ДЕОС събираме подписи за участие на изборите – подкрепи ни!

11825105_1173743819319426_8138508520984689327_n

Тези дни ДЕОС събираме подписи за участие в изборите. По закон имаме нужда от 2500 подписа – три имена, ЕГН и подпис, за да се регистрираме за участие.

Седим на ключови места из София, Хасково и Перник, където ще участваме в изборите за кмет и събираме от случайни минувачи. Разказваме за ДЕОС и за нашите готини кандидати. Говорим с хората за проблемите на нашия град.

Много хора ни отминават с думите: „Не се занимавам с политика“, „Партиите не ме вълнуват“, „Абе вие луди ли сте?!“ и т.н. окуражаващи слова.

В класическите партии от статуквото подписи така не се събират. Събират се по друг начин. Досещате се как.

Ние искаме да правим нещата както е редно, както е нужно, не по закон, а спрямо моралните ни норми. Затова и сме на площада да събираме подписи.

Ако си за добрите, ако не подкрепяш тези, които ръсят със свещена вода, раздават кебапчета, обещават таблети, дават пари в плик или под масата, разпореждат се с корпоративен вот, принуждават икономически или по друг начин гласоподаватели, винаги прилагат връзки, вярват в далаверата като единствено работещо решение, да, ако не си за всичко това, пропиващо толкова много пластове на обществото ни, ако искаш нещата да се случват нормално, по правилата, чисто и прозрачно, в името на обществения договор и благото на всички ни, ако държиш на свободата и личната отговорност – подкрепи ни.

Нося винаги с мен бланка, отделно във фб на ДЕОС анонсираме всеки ден къде сме – ела! Всеки подпис ни е важен. И искрено ти благодаря!

ДЕОС откри своя кмет на София и това е Виктор

11807018_10207548056918794_1953305255_o

Днес ДЕОС открихме Кмет – нашият кандидат за кмет на София е Виктор Лилов!

Виктор дойде на събитието с велосипед, а освен него наоколо доста фенове и членове на ДЕОС бяха избрали този начин на придвижване и дружината бе голяма.

11811336_10153509724743988_8572107245616002580_n

Освен че има харизма, чаровна усмивка, говори спокойно, Виктор е и разумен и мислещ човек, човек с принципи, зад които твърдо застава, борец за равенство и свобода.

ДЕОС разкри за пореден път проблемите на София, след което ги бутна и ги изхвърлихме в близката кофа за боклук. После се черпихме с розов малинов сироп и розов локум.

Виктор има стабилен екип зад себе си. Всички работим с огромно желание и ентусиазъм и съм уверена в успеха ни!

Екипът на ДЕОС е наистина чудесен!
За мен е вдъхновяващо, зареждащо и окуражаващо да съм част от ДЕОС!
Каня и теб.

Из София с велосипед – теми за размисъл и действие

IMG_7970

В последната година-две съм доста често из София с велосипед:
защото е удобно – бързичко се придвижва човек,
защото е приятно – движението е полезно и добро,
защото е щадящо за природата – няма вредни газове в атмосферата.

И няколко теми постоянно ме занимават, докато съм на велосипеда:

. Велоалеите. Чудна е велоалеята, която ми е удобна до офиса – по Цар Борис III, но е единствена такава в София. Нужни са още много. А изградените напоследък са странни – освен неочакваните им завои и стеснявания, най-често завършват в никъдето и човек се чуди от къде да мине. Мисля, че са проектирани и реализирани от хора, които никога не са се придвижвали из града с велосипед.

. Въздухът. Често, наистина доста често е кошмарно да се диша, докато се кара велосипед из София. Защото е мръсно и човек се задушава или едва диша. Това идва от колите наоколо, разбира се и от фините прахови частици, с които градът ни се нарежда сред най-мръсните в Европа. И не ми казвайте, че не е така. Пешеходците дишат същото, но по-рядко го усещат осезаемо. И това е доста, доооста неприятно, повярвайте.

. Улиците и тротоарите. Не са мислени никак и не са обгрижвани никак. Всички го знаем. Но минавайки на колела – с детска количка или велосипед – изживяването е още по-силно. Дупки, разместени и липсващи плочки, нулев наклон при подходите към тротоарите, а някои места са направо непроходими между паркирали автомобили.

. Велопаркинги. Къде да си оставиш велосипеда – със съвсееем малки изключения – няма къде. Връзваш го по стълбове и дървета. Много се дразня да се налага да развалям рахата и моля пазачите на банков клон или офис да ми наглежда возилото.

. Толерантност. Имаме тепърва, като шофьори и като велосипедисти и като пешеходци да си формираме навици. Не виня никого. Просто констатирам.

Добрата новина е, че въпреки горните пет теми хората в София, които предпочитат да се придвижват на велосипед са все повече и повече. Значи промяната е в действие! 🙂

Ето такива теми на колела из София. Може да има и още.
Ти какво мислиш?

Писмо до децата

София, кв. „Люлин 1“, 31.5.2015 г.
Човек е беден без книги.
Благодарим ви скъпи деца, че ви има.
Без вас светът би бил скучно място.

Благодарим на всеки, който протегна ръка и дари книга или друго за празника!

10551005_455360057971596_4753533929555358891_n 1535520_455359701304965_3750059938963818212_n 11391285_455359697971632_270156889911600246_n 11062940_455359574638311_1640864908021137197_n

Мили деца, първи юни е.

Празник е на детето, но всеки от нас някога е бил детенце.
Значи това е наш, ОБЩ празник.
На 31 май 2015 г. се случи детския ни празник „Чети с мен“.
Донесохме си книжки, приседнахме на столче и всеки от нас чу приказката, историята на другия. Някои прочетоха текстче от любимата си книжка, други рецитираха стихове, а трети ни попяха. Имаше и радост, но имаше и вълнение. Някои от нас се срамуваха, но се справиха с условието за участие – да бъдем ЗАЕДНО. Казахме си, че не е възможно да достигнем до всичките деца на света, но на няколко деца можем да дадем пример. Да дадем пример, че сме приятели, че можем да не се делим, че можем да бъдем екип и че умеем да се забавляваме.

Получи ни се!

В торбичките с подаръци за децата имаше интересна книжка, лакомства и скромно подаръче за спомен.
В тържеството се включиха деца от кв. Люлин 1, а наши приятели дариха подаръци за тях.
Получи се така, че малко на брой възрастни зарадваха над 20 деца.

БЛАГОДАРИМ на ВСИЧКИ!

Скъпи деца, ето какво ви увещаваме: радвайте се, тичайте, общувайте, смейте се, играйте и не забравяйте – детето във вас живее ВИНАГИ!
С много обич: семейство Димитрови

1 юни 2015 г.

Три важни ключа за излизане от стая на загадките #3KEY

Processed with Moldiv

Наскоро научих за това едночасово приключение escape room – стая на загадките и се запътихме с екип WeAreTheChampions към машината на времето на 3 Key Rooms.

Ето и три важни ключа, за да успеете да се справите добре и при първо посещение в подобно място:

1. Времето

Времето е лимитирано. И тече бързо. Неусетно. Не го губете.

2. Екипът

Това е екипна игра. Всеки е силен в различна област. Разпределете работата.

3. Играта

Все пак това е игра, забавление – не се лишавайте от усмивки. Търсенето иска любопитство. Дори логиката идва след откривателството.

Комплименти за екипа на 3 Key Rooms – силно препоръчвам за всеки, който обича приключенията, логическото мислене и забавата в екип!

11118853_391163561084475_1186446904704667605_n

#3KEY

 

Момо в Младежкия

624-400-momo-teatyr

Момо в Младежкия е истинска магия за малки и големи. История за времето, което все не ни стига. История за сивите хора, които идват, за да окрадат всичко от нас, дори нашето време. История за часовниците. История за приятелството. История за смисъла.

Чудни абстрактни картини на сцената. Любопитни костюми и сценографски решения. Песни и танци от сърце.

По романа на Михаел Енде Момо
Драматизация: Веселка Кунчева и Ина Божидарова
Режисьор: Веселка Кунчева
Сценография и костюми: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев
Хореограф: Явор Кунчев
Асистент хореограф: София Георгиева
С участието на: Никола Стоянов, Юлиян Петров, Светослав Добрев, Ярослава Павлова, Ангелина Славова, Вежен Велчовски, Кристина Янева, Милена Ерменкова, София Рухова, Ева Данаилова, Кристиана Ценкова, Васил Миленков, Калоян Лулчев, Деян Цвятков, Пламен Петков

Никак не само за деца. Силно препоръчвам.

p_11325_middle