Ура за Константин, който два месеца ще доброволства в Непал

IMG_6774

Нека ви представя Константин Димов. Той е на 25 и е от Ямбол. Завършва в НБУ финанси. За да се издържа, докато учи работи – вече 5 години, като готвач, две от тях навън и три в София.

Днес се видяхме в храм с будистки монаси в околностите на Катманду, Непал. Тук е за два месеца, през които ще доброволства като учител по английски език на децата в манастира.

В манастира живеят около 200 ученика на възраст между 9 и 25 години, които се готвят за монаси. Всички техни учители са от Тибет. Има и между 1 и 3 доброволеца, които помагат за английския. Момчетата учат тибетски, непалски и английски, както и разбира се общообразователните дисциплини и задълбочено изучават будизма. Стават в 5.30, правят медитация, закусват и започват да учат. Част от тях са сираци. Част от тях са изпратени от семействата си. Виждат семейството си само един път в годината. Голяма част от тях ще станат монаси – за тях няма да има семейство.

IMG_6770

Константин е прекрасен. Решил, че иска да направи нещо по-смислено, потърсил в Интернет възможности да доброволства, кандидатствал, одобрили го и ето го в Катманду. Скромен, усмихнат, осъзнат – прекрасен.

Попитах го какви са плановете му за след завръщането му. Иска да се прибере в Ямбол и да опита да направи свой бизнес, нещо малко и смислено там.

IMG_6753

Искрено му желая успех и в преподаването и след това с предприемачеството в Ямбол. И съм щастлива, че се запознахме и ми разказа историята си, а и даде разрешение да я споделя с вас.


Разказах и за Даката и неговото учителстване в Африка – тук.

надеждата

„Единствената ми надежда е в младите хора. Те са три групи. Има такива, от които нищо няма да стане, има средни, и има едни брилянтни млади хора от нов тип, при които байганьовщината я няма. В тях ми е надеждата.“

Милчо Левиев
цялото интервю – в Дарик

моята България

не, България не е

на чалгата като всенародна култура

нещастливите хора, които в живота си са прочели само първите страници на Под игото и способни да стоят с часове без да правят нищо

смешните абитуриентки-проститутки, несбъднати мечти на своите майки, отраснали в мизерия

не е развалина надупчена отвсякъде,

държавата с най-нещастните хора, глупави телевизии, безочливи подкупни медии, безскрупулни политици и охранени депутати

моята България е тази на хората, правещи смислени неща тук и сега

като Горичка, +това, Free Sofia Tour, Хостел Мостел,

хора като Каладан, Еленко, Андрей, Веси, Милко, Таня, Петър, Зорница, Събина, Петър, Крис, Миряна, Яна и още много, много, много

не ми казвай, че тук няма умни, правещи, можещи, мислещи хора. и че няма надежда за България.

има.

талантите и как ги използваме

не, няма да пиша за талантите по принцип. те са важна тема, ще ги оставя за когато съм в по-добро настроение. ще пиша за талантите на родни „пр експерти“ (моля, отбележете кавичките). днес леко си изпуснах нервите във фейсбук и бях по-груба от обичайното за мен, но нещото бе нелепо.

получих прес инфо, чието заглавие гласеше „Незрящият талант Крис пее в МОЛ „ххх ххх““

не, това не е случайна грешка. това е целенасочено търсен ефект. едва ли са си представяли чак и блог пост, но нещото е потресаващо. мислих, че малко по малко нещата се оправят. може би все още има неугаснала частица надежда. но е все по-трудно да я държа жива.

университетски

новата учебна година започна.всъщност, започна в Глазгоу, както вече споменах, но истински – снощи в НБУ

курсът ми отново е доста голям – около 100 души
изненада ме приятно готовността за работа от първия час, активността на групата като цяло, любопитството и прямотата на тези нови мои студенти
малко статистики за това от къде тръгваме с тях:
около 25% едва са във Facebook или MySpace
около 40% имат поща и в gmail.com (за сравнение преди 3 години бяха едва 2-ма)
двама работят по специалността текущо
нито един не ми обясни защо е добре студент по ПР да има профил във FB например, но получих няколко аргумента защо FB и социалните мрежи не са добро нещо за когото и да е

обнадеждена съм. стартът е висок.

***

бързо сравнение на университетите в Глазгоу и НБУ например:
– там студентите масово ходят с колела на училище (нищо че вали често), а тук студентите ходят на училище най-вече с коли (или с градски транспорт)
– там студентите са може би една идея по-лежерно облечени
– и там често залите не достигат или са твърде малки, но редовна практика е провеждането на „теле“-лекции – в две съседни зали, преподавателят е на живо в едната, всичко се излъчва в другата на екран; така до изпита може да не ти се случи да се срещнеш с преподавателя „на живо“
– както вече съм споменавала може би и тамошните преподаватели се оплакват от явлението „copy/paste“ и то директно и най-вече от Wikipedia, също като и тук (и може би навсякъде по света)

следват още малко снимки от Каледонския университет в Глазгоу

вратата на кабинета на професора по психология Forbes

а ето го и самият професор, в кабинета си

фоайето на една от сградите, идентична на тези в останалите – уютно някак

Multimedia Journalism

колелата отпред