Роуз Тримейн. Американският любовник

IMG_4240

Американският любовник – сборник разкази на съвременната английска писателка Роуз Тримейн. Какво преживяване! Обичам книгите да ме изненадват. И от тази очаквах да ме изненада – тръгвайки от издателството (което не издава не-специални книги), през грабващата корица, която не може човек да подмине, през няколкото добри ревюта, които ми се мярнаха из нета. Ноооо разказите на Роуз Тримейн ме изненадаха много повече.

Спокойствието да си човек – това ми донесе най-вече тази книга. Да разбираш, че си човек, да се приемаш като такъв, с всичките си недостатъци, мечти, страхове, любови, търсения, егоизъм, смирение, самота, влюбвания, отдаденост и още, и още.

Уютът да си себе си със себе си.

Разкази от различни епохи и места. Разкази за съдбите на обикновени хора. Такива като теб и мен. И акцент върху красивото в ежедневието им. В чувствата им. В това да са себе си. Красота в ситуациите, в мислите, без да е насила, просто такава, каквато е.

Човекът в близък план. Без излишна интимност и без плашещо воайорство. Без тежест. Без многословност. Без ненужно разточителство. Нежни истории. Изчистен и фин текст.

„… някога, макар и отдавна, е била достатъчно невинна, за да благоговее пред обикновената красота на света.“

„… приемала е в обятията си бикоборци със смъртоносни рани и не проявява разбиране към хора, които мрънкат, че ги боли.“

Браво за безупречния превод – Невена Дишлиева-Кръстева. Искрено – тази корица е невероятно достойна за красивия текст – браво Деси Баева. Благодарности на издателство ICU, че ни доставят на български език в чудно издание този разкош!

Юрий Андрухович. Дванайсетте обръча

990B65B4-EE54-407F-B656-19E6C0DB77F4

Отдавна чакаше на нощното ми шкафче Дванайсетте обръча на Юрий Андрухович. Авторът е много интересен – съвременен украински преводач, писател, музикант. А книгата му ме изненада много. Любопитно, че почти нищо не намирам за автора и тази книга на български език. Единствено едно видео от гостуването му в сутрешния блок bTV от 2013-та. Нито един блогър не намерих да е писал. А книгата е силно вълнуваща.

Австрийският фотограф Карл-Йозеф Цумбрунен се влюбва в украинка. Любовен триъгълник, леко криминални елементи, пътувания, Лвов – нищо особено, на пръв поглед, нали.

Всъщност Украйна е главната героиня на този роман. Украйна на кризата от прехода, на калта, мутрите, Украйна през различни периоди от последното столетие, с хората й, спадове и възходи, страхове, отчаяние, ежедневие … Превърнали се в юпита бивши комсомолски секретари, поети без музи, посредствени издатели, проституиращи момичета … целият колорит на славянската душа, търсеща своята свобода и идентичност, през свободията на мафиотските времена. Може би защото съм го живяла (макар и в България) това мътно време, изпитах (мазохистична вероятно) наслада да видя наситено и някак красиво описаното от Андрухович.

„Те съществуват между двете забранени територии, на тесния участък между два страха – от вчерашното и от утрешното.“

“Полицейска държава е тази, в която полицията е точно толкова всемогъща спрямо честните граждани, колкото е безсилна спрямо престъпниците.”

„Но не трябва да се забравя, че тук е Изтокът, а именно, че материалното тук никога няма да придобие решаващо значение.“

Браво на издателство Парадокс. Чудна корица от Дамян Дамянов. Преводът е великолепен – Албена Стаменова, Райна Камберова.

Благодаря ти, Вася, че сподели тази книга с мен.

Кунчо Грозев. Пресовани размисли

IMG_3644

Тази малка книжка е видяна като голяма заплаха за властта, защото малко след излизането й през 1968 година е иззета от книжарниците и унищожена. Единични бройки са останали у малцината, успели да си я купят. Днес се намират единични бройки из антиквари.

Пресовани размисли на Кунчо Грозев съдържа афоризми. Но знаем, че както хуморът и сатирата могат да хапят – никой друг не може. Издателството е „Български писател“, а редактор е самият Радой Ралин. Художник на корицата – Георги Чаушев. Радой Ралин се застъпил за Кунчо Грозев и само това го спасило от затвор.

„Когато невежеството грабне писалка, знай, че пише донoс срещу знанието.“

„В царството на глупците лудниците са построени за гениите.“

„Животът би бил много кратък ако нямаше заседания.“

„Спокойствие и „здрава храна“ – това явно го е казал някой голям шегаджия.“

„Знам, че всички хора са добри, но как да разбера кои именно са хората?!“

„Едни цял живот се подхранват с вяра.
Други цял живот се изхранват от нея …“

„Глупостта е такова явление, че с нищо не подсказва колко е опасно да се шегуваш с него.“

Публикацията е и по повод 1 февруари – ден за почит към жертвите на комунизма. Нека помним.

Магда Сабо. Вратата

IMG_3341

Магда Сабо. Вратата. Хвана ме и за миг не ме остави. Болезнена и лекуваща. Сурова и красива едновременно. Човешка и нечовешка едновременно. Ювелирна и дълбока.

Емеренц, вечно работещата и невярваща жена, носеща тайни и раздаваща, е в центъра на романа. Пазителка на  ключовете към човешкото, отвеждащи към дълбоките ни, мразовити , митични съществувания. Плътен текст, детайлен и жилав. 

Благодаря за вероятно не лекия превод на Нели Димова и за великолепната корица на Дамян Дамянов, както и на Колибри, която правят романа достъпен и за българския читател.

Препоръчвам.

 

 

Ювал Харари. Sapiens. Кратка история на човечеството

80fb007e2e78133b418074969d087179

Sapiens. Кратка история на човечеството на Ювал Харари е книга, която ми се ще всеки да прочете. Ще кажете вероятно – като Библията и няма да сте далеч от истината – тази книга е като Библия на науката и човека като такъв. Знам, че доста от религиозните ми познати са силно възмутени от тази книга. Скандална – да, такава е. И откровена. И пряма. Но това само увеличава стойността й.

Сапиенс е написана с невероятна лекота за четене, прекрасно чувство за хумор и самоирония, без това да се отразява на задълбоченото изседване на историята на човека и човечеството, задълбаване в наистина невероятни детайли, откриване на изумителни, а в същото време толкова прости и очевидни истини за нас хората.

Забавление, мъдрост, откритие следват на всяка страница от Сапиенс. Аналогиите с днешния ден, с пътя ни като човечество – лъкатушещ, много често жесток, приличащ на невероятна игра, с много посоки, различни възможности, спъвания, връщания, прескачания, заигравки. Кое ни прави човеци? Защо сме такива, каквито сме? Можем ли да сме други? И да имаме повече човешко в себе си?

Защо имаме нужда от богове? Какво кара човека да дефинира семейството като основна единица на обществото? Наистина ли е правилно да сме моногамни и хетеросексуални?

„Sex is child’s play, but gender is serious business.“

„Most of the laws, norms, rights and obligations that define manhood and womanhood reflect human imagination more than biological reality.“

„Biology enables, culture forbids. Biology is willing to tolerate a very wide spectrum of possibilities.

There is no way out of the imagined order. When we break down our prison walls and run towards freedom, we are in fact running into the more spacious exercise yard of a bigger prison.“

„Like the elite of ancient Egypt, most people in most cultures dedicate their lives to building pyramids. Only the names, shapes and sizes of these pyramids change from one culture to the other.“

„… order cannot be sustained by violence alone. It requires some true believers as well. … Of all human collective activities, the one most difficult to organise is violence.“

Цялата книга ми е в подчертавки (виртуални). Четох я електронно, на киндъл, на английски, но знам, че и българското издание е чудно – браво на Изток-Запад, че доставят на българския читател толкова стойностни и значими за времето ни книги в адекватен вид и навреме.

Истина е, че цяла година надувам главите на хората около мен с цитати или случки, описани в Сапиенс. И още дълго ще го правя вероятно.

webyuval-

Знам, че има не четящи хора, та за вас, мили, силно препоръчвам да изгледате видеа с Ювал Харари, в които сбито разказва основните открития и идеи от книгата си Sapiens. Brief history of human kind. Дори да сте чели вече книгата – видеата също си заслужават!

Sapiens. Кратка история на човечеството на Ювал Харари е моята книга на 2017-та. Затова и оставих да пиша за нея в последния ден на годината. Без наговаряне това мнение за тази книга споделя и Димитър Цонев и други приятели четящи, чието мнение ценя. Благодарна съм много на Томи Петков, който я прочете преди мен и пръв ми я препоръча разпалено.

Продължавам с Homo Deus – A brief history of tomorrow – следващата книга на Ювал Харари и скоро ще пиша и за нея. Защото и тя е wow!

 


Забележка: книгата не е включена в този блог заради спонсорство. Закупена е лично и оценката ми е на база прочетеното, а не на други фактори.

Ромен Гари. Виното на мъртвите

IMG_3014

За всеки, който обича Ромен Гари (а не познавам някой, който го е чел и не се е влюбил завинаги в творчеството му), Виното на мъртвите е чуден комплимент и неочаквана изненада.

Виното на мъртвите е последно издадената книга на Гари и то едва през 2014-та, в чест на 100 години от раждането на писателя. Макар да я пише като млад той не успява да я публикува. И носи всички атрибути на младостта – бунтът, абсудрът, гротеската, ненаситността, сарказмът в рязкост до болка, обществото ни – разнищено по всичките си пороци, нетърпението, помъдряването, търсенето, дълбаенето, пласт по пласт.

Този текст носи цялата тежест на времето си – между двете Световни войни, разрухата, низостта, дебнещата отвсякъде мизерия и смърт, отчаянието и способността на човека да погледне към всичко това с насмешка. Самоиронията е висшата форма на човечност във Виното на мъртвите.

Тюлип се оказва в света на мъртвите, в лабиринт от скелети, разлагащи се трупове, смърдящи и разпадащи се тела. И случка след случка се лута из долния свят на тъмнина, въшки, лицемерие, сласти, кал, гибел, омраза, присмех, брутална какафония от човешки крайности.

„Не бива никога да се мисли … никога да се разсъждава … От това много боли … от това много бързо се умира … като едното нищо“

„И не бива да се страхуваш: на човек, който е бил жив, адът не изглежда чак толкова лош.“

„Смъртта сполетява най-вече невинните.“

Поздравления за прекрасния превод на този не лек за превеждане текст на Красимир Кавалджиев. И за идеалната корица и оформление на Лъчезар Владимиров.

Благодаря на Вася, за чудесния, точен избор.


Забележка: книгата не е включена в този блог заради спонсорство. Подарък е от приятел и оценката ми е на база прочетеното, а не на други фактори.

Ю Несбьо. Хлебарките

book
Ю Несбьо – любим автор на криминалета и с Хлебарките остава на високо ниво. Инспектор Хари Хуле е в Бангкок този път, извикан да разследва убийството на норвежкия посланик. Няма как нещата да са прости в един толкова комплексен град и свят, пък и при толкова странни и оплетени обстоятелства.

Освен хлебарки, в романа има още няколко убийства, опиум и детска порнография, отдадени полицаи и корумпирани политици – всичко, както си му е редът. Обичам покрай всяка книга да научавам различни неща и да пътувам далеч и в случая ми бе наистина приятно това пътешествие.

Истинско приключение си е Хлебарките. За любителите на криминалета – великолепен избор.

Браво за корицата на Живко Петров. И на Емас, че правят добър избор за книгите, които да превеждат за българския читател.

Ура за Мая и Туй-онуй! А знаете ли кой светна луната?

Maya-Bocheva

Мая Бочева е създателят на тази чуууудна история, дори вече много истории за деца, прекрасно илюстрирани, които тръгнаха от игра за мобилни устройства, а вече са серия книжки, коя от коя по-красиви и прекрасни и още и още! Издателството се казва Tat Creative, а Мая е чаровната вълшебница, която забърква тези приказни магии!

За Кой светна луната вече съм писала. С голям кеф. Но с Мая интервю не бяхме правили и се радвам, че прие поканата ми и ето ни в разговор за историите, децата, времето семейно заедно и още и още 🙂

Как Туй-онуй промени Мая?
От толкова години се занимавам със създаването на този проект, че мога спокойно да кажа, че заедно израстнахме. За хората, които не знат какво представлява – това е мултимедиен проект, което означава, че оживява в различни медии. В звеното му са книги с приказки в които има игри. Същевременно първата печатна книга: „Кой светна луната?“ се появи и на таблети и телефони, а част от игрите в книгите се изиграват от сайта. Т.е. съдържа в себе си много и различен вид творчество всяко от което обожавам да правя, а именно – от сценария и текста, през илюстрацията, та до режисурата, анимацията и игрите.
Тъй като това не е лесен проект и създаването му изисква години труд, много сериозно финансиране в комплект с железни нерви и силна вяра, каквито аз не притежавам особено много, то смея да кажа, че „Туй-Онуй“ ме накара да повярвам в невъзможното.

who_lit_the_moon_starla

Кои бяха най-големите предизвикателства до момента и къде се криеха решенията им?
Когато нещо е ново и не знаш как се постига, защото точно такова не е правено – то предизвикателствата стават не малко. Ще си помислите, че най-трудното е намирането на финанси, но точно това ми се случи сравнително лесно, защото попаднах на правилният човек – Петър Митев от Hause Group, който финансира проекта. Но от там нататък аз трябваше да създам мобилна приказка, която беше равностойна на не малък анимационен филм, който обаче не се гледа, а се играе, а играча може да движи всички герои, да натиска върху всичко в играта и то да реагира, да има всеъвзможни игри каквито до сега не са се правили в подобна апликаия, особено на български език. Това костваше години работа, търсене на подходящите хора за реализация и всевъзможни малки или големи спънки. Първата фирма, която пое програмирането на играта не се справи, после ни отне време докато намерим друга. След това имаше смяна на персонал, на програмисти, координатори – постояно нещо се променяше и изникваха „кризисни моменти“, но преминахме през всичко и то смея да твърдя – доста успешно, като за пионери в тази област.

1_who_lit_the_moon

Как луната светна и кой я светна? Как децата приемат играта и книжките?
Кой светна луната – е отговор до който всеки сам е добре да стигне 🙂
За моя голяма радост – децата приемат играта повече от добре! Захласват се и не искат да я оставят. Изненадващото за мен е, че дори момчета на по 9-10 години се заиграват и им е интересна, въпреки, че според мен горната възрастова граница е 8 г. По-приятната изненада е, че точно толкова харесват и печатните издания на книгите. Постоянно получавам трогателни писма от родителите на децата, как това им е любимата поредица и не минава ден без да прочетат някоя от книгите. Това е най-голямото удовлетворение и мотивация да продължа напред!

kartinkata_na_cveti

(картинка от Цвети-фен на „Туй-Онуй“, която е нарисувало Любка:))

Как печатните книжки допълват играта и какво е продължението на историята?
Всъщност моята идея беше играта да допълва печатните книги, но така се случи, че второто печатно издание на „Кой светна луната?“ излезе доста след излизането на играта. Моята цел е децата, които не се заглеждат много по книгите, но стоят доста на компютрите и таблетите – да обърнат внимание и на книгите именно покрай дигиталната версия. Защото във всеки свой вариант тя е книга и разказва приказка.
Всяка книга е отделна история и до този момент са излезли две приказки на книги. Сега на пазара излиза трета книга от поредицата Туй-Онуй – това е: „Колко е часът? – Наръчник за Времето“. Това е моята предколедна изненада за феновете на „Туй-Онуй“ в която ще разберат Кое е Времето, какво обича и какво не обича То, ще видим как буквално Времето тече или как лети. Същевременно ще смятаме и ще решаваме задачки, за да разберем колко парчета има в тората за рождения ден на една минутка. Ще пазаруваме и ще готвим вкусна пица, която е любимата на Времето, а той е голям лакомник и си похапва секунди, минути и часове, а ние после се чудим: къде ли изчезнаха? Ще се учим на цифрите на часовника и ще се запознаем със стрелките. В книгата и на сайта има много условия за игри в които да тренираме наученото за това да познаваме часовника и да пресмятаме минутите и часовете.

korica_kolko_e_chasut

Мястото на времето заедно, времето с устройства и времето за книжки – рецептата на Мая за съвременния родител?
Дали е печатна или дигитална – книгата си е книга. Останалото са носители и инструменти за ползване. Не са нищо повече от различен тип средства една информация да достигне до нас. Всяка една медия има своите плюсове и ако може да се каже – своите „минуси“. Все едно да сравняваме киното и литературата. Едното борави с едни изразни средства, с картини и музика примерно, а другото повече с думите. В таблета може да се побере много повече информация. Аз мисля, че едно от най-добрите решения за тоновете учебници, които се произвеждат всяка година, както и проблема с тежките раници в училище – може да се разреши именно с един малък таблет, който не тежи, но носи много повече информация и има много повече интеракция, където детето може не само да чете, но и да е активен участник в урока. Всъщност нашите усилия, като родители трябва да се насочат именно към правилното използване на съвременната технология, а не към забраните и ограниченията. Освен това всичко е в баланса. Както не е добре едно дете да стои заровено само в книгите, така не е добре да стои само на таблета/телефона. Светът е шарен и разнообразен, освен това е триизмерен и е добре да живеем повече в „нашата реалност“ все пак. Когато денят на детето е ангажиран и с други дейности и когато го научим да полага усилия, за да получи по-голямо удовлетворение от каквото и да било, то играта на таблета няма да е единственото забавно нещо.

IMG_1329

(Лео чете страстно новата книжка от порецидата)

Какво си пожелаваш?
Една любима думичка на Джон Кехоу – Prosperity или така благозвучната – Благоденствие. Хармонията в живота за мен е Благоденствието, т.е. баланса и доброто съществеуване във всеки един аспект на живота – семейство, работа и т.н. Също така мисля, че е свързано и с постигане на един вътрешен мир и разбиране за света, защото иначе хората сме склонни до безкрай да гоним успехи или желания и никога да не сме доволни.

Успех и от мен, Мая и Туй Онуй!

Съкровище, пищови и южни морета

IMG_20171101_100140-1-752x440

Признавам си, за Съкровище, пищови и южни морета. Ваканции за Надя и Мартин ми разказа Весела Фламбурари отдавна – и за невероятната история, и за чудничкия млад писател Калоян Захариев и за прекрасните илюстрации на Петко Хаджийски. Пък и това е официално първата книга на новото Ателие за българска детска литература Upper earth books – пристрастна съм!

И нищо, че историята е детска – на мен ми бе супер приятно да се разходя надлъж и на шир с Надя и Мартин, да треперя из пещери, да научавам детайли от световната история, които никога не съм знаела и като цяло – да се забавлявам! Да, има не малко вплетени факти – географски, исторически, но романът си е силно приключенски и тези подробности само му придават плътност и достоверност.

Случките, а и главните герои с тях, препускат от едно приключение в друго, от беля в забава, от страшни до победоносни сцени. Свежите илюстрации смело допълват пълнотата на текста.

„- Искам да видя рифа – Надин гледаше съсредоточено през илюминатора.

– Виж в Уикипедия – ухили се Мартин.

– Ти виждал ли си го, че се заяждаш?

– Нещо повече – гмуркал съм се там!“

Книгата е идеална за подарък на любопитни четящи (а и не толкова четящи – наистина е увлекателна) деца на възраст 9 – 12 години.

Истина е, няма ваканция, но има голямо приключение, което май ще продължи в следваща книга.

Още за този приключенски роман – в Kafene.bg. Скоро там и интервю с автора! 🙂

Балада за Георг Хених. Човек забравило себе си обича.

IMG_2489

Балада за Георг Хених на Виктор Пасков. Истинска съвременна българска класика. Един от най-прекрасните текстове на български език за всички времена. Човешка. Дълбока. Истинска. Историята ни от близкото минало. Без филтър. Без фалш. Без милост.

Много е писано вече за тази книга. И малко е четена. Поне така ми се струва. Каквото и да допълня ще звучи слабо и клиширано, на фона на този великолепен текст. Бих се радвала, както много хора подкрепят идеята – Балада за Георг Хених да влезе в учебния план и да се учи в училище.

Купих си и изчетох тази книга отново заради приказната корица на Дамян Дамянов (надминал за пореден път себе си!) и заслужено добро ново издание на Сиела.

Ще си позволя само два цитата. Иначе цялата книга е задължителна. За всеки.

„В началото на този век, когато по жълтите софийски павета са пътували каляски, а в каляските – дами в кринолини и господа във фракове, когато в софийските градини духови музики са свирили потпури от „Ла Травиата“, когато Иван Вазов е разхождал кучето си пред Народното събрание и когато Оперната дружба е давала първи спектакли, в София са пристигали чешки и италиански музиканти, за да помогнат на неколцината ентусиасти да създадат българската музикална култура.

Бог знае какви мъки, несгоди и лишения са срещали в мисията си. Не ми се разказва за това. Изпитвам срам и мъка.“

“Не свири, защо забравило обича. Майстор забравило обича занаят. Клиент забравило обича цигулка. Цигулка забравило обича музикант. Човек забравило себе си обича.”

Задължителна.