Франклин засажда дърво

IMG_1507

Този пост е посветен на Деня на детската книга 🙂

Франклин засажда дърво е любима приказка у дома, за преди лягане. А ние, като родители, имаме доста важна задача да обгрижваме малките си, както Франклин и приятелите му го правят за новопосадените си дървета – с любов и грижа, старание и усмивка. И с книги. Защото без книги няма истинско детство, няма я магията.

Няколко поста от последните дни, а и по-стари, по темата за детското четене:
за кого са книгите

как децата да четат повече

и идея за коте – разделител за книги 🙂

и малко думи за пълноценното детство

и готини книги за деца (и не само), които силно препоръчвам:

Двете Кралства

Приказки колкото усмивка

Мина и магиите

и интервю с приказната съвременна детска писателка-поетеса Петя Кокудева по повод детските книги

Мими и Макс

IMG_1202

Мими и Макс е история за малки и големи, написана от младата българска детска писателка Маги Благоева. Открива се само в специални места, но е мнооого симпатична и като история и като илюстрации, както е видно 🙂

IMG_1203

Мина, магиите и бялата стъкленица

zx450y250_2503388

Мисля си, че Мина на Весела Фламбурари, магиите и бялата стъкленица е идеалната книга за децата 2-3 клас. Забавна, магическа, истински приключенска!

Препоръчвам!

Галена и приказките от детството

10487448_799734833393553_8081846621955726263_n

Галена Георгиева е млада, смела, издател Инициали, родител, четящ човек. Говорим си за книгите в детството й, тяхното място и къде са днес.

Четяха ли ти като малка?
Да, четяха ми много.

Любима?
И като дете имах, и сега, имам, повече от едно любими заглавия 🙂 В съзнанието ми обаче, ясно се е запечатал споменът за лятната ваканция, в която прочетох „Сърце“ на Едмондо де Амичис. Бях толкова впечатлена от тази книга, че съм запомнила безброй детайли около нейното изчитане. Скоро се опитах да я прочета отново, не успях…

А любим герой?
Не, но много обичах тези, които пътешестват – Мюнхаузен, Гъливер и Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада.

Любопитна случка около теб и четенето?
Като че ли нямам някаква особено впечатляваща случка. Спомням си само, че някъде в 5 или 6 клас баща ми ми забрани да чета книги, защото според него не учех достатъчно. Не че постигна нещо… разтварях книгата между учебника и така 🙂 Самият той много бързо осъзна абсурдността на ситуацията. Нима има по-добро обучение от книгите?
А сега, когато и аз съм родител, се убеждавам, че децата са най-добрите учители!

–––

Този пост е част от поредицата ми 2015, посветена на детската книга и детското четене 🙂

За приказките, детските книги и пълноценното детство

Днес – 20 март, бил денят на приказките. А 2 април е международният ден на детската книга. По този повод започвам серия постове по темата от днес до 2 април всеки ден, посветени на детските приказки, книги и пълноценното детство.

IMG_7896

 

 

У дома много обичаме книгите. И детските книги. Най-вече красивите и забавни детски книги. Изборът на хубави книги за деца в последните години и в България става все по-голям. Което е чудно. Защото децата обичат хубавите книги. А естетиката, която изграждат като деца е важна за това какво ще им харесва или не като цяло в бъдеще, когато станат големи.

А ако не им четем от малки защо си мислим, че ще искат да четат като станат 1-ви клас, или 7-ми или големи?! Няма как да стане четенето, ако не започне от много рано. А също и ако няма личен пример у дома.

Правилото е – всяка вечер по една приказка или по една глава от любима детска книга. И това е приключение. С Пипи Дългото Чорапче, с Франклин, с Маншон и Полуобувка, с Муминтролите, с Мистър Фини! И въпреки че правилото е по една по-често толкова се увличаме, че продължаваме с две, с три …

В следващите няколко поста ще споделя поотделно за любими книги, излязли в последните години, красиви и доставящи истинско удоволствие и като история, и като илюстрации и като цяло. Защото си струва.

7 начина за повече детско четене в деня на детската книга

IMG_7896

много хора се питат: как да накарам детето ми да чете повече? ето няколко отиграни от нашето семейство начина:

1. започнете с четенето отрано. рано-рано – още докато е бебе му четете. нека заобича книжките и бъде обкръжено от книги винаги. вие самите също четете около него, своите книги. когато вижда, че четете, детето ще иска да ви имитира най-малкото и също ще иска да е с книга в ръка 🙂

2. хубави и нови детски книги. не че е голяма тайна, но децата не обичат да четат стари книги. искат красиви, лъскави и примамливи с илюстрации и оформление издания. да се опитваш да им пробуташ любимата си от детството книга, която от много препрочитания е станала на парцал – няма да мине.

3. заиграване покрай четенето. покрай книжката могат да дойдат и рисуване на сцени с главните герои, доизмисляне и донаписване на истории с тях, посещение на театър или гледане на екранизацията на историята, игри в парка, взаимствани от книгата или разиграване на сценки у дома. всичко това прави книгите и приключенията в тях още по-примамливи.

4. „заменяне“ на четенето. заменихме следобедния сън, който беше нежелан с четене, т.е. отново почивка в леглото, но с книга в ръка – чудесен ход и някакси доста добре приет.

5. изборът на книга заедно. избирането на книга за четене си е цял ритуал. налагането на заглавия и автори далеч не е най-доброто. нека детето само избере. дори това да е енциклопедия или комикс – важното е да е книгата, към която то само посегне в библиотеката или в книжарницата.

6. четене заедно. понякога четенето заедно помага. четене на глас, изразително, с интонация, смях, звуци от родителя показва, че четенето може да е още по-забавно.

7. готин разделител. свеж разделител за книги, детски, „специален“ със сигурност също помага.

е, това е накратко. темата е с продължение 🙂

писах още за преди да стана Боб, Юлка за детските книги, българските детски автори от днешния ден

българските детски автори от днешния ден

1

оказва се, че доста родители и доста учители не познават (добре до никак) съвременните български детски автори. и като родители и учители не ги познават – как децата да ги познават … а имаме, имаме макар и не много, но за сметка на количеството – качество – великолепни създатели на вълшебства в думи за деца! и защото имам голямото удоволствие да познавам част от тях, споменавам ги, за да ги има на едно място събрани и който иска да се запознае с тях виртуално, после да намери книжките им и да ги чете на децата си

държа децата ни да познават нашите автори. а познавайки ги и ги заобичват.

Весела Фламбурари и историята на мишката Метличина в „Миличко мое тефтерче“, интервю с нея в Kafene.bg

Вергиния Генова с нейните цветни приказки, интервю тук

Виктор Самуилов и стихчетата, които разсмиват децата и натъжават големите, интервю с Виктор Самуилов в Kafene.bg

Ирина Папанчева с историята на перото от пеликан, интервю с Ирина Папанчева

Маги Благоева с Мими и Макс, интервю с нея тук

Мая Дългичева с прекрасните си стихчета, приказки, пиеси за деца

Петя Кокудева с нейната необикновена Лулу, интервю с Петя Кокудева в Kafene.bg

дядо Трак със забавните съвременни приказки, които усмихват децата, интервю в Kafene.bg

Юлка Юлия Спиридонова – както много пъти съм казвала – родната Роулинг, с приключенията на Джиго, с Тина и половина, Любими Попътечо, Приказки от Долната земя, Графиня Батори, Кралска кръв, Макс и Лабакан, интервю с Юлка в Kafene.bg

хм … вероятно изпускам големи имена, но тези са, които познавам лично и смело препоръчвам.

добре е децата да знаят, че хората, които пишат любимите им истории живеят наоколо, а не са някакви абстрактни, далечни, чужди, отдавна умрели. учители – канете тези автори в училищата си. така и децата ще се запознаят с тях, ще са любопитни, ще хванат книгите им, ще ги питат какво ли не, а после ще започнат да четат повече, обещавам го.

този пост е провокиран от моята приятелка Ани и е посветен на родителите и учителите на нашите деца.

писах още за детската книга, дари книга!, за училищните библиотекари, проблемите на библиотеките, тетрадка за приказки

24 май. за детските книги

Screenshot-6

Косьо Йорданов има много пълен и интересен поглед върху книжния пазар. а в това видео говори за детските книги и как те достигат до децата у нас. много цифри, любопитни детайли и добро презентиране на една важна, но позатулена тематика.

видео 1, видео 2, видео 3

след Националната кръгла маса. Петя Кокудева

Rosi_Kota_i _Petia_Kokudeva

Петя има много добра визия за това какви днес следва да са детските автори. те трябва да са посланици и културни аташета на четенето, да отговарят не само за текста, но за визията, илюстрациите, оформлението, представянето пред деца на своето произведение.

четенето, според Петя, трябва да е отправна точка за общуване.

подробности – в Kafene.bg

детската книга. след Националната кръгла маса. Дамян Яков

вероятно постовете по темата ще са няколко.

D_Iakov

ще започна с малко статистики и извадки от казаното от Дамян Яков

бюджет на България 2012 и 2013
отбрана 981 милиона и 1, 080
вътр работи 999 милиона и 1,132
култура 118 милиона и 123 милиона
образование 814 и 814 милиона (в т.ч. 120 000 учителя)

бюджет на Турция за последните 10 години – за образование е по-голям от този за отбрана (при поддържане на най-голямата армия в Европа)

„Трябва да знаем, че това е сериозният проблем у нас и той застрашава националната ни сигурност. Държава, която няма културна идентичност, няма какво да отбранява“

Дамян Яков счита, че единственото решение е мащабна, многогодишна национална програма за насърчаване на четенето. и европейски стандарти в данъчната ставка (в Европа ДДС за книги е между 5 и 7%). и политици с мисъл, които по възможност са чели нещо повече от Винету (последното – от мен).