Бях много боязливо любопитна да прочета втората книга на Камелия Кучер – Нощ. След Дом, която много харесах, очаквах още от авторката. Затова и се сдобих бързо с книгата, щом излезе, но дълго не посягах към нея, оставих я да отлежи месец-два на нпщното ми шкафче.

Отново авторката подбира за сцена на романа си място различно от България. В Дом действието се развиваше във Франция. В Нощ – в Италия. Времето е от Втората световна до към днешни дни. Отново има голяма любов и силно страдание при загубата й.

“ … леко измършавели, защото войната ни краде от храната, детството, че и живота …“

“ … двамата сме приятели, откакто се помним, а тези приятели се помнят цял живот.“

„Не можеш да водиш битка с безсилието.“

„Никоя прошка не е толкова силна, колкото тази, която можеш да дадеш на себе си.“

„За всяко минало си има място. Там, където избереш да го поставиш.“

Виторио е хлапашки влюбен в Ева. Гледа я с далекогледа си, докато тя чете или свири на цигулката си. По-късно разбираме, че тя е знаела за това … Децата и войната, войната и непорастването, любовта като порастване.

Ако още не сте чели Камелия Кучер препоръчвам да започнете с Дом.

Писах за Дом по-рано тук.

Дом на Камелия Кучер ме изненада, прилъсти, много пъти напълни очите ми със сълзи, държа ме силно. Тежка колкото цял един живот. А може би и два.

Една обикновена история, на пръв поглед, в един обикновен град, но разказана толкова омайно, с такава дълбочина и сила. История за любовта. За прошката. За семейството. За вярата. За дома. За „живота, който е път към дома“. История, която можеше да е навсякъде другаде и с всеки от нас, ако имаме смелостта да застанем толкова открито към самите себе си и погледнем толкова надълбоко в душите си.

„Често надеждата се крие в най-дълбоката безнадеждност.“

„Може би първата стъпка е да знаеш какво е щастието за теб.“

„Но колко истини може да побере един свят?“

Поздравления за ИК Хермес и за чудната корица на Мариана Станкова.

Излишно е да казвам, че силно я препоръчвам.

Благодаря ти, Дени, че сподели тази книга с мен!