Човек може много. „Пенкелер“ е отживяла дума

IMG_5152

Не рядко пъти чувам „Е стига де, и от това ли разбираш“ или „Ама и с това ли се занимаваш“. Леко с подигравателен тон, укорителен, съмняващ се, обиден. Чувам да се говори така и за други хора. И намирам това за доста демоде мислене. Лимитиращо и говорещо само за тесния хоризонт на изказващия се.

Някъде в соц-а си мислех преди, но всъщност от първата индустриална революция, а дори и от преди това сякаш специализацията на човек, тясната специализация се е ценяла още и още и е била издигана в култ. Специализацията явно е тясно свързана с отнемане на всякакви други способности, интереси и възможности на човека, за да задобрее в основната си област.

Да де, в соц-а имаше понятие „всестранно развития индивид“ и това бе върхът на сладоледа и само в истинското социалистическо общество можеха да съществуват такива индивиди. Да бе да.

Днес обаче, да се мисли едностранчиво за човека е крайно неприемливо и обидно. Да му се слага един етикет. С което се изключва всичко друго, което той е. (Елиф Шафак говори много добре за това в този си TED talk)

Например един човек да е дамгосан с етикет „гей“ и да не знаем нищо друго за всички негови качества, умения, способности, емоции, сили. Защото за него се казва само „гей“, „гей“, „гей“. Същото се случва и с „учен“. Или пък „инвалид“. Или пък „многодетна майка“. (примерите за думи не са случайни и могат да продължат още и още)

От нас зависи дали ще си сложим само един етикет. Дали ще позволим да ни сложат само един етикет. Дали другите ще виждат само едно нещо в нас. Или ще ни виждат в цялото ни многообразие. Цветни. Многоцветни. Каквито всъщност сме всички ние, хората.

Познавам прекрасен бизнесмен-предприемач с голям бизнес с повече от 500 служителя, който е лекар-психиатър по образование.

Познавам чудна дама социален предприемач, преподавател, вдъхновител, която е юрист по образование.

Познавам строителен инженер по образование, който професионално е програмист от топ ниво.

Познавам Анжела, която е с ДЦП, но е актриса, написала е книга и днес танцува на сцената на театъра в НБУ (на снимката).

Познавам минен инженер, голям капацитет в областта си, който отглежда пчели и вади мед, а отделно от това пише фейлетони и комични истории.

Познавам майка на три деца, която е радио журналист, а в свободното си време доброволства по много каузи.

Познавам смела жена, която освен международно известен математик в БАН е един от най-ключовите хора в българоезичната енциклопедия.

Познавам театрален режисьор, който решава за лятото да е барман, защото иска да има и тази опитност, и се справя чудесно и с това, разбира се.

Познавам толкова необикновени и разнолики хора, за всеки от които мога да кажа, че са успешни не в една и две области. (Вероятно и ти се досещаш за още примери, нали? Ако е така, чувствай се свободно да споделиш в коментар)

Смятам, че хората го можем. Винаги сме имали сили и капацитет много по-големи от това, което показваме в честия случай. Но днешното време е още по-предизвикателно и ни прави още по-разкриващи възможностите си.

Благодарна съм, че съм в това време.
И ви каня всеки да намери още свои скрити сили.
И да ги развие и покаже на света.

Милена Радева: Да! Програмиране за деца – забавно и лесно като игра!

17629621_1496082123797919_7035097212022944432_n

Милена Радева е смел приятел, който никак не се бои да започне нещо ново, в напълно нова област. Така виждайки нужда и възможност тя се захваща с кодене за деца. Да, да, вероятно за мнозина това е голяма екстраваганца, която отдалечава децата ни от ….мммм много неща. Но аз смятам, че е фантастично децата да учат да програмират, да развиват умения, в добра среда, с нови техники и поглед към бъдещето. Затова и се радвам на инициативността на Милена да се занимава с

За програмирането от вчера и днес…
Моята първа среща с програмирането и компютрите беше преди доста време… в периода 1980-1985 г. /това си е в миналия век… /:-)… Тогава бях почти дете… е, тинейджърка де…
Първите персонални компютри, с които се запознах са вече музейни експонати… Ако не сте чували за Правец 8 и Правец 16, Google и Wiki ще Ви разкажат:-)… Първите си програми написах на Basic и забележете на хартия!
Да не забравя да спомена и за ЕИЦ /електронно-изчислителните центрове/, там се учих на Fortran и огромната машина разчиташе програмата ми посредством перфокарти:-) /и това е в музеиите/…
Алгоритмите/ блок-схемите обаче са актуални и днес! Е, сега по-модерно се наричат road maps. Но независимо от името са фундамент в кодирането /поне аз така мисля/…
Не станах програмист, но технологиите и компютрите са част от ежедневието ми, както в професионален, така и в личен план…

Преоткриване след 30 години…
След едно позакъсняло майчинство, след сблъсък с архаичната образователна система и в търсене на модерни платформи за нови знания за децата /които сега тръгват на учище, отговарящо на нуждите на съвремието/ от екрана започнаха да ми „намигат“ примамливи предложения за една нова грамотност. Така заведох любопитното си хлапе в Robopartans и малко след това в Coder Dojo България.
YES! Хареса му! На мен също. Тук технологиите за деца са разрешени! Нещо повече – насърчават тяхното любопитство и откривателство! Тук се добиват знaния за професиите на настоящето и бъдещето…

Да! Програмиране за деца – забавно и лесно като игра!
Преоткрих програмирането чрез децата и Scratch – блокчета, които се редят като пъзел и получаваш изненадващо забавни рeзултати… По този начин малчуганите могат да си сглобят анимация, игра, история, при това на много крехка възраст: 7-10 години… Забавяляват се и учат, дори не съзнават, че пишат код… Това постави началото на Програмиране за деца, забавно и лесно като игра!
Рабдотилници, в които добиваме знания по забавен начин.

Какво ли?
Как се направи анимирана поздравителна картичка със звук и персонално съобщение;
Как се рисува обект с основни геометрични форми и как се движи;
Как се измислия игра и как се реализира;
А всъщност …. съставяме алгоритми, пишем код 🙂

Къде?
Провеждаме занятия в малки групи /6-8 участника/ в споделени работни IT пространства, където децата усещат реалната работна атмосфера, в един офис на бъдещето.

Кога?
През уикендите; през ваканциите, в делнични дни… или когато Ви е удобно…

Милена е още по-смела и предлага:
Имате зала, служители с деца, които се чудят какво да ги правят в извън учебно време – ще дойдем при Вас
Образователна ваканция /за родители без отпуск и баби, които да ги поемат/
Индивидуални занимяния за много любпзнателн и сръчни деца…
и още много пъти по толкова хрумвания…
Споделянето на знания е истинско щастие в …
Попитайте на телефон: 0888 705 985

Ето едно видео от работата на децата в група с Милена.

Дайте по един лайк на CodingKids.eu тук

Як март 2017 в моя блог – женски март!

b01a8a94666ebab1706e07707f76b069

Този март бе ударно женски за този блог и се радвам, че ми се получи! Затова и правя това обобщение, да не потъне из следващите публикации 🙂

Сияна и Айсен от Design WeekEnd в Севлиево ми гостуваха и споделяха какво е да доброволстваш и какво ти дава.

С Лили от 3Key rooms си говорихме за предприемачеството и жените

С Петя от Ампоа Ателие говорихме за еко в модата и за момичетата предприемачи

Вики разказа за ученето, амбицията и реализацията

Мира, която търси още доброволци да снимат абитуриенти в затруднено положение

Писах и за първия Уикипедиански редактон за създаване статии за значими жени от историята ни

Жените в ДЕОС и изборите с #ДА16 – включиха се Катина, Елена, Кати.

Три силни интервюта за феминизма с Галя, Събина, Енея.

Няма да е единична тази акция.

#щесесправим с климатичните промени

IMG_9365

Тази седмица се случи първи от поредица дебати на Горичка с тема Климат: Ще избегнем ли катастрофата?

2015 г. е ще бъде най-горещата година в историята, измествайки 2014 г. от първото място. Температурата на планетата вече е почти с градус над нормата отпреди началото на Индустриалната революция.

Времето ни за реакция вече не тиктака в часовника, а в термометъра, защото според учените имаме право само на още един градус затопляне.

Преминем ли го, идните поколения ще станат свидетели на необратими процеси в една планета, намираща се на прага на тежко боледуване. Горичка вярва, че никой от нас не би искал да завещае на децата си свят, изгубил перфектния си баланс, и бъдеще, белязано от природните бедствия, превърнали се от аномалии в ежедневие.

Моето мнение напълно съвпадаше с това на Боян Рашев и Димитър Мирчев – #щесесправим

Три силни аргумента в подркепа на тезата, че човечеството ще се справим с климатичните промени:

  • хората сме се справяли винаги, т.е. винаги когато сме се справяли 🙂
  • има много, различни, малки решения, които в комбинация ще проработят
  • да, малко хора споделят притесненията покрай климатичните промени, освен учените и част от политиците, но коя ревоклюция, коя промяна не е случена именно от малка група, но много мотивирани и ентусиазирани хора?

В допълнение – вече доста хора знаят. Доста политици знаят. Доста корпорации знаят. Знаят за промените. Знаят за устойчовостта. И действат. Малко по малко. Но с все по-големи крачки.

Лично аз разчитам на личната отговорност на всеки. Вярвам, че хората мислят и действат.

Вярвам, че ще се справим!
Но за да се случи наистина – всеки трябва да помага.
Хайде!

p.s. комплименти за Горичка, че продължават да говорят! Браво на Маги и Апостол за модерацията! Идеята да се гласува с капачки и бутилки бе чуууудесна!

ДЕОС в първо лице: Симон. Има хора способни да устоят и да се борят с корупцията

12063381_1212593815434426_2304004491086098337_n

Симон Занолян е сред хората в Хасково, които ми носят надежда и увереност, че в България промяната е възможна! Радвам се, че е част от ДЕОС!

Защо ДЕОС?
Защото те са или вече мога да кажа ние сме хора ,които знаем как и можем да допринесем за един спокоен и най-вече нормален живот в България. Не са нужни толкова много усилия, колкото си мислят всички. Просто трябва първо сами да разберем , че промяна може да има и то веднага. В ДЕОС знем.

Какво искаш да се промени в България?
В България искам да променя много неща. Но си мисля , че основен проблем е беззаконието. Всички виждаме как законите не се прилагат еднакво за всички. И точно това ни кара да навеждаме глава пред нередностите около нас. Това трябва да се промени и всички заедно да застанем срещу небивалиците във всичките им видове.

Кое е основното, за което мечтаеш в Хасково?
Мечтая младите хора да се върнат в града. Мечтая младите да спрат да гледат зад граница.Мечтая за университет. Мечтая за град с данъци отговарящи на доходите ни. Мечтая за много неща, но си мисля че първо трябва да спрем да паркираме по тротоарите и много други малки неща които пречат на живота на другите граждани.

Какво отговаряш на скептиците?
Скептиците са такива понеже така е удобно на хората които са във властта. Удобни са на властта която е способна да превърне в скептик всеки човек ,който е тръгнал да се бори с нея. На скептиците отговарям , че ние сме тук за да им покажем ,че има хора способни да устоят и да се борят с корупцията. Скептицизма няма да промени нещата. Нови идеи от нови хора са способни на промяна.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
Да гласуват ! Независимо колко са отвратени от политиците и политиката. Ние с гласовете си можем да направим промяната.

Мая за The Social Teahouse #чайна

unnamed3

Мая Донева ни разказва за това, което се опитва тя и екип доброволци да направият във Варна – The Social Teahouse или още известно като #чайна oт конкурса на Нова Тв „Промяната“. С усмивка, с ентусиазъм, с много доброволчески труд, последователно и с вяра в доброто Мая и екип показват как се случва реално промяната в България.

Чайната ще отвори през октомври във Варна, в една прекрасна сграда – паметник на културата в сърцето на града и ще бъде не само място за чай и сладки, но и място за събития, литературни вечери, следобеди на поезията и така нататък. Млади хора , които са израснали в домове ще могат да започнат работа, като преди това са били част от менторската им програма. Идеята е Чайната да променя живота на тези млади хора.

ФБ https://www.facebook.com/SocialTeaHouse

Мая: От 4 години съм доброволец в една доброволческа група – „Розови очила“ във Варна и там всеки вторник и четвъртък правим следобедни ателиета с децата и младежите от домове. За 4 години видях много истории и много деца, които в един момент са буквално в безпътица. Когато им се наложи да напуснат дома трябва да се изправят пред много решения, за които не са готови- какво да работя, как да се издържам, как да живея сам и независим. За 4 години имах много срещи с младежи, израснали в домове – и щастливи срещи и много тежки срещи и след всичките тези преживявания със Стояна Стоева просто седнахме проведохме един много дълъг разговор и решихме, че трябва да направим нещо. И измислихме чайната- идеята няколко пъти се променя, но основата винаги е била една и съща- променяш контекста на деца и младежите от домове, променяш средата.

Какво носи Чайната за тези млади хора?
На първо място време и внимание за споделяне и израстване. Подкрепа чрез 3-годишната менторска програма и независим живот- както финансово заради предложената работа, така и емоционално заради различната среда. Чисто в човешки план им носи приятно споделено време, приятели и преживявания, които всяко едно обикновено дете и млад човек би искал да му се случат- забавления, игри, грешки от които се учим, поуки.

Кои бяха най-предизвикателните моменти до тук? И на кой етап сте в момента?
Целият този проект е едно голямо предизвикателство- да убедим обществото и институциите, че има нужда и смисъл да се работи с деца и младежи относно личностно развитие и професионална реализация още когато са тийнейджъри, да мотивираме самите младежи за нещо толкова голямо, да убедим Община Варна да ни предостваи за 5 години сграда в центъра на града за чайна. Всичко това успяхме да направим за 1 година с помощта на много партньори, доброволци и приятели. Сега сме на етап на набиране на средства – за да реновираме сградата, за да оборудваме кухнята, салона, семинарната зала за менторската програма. Пишем проекти, писма до спонсори, но най-вече разчитаме, че обикновените хора като нас ще ни подкрепят- през crowdfunding платформата IndieGogo с дарение, или по друг начин, който те са намерили за добре. Но това е общностен проект и той може да стане само с общностен подход и подкрепа.

chaina

За каква България мечтаеш лично ти?
По-възпитана и по-мила. В повече ми идва лекотата и безразличието, с които се нагрубяваме тук. Наистина ми се иска хората малко повече да мислят един за друг и да се възприемат като общност и като цяло

Пожеланието за всички млади хора, които имат нужда, но няма да бъдат обхванати от вашия проект?
Всеки може да постигне всичко. Не вярвайте на тези, които ви казват, че няма да успеете. Повярвайте в себе си, ценете себе си и се харесвайте!

Можете да помогнете на #чайната и Мая с дарение, дори и малко или като разкажете на свои приятели и познати за този чуден проект!

ДЕОС в първо лице: Иван. Промяната се случва чрез съвестта.

1deos

Иван Господинов е от тези странни птици, рядко срещани по нашите ширини все още, които се занимават активно с доброволчество и работа по различни каузи. Неговите са най-вече свързани с образованието и най-вече популяризиране и адаптиране на български на проекта Кан Академия. а от есента Иван дори ще е учител в някое малко градче по „Заедно в час“. и сега заедно започваме липсващото в политическия ни живот парче – либералният проект ДЕОС.

След учене в Германия избра да се върнеш в България. Защо?
Още когато заминах за Германия, имах един основен проблем. Живях преди това в малък град в България и бях свикнал да се занимавам с най-различни инициативи. Проблемът ми в Германия беше, че всичко е толкова добре уредено, че нямаше нужда вече да го правя. Дори и да исках да се занимавам с култура и образование там, добавената стойност щеше да е незадоволително малка. В България за сметка на това, колкото и малко да допринасяш за местната общност, си проличава значително повече. С две думи: по-драго ми е тук. 🙂

Занимаваш се с различни каузи, с Кан Академия в България, ще се включиш в „Заедно в час“. Кое те мотивира?
Започнах да се занимавам с Кан Академията, защото това беше начин да върша нещо за българското образование докато съм в Германия. Осъзнавайки, колко голяма всъщност е отговорността, че в България няма как да наваксаме с новите образователни технологии и тенденции сами, но че буквално можем да преведем на български език най-качествените ресурси в интернет и да приложим добрите практики, реших да се върна за една година само доброволчество.

Тъй като скоро трябва сам да си изкарвам хляба, „Заедно в час“ се оказа перфектната програма за мен. Това са за мен две години, които ще ме доближат достатъчно до образованието, за да мога след това да се занимавам с философия на образованието и образователна политика. (В Германия завърших Философия и Социални Науки и искам с това да се реализирам.)

Как се случва промяната? Имаме ли възможност за промяна тук? И ако да – кога?
Промяната се случва чрез съвестта. Тогава, когато всеки наум стигне до извода „нещо трябва да се направи“, но не го запази за себе си, а го осъществи чрез нагласата „аз трябва да направя нещо“. Аз бях все още в Германия, когато започнаха протестите и трябваше да реша, дали да остана там или да се върна в държавата на Пеевски или пък да се върна в държавата, от която феноменът Пеевски следва да бъде изритан.

Избрах да се върна в последната държава, защото да кажа, че няма възможност, е все едно да кажа, че няма нищо. А кога ще се случи промяната… Зависи от разбирането ни за промяна. 🙂 Виждам, че възрастните поколения вече са изморени, но аз не си правя сметка за промяна по-рано от около 30 години.

Какво ти дава ДЕОС? И как да бъдат привлечени повече млади хора в политиката?
ДЕОС ми дава уверението, че с моите усилия няма да бъде злоупотребено. Това е така поради ред причини: всичко свързано с партията е публично, структурата е хоризонтална и т.н.. Самият дизайн на партията отблъсква злонамерени или корумпирани хора просто защото би им било непосилно да постигнат целите си чрез тази партия. В ДЕОС нарочно се лишаваме от привилегиите на обикновената българска партия, за да направим порочните практики невъзможни. Това е трудният път, но ето че има хора, които са готови да го извървят.

Смятам, че именно създавайки една партия на доверието ще бъдат привлечени младите хора. Младите в момента ги е срам от политиците, защото виждат в политиката единствено че е толкова мътно, че нищо на практика не се вижда. ДЕОС е открита партия. Ние се стремим да заявяваме ясно позицията си, не след като усетим на къде духа вятъра, а защото държим на принципите си, макар това понякога да струва много. В ДЕОС дори признаваме публично грешките и провалите си. Ние просто наистина искаме една искрена партия и не виждаме как това ще се случи, ако не си я направим сами.

Може да прозвучи противоречиво, но в ДЕОС няма политици. Има граждани, на които им е додеяло от политици, но които осъзнават, че партията е единственият легитимен инструмент за политическа промяна. Тази партия ще бъде учредена на 31.05 от 18:00 в Борисовата градина, Лятната естрада и всеки е добре дошъл, независимо дали желае да стане член, или е най-обикновен симпатизант, или пък просто е любопитен.

1175584_584546891591747_549031816_n

говорихме си за ДЕОС и с Дарин и с Емил.

чакам те да основем заедно ДЕОС на 31-ви май, 18 ч в Борисовата. дори да вали. ела.

добрият предприемач намира ниша и я запълва

IMG_6275

това на снимката е ужасно, но говори прекрасно за това, което правят успешните предприемачи – намират конкретна ниша, нещо, от което хората се нуждаят, нещо, за което хората биха дали пари и започват да го предлагат

писах още: за да си добър предприемач, как да създаваме предприемачи, предприемачество и предизвикателства

за да започнеш бизнес ти трябва страст

за да започнеш бизнес ти трябва страст. истинска. такава, която да те върти на малкия си пръст седмици наред. такава, която да не те оставя на мира денем и нощем. такава, която да те кара да мислиш за идеята си постоянно. не само да мислиш, но и те кара да действаш.

ако я нямаш, точно толкова изпепеляваща, но и трайна, по-добре не се захващай.

отделно друга изключителна важна съставка към страстта, за да започнеш добре бизнеса си е вярната доза реализъм. реализмът е да си стъпил с два крака на земята, да си си начертал всичко в главата, да си изписал тефтер-два-три с идеи, със сметки, с варианти, възможности, слабости, задачи, хора, спънки, вратички, стрелкички, задрасквания, закръгляния, подчертавки и големи ОК.

ако я нямаш тази здравословна доза реализъм, по-добре не се захващай.

хайде, бягай ги търси страстта и реализма, виж колко са ти налични и действай, че не чака. давай.

след Форум Бизнес

IMG_9065

форум Бизнес, последният от поредицата форуми на Горичка говори за бизнеса като нещо добро и не задължително пречещо на природата.

залата ни посрещна с „червен килим“ от стар винил, торбички от винили и зелени ябълки по столовете. като цяло хората в залата не бяха присъствали на предните форуми.

IMG_9060

посрещна ни и уникална песен – Pink Martini – Splendor in the Grass (и песента и клипът – задължителни!)

ентусиазъм не липсваше. но имаше и умерена доза скептицизъм към възможността да се прави бизнес в унисон, а не само против природата. хубавото е, че все пак подобни готини неща се случват и в България. и надежда има.

отново поздравления за екипа на Горичка!

виж още: след Форум Дом и Форум Родителство