Ура за Пролет и Деси! Ура за Trouble Bakers – книги и храна!

dsc_0712

Бързам да ви запозная с две прекрасни млади дами – Пролет и Деси, създатели на чудно предприятие, съчетаващо книги и храна – Troublebakers.eu

Книги! И храна! Йеее!

От къде дойде Trouble Bakers? 🙂
Идеята за Trouble Bakers се роди най-вече поради емоционални причини – и двете обичаме да четем, и двете обичаме да похапваме вкусотии. Най-логичното беше да съчетаем тези две страсти в едно. Няма нищо по-хубаво от това да четеш „Баба праща поздрави и се извинява“ на Бакман и всичко около теб да ухае на канелени кифлички като самата книга. Така удовлетворението от четенето става още по-завършено. Решихме, че не може да крием тази тайна само за себе си и че трябва да я споделим и с останалите.

Кое ви зарежда?
Мотивира ни най-вече положителното отношение, което срещаме. Виждаме, че хората приемат идеята ни много добре и все повече започват да обръщат внимание на вкусотиите, които се „крият“ в любимите им литературни произведения. Надяваме се, че до колкото повече хора достигне посланието ни, толкова повече ще се увеличат любителите на добрите книги. Разбира се, най-голямата ни цел е да възпитаме у децата желанието да четат и да се научат да откриват магията на книгите.

Какво ви се случи до тук?
Досега сме имали две представяния на идеята си – едно в София и едно в Стара Загора. Предстоят ни няколко събития в близко бъдеще, с които се надяваме да популяризираме четенето и хапването.

За какво мечтаете?
Най-голямата ни мечта на този етап е да имаме наше място, на което да можем да се развихрим. За момента гостуваме на CoKitchen – единствената споделена кухня в София. Там винаги цари непринудена атмосфера и е идеалното поле за вкусни приключения. Благодарни сме на Яна и целия екип за топлото отношение.

Относно самото развитие на проекта – искаме да правим всичко. Има безкрайно много книги – като автори и жанрове, и ние искаме да сготвим по нещо от всяка. Вярваме, че по този начин книгата ще стане неизменна част от ежедневието на малки и големи, точно както е храната.

Какво си пожелавате?
Вместо да си пожелаваме нещо, ще цитираме Тери Пратчет, защото той го е казал много хубаво във „Волният народец“:
„…ако вярваш във себе си…
…и не се отказваш от мечтите си…
…и следваш пътеводната си светлина…
…пак ще си по-назад от онези, които се трудят усилено и се учат непрекъснато, и не са толкова мързеливи.“

13232931_502748356589058_2504005306896441239_n

Чудни чудни! Желая им успех от все сърце!

Ако и на вас ви харесват – дайте им по един лайк най-малкото тук 🙂

 

Какво може да се направи за да се намали броя на бедните в България?

IMG_3978

Днес бях на събитие на Национална мрежа за децата и обсъждахме как децата могат да са по-обгрижвани и ролята на семейството в това. Няколко мнения бяха изказани, че нещата с децата и семейството биха били по-добри ако семействата не са толкова бедни. И някой подметна, че 30% от децата растат в мизерия и битка за насъщния, та на база това за какво семейство и възпитание можем да говорим. И за бедността като първа за преборване.

И се замислих аджаба кой и как може и трябва да бори бедността. Вероятно в очите на повечето хора това е задача на Държавата. Същата тази държава, която товарим с какво ли не, но това е друга тема. Апропо Пламен се вдъхнови по темата и писа доста свежо за Държавата в блога си тук (http://blogatstvo.com/top/spuk-im-hochhaus/)

Поставих въпроса за бедността и из социалните мрежи и тук публикувам няколко от отговорите, които харесах най-много:

Пламен: Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се!

Венцислава: Бедността свързвам с липсата на образованост, умения и в голяма степен- нежелание за развитие и промяна.

Делян: Има два модела – или им даваш риба и стимулираш и други да се пробват, или ги учиш да ловят риба и ги оставяш на езерото. Сиреч, единственият дългосрочно работещ механизъм според мен е осигуряването на работа и гарантирането че всички помощи са по-малки отколкото е минималната работна заплата

СтойнеДа работят. Повечето от тези бедни и мизерстващи са напълно годни да работят, но въпреки това не го правят. Това, че няма работа не е съвсем така. По-скоро няма хора да работят.

Константин: Да накараме хората да работят съвестно, да мислят, преди да вземат решение да се разпростират над възможностите си и да не се блазнят от лесни, но скъпи кредити, да се следят средствата, които се отпускат по съществуващи програми къде отиват и кого облагодетелстват!

ЕкатеринаЕлиминиране на корупцията в администрацията + елиминиране на монопола на мафията в бизнеса + подкрепа на частната инициатива + зверски контрол за спазване на законодателството = повече и по-добре платена работа за повече хора => по-малко бедни

Мариан: да започнат да мислят проактивно, а не реактивно. Тоест да седнат и да помислят, а не „и без това имам малко и без това нищо не зависи от мен и без това няма да се оправя, да харча и живея като за последно“, също да намалят саморазрушителното поведение „шефа е педераст, аз пък няма да му работя“. Да спрат пасивната съпротива.

Теодоси: Образование , образование , образование и по-малко помощи

Слави: Всеки да си поеме личната отговорност.

ИвоФормулата е проста: либерална икономика, ниски данъци, ефективна съдебна система, защита на частната собственост.

ЛюбомирТрябва максимално да се ползват наличните ресурси. В момента те са главно в селата. В което и село да отидете, като разпитате възрастните местни хора, ще узнаете, че преди 1944 г. там, в това село, са се отглеждали от 5 до 10 пъти повече животни (от всички видове: едър и дребен добитък, и птици), отколкото има днес. Т.е. природната среда позволява и в момента да увеличим производството 5 до 10 пъти – в почти всяко село в България. Разбира се, този преход – от живот в града към живот на село – е доста труден, чисто психологически – но това е единственият продуктивен вариант. Разбира се, дори и след такъв преход хората пак няма да са „богати“ (в чисто финансов смисъл) – но поне ще бъдат – и ще се чувстват – по-независими.

Александър: като се имат предвид възможностите за мен е направо странно, че има бедност в България.

p.s. Паното е на входа на Балкантон, сграда от соц-а в кв. Хиподрума, София. Не успявам да открия името на автора, но бих се радвала ако някой знае да сподели. Предварително благодаря.

за изключителни млади предприемачи

ако ще започваш бизнес, имаш добра идея, а нямаш финансиране, ако си млад и си уверен, че това е, което искаш да направиш – участвай в Empower – наградите за изключителни млади предприемачи. тази година наградният фонд е 200 000 лева, доста добре.

трябват ти бизнес план и финансови прогнози

критериите за оценка включват:

  • иновативност
  • полза за обществото
  • практичност
  • качество на екипа
  • ясен дългосрочен ангажимент за развитие на бизнеса
  • оформление на предложението
  • цялостно впечатление от бизнес плана

документи за участие се приемат между 1 май и 30 юни. ето сайта им – empower.bg. нататъка си ти. успех!

или както казва Сет Годин – инициативата не ти се дава

Сет Годин: инициативата не ти се дава, взимаш си я

днес в блога си Сет Годин пише нещо много важно „инициативата не ти се дава, взимаш си я“

ако решиш да започваш нещо – вземи инициативата ти. не чакай да дойде отгоре. просто го започни. и нали знаеш, и най-дългият път започва с първата крачка

прочети още: китайски мъдрости за предприемачи и жените са много добри в бизнеса