Дом на Камелия Кучер ме изненада, прилъсти, много пъти напълни очите ми със сълзи, държа ме силно. Тежка колкото цял един живот. А може би и два.
Една обикновена история, на пръв поглед, в един обикновен град, но разказана толкова омайно, с такава дълбочина и сила. История за любовта. За прошката. За семейството. За вярата. За дома. За „живота, който е път към дома“. История, която можеше да е навсякъде другаде и с всеки от нас, ако имаме смелостта да застанем толкова открито към самите себе си и погледнем толкова надълбоко в душите си.
„Често надеждата се крие в най-дълбоката безнадеждност.“
„Може би първата стъпка е да знаеш какво е щастието за теб.“
„Но колко истини може да побере един свят?“
Поздравления за ИК Хермес и за чудната корица на Мариана Станкова.
Излишно е да казвам, че силно я препоръчвам.
Благодаря ти, Дени, че сподели тази книга с мен!