Sticky Post

Моите приятели. Фредрик Бакман

Книгата Моите приятели на Фредрик Бакман очаквано мноооого ми хареса. Както всичко, което съм чела от този автор. Но на тази книга плаках на почти всяка страница.

Майсторски разказана история за съвсем обикновени хора. Трима приятели, както се вижда и от корицата. Браво на Дамян Дамянов за корицата!

Няма да споделям сюжета, да разказвам за героите и тяхната човечност, необичайност и обичайност. Давам няколко цитата за доказателство, но и си ги записвам за спомен:

„Възрастните все си мислят, че могат да предпазят децата, както им попречат да ходят на опасни места, но всеки тийнейджър знае, че това е безсмислено, защото най-опасното място на света е вътре в нас. Крехките сърца могат да се счупят, независимо дали се намират в някоя тъмна уличка, или в дворец.“

„Струваше им се, че лятото на кея преди двайсет и пет години ще продължи завинаги, защото с лятото винаги е така, когато си почти на петнайсет.“

„Въображението е единственото, което ни спира да не мислим постоянно за смъртта. А когато не мислим? О, това са най-хубавите ни мигове.“

„За да сме напълно честни, в днешно време на планетата има страшно много известни хора, толкова много, че почти няма някой, който да не е известен.“

„Светът е доста изобретателен, може да пречупва децата по най-различни начини.“

„Когато се смееха заедно всички те си принадлежаха едни на други.“

Преводът е на Любомир Гиздов.

Книгата Моите приятели си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Препоръчвам ви да я прочетете. Идеална за уикенд време или лятно безвремие.

Ако не сте чели нещо от Бакман и ви е любопитно – намирам, че съм писала за Човек на име Уве, Ние срещу всички, Нещата, които синът ми трябва да знае за света.

Нещата, които синът ми трябва да знае за света. Фредрик Бакман

IMG-7913

Бакман – класика си е този човек. Истини, които всички ги знаем, но разказани в неговия стил забавно-лежерно-хайлашки. Нещата, които синът ми трябва да знае за света се чете на един дъх. И през страница се смеех на глас. Защото Бакман ми припомни през какво съм минала. Ама така с приятелско намигване и дооста искреност.

Книга за родителството в първо лице. Без грим. С всичките му лъкатушения емоционално и не само.

„Защото толкова дълго време бяхме най-големите егоисти в историята на света, преди да станем родители и да осъзнаем колко маловажни сме всъщност.“

„Дядовците ти са построили собствените си къщи преди още да има Гугъл. Разбираш ли какво монументално начинание е това? Те не са хора, а швейцарски ножчета с бради. … Леле.“

„И ето ни сега, със специализираните професии и кросфит тренировки, поддържани бради и фейсбук статуси, а не знаем как се реди дървен под. Или къде се намира ангренажният ремък.“

„Надявам се никога да не объркаш битката за равенство с война между половете. Никога да не мислиш, че една жена не заслужава същите права или свободи като теб, или същата заплата за работата, която вършиш и ти. И да не ти хрумне, че само защото тя заслужава тези неща, трябва да спреш да й отваряш вратата, когато можеш. Да не си мислиш, че равенството и джентълменството не могат да съществуват едновременно.“

„Искам никога да не забравяш, че можеш да станеш какъвто пожелаеш, но това далеч не е толкова важно, колкото да знаеш, че можеш да бъдеш такъв, какъвто си.“

Книгата е идеална за родители, за бъдещи родители, за нови в попрището майка и татко хора. Ще ви разсмее, замисли и ще ви накара да не се чувствате толкова самотни в онези нощи, когато безкрайно ви се спи, но младенците-наследници не са на същото мнение. Може леко да сладни на моменти, но в други си е доста „право в целта“. И с това е чаровна.

Иначе, разбира се, ако човек още не чел Човек на име Уве – за-дъл-жи-тел-на е 🙂

Ние срещу всички. Фредрик Бакман

IMG_6121

Бакман отново. Знам, че е много нашумял и това винаги ме смущава леко. Но след Човек на име Уве (великолепна съвременна история) и след като Цонев на няколко пъти сподели силни цитати от Ние срещу всички нямаше как да не прескоча до книжарницата и да си я купя. А четенето бе бързо, само 2-3 дена след работа, въпреки обема. Е, струваше си. И се радвам, че нито популярността, нито спортната тематика (към която принципно съм скептична в този й масов смисъл, в случая хокей) ме спряха.

Ние срещу всички е изключително съвременен текст. Сюжетът се развива в малък град, като на края на света, както вероятно се чувства голяма част от човечеството днес. Спортът е единственото развлечение в това градче, а хората си носят целия товар на съвремието ни на гърба си. Изненадващи лъкатушения, без грам претенция от една страна и едновременно доста на моменти дори клиширани и претенциозни, но въздействащи и на място послания, от друга.

Жена треньор на мъжкия хокеен отбор. Момчето-звезда на отбора, което харесва момчета. Изнасилено момиче, което смело продължава напред. Хора, които не се предават, въпреки подкупните политици, въпреки трудността на живота.

Разбира се, не ми харесва, че различните в края все пак напуснаха града. Но вярвам, че този град няма да е същият след всичко. И промяната в Бьорнстад, както и навсякъде другаде, вече е в ход.

„Най-лошото, което знаем за вас, другите, е това, че вашите действия се отразяват на живота ни. Зависими сме.“

„Татковците трябва да улавят миговете, защото детството е като сапунен мехур, можеш да му се наслаждаваш само няколко секунди.“

„Лъжите са лесни. Истината е трудна.“

„… хората винаги предпочитат простите лъжи пред сложните истини, защото лъжите имат едно ненадминато предимство: истината тряба да обясни всичко случило се, докато лъжата трябва просто да звучи достоверно.“

Книга за лидерството, за родителството, за приятелството, за семейството извън конвенционалните разбирания за семейство. Книга за обичта и заедността.

За мен бе ценно да потъна в тази книга. Прочетох я в правилното за мен време и много от мислите съвпаднаха с моите в този момент. Докато другите се вълнуват от футбол аз бях също в спортната тематика, но с отбори по хокей. Хубаво, че романът никак не е само за това. Хокеят е доста удобна сцена за сложните теми, които Бакман захваща.

Препоръчвам силно.