Игри с деца: кубчета, конструктори и развитие

img_0405

Детското развитие е тема, която живо ме вълнува. Не само защото имам три деца, но и мнооого назад във времето, преди да се появи онлайн маркетинга на пътя ми и да се вземем от пръв поглед, се занимавах с изследване на децата, детското мислене, въображение и развитието им. Имах прекрасни вдъхновители до себе си – Фели Стоянова, Искра Баева, Вероника Вълканова. Този пост посвещавам на тях с много любов.

Разбира се, че на децата днес електронните устройства са доста по-лесни, интуитивни и привлекателни. С часове са способни да са пред дисплеите. За нас, родителите, това често е удобно, лесно. Начин да намерим малко тишина или време за свои дела и мисли у дома, в колата, дори в заведения. Не, колкото и да намирам за важно децата да са в крак с технологиите, не одобрявам безумно многото време, което ги оставяме на тази дигитална детегледачка. Особено не харесвам по време на хранене вместо живото общуване на детето да се пуска филмче, за да се „прилъже“ да яде. Но, това е друга тема.

Често ме питат какво правя аз, за да се спасяваме от устройствата. Истината е, че има начини. Като се намислят нови и нови забавни неща, игри, места без устройства. Без да е нужно последният факт да се подчертае.

Ето например как кутия #MEGABLOKS от серията #FirstSteps ангажира около три часа от вниманието на Лео този уикенд. Само я отворихме заедно и попитах какво избира да построи и магията започна да действа. Кубче след кубче, цвят след цвят се редяха различни фигури, които влизаха в сюжети, диалози, битки, пяха и подскачаха из детската сктая дълго.

Много вярвам в креативността, защото тя ни прави различни. Креативност не е само това да си художник или актьор. Креативност се изисква в много професии – от лекар, адвокат при намирането на сложни решения, до архитект, строител, инженер. Ще пиша за това в следващ пост – книгата на Луис Басат Креативността ме двъхнови много. Но знам, че е добре да полагаме усилия да възпитаваме децата си в креативност и да им помагаме да я откриват и развиват в себе си. А конструктивните игри още от малки са доста атрактивен начин да го постигаме.

Ето така, в неделния ден, малко споделени размисли за креативността, създаването, децата и тяхното развитие.

Социално предприемачество в действие: ура за Отсреща и Антон Вълков

img_8206

Познавам Антон Вълков като мечтател и като благ, добър, съзидателен човек. Наскоро той се зае с една наглед сложна и доста предизвикателна задача – да създаде споделено пространство в Пловдив – Отсреща. Получава му се, според мен, на него и партньорите му. Но в този разговор, който споделям тук, научаваме още.

Как дойде идеята за Отсреща и как я реализира?
Идеята за Отсреща е много стара. Първо като тийнейджърска мечта да имам кафене, като това от сериала „Приятели“, а по-късно и като осъзнато търсене на физическо пространство за изява по темите, които ме вълнуват – устойчиво развитие, смислени разговори, общности. Споделих я с близките ми хора – сестра ми Ана и нейният приятел Христо, които също имаха подобна идея за техните проекти свързани повече с науката, дизайна и изкуството. Кафето се оказа добра пресечна точка между всички теми и начин да привлечем разнообразни хора към тях. Мястото изградихме сами, по дизайн на Христо, с минимална финансова инвестиция и много часове вложени в ремонт, изработване на част от мебелите и другите елементи на интериора. Удоволствие е да погледнеш почти всяко нещо около себе си и да се сетиш как си го правил 🙂

По-различен ли е Пловдив с Отсреща? Какво носи мястото на хората?
Иска ни се да вярваме, че сме място, което задава тон по алтернативен начин за теми като устойчивото развитие на града и бизнеса като цяло, качеството на средата, която обитаваме, математиката, астрономията, визуалните изкуства. Правим го чрез собствените си проекти и като предоставяме пространството на всеки, който се свързва с нашите търсения. Понякога достъпът до много информация за всичко, което се случва някъде другаде ни дава измамна представа, че го имаме и тук. Иска ни се повече смислени инициативи да се случват на местно ниво за местните хора, Пловдив дава много възможности, но все още неизползвани.

Социалната промяна в ход ли е, според теб, и в България? Как може да се ускори?
Обществото се променя постоянно, едва ли някога е спирало. Въпросът е на какво обръщаме внимание, в кое влагаме енергия и време. Отговорът е във всеки от нас и малките избори, които прави всеки ден – от това какво да купи, с кого и как да общува до това какво да работи. Не вярвам, че има някаква конкретна промяна, която трябва да се случи на всяка цена, по-скоро в кръговрата на неизбежната промяна да успеем да хванем най-същественото.

Какво си пожелаваш?
От гледна точка на развитието на Отсреща си пожелавам да бъда по-търпелив и да мога по-добре да виждам реалните нужди – както моите, така и на хората около мен.

Ако и на вас са ви симпатични – посетете ги или поне дайте по един лайк – fb 🙂

interior

Деца-предприемачи: Мария, която издава вестник

IMG_7271

Мария Ганчева е само на 11, но вече има предприемачески опит зад гърба си с няколко различни инициативи. Една от последните е да издава вестник, заедно с две свои приятелки. Във в-к Русалка Мария пише за музика и новини в областта на науката – темите, които я вълнуват. Оставя го за продан в магазина на своите родители – Дюкян Меломан. Това е, разбира се, на бартер – във вестника има реклама на магазина, а срещу това Мария получава опция за дистрибуция 🙂
Усмихната, делова и все пак волна като дете – Мария разбива митове и върви уверено по свой собствен път. Харесва ми и затова си говорим с нея тук за бизнес идеите и как се случват те, когато се раждат в главите на децата.

Разкажи ни накратко за себе си – на колко си години, къде и какво учиш.
Аз съм на 11 год. и уча в Образователен център „Навсякъде“, и уча всичко което ми е интересно. Обичам да танцувам, да пея, да изобретявам.

А сега и за твоите бизнес идеи – как ти хрумват и какво предприемаш, за да се превърнат в реалност?
Бях на 7 г. когато изкарах първите си пари на стойност 160 лв.с презентация за фламенкото и си купих ролери с тях. Във момента се занимавам с направата на вестник, изработка на обеци и шия подвързии за книги. Тези неща ми хрумват по най-различни, даже понякога смешни, начини, а за това какво предприемам, за да ги направя първо питам родителите си и после запретвам ръкави купувам необходимите продукти и… и… и ги правя.

Могат ли, според теб, децата да правят бизнес и да се занимават с подобни дела? Кога им остава време? Защо е важно това според теб?
Разбира се, че могат децата да се занимават с такива неща, нали това е най-хубавото – да сътвориш сам нещо и после да имаш успех! Винаги намираш време, ако го желаеш силно и е важно да правиш такива работи, ако ти се правят.

Как би окуражила други млади хора със симпатични идеи да опитат?
Аз бих казала – следвай мечтите си!!!

Какво е нужно за успешната реализация на подобна идея?
Да имаш въображение и да влагаш любов в нещата, които правиш.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да следвам мечтите си!

На снимката: Мария разказва пред деца, участващи в работилница по предприемачество в Серендипити, за своя опит на предприемач. Юли 2015 г.

Писах по темата още: Предприемачите се учат от малки, Как да създаваме предприемачи, Жени и правото на всеки да е най-доброто си Аз, Бизнесът от идея до мисия.

ДЕОС в първо лице: Дани. Възползвайте се от правото си на глас.

DEOS_Lista_FB_Pernik_07

Даниел Иванов е млад, образован, разумен, деен – чудесен човек! Активист е в Активни за Перник – сдружение на граждани, които не само са недоволни, но и активно действат да покажат недовоството си и какво не се случва добре в Община Перник. Дани е в листата на ДЕОС за Перник под номер 7.

Защо ДЕОС?
ДЕОС показва какво е истинското значение на политиката – различни, но притежаващи общи ценности хора се събират, за да променят и подобрят заобикалящия ги свят. Обединяват ги желанието за промяна и увереността, че всичко е в собствените им ръце.
Ролята на ДЕОС е да покаже, че политиката се прави от граждани, загрижени за общото благо. Че решенията се взимат на светло, а не чрез задкулисни договорки. Също и че избраниците на народа е редно да ходят на работа с градски транспорт, а не със служебни лимузини и полицейски буркан отгоре. Ако останалите партии не се пригодят към този светоглед, единственото, което им остава, е да изчезнат.

Какво искаш да се промени в България?
В България се усеща остра липса на справедливост . Когато човек вижда, че законът не е за всички, той губи мотивация да го спазва. Живеем в общество, в което хората, които не спазват правилата, се издигат нагоре, за сметка на спазващите ги. Нещо повече, те започват да се дават като пример за успех.
Обикновените хора са поставени в безкраен коловоз от грижи и проблеми, не могат да вдигнат глава или да сменят посоката. В крайна сметка се възпитават поколения, които свикват, че шансът за успех по честен път е извън техния обсег.

Кое е основното, за което мечтаеш в Перник?
Перник може да се развива и занапред да стане спокойно и привлекателно място за живот, с достъпна градска среда и администрация в услуга на гражданите и бизнеса. Хората в Перник следва да водят достоен живот и спокойни старини, да не се притесняват за физическото си оцеляване и за това как ще преживеят зимата. Да има възможности за оставането на младите и инициативните.

Какво отговаряш на скептиците?
Много важна част от задачата ни е да привлечем пасивно настроените, че стига да поискаме, можем да постигнем много. Един известен цитат за Древна Атина гласи „Този град е такъв, какъвто е, защото неговите граждани са такива, каквито са“. Ако атиняните бяха скептично настроени, светът щеше да е много по-различно място. Доста от хората в Стария свят пък са били скептично настроени към съществуването на Новия. Великите градове не се издигат сами. Хората издигат градовете и намират нови континенти, но за това се изисква положително отношение и воля.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
Възползвайте се от правото си на глас. То е вашият шанс да намерите хора, които мислят като вас. Потърсете информация за различните кандидати и тяхната дейност досега. Липсата на гласуване означава и липса на желание за промяна. Означава, че сте доволен да живеете в сегашното положение – харесват ви дупките по улиците и мръсотията , грозните плочки на площада и бутафорните ремонти.
Освен това, кажете „Да“ на електронното гласуване. То ще приобщи към вота стотици хиляди българи и ще обърка плановете на купувачите на гласове.
Ако се колебаете, попитайте някой робот.

след оставката какво? Елена.

10 Коледните пожелания на Елена Хамбарджиева:

1. Справедливи избори
2. Гражданско образование
3. Скъсване на връзките между олигархияата и политиката ( Мрал в политиката)
4. Пълнценно работеща правова държава
5. Лустрация в политиката и образованието
6. Законодателско предложение от гражданите
7. Граждански съвет към партии
8. Електронно гласуване
9. Относно Медиите: Свободни медии. Открито и прозрачно финансиране на медиите ( Европейска практика на финансиране на медиите).
10. Образователна реформа

рубриката започна с пожеланията на Михаил.

#оставка #протестнамрежа #дансwithme

покана за младите предприемачи: European Young Innovators Forum

innopitch_2-01European Young Innovators Forum е европейски конкурс, който дава шанс на млади иноватори, предприемачи и хора с креативни бизнес идеи, които са започнали или желаят да започнат собствен бизнес

nnoPitch offers all young Europeans to present their startups to a highly respected judging panel composed of Carlos Eduardo ESPINAL from Seedcamp, Anne GLOVER from Amadeus Capital and Matthias UMMENHOFER from European Investment Fund. Startups and individuals with innovative ideas need to apply online with their video pitch before 18th May 2013. The 6 best ones will be invited to come to Brussels on 6 and 7 June where they will participate in a one-to-one feedback session with Carlos Espinal and they will pitch their ideas live in front of the above mentioned judging panel and the entire Unconvention audience including investors, industry experts, policy makers, thought leaders, journalists and young innovators. European Young Innovators Forum will pay for their accommodation expenses and they will also receive free VIP passes to the Unconvention.

подробности – тук http://unconvention.eu/innopitch-2013

успех на всички, които се престрашат. а не е страшно, хайде!

блогдайджест 26март. три жени

Гордостта като епидемия срещу добротата като мода е текст на Алиа. за доброто, благотворителността, обществото ни. размисли „за приемането, защото за даването се говори достатъчно“
„и е време да поговорим за това, да се научим, че не е срамно, не е обидно, не е зла прокоба да бъдеш сам, отчаян, нуждаещ се, обезверен и нещастен. Защото там, някъде, все има нещо или някой, който може да те спаси, когато не виждаш никакъв друг изход.“

The Nu Project – Яна пък не е съгласна с „красотата“ на жените, които не се грижат за телата си. колкото и да е скандално, все повече съм съгласна и аз с нея

Шефе, къде ми е короната? – Петя разказва за колега, който е работлив, предприемчив и прозорлив
„след само една година работа, CV-то му изглежда бомбастично и то единствено защото не се свени, а настоява за повече задължения, повече отговорности, по-сериозна титла (та макар и без финансово поощрение)“

кажи баба тенкю

photo

уча децата си на арменски език. не защото някога ще им потрябва. това е мъртъв език. говори се само в диаспората, разпръсната на хиляди места из света. но въпреки това е богатство. учат и немски, и английски. вероятно ще има и още. не защото имат амбициозни родители. а защото времето, в което живеем е такова.

отделно от факта, че всеки нов език подпомага усвояването на процеса на учене, развива ума, дава нови възможности за реализация и т.н. всеки нов език дава и нов поглед към света, добавя още капчица поне толерантност и възможност да разбереш другия, поднася ти наред със самия език цялата култура зад него, а с това неизменно ставаш още по-любопитен, по-освободен, по-човечен.

не че не живеем в свят, в който и само с английски вероятно напълно ще си си ок. и вероятно няма да страдаш много, ако не четеш Шилер или Верлен в оригинал. свят, в който и само с шепа думи можеш да се справиш доста прилично.

да, живеем в глобалното село. и изборът е твой. може, баба, и само с тенкю. вероятно може и без него. изборът е твой.

и твоето компетентно дете

9388вероятно много родители, в своята отдаденост, любов и грижа, днес искат и четат книги за отглеждането на своите деца.

за модерното или по-скоро да го наречем нормалното отглеждане на децата е добре да се четат модерни, хайде да ги наречем съвременни автори.

задължителен е Йеспер Юл. от няколко месеца и на български.

основното ново, което надявам се всички знаем е, че децата са истински, завършени хора от самото си раждане. умеят да общуват, да реагират, да проявяват съпричастност.

ето само малко:

  • важно е и децата и родителите да поставят свои граници;
  • няма нищо лошо родителите да са на различно мнение;
  • здравословната алтернатива на борбата за надмощие е откритият, искрен диалог който зачита желанията, мечтите и потребностите и на децата, и на родителите;
  • не искаме да отглеждаме деца, които „слушат“, нали?
  • още много – в книгата. задължително четиво за всеки родител днес.

още за твоето компетентно дете – тук

предприемачите се учат от малки

Много хора ни казват „Рекламирате парите и хвърляте децата в капитализма“. Ние не смятаме, че правим точно това. Трябва хората да разберат парите. Трябва да разбират принципите на бизнеса и да са готови да допринасят към икономиката.

Редонна Роджърс, Център за обучение по предприемачество

писах също: предприемачеството значи решителност