Ура за Вася Атанасова и работата й по книгата Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

 

 

Screenshot 2021-11-19 at 12.17.31

Невероятната Вася Атанасова, приятел във всяка сложна ситуация, готова да помага, да се бори, да обяснява търпеливо, да изкопае цяла купчина корекции, да се усмихне и да каже пак „давай, давай!“ прие да е редактор на докторската ми дисертация и на книгата, която излезе от нея – Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

Макар основната работа на Вася да е доцент в БАН и да се занимава със сложни науки по цял ден, в свободното си време да е сред най-дейните уикипедианци в България, тя отдели нощи и укенди да се занимава с този мой текст, да предлага, коментира, подчертава, задрасква, намисля подобрения и съм й тооооолкова благодарна за работата ни заедно и по този проект.

Е, около два месеца си разменяхме файлове и хартии, защото бяхме на различни места, но се чувахме често, понякога бързахме, понякога нямаше как да бързаме и все пак – успяхме!

С радост поговорихме с Вася за самата редакция и споделям с огромна благодарност.

Измъчи ли те много редакторската работа по книгата „Блоговете умряха! Да живеят блоговете!“?

Признавам си, имаше трудности. От една страна, книгата е базирана върху дисертационния ти труд в НБУ, а това е друг стил на писане, аудиторията е различна. За всички, които не знаят какво е дисертация: научният стил е по-сух, твърденията трябва да са по-предпазливи, а и в дисертацията постоянно трябва да се доказваш – че литературният ти обзор е изчерпателен, че целите на труда са постижими – и постигнати, че си указал коректно всички чужди приноси, че ти самият имаш оригинален принос към областта. Докторската степен е както първата научна, така е и последната образователна степен: ти все още си студент и трябва да си „знаеш мястото“. Дори и когато се казваш Жюстин Томс и си майстор в областта си, от когото всички наоколо са се учили, пак от дисертационния ти труд трябва да лъха чирашка скромност и свенливост. 🙂

В този смисъл, книгата доста се различава от дисертационния труд и това беше и една от целите на редакторската ми работа: между позоваванията на други автори, сред цитатите на интервюираните за книгата блогъри, трябваше да се чуе автентичният глас на Жюстин – като опитен уеб практик, като ментор, като хроникьор още от зората на българския уеб.

Тук дойде и вторият голям проблем, който трябваше разрешим. Текстът на книгата е обемен, бил е писан в рамките на сравнително дълъг интервал от време, и затова и доста аспекти трябваше да се актуализират. Част от изследванията беше важно да се повторят с днешна дата, изводите да се синхронизират, както и да се направят на още по-широка основа от изследвани блогове. Отделно се наложи да се проверят факти, имена, дати, цитати, линкове. Някои дискутирани блогове и онлайн източници на информация от първата чернова на текста се оказаха вече свалени и неподдържани от месеци, други – от години. А все пак книгата си поставя амбициозната цел да направи моментна снимка на състоянието на блоговете към края на 2021 година. Всичкото това пренаписване измъчи повече теб, отколкото мен. Мисля обаче, че си струваше усилието. 🙂

 

Кое беше най-забавното в целия процес?

Всички онези пъти, когато, връщайки файл с редакции, те питах „Сигурно вече ме мразиш?“ 🙂 Повечето пъти въпросът беше на шега, но имаше и 1-2 пъти, когато хранех известни подозрения.

Отделно от най-забавното, най-приятното в целия процес беше работата по Наръчника. Най-вихрената и интензивна част от книгата. Един излишен ред няма в Наръчника, всяка дума тежи на мястото си. Чиста полза, чисто удоволствие.

 

Колко редакции са „достатъчно“ редакции по един текст?

На „Блоговете…“ направихме две основни редакции, а някои части претърпяха и три. И то след като дисертационния труд, на който книгата се базира, също го бяхме гледали под лупа. Всеки път четеш с нови очи, всеки път правиш нови връзки и виждаш различни неща. Надявам се, освен мен, тази книга да има и други читатели, които са я чели по 2-3 пъти. 🙂

Но една книга е като брашнен чувал: колкото и да я тупаш, неминуемо ще изпаднат нови грешки. Малко се боя, че още с първия поглед на прясно отпечатаната книга, ще видя някоя… 🙂 Затова бързам да заявя и на теб, и на читателите: всички поправени грешки в книгата се дължат на теб, всички недовидени се дължат на мен. 🙂

 

Има ли правила в езика ни, които е време да се осъвременят?

Не съм лингвист и не е моя работа да изказвам мнение по въпроса, макар че намирам за нелогично да има правила, които във всеки пореден правописен речник се въртят като ветропоказател.

Много правила, които затрудняват масово хората, например правилото за пълния член, всъщност са много лесни за схващане и запомняне, но проблемът е, че в училище не се обясняват интуитивно и разбираемо и едва ли не е по-лесно да бъдат премахнати вместо да бъдат научени. Може би трябва да се осъвременят методите на преподаване: малко компютърна лингвистика още в училищния курс на обучение може да направи часовете по език по-интересни за днешните деца и ще им помогне да разберат по-добре връзките в езика и да си обяснят логиката и необходимостта от някои правила, които може би сега остават скрити за тях.


Е, самата Вася Атанасова също има блог, който макар да не списва редовно напоследък, е интересен и си струва да надзърнете – http://spiritia.net/

Вася, БЛАГОДАРЯ ти за всичко!

На всички ви пожелавам по един толкова верен приятел, който се втурва да помага във всяка ситуация.

Книгата ще е скоро готова. Издава я ROI Communication и я очаквам с нетърпение.

Законът на Мърфи наопаки. Борис Минчев

IMG_8330

При подреждането на библиотеката у дома по повод 1-ви ноември – Ден на народните будители, се върнах към много мои любими книги, такива, които искам да препрочета, други, които искам да имам.

Някои книги отделих за дарение на библиотеката на НБУ (професионалните дарявам редовно там), на Читалнята (художествената литература), където дарявам редовно поне няколко пъти годишно, както и няколко за училището на децата.

Подредих писаните от мен (в съавторство повечето) с благодарност – на отделен ред.

И така се зачетох в тази жълтата книга, която е само на Борис Минчев, но пък предговорът й, за моя чест – е от мен. След това Борис Минчев ме покани и следващите книги за оптимизма „Законът на Мърфи наопаки“ писахме заедно. И реших, че ми се иска да споделя и тук, макар да са книги, които отдавна са изчерпани. Не са нови. Но бяха нещо хубаво и си струва да се разкаже за тях.

Борис Минчев бе мой преподавател в Софийски Университет и дори при него бе моят първи университетски изпит – по обща психология. След като завърших някак се срещнаха пътищата ни и станахме приятели. Ето как се оказахме и съавтори в поредица книги за оптимизма – оптимизмът ни събра. Първата книга, с жълтата корица, Борис написа сам, т.е. събра, защото тя е сборник с много (стотици) оптимистични мисли.

В „Законът на Мърфи наопаки 2“ – „ново мощно оръжие срещу лошото настроение, негативната нагласа, черните мисли и песимизма“, отново Борис бе събрал много мъдри мисли за оптимизма. Допълнихме с интервюта, които направих тематично с Мая Новоселска, Проф. Биолчев и с Ники Кънчев.

Специалното от „Законът на Мърфи наопаки 3“, освен мислите за оптимизма, които чинно и старателно събираше и подреждаше Борис, бе серията интервюта, който направих в Софийския затвор. Издействахме да направя тези пет интервюта, беше и плашещо и любопитно. Мисля, че никога няма да забравя този момент от живота си.

Веселка Велинова направи много жива и забавна „Законът на Мърфи наопаки 4“, като илюстрира хубавите оптимистични мисли, които събрахме и подредихме с Борис.

Всички книги от поредицата издаде ИК Сиела. Кориците са на Любомир Пенов. След жълтата с черната котка намислихме и добавихме и едно бяло куче в допълнение.

Благодарна съм, че бях част от този оптимистичен проект! И съм благодарна за процеса по работа и на всички замесени.

Писах при началото на работата ни по „Законът на Мърфи 4 наопаки“ в блога – юли 2009-та е било 🙂

 

В какво вярва НЛП? Стоян Ставру

IMG_8149

Харесвам епизоците на подкаста Ratio – серията на Стоян Ставру Vox Nihili. Затова и щом мернах тази книга из стелажите с книги в библиотеката на НБУ, докато търсех друго, веднага я грабнах. И споделям с вас тук за и от нея.

Три основни презумпции:

„По-добре е да знаеш, отколкото да не знаеш“

„Действай, за да разбереш“

„Дай, за да получиш“

„Знанието не е предмет, който се дава, предава и взема. Знанието е състояние, което се постига. То не може да бъде нищо друго, освен лична отговорност на всеки един от нас.“

„Вярвам, че най-силното по своята интензивност удовлетворение е пряко свързано със съучастието ни в щастието на другите.“

„Когато си намерил това, което търсиш – изживей го, сподели го, радвай му се, поеми отговорността за него, отстоявай го.“

IMG_8150

Още презумпции:

базисни

„Картата не е територия.“

„Всичко в света съществува като система.“

оперативни

„Светът е дружелюбен.“

„Не можем да не общуваме.“

„Смисълът на общуването е в реакцията, която предизвиква.“

Още интересни концепции, които си записвам, за да си имам:

„незнанието е ресурс“

„саможертвата на изтритото“

„дали светът, в който могат да ни намерят, е светът, в който ни търсят другите?“

И още малко за „Всичко в света съществува като система“:

  • Системата се управлява от най-гъвкавия елемент в нея,
  • Всеки проблем има решение,
  • Пречките не се премахват, а се интегрират.
  • Няма безполезен опит.

„Въздействието върху част от системата се отразява върху цялата система.“

В допълнение на лаконичния, забавен и с това доста четим стил на автора, книгата е богато илюстрирана със симпатични карикатури, голяма част от които вероятно са авторски (не намерих указване по темата).

Много ми хареса как Стоян си е надписал дарението за университетската библиотека. И като цяло, че е дарил книгата. И че книгата изглеждаше четена. И препоръчвам да я прегледате и вие – лека и забавна, смислена и усмихната.

Морето. Българско хайку. Двуезична антология

IMG_8113

През изминалите дни получих от прекрасната Диляна Георгиева, председател на Българския хайку съюз тази прекрасна антология Морето и бързам да я споделя с вас. Антологията е двуезична – на български и английски език и включва 62 автора, всеки с по две хайку. Радвам се да видя толкова приятелски имена на едно място!

Споделям само три избрани:

стар зид
вълните проникват
в историята

Диляна Георгиева

***

под плажния чадър
се мушна и този
прегорял следобед

Владислав Христов

***

стара лодка
морето ръждясало
в нея

Христина Панджаридис

 

Чудесно издание и прекрасна корица и илюстрации на Детелина Тихолова!

Браво за всички, работили по тази антология!

image1-1-673x440

Интервю с Диляна по темата има в Kafene.bg

Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Харуки Мураками

9780099448785

Страна на чудесата за непукисти и краят на света на любимия Харуки Мураками излезе в ново издание и с нова корица наскоро и това ми напомни, че не съм писала тук за този впечатляващ роман.

Представете си двоен ролокостър, който завършва в една точка – е, това е накратко историята в Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Мураками е майстор, дори магьосник, като в този роман ни изненадва още повече, развивайки два успоредни сюжета, развиващи се в два свята, водещи ни из философски разсъждения, главоблъсканици, разбира се с много музикални и литературни препратки, истинския свят и измисления, момичета, хора без сенки, пазителя на портата, храна, по Муракамиевски обилно описана, библиотека, четене на сънища – всичко в търсене на границата на аз-а, самотата и изхода от нея, реалността като заблуда. Ехаааа си казва човек при всеки следващ завой на сюжета и новопоявили се еднорози, странни същества, нежен сняг или дълбока река.

Забавна, дълбока, замисляща, оптимистична – такава я намирам тази книга.

Публикувам с една от най-красивите и адекватни корици за романа, които съм видяла. За жалост и в двете си български издания книгата няма късмет с адекватна корица.

Четох на английски, затова ще оставя цитатите така и тук:

“How can the mind be so imperfect?“ she says with a smile.

Everyone must have one thing that they can excel at. It’s just a matter of drawing it out, isn’t it? But school doesn’t know how to draw it out. It crushes the gift. It’s no wonder most people never get to be what they want to be. They just get ground down.

I wasn’t particularly afraid of death itself. As Shakespeare said, die this year and you don’t have to die the next.

Genius or fool, you don’t live in the world alone. You can hide underground or you can build a wall around yourself, but somebody’s going to come along and screw up the works.

Only where there is disillusionment and depression and sorrow does happiness arise; without the despair of loss, there is no hope.

Unclose your mind. You are not a prisoner. You are a bird in fight, searching the skies for dreams.

Everyone may be ordinary, but they’re not normal.

Препоръчвам Страна на чудесата за непукисти и краят на света на всички фенове на Мураками, на любителите на  пънка, на философията, на хубавата съвременна литература. Насладата е гарантирана.

Още писах за четено от Мураками:

Изчезването на слона
За какво говоря, когато говоря за бягането
Мъже без жени
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа
Странната библиотека

Просто Маса. Борис Акунин

IMG_7728

Просто Маса на Борис Акунин ме грабна, зареди ме с емоция и попълни знания за Изтока. Това е роман, който ако се нарече исторически рискува да отблъсне читатели, а не бива. Това е също криминале, но ако го опишем така ще отблъсне други читатели, а не бива. Една чудна амалгама от двете е. Плюс Япония на фокус, със силна руска нишка, реални събития, за които е добре да се знае.

Историята е пъстра, прекосява континенти и епохи, среща ни с японската мафия от 20-те години на миналия век, морални престъпници – знам, че звучи като оксиморон, но са такива. Чест и страсти, голямото земетресение в Япония, довело до доста промени на острова, отмъщението като закономерен, но и неочакван край.

Приключенията се преплитат, интриги не липсват, а силът на автора води читателя с лекота и води до наслада.

Борис Акунин е японист и любовта му към тази страна не е прикрита в романа, мисля, че това дава допълнителна нотка и ми харесва.

Корицата е на Христо Хаджитанев и е чудна.

Преводът е на Денис Коробко, също го намирам за много добър.

Браво за издателство Еднорог!

 

Граница. Капка Касабова

IMG_7154

Граница на Капка Касабова е отдавна с мен. Четох я бавно и дълго. Защото е водопад от истории, всяка от които те замисля, отнася, натъжава. И всяка иска своето пространство.

Последните страници прочетох на места, за които се разказва в книгата. И така бях още по-уверено в атмосферата й.

Граница е невероятно пътешествие из Балканите и по-скоро границата, която слага Странджа и Родопите – Турция, Гърция, България и различни исторически времена, хора и съдби, истории и митове, които това място крие. Границите през Соц-а, преди това – около войните, днес – с бежанците, в стари времена – как хората са строили мостове, как са се отричали или не от език, вяра, род, как са пътували, търгували, общували. Какво от всичко това пази днес тази част на континента ни. И още. И още.

Мисля, че ще е чудесно Граница да се чете и от ученици, от патриоти, от хора, които обичат България, Балканите, планините, пътешествията, откриването на нови места, историята, хуманисти и човеколюбци. Също ми се ще да е сред задължителните книги за политици.

Невъзпитано и грубо – копието ми е цялото в подчертанки и бележки. Да, авторката е преднамерена, да тя търси и споделя неща, които знаем, но и често изненадва, хвърля мостове, говори по важна тема за днешния ден за цялото човечество, или най-малкото за нас в Европа, в България.

Ще дам само няколко пасажа, за да ви оставя удоволствието да откриете великолепния текст на Капка Касабова сами.

„Европа е там, където не те е страх. Човек може да прави дом само там, където не го е страх.“

„Как я докарахме дотук? … заради нечия алчност и заблуда, едно сляпо объркване между истинско и фалшиво.“

„От една страна са българи, от друга са мюсюлмани, сякаш всеки от нас трябва да е само едно нещо.“

„Географията е условна, само човешката алчност е абсолютна.“

Безспорно една от най-яките корица в моята библиотека!

И браво за поредицата Отвъд на Жанет 45, както и на Невена Дишлиева-Кръстева за превода.

 

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.


До момента в поредицата на Жанет 45 Отвъд са излезли близо 50 книги. Няколко от тях съм прочела, а за някои и съм писала и защото поредицата е наистина силна, ето кои препоръчвам:
Към Езерото, Капка Касабова
Американа, Чимаманда Адичи
Синът на управителя на сиропиталището, Адам Джонсън
Живи, Ю Хуа
Ние, удавниците, Карстен Йенсен
Има крокодили в морето, Фабио Джеда
Майсторът на фиде, Ма Дзиен
Мидълсекс, Джефри Юдженидис

Крайни мерки. Любомир Николов

IMG_6583

Крайни мерки на Любомир Николов ме изненада. Научих за романа от споделяне из фб и любопитството ми надделя.

Романът е оригинален, странен и забавен, едновременно замислящ и захвърлящ в някакъв нов, успореден на този свят.

Признавам – първата част ме погълна и бе повече моя – самотен остров, човек, решил да се отдалечи от всички и всичко, дебели летящи бръмбари, червена къщичка насред нищото и бебе, растящо в утробата на спяща майка.

Втората част сякаш самият автор се е забавлявал докато я пише повече. Много търсеща и наслояваща още и още. Шантав хирург сглобява наново хора като парчета лего и многото започват да живеят в един.

Няма да издавам повече, защото романът е забавен и се чете бързо и ще оставя всеки да открие подробностите за себе си.

„…искаше да реконструира счупения свят … да счупи повторяемата хармония на глупостта и да преподреди парчетата, но искаше да го направи добре“

„намерението му бе да гледа на живота мрачно, с умерения скептицизъм на реалиста и да работи над себе си, докато прозре какво има извън тази илюзорна реалност“

„всичките ти надежди и мисли са си лично твои, относителни и празни. Те са нищожни, гледани отгоре“

„привидната общност идва от еднаквите думи, не от еднаквите усещания“

„с почуда усети, че може да е радостен“

„женското време е време под налягане“

„някой те иска – значи си жив“

Романът е идеално четиво за някоя мързелива събота сутрин.

Тази книга си купих от любимата ми Книжарницата зад ъгъла.

Life scale. Brian Solis

Life scale – How to live a more creative, productive, and happy life на Брайън Солис ме намери във време между пандемии, доста служебни ангажименти и работа по важни лични проекти. И ми помогна да се фокусирам върху по-важното за мен и да кажа по-категорично „не“ на безцелното скролване онлайн (социалните канали), което така или иначе в последните години доста регулирам.

Разбира се, това е Солис и от него не се очаква нищо по-малко – вдъхновение, събрана мъдрост от много места, подредено и поднесено адекватно. В тази книга, обаче, се вижда и ясната тенденция за визуално раздвижено съдържание, което подпомага така или иначе нелинейното четене. Вероятно усилията по създаването й са били двойни, но за такъв тип текст си заслужава.

Книгата ми зае Цонев, за което му благодаря.

 


Преди време писах и за Новият бизнес модел на Брайън Солис

Лидери за ново начало – книгата, която Ви каня да прочетете

IMG_2577 (1)

В този пост ще разкажа искрено и лично за големия подарък, който получих през изминалата година – книгата Лидери за ново начало (Leaders for a new beginning). За по-малко любопитните за процеса – не четете по-долу, но книгата искрено се надявам да си купите (има я в книжарниците на Хеликон, Orange и онлайн от издателство Изток-Запад, Озон.бг или от нашия сайт).

IMG_2569

В ранна пролет 2020 Марина (Марина Стефанова, с която сме съавторки и на други книги, ми се обади с идеята да напишем тази книга – за вдъхновяващото ново лидерство, от което светът има толкова нужда. Беше периода да голям стрес покрай началото на пандемията. Всички бяха / бяхме объркани, уплашени и незнаещи. Ние двете решихме да творим и сериозно се захванахме.

Бяха месеци на много проучване, четене, търсене на информация, селекция, дискусии, обсъждания и после писане, редактиране, писане, коригиране, писане. Пандемията между април и ноември мина за мен основно в работа по този проект. За Марина също. Чувахме се задължително на дълга работна сесия всеки вторник сутрин. И много пъти ежедневно. Разбира се, успоредно с останалите ни служебни и семейни задачи 🙂

Да твориш във време на хаос е добро решение. Фокусираш се върху нещо градивно. Естеството на книгата ни накара да мислим и обсъждаме бъдещето – какво го искаме и виждаме. Хвърлихме котва много напред – 5-10-15 години. И живяхме от бъдеще всички тези месеци. Гледахме и здраво в настоящето, за да не пишем наивно, за да не пропускаме нищо от реалността, която имаме днес и която също определя какво ще има утре.

За теоретичната част Марина имаше силна подготовка, от години работи по темата. А аз бях сред най-редовните посетители на прекрасната и много богата библиотека на НБУ и четох, четох, четох.

Много важен момент в работата ни, отвъд теорията и контекста бе да подберем вдъхновяващи, действени, искрени и истински лидери от различни области на обществения живот, активисти, политици, артисти, спортисти, които да дадем като пример и надежда, че промяната идва, в ход е и е възможна и дори неизбежна. Подбрахме 28 великолепни хора от различни раси, религии, пол, възраст, континенти.

Част от тях са по-познати, други не толкова, но всички са истинско вдъхновение. Сред тях са музиканта Ара Маликян и писателката Елиф Шафак, Папа Франциск, Ювал Харари, футболиста Садио Мане и още и още (няма да издам всички, за да оставя сами да прочетете книгата).

IMG_2578 (1)

И така по пътя на писане към нас се присъедини Джейн Муита, представител на Уницеф за България. Тя идва от Кения, има богат международен опит и поглед и даде много плътност и разбиране за част от глобалните проблеми. И активно мислихме заедно решенията на тези проблеми, които даваме в края на книгата. За нас с Марина да имаме Джейн за съавтор бе искрена радост.

Изключително се радвам и на това, че моята приятелка Естер Гомбаш прие поканата да е част от този много женски екип и създаде докосващи, емоционални и стилни илюстрации за книгата ни, както и корица и цялостна визуална идентичност.

IMG_2579 (1)

Няма как да не спомена още няколко имена за благодарност, макар да осъзнавам, че може да дотежи, а и да сме ги написали и в книгата и в сайта. Подкрепа лично аз получих голяма от Томи, с когото обсъждах през лятото и му разказвах и откривахме заедно нови и нови детайли, които бяха важни за писането ми. Също, освен на екипа Джейн, Естер и Марина, съм благодарна за подкрепата на Веско Дафов, с който имахме задълбочена философска разходка в Южния парк в обсъждане същността на лидерството, Вася, която ни показа пътя към по-академичен и стегнат изказ, Албена, която направи многото графики в книгата да звучат консистентно и сериозно,  Надя, която бе наша чудна редакторка и вложи разбиране и професионализъм в текста ни, Юли, който преведе книгата от английски (на английски писахме) на български, Ася, която се зае с нелеката задача да направи предпечата на този доста не лек текст, пълен с какви ли не джвъчки, на Любен, от издателство Изток-Запад, който прие искрено и присърце този проект и го мина по начин, който ме остави без думи и който не съм виждала при никой издател до момента (а все пак съм понаписала и издала към 15-20 книги вече), на Биляна, която си пише с нашите читатели и изпраща книги ежедневно от поръчките от сайта ни. И към българските лидери за пример, с които направихме интервюта и част от тях влязоха в книгата, а целите са на сайта ни – http://leadersforanewbeginning.org/bg/home-bg/ – 21 души, сред които Деси Бошнакова от НБУ, Симеон от ГЛАС, Никола от ГОРАТА.бг, Марио от Деврикс, Надя от БХК, Елица от bCause и още и още – оставям да ги откриете сами в книгата.

Е, книгата е Лидери за ново начало и силно се надявам да я прочетете (има я в книжарниците на Хеликон, Orange и онлайн от издателство Изток-Запад или от нашия сайт).

С Марина имаме планове книгата да е само едно начало. 2021-ва е година на избори и от нас зависи не малко. От всеки един от нас. Ще говорим с бизнеса, с младите хора, със студентите и организациите. За изборите, които правим не само на избори, а ежедневно.

Та, книгата не е само за лидери. Защото хипотезата ни е, че всеки е лидер и/или може да бъде такъв, само да осъзнае потенциала си и да действа – в бизнеса, в политиката, в НПО сектора, в активизма.

Мисля, че е чуден подарък за 21-ва за всеки повод и човек, защото носи оптимизъм и вдъхновение.

Благодаря!