има ли кой да ви обича

kterziiski

„… Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача“

„Много лесно вярваме, когато ни кажат, че ни мразят, много трудно вярваме, когато ни кажат, че ни обичат“

„Преди обичах да им вярвам, но сега знам – когато са още млади, просто говорят глупости, заради половите хормони, Когато годините напреднат, казват, че ни обичат от страх и от самота …“

интервюто ми с Кайо (Калин Терзийски) от това лято, след Лудост е тук и се получи добре

защо предприемачите не са разбрани

IMG_6447

има много недоразбрани хора на този свят. едни от тях са артистите, други – учените, трети – предприемачите

за да е истински един предприемач трябва да има уникално добра идея за конкретното място и време, в което се намира, както и сили да докара идеята си до реализация

и от тук идва проблемът. защото уникалната идея, която ще проработи е тази, която е поне две крачки пред другите. така за околните често тази идея е или пълна глупост, или стнанна приумица, или просто проява на ексцентризъм. околните, т.е. хората около предприемача, с които той я споделя трудно могат да споделят тази идея, защото нямат неговите въждания и хъс. затова и не го подкрепят

ако имате добра идея и знаете, че това е именно вашето нещо, на което ще се отдадете с цялото си същество, за да го реализирате и то ще донесе реални бизнес ползи за вас самия, за хората наолоко и за всички – действайте. действайте още сега.

писах още: предприемачеството значи решителност, за да започнеш бизнес ти трябва страст, за да си добър предприемач ти трябва кауза

самотата не е от мрежата

тези дни ми зададоха в интервю тенденциозен въпрос, който даже се учудих да чуя, беше много модерен преди 4-5 години – прави ли ни Интернет по-самотни? не ставаме ли със социалните мрежи още по-затворени?

хей, нека сме наясно. самотата е нещо, което ако го има го има преди човек да седне пред компютъра, преди да отвори фб. човек може да е самотен и без да ползва компютър, а като си седи пред телевизора, пред чашата с ракия или където там, пак да си е супер сам. може да е сред тълпа от хора и да е самотен. може да е на изоставен остров и да не е сам. Интернет не е виновен за самотата.

Големия Гальовник на Ромен Гари

ggочаквах нещо подобно от Ромен Гари. след животът пред теб и сияние на жена. и все пак ме изпълниха и погълнаха удоволствието от текста, от философските размисли, от човешкото, дори твърде човешко, самотата и оптимизма на Голям Гальовник

книгата е била двойно цензурирана у нас – един път от френска страна през 1974-та, когато излиза и втори път през 1986-та, когато родната власт също я орязва. е, днес вече я имаме цялата, за щастие, пълна версия

преводът на български е повече от великолепен и си представям, че е бил същинско предизвикателство, с което Красимир Мирчев се е справил блестящо. текстът те носи, без да бърза, в оплетени смисли и мисли

Голям Гальовник някак естествено при мен дойде след Страната на чудесата на Мураками, за да продължи действието в асансьорите и тайнството, което се случва в тях, както и темата за самотата и за щастието и за човека като такъв, в своя живот

– да, животът има нужда от поощряване

***

– деветата симфония е от Бетховен – каза инспекторът
– знам, но е време да настъпи промяна

***

когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщаш вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата. числото 1 става трогателно, съвършено несретно и уплашено, също като тъжния комик Чарли Чаплин. всеки път щом видя числото 1, ми се ще да му помогна, за да избяга

***

животът е сериозно нещо, поради своята незначителност

***

не е достатъчно известна истината, че слабостта е изключителна сила и е много трудно да й се съпротивляваш

***

свободата е особено мъчителна история, понеже ако не съществуваше, щяхме поне да имаме извинения, щяхме да си знаем защо

***

За тази книга намерих само още два блог-поста:
Голям Гальовник на amayula и Голям Гальовник на nav

Януш и самотата

на фона на приказките и песните, че Интернет отдалечава хората
ми беше изключително приятно да се запозная и поговоря с полския писател Януш Вишневски, автор на „Самота в мрежата

„Интернет може да сближи хората. Те се запознават онлайн, дори се влюбват. След книгата ми получих над 34 хиляди мейла от хора от различни държави. Всички те ме убеждават, че Интернет събира хората и им помага да преодолеят самотата.“

цялото интервю с Януш Вишневски е тук

все пак и те намират нещо в семейния живот

вярно е, че вече никой (или почти никой) не се жени, но все пак има неща, заради които мъжете приемат съжителство на съвместни начала – дали само това са основанията е спорно. при всички случаи мъжката гледна точка ми е любопитна

както и на тези не малка част от моите приятели, които въпреки всичко предпочитат да живеят сами. чудя се защо ли?