5 начина как да се борим с апатията?

apathy

преди време Денис попита – как да се борим с апатията. дълго мислих. защото темата е важна, дори изключителна важна за всеки днес тук, за всички нас заедно.

намислих тези няколко семпли на пръв поглед неща, които могат да ни извадят от апатията

вдъхновение от успехите. мисля, че успехите, чуждите и своите, са най-големият мотив да се продължи напред, да се иска още, да се работи за още, да се действа, да се успява.

вдъхновение от животът. природата, животът сам по себе си е вдъхновяващ. пролетта, разцъфващото цвете, вятърът в косите, меката зелена трева, белият недокоснат сняг, величието на планината, безкрайното море. влюбването, което винаги носи живот. това е най-естественото вдъхновение. да не си го забраняваме.

вдъхновение от красотата. красотата не само ще спаси света, но ще спаси нас от апатията. не можем да сме безразлични към красивото. то може да е навсякъде, само да се огледаме и да имаме очи за него.

радост от правенето на добро. съзиданието и правенето на добро за другите е голям вдъхновител. подай ръка на падналия човек и благодарността в очите му ще те вдъхнови. дори и само една усмивка от непознат може да е окуражаваща и да ти даде крила.

поука от историята. вероятно най-малко използваме именно този начин за мотивиране – историята. тя е безкраен източник на поучение и вдъхновение.с обратите си. с победите си. с пътя, който човечеството е изминало. всеки един от нас и всички заедно.

и да, апатията е най-големият ни враг.
и всеки ден, всеки от нас прави своите избори.

#избори #България #бъдеще #вдъхновение

почит към жертвите на комунизма

IMG_5559

не само на Народния съд, защото преди него още на 9-10 септември са избити хиляди без съд и присъда. следва Народният съд. следват лагерите, изселванията, гоненията, забраните. на „капиталистите“, но и на не малка част от „своите“, вероятно искрените идеалисти, вярващи и борещи се за справедливост.

на 1 февруари 1945-та година са пратени на смърт повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всичките войни, водени от България до тогава.

толкова години по-късно не сме си взели още урок от историята. и не, тук не говоря за призраци. говоря за жертви. за избитата интелигенция, за цвета на нацията – регенти, министри, депутати, офицери (да, тогава това са били истински достойни хора!), за отнетото бъдеще, за предателството, за пошлостта, жестокостта, цинизма. думите са слаби. тъгата – голяма.

години по-късно официално извинение още няма. народът е забравил. няма лустрация. керванът си върви …

на снимката: деца от квартала в края на 30-те.

„Унищожението на миналото е възможно най-лошото от всички престъпления. Хора дори с най-ярка интелигентност могат да се раждат, живеят и да си отиват в грешки и лъжи. Човешката душа има нужда от истината и от свобода на изразяването. Всички грехове – опити да се запълни празнотата.“
Симон Вейл

още по темата: Кратка история на БСП, видео Кървавият четвъртък 1945, обръщение на Росен Плевнелиев по повод Деня на почит към жертвите на комунизма

бероний не съществува, а щастието е в това да правиш добро

както вече вероятно е станало ясно бероният, за който аз и доста други блогъри писахме – не съществува. вместо да си купите камък за 10 лева и после да не правите нищо с него или да вярвате, че ще ви донесе щастие – дарете тези пари!

искрено се съгласявам с Вася, че не бива да се вандализира wikipedia – важен и полезен пост по темата

и да допълня – щастието е в това да правиш добро

браво и за втората окупация на Ректората.

IMG_3010

много се изписа и за първата и за втората окупации. брожения и сред поддръжниците на протеста и сред противниците му. личното ми мнение е: комплименти за смелчаците! да, създават хаос, дискомфорт на мнозина. редовите студенти няма да могат да се явяват на изпити в указаното време. преподаватели и администрация ще останат без заплати. проблем. да, но малък на фона на проблемите на България. 240 души „законно“ са окупирали Парламента и не искат да си ходят. вече 7 месеца така. правят се, че не чуват. действат по своята програма. бързат.

разбирам желанието за радикализация на протеста. разбирам и приемам и този неочакван и вероятно не добре обмислен, но важен ход. в момента, в който пропагандата ръсеше, че протестът е приключил. искрено се зарадвах на новината за окупация на СУ. а на следващата вечер и на ПУ. любопитна съм ще има ли окупация на нов обект и днес след полунощ?

да окупираш не е лесно. изисква се много смелост. да действаш по необичаен начин в необичайни ситуации е похвално. нищо, че повечето няма да те разберат и ще ти се нахвърлят.

браво на младите хора в Ректората днес. искрено възхищение към тези, които остават и да нощуват там. чува се, че сутринта робокопите ще бъдат изпратени, по заповед на Ректора (позор!) и на Министъра на вътрешните работи (срам!) да ги разгонят. и ако това се случи наистина – ще знаем със сигурност, че наистина всякаква демокрация в България е потъпкана.

кураж, млади хора! заедно сме.

ето и официалната
Декларация на Преподавателите в подкрепа на студентския протест по повод окупацията на Ректората на Софийския университет от 25 януари 2014 г.

Стоим на своите позиции: от месец юни 2013 г. подкрепяме гражданския протест. По-късно подкрепихме и протеста на студентите, които също са граждани. Това означава, че споделяме цели и ценности с тях – искаме морал и почтеност в политиката, върховенство на закона, прекъсване на връзките на политическия елит с олигарси и организирана престъпност. Затова и продължаваме да настояваме – оставка на правителството на г-н Орешарски, разпускане на 42-то Народно събрание, избори, граждански контрол на всички институции и власти, демонополизация на медиите. Борим се за бъдеще на България в Европейския съюз и цивилизования свят.

Възникнaхме като група в подкрепа на Ранобудните студенти, които в момента имат различия за формите на протест: ние продължаваме да подкрепяме своите студенти, без да се поставяме в позиция на съдии. Ние сме техни колеги, а не организатори, нито ментори: нека всеки студент и преподавател, всяка група поеме своята отговорност за избраната форма на протест или на мълчание. Ще работим за координация между активно протестиращите.

Независимо, че всеки от нас има една или друга преценка за повторната окупация, единни сме в едно: не бива да се допусне насилие в границите на Алма Матер. Призоваваме за това всички – студентите, които са вътре и студентите, които са вън, привърженици и противници на протеста. Настояваме ръководството на СУ също да се въздържа от прибързани действия.

Обръщаме се към студенти и граждани: нека не се фиксираме в медийно фабрикувани шумни сензации и скандали, а да удържаме най-важното: моралната си солидарност. Тя ще ни потрябва – както за всекидневието на протеста, така и за скорошните избори.

#occupysu #occupy272 #окупация #оставка #избори #дансwithme

магията на кукления театър: мокра приказка

photo

любимо занимание на нашето семейство в почивните дни е да ходим на куклен театър. а любимо място за това е ателие 313. винаги е изумително, впечатляващо, с големи дози смях до сълзи, прекрасни кукли, водени от вълшебни актьори.

новата им постановка за деца е Мокра приказка от Стефан Цанев, изключително забавна и нетрадиционна интерпретация с режисьор Катерина Илкова, сценография Христина Недева, музика Андрей Дреников и в изпълнение на Маргарита Петрова. бурни аплодисменти!

„ето така започна потопа – заради една нищо и никаква топка …“

героите, декорите, случките – всичко се рисува на сцената, сред много бои и вода, живее кратко, но носи емоции и красота. добре че в края се появява един кит (на снимката), който спасява града!

комплименти!

писах и за Златка златното момиче, Ателие 313 и за Лунна стая

апатията е най-големият ни грях.

apatia

ден на протета в България: 223

оценка на ЕС за българското правителство: слаб 2

брой протестиращи днес в София: около 2000

.

брой на убитите в Киев днес: 6

.

апатията убива.

бероний за повече щастие

beroniumчесто си мисля, че много незаслужено излизаме сред най-нещастните нации на планетата. имаме много. а все се оплакваме, че имаме малко. страдаме. депресираме се.

питам се също защо древните хора не са страдали от депресия? вероятно заради тясната им връзка със земята, която има лечебни свойства стрещу депресия.
древните култури са познавали много от лечебните сили на скалите и са ги използвали в ежедневието си.

чух за лечебен камък – бероний. любопитна съм да узная повече за него. някой да разкаже? и дали ще ни направи по-щастливи?

50 неща, които искам да направя #‎bgbucketlist

Ади ме покани и защото не мога да й откажа – ей ме на с моя списък. никога не съм мислила, че ще го направя 🙂

50 неща, които искам да направя

1. да се науча да свиря на китара
2. да приготвя вегански таратор и хляб без печене
3. да отгледам в градината си патладжан, зеле и спанак
4. да се храня в рамките на поне три месеца с храна, която сама съм отгледала
5. да играя на сцена в истински театър
6. да участвам в маратон
7. да прочета възможно повече от книгите, които ме очакват
8. редовно да дарявам по много книги на детски библиотеки
9. редовно да чета приказки на непознати деца в библиотека
10. редовно да обучавам деца в творчество и бизнес
11. да напиша книга за децата и предприемачеството
12. да напиша още много книги
13. да боядисам с приятели детското отделение на Пирогов, за да е по-приветливо
14. да доброволствам повече
15. всяка година да засаждам поне по едно дърво
16. да имам време да се виждам редовно с приятелите си
17. да помогна с всичко възможно тук да е едно по-добро място за живеене
18. да започна кулинарен блог
19. да подготвя голяма изненада поне по веднъж за всеки мой приятел
20. да вдъхновявам повече хората около мен
21. да се усмихвам още и още
22. да пътешествам още и още
23. да живея известно време в Индия
24. да изкачвам всяка година поне по един връх
25. да ходя по-често на работа с колело
26. да се науча да карам кънки
27. да помогна с каквото мога децата в България да получават по-качествено образование
28. да участвам в free hugs
29. да виждам успешна реализация на моите студенти
30. да науча немски
31. да науча турски
32. да правя всеки ден нещо неочаквано
33. да играя повече
34. да не се ядосвам за глупости
35. да погаля делфин
36. да намирам лесно съмишленици за своите каузи
37. да правя кукли от парцали с деца на площада
38. да намислям мега готини проекти и помагам за реализацията им
39. да бъда поне веднъж на ден със себе си
40. да се радвам повече на тишината
41. да не забравям да казвам „благодаря“
42. да слушам повече себе си
43. да събера 10 000 сърца в love-is-all-around
44. да създам библиотека
45. да поговоря с Харуки Мураками
46. да помогна за добри каузи и хора да се чува повече
47. да не преча на никого
48. да ревизирам този списък всяка година
49. да мисля и правя още много неща извън този списък
50. да имам сили да изпълня най-малко половината от този списък

#‎bgbucketlist

по покана на Ади

две седмици суровоядство

IMG_4790

вдъхновена от Роси Николова реших за първи път в живота си да пробвам известен период само на сурова храна. не от героизъм, нито от желание да отслабна. просто исках да изпробвам себе си и ще се справя ли с подобно предизвикателство.

още от лятото ми се искаше, когато четох книгата има ли крокодили в морето, там на група хора им се случи да живеят доста време на ядки, при това прекосявайки планини. щеше ми се да видя може ли съвременният глезен от всичко наоколо човек да оцелее по този начин.

изкарах две седмици. основно ядки, малко плодове, зеленчуци. не се лиших само от кафето и чая. иначе – обяд шепа ядки, вечеря салата (най-често зеле, моркови, червена чушка, праз лук, лимонов сок, маслини, сурови семки). а следобед – ябълка или мандарина, киви или портокал. получи ми се. и ми хареса. чувствах се добре. нищо не ми липсваше. оказва се, че наистина човек може и с много по-малко.

не, за момента няма да минавам изцяло на суровоядство, но ще повторя скоро пак. благодаря, Роси! 🙂

междувременно имах повод и реших да почерпя и гостите си с веганска торта, която намислих сама и споделям рецептата, за любопитните

веганска торта с бананов крем за Али

продукти: 500 гр сушени сини сливи, 200 гр + 100 гр сурови слънчогледови семки, 4 банана, агар агар, малини (замразени в моя случай) за украса

приготвяне: накиснах от предната вечер сините сливи. част бяха с костилки и след това, на сутринта ги почистих. накиснах за нощта и семките във вода. смесих отцедените семки и сливи и ги пасирах до фина смес. застлах с готварска хартия дъното на форма за торта. изсипах сместа за блата и оформих добре до гладка повърхност. поставих в хладилника. смесих агар агар с малко вода. пасирах бананите и по-малката част семки и добавих агар агар-а. изсипах към блата и върнах за няколко часа в хладилника. преди поднасянето украсих с малините. тортата беше смайващо вкусна!

рецептата за първата ми веганска торта е тук