млад в България

една любопитна инициатива на студенти от НБУ и конкретно Боби, който в блога си задава въпроси и доста хора му отговарят. позволявам си да цитирам няколко фрагмента:

Какво ти допада в България?

Яна, 24: Допада ми и живота в София, колкото и странно да звучи. Тук постоянно нещо се случва. Само трябва човек да поиска да бъде част от случващото се.

Вергиния, 20: аз си харесвам страната, харесвам голяма част от хората тук, харесвам университета си и т.н., главно, защото смятам, че нещата са такива, каквито си ги направиш. Именно за това се обграждам от готини хора, които искат развитие, подбирам да ходя на места на които няма да се изпълня с неприятни мисли и си пестя песимизма на оклните, до колкото мога. Старая се да променям нещата, които зависят от мен – към по-добро, както и да създавам повече неща, които да зависят от мен 😀

Илия, 20: На първо място е фактът, че съм си у дома, при познатите места, хора и неща. Няма друго място на света, където да мога да си спомня по нещо за почти всеки ъгъл :). Харесва ми и фактът, че стига да решиш в България можеш да постигнеш много далеч по-лесно отколкото на други места, защото конкуренцията е малка. Обожавам наш’те планини зелени, малкото оазиси по застроеното ни море откачени неща, които са част от характера на българите.

Иван, 25: Че тук има много за постигане и оправяне.

А какво не ти харесва?

Яна, 24: Това мислене на българина, че на хората извън България им е много по-лесно и много по-добре, ме влудява. Мисля, че в много от тях все още живее Бай Ганьо.

Илия, 20: част от хората и типичното им мислене, което е деструктивно и анархистично. От там следват и всичките материални неща, които не харесвам в България – лошите пътища, лошите условия за живот, незаконните строежи, повсеместната селяния и непукизъм за нея… За щастие има някаква надежда за промяна.

Илияна, 24: Не ми харесва това, че все още много от нас са отрицателно настроени, намусени, сиви, без никаква гражданска отговорност. Не ми харесва, че масово хората се опитват да парадират с положение и пари, които всъщност нямат. Не ми харесва, че има много чалга.

Иван, 25: че на никого не му се занимава …

вреден спад на познанията

IMG_7470

картинката е от представянето на Webloz ’11 (състезание за ученици уеб дизайнери и уеб програмисти) на Съдбата на диктаторите – много актуален сайт, разработван в последните 7-8 месеца от Омар Али и Стайко Димитров от 12 клас, Професионална гимназия по електроника и автоматика, гр. София

„Целта на проекта е да обогати общата култура по история на интернет потребителите и особено на по-младите сред тях, при които се наблюдава вреден спад на познанията им.“

още впечатления от състезанието – в другия ми блог

добри, но не безкритични

днес с Марин Бодаков си говорихме между останалото и за липсата на критика, в частност литературна критика във вида й от преди. днес сякаш всичко, което се пише е или позитивно до хвалебствено или нищо. рядко някоя книга, автор, преводач биват критикувани.

размишлявайки по темата стигам до всевластният фейсбук и до факта, че той е една доста позитивна среда. няма „не харесвам“ има „харесвам“. фб върна на хората имената им, за да им върне истинските приятели, ценността на снимките, статусите и коментарите. но с това отряза и критиката. забелязваш ли колко рядко някой изразява негативно мнение за някой друг, освен ако не хейтва открито (което също е рядко), често за да направи впечатление на останалите.

живеем в едно време на всемирна фб доброта и харесване. има и добрите си страни. но малко като безвкусна манджа, а?