Децата и електронните игри или Кой запали Луната :)

1тtat

Няма какво да се заблуждаваме – децата ни играят електронни игри. На телефона, на таблета, на лаптопа, на компютъра. Играят по много. Не само моите, но всички.

Не можем много да лимитираме игрите. Но поне можем да си направим труда да подберем готини, забавни, но и образователни игри, за да е това време освен приятно за децата и полезно за тях.

В цялото това говорене за електронните устройства и за игрите попаднах на чудна игра, която освен всичките си хубости, които ще изредя след малко е и създадена тук, в България, което много ме радва!

Играта е Кой запали Луната на TAT Creative 🙂

Моите у дома много й се зарадваха, както и аз – усмихна ме много защото е:

  • красива, ама много красива;
  • пъстра и магическа;
  • забавна и занимателна;
  • учи ги и ги води към любопитство 🙂

Хайде, играйте. И да не ги ограничаваме! 🙂

Дигиталните ни деца. Четиво и покана само за смели родители.

Screenshot-30

Вече няколко пъти съм писала и говорила на конференции и сбирки за това, че никак, ама никак не бива да спиваме децата си от дигиталните технологии, нито да имаме страхове, свързани с това. Е, чувам веднага мъмренията от задните редове – ами те по 8 часа пред компютъра стоят, стават агресивни … Ами естествено, то и голям човек ако стои 8 часа пред компютъра ще се изгърби, ще му се зачервят очите и ще стане агресивен. Вечер в градския транспорт малко ли такива срещаме?! 🙂

И все пак – има начини децата ни нито да са лишени от досег и дори достатъчно опитност с технологиите и дигиталните джаджи, и да са добре, без да се прекалява. За личния ми опит с това и за начините как да го постигнем – ще разкажа на уникалното DigitalKidz на 1 ноември. Подробности и регистрация само още няколко дена тук.
Браво за главният човек на събитието – Ивелина!

The LEGO Movie. всичко е чудесно.

the_lego_movie_poster

по оценка на моите деца филмът е най-якия в последно време. надминава дори Замръзналото царство.

оптимистичен. да – с американската мечта – от всяко обикновено лего човече, на 100% еднакво с всички останали, вървящи изцяло и само по инструкциите – може да излезе герой, който да смени посоката, да промени света. имаме нужда от това.

„everything is awesome“ е чудесен мотив, който децата още припяват.

личната ми благодарност е за това, че позабравената кутия с лего елементи у нас в последните дни е център на многочасово внимание. приключения с невероятни творения и светове вилнеят у дома! вдъхновение!

писах също за най-яките анимационни филми на еко тема

игри с децата – кукли от чорапи

1a

една от любимите игри с майсторене с децата е да си направим кукли от самотни чорапчета. случва се и в най-добрите семейства да се изгуби чорапче. другото остава самичко и за да не му е тъжно с малко помощ, детска фантазия, няколко копчета, конец и игла се превръща със забавна игра в кукла, извънземно, човече или просто нещо симпатично за гушкане, за подарък на приятел или за украса. никак не е трудно, а в зимните вечери – още по-приятно занимание за цялото семейство. опитайте!

на снимката – човече от чорапогащник за тяло и глава, два еднакви дълги шарени чорапа за уши и малко чорапче за нос, изработка на Марена за около два часа вчера в Ателие за деца и родители Чудо Голямо

есенно с деца

IMG_8073едно от най-веселите неща в това мрачно и навъсено време са игрите с деца. въпреки че е студено – сред природата. от стоене у дома само се настива или хваща грип. разходка сред природата може да съчетае движението, с научаване на любопитни неща, с откриването на нови местности, със събирането на листа за апликации, с фотосесия, със състезание и още много и още много

есенно с деца е цветно и усмихнато, навън сред природата, не у дома 🙂

есенни рисунки с листа

1есеното забавление е глямо покрай пъстрите листа – апликациите стават лесно, а въображението само се развихря, само дайте на децата сами да подберат материалите си, да разполагат с лепило и време и ще сътворят чудеса

на снимката – лице на принцеса от Стефи

есен и игри с кестени

17

игрите през есента имат свой чар – с дъх на сладки плодове, с допира на гладки кестени, с цветовете на падащите листа и всичко това нежно огряно от последните слънчеви дни

18

тази игра е за цял ден – първо цяла сутрин събиране на материали в парка, пълнене на джобове, тичане, забава

част втора е изработката на всякакви чудати или пък по-познати човечета, животинки, нещица с очи големи, странни крака, понякога стоножки, понякога гъсенички

и част трета е – театрално разиграване на наличния състав в смешни пиески. тук е най-трудно, защото публика е задължителна, както и аплодисменти, но в слънчевия ден навън такава лесно се намира 🙂

12

писах още птиците отлитат на юг, забава в кухнята, разделители за книги, кукли от кибритени кутийки, игра на паметници

да готвим с децата – забава в кухнята

IMG_3771една от много забавните и любими игри при нас е да готвим заедно – да месим хляб, да режем зеленчуци за салата, да разбиваме мляко за таратор, да белим чушки или дори да си правим палачинки – заедно 🙂

да, съгласна съм, в кухнята всичко става в брашно, мляко или парченца краставици, но пък имаме и доста ползи:

– във време, в което в други занимания един би бил готвещ в кухнята сам, а друг играещ другаде из дома сме заедно, в обща дейност,

– децата поне 30-60 минути не са пред телевизора или компютъра,

– научаваме ги как се готви и от къде идва храната (а не от кутии от магазина),

– децата обичат да месят, да режат, да бъркат, да подават продукти, да отмерват – така те броят, развиват фина моторика, научават нови думи,

– децата много обичат да ядат това, което сами са сготвили и естествено – то им е по-вкусно и шансовете да хапнат се увеличават многократно,

– обядът или вечерята са готови за всички и детето се гордее с приноса си за цялото семейство.

понякога дори да имаме деца на гости ги въвличаме в забавата да готвим заедно. и става още по-вкусно и добре. и не, не говорим за деца на 8-10 и нагоре, говорим за малки – 2-3 – 5-6 годишните. от рано. опитай 🙂

местата за игра в моето детство

p1090245

ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.

летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на „стражари и апаши“, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.

p1090243

днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.

ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.

ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.

2600

ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей 🙂