Браво за Ина и Росица и Rosey’s mark: от изборите и действията на всеки един от нас зависи бъдещето ни

_MG_9237_edit

Ина и Росица са усмихнати млади предпримачки. Двете са сестри. И заедно са основателки и двигател на проекта Rosey’s mark – приказка за рози и шоколад! И да, не само рози и шоколад, а и рози и чай и рози и още много красоти! Защото им се радвам – реших да ги поканя на този разговор. Споделям 🙂

Как се роди идеята за Rosey’s mark и кои бяха първите ви стъпки?
Росица: Rosey’s mark започна като проект непосредствено след дипломирането на двете ни. Ина завърши Международни Икономически Отношения към УНСС и в допълнение Туризъм в магистърската програма на НБУ. Моето образование пък завърши в Istituto Europeo di Design в Милано, Италия – магистърска програма тип RSP (Research Study Program) по Бранд мениджмънт и Реклама. Именно в Милано, след като се бях потопила в света на изграждане на премиум марки, носещи висока добавена стойност, се изостри желанието за принос в изграждането на имиджа на България, Истината е, че тогава, през 2010-2011-та година в Милано, за мен беше невъзможно да дам пример за известен български бранд на съучениците ми от цял свят. Още по-малко в премиум сегмент. Точно тогава занесох като подарък бурканче сладко от рози, което предизвика неочаквано за мен възхищение. Имало специална българска роза? Която се яде? Приятелите ми в Милано заявиха, че ако ядливата българска роза бъде презентирана по подобаващ и съвременен начин, то шансовете да покори модните и дизайнерските среди са големи. Тази случка „оключи“ идеята за проучването на ядливите качества и приложенията в храната на българската маслодайна роза. Концепцията спечели и двете ни с Ина и се впуснахме да разписваме идеята за бранда Rosey’s mark. Тъй като разполагахме единствено с много ентусиазъм и личните ни спестявания, стартирахме с 3-4 продукта и онлайн магазин.

Има предизвикателства по пътя вероятно – основните от тях и как ги преодолявате?
Росица: Пътят ни е изпълнен с предизвикателства. Първите бяха лимитираният начален капитал, даже бихме казали, че стартирахме с нулев бюджет, както и решението ни да навлезем в една напълно непозната за нас индустрия, каквато е хранително-вкусовата. Преодоляваме ги с много внимателно планиране, постоянен анализ на резултатите и готовност за корекции, както и с натрупване на знания за сектора. Плюсът на всичко това е постепенното израстване и постигането на непрекъснат органичен растеж. Друг голям плюс е свежият поглед, с които влязохме в един традиционен бранш, което ни позволява да бъдем иновативни както на ниво бизнес модел, така и продуктово. Основната ни цел обаче остава една, с ясен фокус – превръщането на храните с рози в доказан премиум бранд с произход България.

Възможно е да се прави честен бизнес тук и сега – вие сте доказателство.
Ако може да дадете основен/вни съвет/и към хората, които тепърва ще се захващат с реализация на своя идея?
Росица: Темата за успехите в бизнес начинанията в България е много актуална. Ние силно вярваме, че успехът е възможен и при коректност към партньорите, и при спазване на всички правила – това би трябвало да е определението за честен бизнес. Ако трябва да дадем един съвет към хора, които имат идея за свой бизнес, то той е точно такъв – не мислете за заобиколни или „по-кратки“ пътища към успеха. Пътят в повечето случаи е дълъг и труден, и при нас е така. Това, върху което трябва да се съсредоточите е не колко пари ще спечелите, а сърцевината на идеята ви, какво правите и най-вече защо. Заради това „защо“ вашите бъдещи клиенти ще ви се доверят. Оглеждайте се за положителните примери и черпете вдъхновение само от тях. Не позволявайте да ви обезкуражават. Стойте далече от хора, които се оплакват и се оправдават. Любимият ми въпрос към такива хора е „А ти лично какво правиш, за да бъдат нещата по-добре?“ И си повтаряйте, че от изборите и действията на всеки един от нас зависи бъдещето ни.

IMG_9004

Има ли трудности, които произтичат от това, че сте млади и жени?
Росица: С Ина нямаме навик да делим хората в професионален план, в това число и себе си, на жени и мъже, а на добри или не чак толкова добри в работата си. Все пак фактът, че сме млади жени играе роля. Често когато ни видят, хората ни се усмихват и казват „Здравейте, момичета!“. Такива ситуации ни карат да се усмихваме и ние, а и го предпочитаме пред „Добър ден, госпожо“, например. Дори в началото да има някакво подценяване, ние не го усещаме, а и с работата си изграждаме нужното сериозно отношение и респект към себе си. Всъщност, заради възрастта ни и фактът, че сме жени, успехите ни сякаш предизвикват по-голямо впечатление.

Накъде гледате и какво планирате?
Росица: Гледаме само напред, в средносрочен и дългосрочен план. Гледаме към разрастване на Rosey’s mark на външни пазари. За нас в установяването на надеждни и дългосрочни канали за износ се крие разковничето към големия успех на нашия бизнес. Паралелно с това държим на увеличаване на развойната дейност – създаване на нови продукти всяка година (имаме план поне за 3 години напред), повече внимание към ползите за здравето на храните с българска маслодайна роза (тук говорим за розите като функционална храна – един термин, който тепърва ще навлиза в България). Всичко изброено планираме да подкрепим с достатъчно солиден маркетинг и добавяне на още стойност към бранда Rosey’s mark.

Как може всеки, на който сте симпатични, да ви помогне?
Росица: Точно в този момент разчитаме на всички, които харесват начинанието ни, да покажат своята подкрепа. Всеки един може да има реален принос за скъсяване на пътя до средносрочните и дългосрочните ни цели чрез краудфъндинг кампанията ни в рамките на европейския акселератор KATANA. Състезанието KATANA е финансирано от Европейската комисия по програма Хоризонт 2020 и е насочено изключително към агро-хранителния сектор. В началото на годината бяхме селектирани сред 100-те най-перспективни бизнес идеи в Европа. В момента сме в последния кръг на надпреварата, която тече до края на 2017 г. и е между 54 участника от различни държави, а ние сме единственият участник от България в категория ‚Функционални храни‘. 10-те бизнеса с най-висок финансов резултат от краудфъндинг кампанията ще получат по програмата допълнителна финансова помощ в размер на 100 хил. евро. Това е нашата настояща цел!

Линк към краудфъндинг кампанията: https://katanareward.opencircleproject.com/campaign/86/rosey-s-mark-food-from-roses

А от мен момичета – пожелание за успех!

Ура за Явор Янакиев и покана за младите предприемачи в Бургас и Варна

yavor_yanakiev

Явор Янакиев – винаги засмян, винаги в действие, без оплакване или мрънкане, един от младите хора на България, които вдъхват голяма доза оптимизъм! Организира, помага, работи за по-добра бизнес среда и насърчаване на предприемачеството тук и сега. Вицепрезидент на JCI за България за 2017-та. И защото е шило, в най-добрия смисъл, месец след сватбата си, работи по две силни събития, които ще се случат в две последователни съботи във Варна и Бургас. Ето и защо го прави и подробности за събитията.

Разкажи за тези инициативи във Варна и Бургас – от къде дойде идеята, кои са лекторите и кой е поканен?

Идеята за „Първи стъпки в бизнеса“ първоначално се роди в Пловдив от тогавашният локален президент на секцията Петър Дяксов, който сега е национален президент на JCI. С това събитие искаме да засилим предприемаческия дух на българите. Целта ни е да има повече хора, които да се престрашат и да поемат смело по пътя на собствения бизнес. Вярваме, че има много хора, които имат добри идеи, но или се страхуват да се опитат да ги реализират, или имат погрешното убежение, че е необходимо да си човек на някого, за да успееш в бизнеса в България. Именно затова каним успешни български предприемачи, които, както обичам да казвам, с кръв, пот и сълзи са развили своя бизнес у нас. За това издание поканените лектори (освен теб Жюстин, разбира се :)) са Мартин Попов – основател и управляващ директор на дигиталната агенция Interactive Share, Туньо Зафер – съосновател и CEO на един от най-успешните български StartUp бизнеси – pCloud и Иван Йотов – CEO на Dinner in the Sky.

А поканени са абсолютно всички хора, които имат желание за развитие – без значение дали става дума за това да си отворят собствена фирма или да се развият като професионалисти, срещите с такива хора като теб и останалите лектори влияят положително на всеки!

Намира ли се лесно подкрепа за подобни инициативи? Има ли още опции някой да ви подкрепи, за да се случат по-добре – да използваме тази висока трибуна да си кажем 🙂

Зависи какво разбираш под подкрепа 🙂 Такива готини, успешни хора като теб и другите лектори, които ще дойдат, се намират сравнително лесно, защото има доста успешни хора у нас, които искат да помогнат на българите да се развиват и да бъдат по-добри. Университетите също се включват, защото такива събития помагат много на студентите.

Медиите… Масовите медии досега много рядко са проявявали интерес към нашите събития, въпреки че сме имали такива с по 450 участници, напълно безплатно за тях. Но има медии, които ни подкрепят – както някои местни в различните градове, така и uspelite.bg, например.

Институциите са малко по-трудни, но в Пловдив успешно си партнираме с общината вече втора година, а тази година в Бургас общината също ни е партньор и то реално ни подкрепиха – осигуриха ни най-хубавите зали в града и разпространение на събитието по техните канали. Също така във Варна събитието е финансирано от „Варна – Европейска младежка столица 2017“. Така че всъщност доста добре работим заедно вече в няколко града с институциите и вярвам, че занапред ще продължим успешно да си партнираме.

Виж, за спонсори, които да подкрепят финансово събитието, е малко по-друга история. Там е трудно, защото рядко виждат ползата за компаниите си от спонсориране на подобни събития. Разбира се, имаме и такива, които ни помагат, но е по-трудно да се намерят в сравнение с всичко останало. Та в този ред на мисли – за Бургас ще ни улесни доста много, ако някоя компания, която иска да подпомогне града и хората в него като междувременно подобри допълнително и имиджа си в очите им, реши да отдели част от своя CSR бюджет за събитието 🙂

Как се развиват и насърчават за развитие към предприемачество младите у нас?

Труден въпрос. Аз лично вярвам, че ако създаваш подходящата среда за хората, в нея ще израстнат тези, които имат желанието и потенциала за това. Да се опитваш пряко да превърнеш някого в предприемач е все едно да се опитваш да дресираш котка – крайно трудно. Но ако създадеш условия и възможности, където този човек да се разгърне и развихри, нещата се получават. Доколкото ми е възможно, правя това чрез JCI с тези и други събития, чиито цели са няколко – очевидната в случая с „Първи стъпки в бизнеса“ е да чуят историите на успели българи и да вдигнат малко вярата в себе си и възможностите си. Но освен това цел е и да се запознаят с други хора като тях, които си мечтаят да започнат собствен бизнес – да изградят обкръжение и мрежа от хора със сходно мислене, с които да си помагат.

Защо се занимаваш, най-често вероятно доброволно, ти самият с това?

Защото обичам да виждам как хората се развиват. Дълги години съм се занимавал с продажби и обучение на хора и няма нещо по прекрасно от това да видиш как един млад човек от просто човек с потенциал става наистина успешен. Всичко в него се променя положително – увереността, действията, отношенията му с хората, желанието за живот дори. Това е едната причина – искам да виждам колкото се може повече уверени и успешни хора в България.

Втората причина е, че с моите приятели преди години решихме, че ще останем тук и ще се развиваме вместо да избягаме в чужбина. И искам да помогна на повече амбициозни млади хора да вземат това решение – ако са още тук, да останат и заедно да намерим начин да повлияем положително на градовете си и впоследствие и на страната. Не е нещо, което само аз ще направя, но много хора, заедно, обединени – ще успеем. Виждам доста организации освен JCI, които работят по този въпрос – ABLE, Тук-там, Move.bg и т.н., така че съм много оптимистично настроен!

Кое те усмихва и помага да продължаваш?

На първо място прекрасната ми съпруга Деси, която ме подкрепя абсолютно винаги. Дори когато знам, че съм сгрешил, тя отново е на моя страна и е страхотно успокояващо да знаеш, че имаш такава опора, на която да разчиташ винаги.

И на второ място – всички останали хора около мен – приятелите ми извън JCI, приятелите ми в JCI, хора като теб – които идват доброволно да споделят знанията и уменията си с другите, случайни добри хора, които виждам на всевъзможни места. Като цяло – добрината на хората, която виждам навсякъде около себе си, винаги ми повдига духа и засилва вярата ми в положителното ни бъдеще.

Каним ви двамата с Явор:

Първи стъпки в бизнеса Бургас – безплатен семинар
Бургас 7 октомври 2017 – повече информация тук

Първи стъпки в бизнеса
Варна 14 октомври 2017 – повече информация тук

Тонове вдъхновение и мечти в действие „Аз мога – тук и сега“

IMG_0052

Тези дни се провежда поредната СУПЕР лятна академия Аз мога тук и сега. И аз отново съм тук, в Девин. Срещаме се с 40 прекрасни млади хора между 7 и 12 клас и заедно с 10-15 ментора, лектора от топ ниво (Гео Линков, Жоро Малчев, Вася Атанасова, Цвети Тенева, Ники Тенев и още и още) и правим заедно това чудо насред планината.

Започнах лекцията си нетрадиционно днес и помолих участниците да напишат по една своя мечта. Събрах листчетата пълни с мечти. Уау! Впечатляващо! Затова и споделям!

Трите най-алтруистични мечти:
Да оставя света едно по-добро място
Да обучавам и помагам на другите
Да съм възможно най-полезен на другите хора

Следват най-конкретните и най-забележителни с това мечти:
Да правя филми в LA, NY
Успешен бизнес с автомобили
Собствен моден бизнес
Уеб дизайн фирма
Да имам успешен Amway бизнес
Да създам най-добрата игра в света
Да бъда технологичен визионер
Да направя иновация в изкуствения интелект
Да създам екип водещ в технологиите с изкуствен интелект

Следват професионалните мечти:
Да правя анимации
Да се реализирам професионално в България
Да стана Android developer
Мечтая да стана капитан
Да стана маркетинг експерт
Do what you love, money will follow
Реализиран PR

И по-общите:
Хубава работа, семейство
Успешна кариера

И още по-общите:
Свобода (няколко пъти)
Успех (няколко пъти)
Щастие (няколко пъти)
Хармония
Промяна, революция

Много се радвам на мечтите. Те не са на някого конкретно, макар отделните хора да ги записаха на листчетата си. Те са общи. Затова и ги споделям. Те са големи. Всяка от тях. Заедно – още повече. Тези мечти (могат да) променят света.

Протестирам винаги, когато някой безотговорно каже, че от младите хора в България нищо не става, че нямат мечти, амбиции и желание за нищо. Това не е вярно! Горният списък е добро начало за оборване на всеки негативизъм в тази посока!

IMG_0055

Благодарна съм! Поздравления за организаторите и всички участници! Продължавайте!

p.s. За утре съм приготвила супер специална презентация по подсказка на Вася след днешната ни тема за това какво е успехът. Темата ми утре е за неуспеха. Ще споделя свои грандиозни провали.

Ура за „Френе“, Николета и свободното образование и в Бургас!

_DSC7024

Николета Петрова е от онези прекрасни млади хора, действени вместо мрънкащи, правещи вместо чакащи, смели вместо обвиняващи. Признавам си, свързани сме. Не само с това, че бе от любимите и значими учителки на Томи, но и с това, че имаме важни общи каузи – свободното образование, чистата природа, човешките отношения. Ники е борец и няма как освен да вдъхновява и да не респектира и да намира подкрепа. За нейната мечта, превърната в реалност, да има свободно образование и то да се случва и в Бургас си говорим днес.

Как се срещнаха Ники и Френе – как ти хрумна идеята? Кои бяха най-стръмните моменти в реализацията й?
Висшето ми образование беше времето, когато осъзнах, че на мен, всъщност, ми е било доста скучно в училище. Бях почти двайсет годишна, когато за пръв път видях смисъл в това, което уча и се замислих каква е причината за това. Отговорите са прости: в университета за пръв път бях избрала сама това, което учех, преподавателите бяха хора, с които можех да говоря свободно и нормално, повечето неща бяха по-скоро пожелателни, а не задължителни, което от своя страна ми носеше спокойствие и един нов тип отговорност към това, което правя, с колегите бяхме екип, не просто състуденти. Вярвам, че основата на доброто образование е именно това – спокойната и дружелюбна среда, в която учиш и се развиваш без натиск, подкрепящи хора, с които си в екип и най-важното – смисъл и цел, които да следваш и в които да вярваш. Първото място, на което имах щастието да преподавам, ми показа, че всичко това е напълно възможно, и освен че е възможно, се случва по най-естесвения начин. Работейки там, идеята за Училище -такова, каквото вярвам, че трябва да бъде, започна все повече да ме тегли към Бургас – там, където усещах, че има нужда да пренеса всичко, което бях научила и където да продължа да уча. Най-трудно за мен беше началото. „Откъде да започна?“ – това беше въпросът, който си задавах всеки ден. Благодарение на хората около мен, които припознаха Френе и като своя кауза, Френе заживя в Бургас и започна да се развива. Френе го има благодарение на вярата в доброто образование за децата в Бургас. Стръмни моменти има, но благодарение на това, че сме все повече, тези моменти минават все по-бързо и по-лесно.

А най-симпатичнитре и мили моменти?
Моментът, в който Макс осъзнава, че чете.
Моментът, в който Борко довършва проект по Архитектура.
Адриан преодолява страха си и се пуска по въжен тролей.
Ежедневните прегръдки между децата.
Радостта от нови книжки.
Сълзите от щастие в очите на родител.
Нетърпеливите детски погледи в началото на деня.
Изписаната от децата стена в края на годината:
„Обичам да пиша“, „Обичам да чета“ , „Обичам английския“, „Обичм Цвети“, „Обичам Френе“….

Как мина лятото с децата?
Летата са най-чудесното време за учене, колкото и парадоксално да звучи. Докато децата са във ваканция, са отворени за всичко ново около себе си. Няма ги стресът и напрежението, дните са пълни с нови преживявания и нови приятели.
Тази година темата на Лятна Академия Френе беше „Назад във времето“, с акцент към Странджа. Потопихме се в история, фолклор, архитектура, бит, култура, флора, фауна… Знанието е безкрайно! Това, което показваме на децата чрез мултидисциплинарните програми, е колко интересно може да бъде всичко, докато едновременно учиш, играеш и преживяваш. А най-голямото потвърждение за резултата от това, е радостта, с която идват всяка сутрин и ентусиазмът към всяко занятие.

И какво ново предстои от септември за теб и екипът ти?
Тази есен Френе ще обживее сградата на едно прекрасно училище в центъра на Бургас. Сградата е на ул. Лермонтов 11 в Бургас. Това, което предстои през тази учебна година, е да въведем първата в Бургас целодневна форма на обучение от алтернативен характер, която да е съобразена с Държавните образователни изисквания, но и да надгражда уменията и развитието на децата в начален курс. На мен и на екипа на Френе ни предстоят много нови емоции около новото училище, заредили сме си раниците с куп нови идеи и чакаме предизвикателствата на новото начинание с отворени сърца.

За какво мечтаеш? И какво си пожелаваш за тази учебна година?
Мечтите ми са от доста шарен характер … От въжени люлки, висящи от таваните в училището, до промяна в мисленето на хората. Като се замисля, ако имаме въжени люлки, на които да сядат повече възрастни с книжка в ръка, промяната в мисленето ще стане доста по-бързо.
Пожелавам си нестихващо вдъхновение и снежна бургаска зима.

14171950_10210636629502370_825320668_n

За Френе: Френе е първият център в Бургас, който предлага алтернатива на държавната образователна система. Нашата дейност е допълващо звено към стандартното образование, което развива и възпитава личността в децата всички онези качества, които поради една или друга причина, не са приоритетни за училището в момента. През учебната година ни посещават групи от подготвителен и първи клас, които от тази година ще могат да се обучават при нас и целодневно, а това от своя страна, е нещо напълно ново за града ни. Водим се най-вече от желанието си да създаваме цялостност и връзки в процеса на обучение, любов и желание към знанието и среда, която да подкрепя посоката на развитие на всяко дете. Програмите ни са мултидисциплинарни, разработваме ги най-вече ние във Френе, като подбираме подходящи теми и материали специално за децата, с които сме през годината. Във Френе дисциплините, в които децата се обучават и ценностната система, която възпитаваме, са комплексно свързани и създават един цялостен поглед за света.

Дайте по един лайк във фб, споделете инфото и сайта им с хора от Бургас, които търсят и очакват свободни форми на образование.

Промяната е в действие! И никой не може да я спре.  

Ура за Ясмина Тал. Можем ли заедно? Можем само заедно.

DSC_6878

С Ясмина ме срещна нейната и моя активности из социалните мрежи и извън тях. Разбира се – видяхме се и се харесахме! Войната ли, съдбата ли я отвеждат при нас в София през август преди точно 21 години. Тогава градът ни й се струва „тооолкова сив и дори злокобен!“. Сега вече го е обикнала, работи и живее тук. Прави всичко с усмивка и лекота.

Какво правиш напоследък? Как се развиват проектите ти?
Напоследък правя нещо, за което до тази година все не ми оставаше време. Забавих темпото, уча се отново да почивам, да отделям повече време за важните неща, за хората, които обичам, за отлаганите пътувания, мързеливите уикенди, прашни пътища. Както каза една скъпа за мен приятелка, когато се видяхме тази пролет на кафе в Тузла – време зa връщане към началата, back to basic. За мен Тузла е специално място – това е градът, в който се научих да бъда наистина свободна. И тази година отделям доста време за да изнамеря и да общувам с хората, които на времето мислех, че съм изгубила заради войната. Дори намерих хора, които се оказа, че ме помнят като дете, че са познавали мен и семейството ми. Малко като да се кача на тавана на старата къща и да намеря изгубеното съкровище и още повече… Един вид, наслаждавам се на постиженията на високите технологии, интернет и пътища. Често чувам хора да казват, че заради „висенето в интернет“, като визират основно социалните мрежи, зарязваме „истинска“ комуникация. Но повярвай ми, за мен това наистина не е „висене“, а възможност да споделям, да общувам и да се свръзвам истински с хора, с които не мога да се видя на живо. А те са важни за мен. Затова обичам технологиите :). Още през 1992-1994, докато навън бушуваше война, намирах нови приятели и свързвах разделените хора, семейства, роднини, благодарение на радио-станцията. Чатила съм дори използвайки телеграфия. Сега може да звучи странно, но това беше единствената връзка със света за хората в родния ми град. Тогава едно от любимите ми действия през съботните нощи е било да настройвам радио-станцията, тъй като всяка събота срещу неделя доброволствах в клуба и бях на работа. Страшна любов беше :).

Проектите ми се развиват добре :). Те си имат свой живот. Като екип в Адрио стигнахме до етапа, в който можем да подишаме, да не бързаме, като знаем, че най-турбулентните времена минаха. Вече шест години сме тук, имаме устойчивост на бизнеса и знаем точно кое работи, как работи и какво е нужно нещата да бъдат още по-добри. Това дава едно усещане за спокойствие. Вече по-лесно се диша.

Един от най-важните ни проекти, Impossible Markets, след четири години е на път да излезе извън рамките на България, но ще разкажа повече, когато имаме конкретни дати и формати. Иначе, в началото на октомври предстои специалното издание на събитието, посветено на предизвикателствата на крос-културния мениджмънт на човешките ресурси. Щастливи сме да получаваме силно положителни отзиви от участниците, в същност идеите за съдържание, теми и развитие на формата идват от тях. Изключително приятно е чувството да видим познати лица на Impossible Markets, година след година, и да знаем, че всеки път сме били по-добри от предишния. На края коктейлът се превръща в парти със стари приятели, прекрасна атмосфера и много настроение. Затова и планираме да организираме по-чести, специализирани събития освен традиционалната годишна конференция.

Как те прие България преди години, когато дойде и как те приема днес?
Точно на днешния ден (14. август, 1996) преди 21 години дойдох да следвам тук. Помня как мама дойде с мен за да види „къде ме оставя“. Преди това бях сама на кандидат-студенстките изпити, но мама, може би защото по онова време така или иначе не живяхме заедно вече две години, реши да дойде с мен. Помня горещината в Студентски град, в който освен трева до рамене и кучета почти нямаше нищо. Мама, която е работила като социален работник цял живот, само каза: „Влизала съм в затвори, лудници, болници, домове за сираци… Но такава мизерия не бях виждала никъде.“
Мисля, че това нейно изказване беше по-страшно от суровия сюрреализъм на София през най-трудните години, 1996-1997. Бях щастлива обаче, че градът, макар и с огромен шок, все пак ме прие. Тогава да следвам психология в София беше единствената цел. Мислех си, като завърша, ще замина да живея в Канада. Но така и не заминах. След първите две години, които бяха изключително трудни, както за мен така и за хората тук, осъзнах че обичам това място. А това е заради хората. В същност, както не веднъж съм казвала, извадих страшен късмет с хората в София. И това продължава все така. Някак си, темпото с което раста си пасва с темпото на града. Вярвам, че нищо не е случайно и че това, как ме е приела България на времето отразява някак си и как аз я приех тази страна. И се променяме взаимно, на по-добро. Вече сме преплели съдбите си, нещата не опират вече до „как се приемаме“, а какво още можем да направим един за друг. Да кажем, че връзката ни е станала по-зряла :)).

Чувала ли си репликата „Бизнесът не е за жени“ и как отговаряш на това?
Ако отговарях на всякакви глупости, които хората говорят, няма да ми остане време за важните неща, които искам да кажа :).

Коя е супер силата на хората на Балканите? Знаят ли те за нея? И как да я подсилят?
Да се свързват. Да изграждат силни, смислени и дълбоки взаимоотношения. Да се обичат. Не зная дали го знаят, може би някои са забравили, но е така. Любовта ни прави силни. Песните ни, музиката ни, напомнят за това. Мъдростта на дедите ни е в тях.

Можем ли заедно?
Можем само заедно.

Какво си пожелаваш?
Типично по балканско-славянски, пожелавам си да са здрави и щастливи близките ми, да съм здрава и щастлива и аз с тях, да работим умно и да имаме все повече време за споделени мигове. 🙂

 

Браво за Венко и браво за Успелите

17796802_1394751260548217_5918373815629770393_n

Това е Венелин Добрев, когото мнозина познаваме като Венко – изключително усмихнат, проактивен и позитивен човек. Венко е сред създателите на Успелите и на редица други добри инициативи. Без мрънкане, с действие, ежедневно променя България към добро. Един изключителен човек. За мен е радост, че си поговорихме и мога да споделя тук.

Разкажи за Успелите – как ви хрумна, как го реализирате и развивате?

„Успелите“ започва своята история като всички хубави неща – от един бар във весела компания с хабли бира. Най-общо казано идеята тръгна след един спор с мои приятели, с които тогава се срещнахме в един рок бар в Стара Загора. Тогава всички от нас бяха ходили или плануваха да ходят на студентски бригади в САЩ и някак логично, може би се стигна до въпросът „тук или там“, който прерасна в една оживена дискусия. Повечето от тях смятаха, че един млад човек не може да успее в България освен ако не е връзкар, не е от богато семейство или не се занимава с нещо, което не е съвсем законно. Понеже видях, че нямаше как да ги убедя реших да интервюирам млади хора, които са под 35 години и се реализират в България. Започнах с мои познати, като в началото нивото и качеството беше много ниско. Съвсем скоро след началото се намерихме с Александър Хинков, който имаше опит в онлайн медия и внесе доста ноу-хау и идеи. След това лека-полека започнахме да растем, да се развиваме, да публикуваме повече и по-качествени неща, а в един прекрасен ден се запознахме с Ирина, нашата дизайнерка и Калоян Гаджев, който внесе много полезно ноу-хау от техническа и маркетингова гледна точка. Мисля, че нашето събиране като екип беляза огромният прогрес, който последва. От обикновен студентски блог с периодични публикации ние изубнахме за по-малко от две години до най-голямата положителна медия у нас с около 100 000 читателя месечно, екипът ни от доброволци се разшири главоломно, а между тях намерихме и нашата прекрасна главна редакторка Десислава Иванова, която честно казано ми напомня донякъде на теб 🙂

Чисто оперативно бих казал, че работим на принципа на холокрацията – има определени кръгове, като всеки доброволец според интереса си отразява приоритетно материали, интервюта и отделно може да пише авторски текстове по различни теми. Разбира се, има насоки при развитието на материалите, но цялата ни работа най-вече е основана на свободата във вземането на решения и именно заради това смятам, че „Успелите“ са това, което са днес – всеки човек в екипа е оставил своя белег и отличителните резултати от неговата работа са разпознаваеми. Ние сме като едно семейство зад една думичка от осем букви (Успелите). И ако трябва да съм напълно честен без приносът на всеки един от екипа, най-вече на другите трима съоснователи на „Успелите“ това щеше да си остане един средностатистически студентски блог с прекрасна идея. А сега е една прекрасна идея, която расте, развива се и най-важното – вдъхновява.

Бъдещото ни развитие ще е фокусирано върху бизнес модел, който да ни носи източници доходи от различни източнци. Като започнем с „Носия“, минем през дарения от нашите читатели и се надяваме скоро да си направим електронен магазин. Разбира се, ще търсим спонсорства и реклама, но имаме високи критерии за нашите спонсори. Отказвали сме на няколко пъти на компании, които по един или друг начин не сме смятали, че могат да отговарят на посланието, което искаме да отправим с нашата работа по сайта. В насока на съдържание – ще разширяваме партньорствата си с различни медии, надяваме се да успяваме да привличаме все повече журналисти от други медии в екипа, които паралелно с работата си да бъдат част и от „Успелите“. Скоро решихме да изказваме личните си мнения по различни актуални обществени теми – през прайда до темата за паметника „1300 години България“. Ще се опитаме да се фокусираме върху видео съдържание и повече интеракция с нашите читатели, която и към момента е доста висока, но искаме да сме пионери в тази насока. Искаме не само да сме медия за хората, а хората да са част от медията.

Имаш силни позиции по важни за обществото ни теми. Това не е много типично за младите хора у нас? Или греша?

Аз мисля, че всеки човек, независимо млад или стар има свое лично мнение по всяка наболяла тема – от интеграцията на малцинствата до образователната ни система. Обаче масово хората, а и доста от младите не се чувстват удобно да говорят за това, защото по някакъв начин е загубена средата за дискусия. Това от една страна се дължи на факта, че при дебат по актуални теми се канят хора с подчертани крайни гледни точки, които си крещят един на друг (нормално, рейтинг трябва да има) и зрителите виждайки това остават с впечатление, че масата от хора смята така. Не се чува гласът на аргументацията, а на крайността. И друг голям проблем, който ни води до това е, че не се изслушваме. Ние чакаме другия да се изкаже, за да му кажем, че не е прав без дори да осмислим думите му. Аз лично съм имал подобна ситуация неведнъж (и държа да подчертая, че това отразява личното ми мнение) – по темата с бежанците съм съгалсен, че трябва да приемаме хората свободно, но не трябва да забравяме елементарни мерки за сигурност и проверка на техния истински произход. И когато седна и споделя това свое мнение някъде аз или съм наричан „расист“ или съм наричан „толераст“. Имам същите примери за теми като феминизма, хората с различна сексуална ориентация, малцинствените групи, социализма и още много други. Реагирайки така ние убиваме средата си за диалог, а именно в това се ражда истината – да чуеш другата гледна точка, да я разбереш и ако смяташ, че си прав да се опиташ да я обориш. Разбира се, има хора, с които не може да се спори и те са твърдо убедени в това, което твърдят дори да изложите неоспорими факти, но има и много други, които имат различно мнение от моето или твоето и могат да го променят, или пък да повлият на нашето. Това, което искам да кажа е, че не всеки, който е гласувал за БСП е задължително луд комуняга, не всеки веган обикаля и обяснява на хората как да ядеш пържола е убийство и не всеки бежанец е опасан с динамит фанатик. Но за да променим тези предсатави ние първо трябва да сме готови да изслушаме различно мнение от своето и да приемем, че хората мислят различно. Защото иначе просто гледаме света през своята ключалка и си крещим разни неща, като похранваме крайности.

Всеки човек у нас, млад или стар има позиция по важните за обществото ни теми, която е пречупена през призмата на личния му опит, ежедневие и мироглед. Не всеки обаче е готов да я сподели и защитава. Много го правят, защото не смятат, че ще бъдат чути и разбрани. Или мислят, че няма смисъл. И независимо в кой сценарий попадат трябва да променим това, но да го направим по начин, чрез който самите хора да осъзнаят коя е наистина правилната страна. Трябва да създадем среда за дискусия, в която на преден план стои аргументацията и изслушването на другия, а не надвикването. Мисля, че това би било едно добро начало.

Къде живее доброто и можем ли да черпим вдъхновение за добро от другите?

Доброто живее навсякъде. В мен, в теб и във всеки човек. Добро може да се намери и в привидно лошите хора, както и можем да намерим нещо лошо в добрите хора. Можем да намерим доброто в новините (дано да става все по-често), в нашето ежедневие и работа, но най-хубаво е да черпим вдъхновение чрез доброто, което ние самите предизвикваме. Било то дори в нещо малко като това да купим кафе и закуска на колелите в офиса в понеделник. Това, че някой е щастлив заради ваша постъпка или действие е най-прекрасното чувство, което човек може да изпита и да го мотивира да твори още прекрасни неща.

Как средата ни може да е по-добра за всеки от нас?

Като всеки един от нас стане по-добър и по-взискателен към самия себе си и към заобикалящата го среда. Аз вярвам, че промяната започва от вътре, от самите нас. Не можем да изискваме другите да бъдат по-достойни хора ако самите ние бъдем такива. Не е много добър пример да казвам на приятелите си как трябва да тренират и да се хранят здравословно докато пия 3 бири и хрупам чипс 🙂 Най-вероятно няма да ме послушат. Конкретно за това как нашата среда може да е по-добра смятам, че започва с това да бъдем по-активни като граждани в различни насоки – да участваме в доброволчески инициативи или сами да инициираме такива, да се усмихваме повече, да сме по-любезни с другите и да започнем да вярваме, че нашите собствени действия могат да започнат да носят промяна към по-добро, било то изчистена градинка пред блока, запълнена дупка с чакъл или благотворителна акция. Трябва да бъдем и по-взискателни към институциите и по-малко толерантни към несправедливостта. Когато бият някой не трябва да снимаме с телефона, а да се намесваме или поне да извикаме полиция, като някой полицай ни спре в нарушение не трябва да се опитваме да му бутнем 20 лева, за да ни се размине. Така ние допринасяме за цялостното болестно състояние на системата. Оправдателните думи „Еми те всички го правят“ са супер, но те са основен симптом на деградацията ни като общество и държава. Ако някой ви поиска рушвет – подайте сигнал и приканвайте други да го правят. Всичко е въпрос на критична маса. Един човек, който отстоява своите права може да бъде подминат и заглушен, но стотици или дори хиляди не могат.

Голяма част от дребните далавери и общото състояние на некадърност в институциите са породени от факта, че смятат, че на хората им е все едно и си правят каквото си искат. Ами нека им покажем, че грешат. Подавайте сигнали, търсете правата си и ако сте убедени в правотата си (в случаите когато тя е подкрепена с факти и наистина знаете, че е на ваша страна) вдигайте врява до небето. Рано или късно ще бъдете чути и все повече хора ще започнат да правят същото. А този процес ще задвижи институциите и ще бъде насърчен от всички кадърни хора, които са в администрациите. Защото има и множество такива, но фокусът от тях остава настрани в морето от обща посредственост.

Къде оставяш мрънкането и с какво го заменяш?

Оставил съм го някъде назад във времето и се надяам да не го намирам отново 🙂 Заменил съм го с действие. Като видя даден проблем се опитвам да го реша, дори това да означава да си „начукам канчето“ и да се разочаровам. Много неща ще се оправят и както каза вече покойният доц. Кристиян Таков – България се е събудила. Ще е е бавно, мудно, но все повече хора ще изоставят мрънкането и мисля, че ще видим приказката за Неволята, само че ние ще си оправим държавата, а не каруцата.

Какво си пожелаваш?
Простички неща – здраве за мен и любимите ми хора и любов, че без нея сме за никъде. 🙂

Чудесен Венко! Благодаря за това интервю и желая успех!

Снимка: Иво Желев

Покана за участие: Уики обича Земята България 2017

1200px-Wikipedia-logo-v2-en.svgЗа трета поредна година се провежда конкурсът Уики обича Земята България 2017 и всеки, който желае може да снима или изрови от вече готовите си снимки и да сподели снимка на природни забележителности от България и да участва.

Както всяка година уикипедианците са подготвили дълъг списък с местата, които са включени в инициативата и той е тук.

Ако разполагаш със снимки от тези места особено ще е чудесно да ги споделиш, за да има за ползване от всички информация за тях:

  • Тисата, обл Благоевград
  • Дупката, обл Пазарджик
  • Горна Топчия, обл Ямбол
  • Еленова гора, обл Стара Загора
  • Мантарица, обл Пазарджик
  • Бяла крава, обл Велико Търново
  • Казаните, обл Смолян
  • Букака, обл Шумен
  • Бели Лом, обл Разград и Русе
  • Кутелка, обл Сливен
  • Орлицата, обл Сливен
  • Соколата, обл Благоевград
  • Чамджа, обл Пловдив
  • Изгорялото гюне, обл Пловдив
  • Габра, обл Кюстендил
  • Казъл черпа, обл Кърджали
  • Адрачлъка, обл Сливен
  • Боровец, обл Кърджали
  • Чамлъка, обл Кърджали
  • Шабаница, обл Смолян
  • Вълчи проход, обл Варна

Снимките следва да са с енциклопедична, информационна стойност. Снимки с хора, с лица по тях по-скоро не са подходящи. Както и снимки с воден знак на тях.

Всеки може да участва с колкото желае снимки. Няма изискване кога да са правени снимките. Единственото важно е да са авторски – твои. И да си съгласен да ги споделиш с отворен лиценз.

Личното ми мнение е, че не е нужен конкурс, както и награди, за да се допринася за Уикипедия. Но ако самото допринасяне не е достатъчно за теб като основание – ето го – ще има и награди! Срокът е до края на юни.

Знанието трябва да е свободно. Само така е споделено и живее пълноценно.

Хайде.

Бедечка, Бедечко и желанието на младите хора в Стара Загора да спасят парка си

12961703_1056037171101812_6111703470271384070_n

#SaveBedechka е инициатива за спасяване парка Бедечка в Стара Загора.

Парк „Бедечка“ се рaзпростира на близо 400 декара зелена площ около единствената в града река. В парка има хиляди картотекирани ценни дървета, храсти, свободни пространства и алеи. Лесопарковата площ прелива естествено към влажните зони около река Бедечка. В парка е и уникалното дърво – 600-годишният чинар. Заради съмнително възстановяване на земеделски имоти в зелените площи, се стигна до план за застрояване. Казусът е знаков за страната.

Група млади хора започват серия инициативи за опазването на околната среда. Една от тях е детската образователна игра, която в момента вече се разработва. Петко Петков от екипа споделя: „Аз лично бих я определил като скандална. Има много различни паралели м/у реалният и виртуалният свят. В играта има добавена реалност върху истински дървета, които избрахме в парк Бедечка. На тях ще има табелки с QR които ще сочат към wikipedia, но в играта ще може да се „прожектира“ анимиран герой върху тях. Имаме много голяма арт група и те се заеха с героите. Всеки герой има свой характер и са в лек конфликт по между си, като ще се случва в реално време и ще преразказва случващото се в реалният свят, но по смешен начин.“

Ето и предисторията, написана от Никола Райков.. Та така: В една вълшебна гора, до една вълшебна река, живеха малки и странни същества. Бяха зелени, също като тревата и листата, където играеха на криеница по цяяял ден. А вечер се изктерваха в къщички на клоните или пък се криеха в хралупите на дърветата. Те си нямаха имена, но си имаха бодлички. И с тези бодлички улавяха, сякаш антени, всичко наоколо – говора на дърветата, песните на птичките и ромоленето на вълшебната река. Реката, от която те гребяха вода със своите малки, смешни кофички. И после даваха на дърветата, а те пийнеха ли от нея, мигом оживяваха! Даваха на птичките, а те топнеха ли човки – мигом запяваха! А когато паднеше здрач, малките странни същества отиваха до своите малки странни легла и също отпиваха от вълшебната вода. И мигом заспиваха… без кошмари и страхове.
Но един ден се случи беда. Далеч, далеч, чак на север, големият министър на гоблините-моблини издал тайна заповед да се отрови водата на реката с магия. И тъй се случило, че водата на вид останала сякаш същата, но нейната жива сила била изчерпана и изпита, сякаш изпразнена. Малките странни същества не можели да разберат какво се случва. Водата, която давали на живите дървета ги карала да заспиват. Водата, която пиели те самите докарвала кошмари, всявала раздор, омраза и черна ненавист. Случила се огромна беда – и нарекли реката Бедечка, а малките същества Бедечковци. И така те получили своето име.
Векове сън сковал гората, минали зими и лета, изтърколили се много луни. Бедечковците забравили да използват своите странни бодлички, за да чуват всичко. Вместо това започнали да ги използват, за да се бодат един друг. И това продължило твърде дълго. Толкова дълго, че един ден големият министър на гоблините-моблини издал тайна заповед, за изсичането на дърветата и незабавно прогонване на Бедечковците от реката.
И тогава се случило нещо!
Чула майката Земя тъжната песен на реката и заплакала. Една сълза се отронила от лявото й око, капнала във водите на реката и се превърнала в красива водна лилия. После втора сълза се търкулнала от дясното й око, капнала и се превърнала във втора водна лилия. Запели птичките, разбягали се катеричките и таралежите, а водата покрай цветята внезапно се разбудила и оживила. Съвсем скоро и самите Бедечковци усетили, че водата, която гребат оттам със своите малки, смешни кофички е някак по различна, сякаш чудодейна. Вечер някои от кошмарите се разбягвали, а страховете се плашели сами от себе си.

Нещо се случвало. Промяната била започнала, а Старият Чинар се бе събудил…

Подкрепете проекта, като посетите сайта на #SaveBedechka – http://www.bedechka.org/ и ги последвайте във Фб тук.

Ура за Айсен и Сияна и Design Weekend 2 в Севлиево!

IMG_2650

Разкажи ни за теб – къде учиш и къде планираш да продължиш.
Айсен: Казвам се Айсен Кременлиева, на 17 години, живея в град Севлиево. Градът, в който се случват уникални събития, като Design Weekend. Аз съм позитивен и много усмихнат човек, поне така ми казват хората. Обичам да спортувам активно и да запълвам ежедневието си. Именно за това съм поела инициативността да участвам в различни организации като: Младежки център, Ученически съвет, Интеракт клуб. Старая се през деня макар и за 30 минути да прелистя няколко страници, за да прочета нещо полезно и интересно. Благодарение на доброволческите организации съм сигурна с какво искам да продължа пътя си, а именно да следвам ,, Предучилищна и Начална педагогика ’’. Wooow, деца? Да, точно така. Децата и методът да работиш с тях те възпитават много.

Сияна: Казвам се Сияна Калоянова и съм в 11 клас в СУ „Васил Левски“ гр. Севлиево. Накратко, занимавам се с музика (пеене) много преди да се помня 😀 . Мисля да продължа в това, като вече съм се насочила към университет в София.

Втори Дизайн уикенд – как беше този път?
Сияна: Нереално – трудно ми беше да повярвам, че такова нещо се случва още първия път, какво остава да се повтори и то в новия си формат на състезание. Да стоиш зад събитие, което събира толкова невероятни непознати хора, може да ме мотивира с месеци за нещо, които никой друг не може. Въпреки, че тази година беше три дена, беше си кратко.

Айсен: Дизайн Уикенд, определено тази година вдигна левела, но знам, че можем още. След Нова Година, нямах търпение да започнем подготовка за събитието, нямах търпение да се видя с хората от миналата година, с които в рамките на три дена станахме приятели, нямах търпение да взема опит от новите ни лектори, нямах търпение да се срещна с нови готини хора. Атмосферата на такъв тип събития е неописуема, това нещо е като магия. Магия, която те държи дълго време, а спомените са завинаги. Емо, благодари ти, че съм част от семейството на Design Weekend.

Какво те мотивира да се включиш отново с доброволческа работа в подготовката?
Айсен: Мотивацията за мен е навсякъде. След като видях, какво се случи миналата година както по-горе споменах, нямах търпение да дойде времето за подготовка, нямах търпение да дойде времето за самото събитие. Един път участваш ли в нещо толкова добро, няма къде да избягаш. Без никой да те покани, ти си: „Хайде, какво правим сега“. Единственото нещо, което никак не обичам, е финалът. Сбогуването с приятелите още повече. Три дена минават като няколко часа.

Сияна: Мисля, че това е възможност едно на стотици. В момента, в който ви предложат да се включите в нещо такова трябва да сте показали палец, навклякли „работната“ тениска, да тичате насам натам и да вършите работа. Дори при мен да не стана точно така миналата година се радвам, че не изтървах тази невероятна възможност. Освен, че съм тотално различен човек, след като се сблъсках с „дизайнерския“ свят, се радвам, че имам възможност да помагам на хората да се развиват. Хората от екипа са причината не само да съм част от това събитие, а и от много бъдещи други.

Как Дизайн уикенд променя теб самата?
Сияна: По-позитивно настроена съм към големите идеи, вече всичко е възможно. Говоря по-свободно пред хора, дори да са непознати. От интровертен тип за отрицателно време станах човек, които не изпитва особена трудност да създава нови контакти и виждам, че го прави и с други хора.

Айсен: Промени ме в много различни области. За начало никога до сега не бях и сигурно нямаше да присъствам на такъв тип събитие. Въпреки че не се занимавам с фотография, дизайн или още повече с програмиране, благодарене на събитието, натрупах ценни знания. Даде ми, например сцена, на която мога да се изявявам, за да кажа нещо, за да свиквам да не притеснявам да говоря пред публика.Най-ценното, което ми даде, е запознанството ми с професионалисти и готини хора, които няма как да не спомена, те са: Димитър Петров, Жюстин Томс, Мирослав Маринов и не на последно място Иван Гинев, плюс всичките ми приятели, те се знаят кои са.

А как променя Севлиево, според теб?
Айсен: Лично за мен, Дизайн Уикенд промени Севлиево в много аспекти. Даде на хората много възможности, макар да се споменава – „малкият град Севлиево“. Не всичко се случва в големите градове или в чужбина. Искаш ли, можеш навсякъде. Представяте ли си, идват хора от 300 км., тук в Севлиево. Изводът е независимо къде, искаш ли, имаш ли желание има и начини.

Сияна: Севлиево е малък град с не големи възможности и занимания за младите хора. Дори веднъж в годината едно такова събитие променя много града. Сякаш се оживява от 70 непознати хора и носи тяхната толкова положителна енергия. Представя на севлиевците възможност да научат нови неща и дори да вземат участие в събитието ни. Все повече хора запознаваме или случайно разбират за Design WeekEnd, интересно им е. Дано хората вече знаят къде се намира Севлиево на картата и с радост да се връщат за поредната доза мотивация.

Какво ще кажеш на тези, които не бяха с вас този уикенд?
Сияна: Да не пропускат следващия подобен. Могат да намерят стриймове от събитието на страницата ни във Фейсбук. И ако просто не са има ли възможността, да събират багажа тази седмица и ще се видим на събитието на нашите приятели и партньори Design Mix в Пазарджик.

Айсен: Това, което ще им кажа, че могат да съжаляват. Изпуснаха много, дори бонбоните ,,Черноморец ’’. Тези, които имат дори и малък потенциал в определената област и разбират бих им казала, че няма нищо страшно да участват. Трябва да излизаме от зоната си на комфорт. Да, има го притеснението, има я мисълта ‘’ Ако се изложа? ’’ Какво от това? С какво се излагаш? Убиваш невинни хора или просто се учиш. Ако не на събития, обучения, кога? Не очаквай някой да ти предостави толкова достъпна и практически информацията, колкото събитията и разговорите с професионалисти. Участвайте! Ходете! Излагайте се! Но НЕ се отказвайте! #ChallengeyourLimits

Какво си пожелаваш?
Айсен: Пожелавам си, докато сме живи, да правим Дизайн Уикенд. Да сбъдна мечтата си! Да не спирам да участвам навсякъде! Да излизам от зоната си на комфорт! Да си вярвам повече! Пожелавам да виждам повече усмивки в лицата на хората!

Сияна: Пожелавам си още много концерти като този, които имах възможност да направя за отриването миналата седмица, повече време, което да мога да запълня с нещата които харесвам и също да пробвам нови. Повече самоувереност и по-малко пица.

Браво на Емил Тотев, Сияна и Айсен и целия екип ученици, които за втори път направиха Севлиево център на дизайна и стремежа на младите хора към развитие и успешна творческа кариера! Наистина сте вдъхновение!

#ДА16 за Катина на 26 март

Катина-Пенева

Катина Пенева е майка на трима, финансист, граждански активист. Катина е от лидерите в група Образование в ДЕОС и от големите защитници и експерти по свободно образование. За мен е радост да я познавам и да знам, че има толкова силни личности в листите на Коалиция Да България. Можете да подкрепите Катина с глас за 16, преференция 13 в 24-ти МИР.

За каква България мечтаеш?
За България, в която имаме време и желание да мислим какви растения да засадим в двора или градинката пред блока, кой източник на чиста енергия да изберем за дома си, с колело ли да се придвижваме или с метро, как да развием по-успешно бизнеса си, т.е. как да подобрим още повече средата си, а не как да се отървем от корупцията по всички етажи на държавната/общинската администрация, съдебна система, здравеопазване, образование. България, в която институциите обслужват гражданите, а не обратното. България, в която децата да чакат с нетърпение всеки следващ ден, защото ще живеят училищните си години пълноценно, следвайки собствените си стремежи и учейки се на лична отговорност. България, за която с удоволствие разказваме и която с гордост показваме на света, защото сме постигнали много със собствени усилия.

Защо образованието, според теб, е това, от което следва да започне всяка промяна?
Ако освободим образованието, сега заключено единствено зад стените на училищната сграда, зад закостенели и остарели разбирания, че ученето се случва само насила, зад неадекватни на съвремието образователни стандарти, форми и методи, то само след 10 до 15 години няма да има нужда да се борим нито за съдебна реформа, нито за свестни политици, нито за ефективна адмнистрация. Защо? Защото свободните пораснали деца гарантирано няма да търпят да бъдат унижавани по начина, по който ние търпим, ще имат силите и уменията да създават среда, в която да се развиват личностно и професионално свободни от зависимости към олигархични модели, “обръчи от фирми” и прочие проявления на мафията. За целта трябва да разберем, че отговорността е наша – на родители и общество – да се преборим за фундаментална промяна в модела на образователната система без да се страхуваме от властта, която бихме предоставили в ръцете на децата си.

Ако имаше вълшебна пръчица какво би било първото, което би променила в България?
Усещането за безпомощност и страх от промяна на рамките, които сами сме си сложили.

С какво е по-различна тази предизборна кампания от предходните?
За жалост тази кампания като действия и послания не е по-различна от предходните, независимо от надеждата, която самото съществуване на коалицията ДАБГ-Зелените-ДЕОС дава. Тепърва е необходимо да намираме нови начини за разпространение на нашите идеи, за активно включване на граждани в създаване на политически платформи, в образователни мисии целящи да преодолеят ширещото се безразличие и незнанието, че политическите решения пряко засягат ежедневните ни дейности. Изобщо трябват ни иновации в политиката, за да стигнем до сърцевината на проблемите на обществото и до стремежа на отделния индивид към по-добър живот.

Пожеланието ти за всеки, който ще прочете това интервю, за 26-ти март?
Не запазвайте гласа си за себе си! Никой няма да го чуе, ако не отидете да гласувате. Бъдете смели и изберете бюлетина #ДА16!

Можете да подкрепите Катина на 26 март 2017 с глас за 16, преференция 13 в 24-ти МИР.