не само на Народния съд, защото преди него още на 9-10 септември са избити хиляди без съд и присъда. следва Народният съд. следват лагерите, изселванията, гоненията, забраните. на „капиталистите“, но и на не малка част от „своите“, вероятно искрените идеалисти, вярващи и борещи се за справедливост.

на 1 февруари 1945-та година са пратени на смърт повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всичките войни, водени от България до тогава.

толкова години по-късно не сме си взели още урок от историята. и не, тук не говоря за призраци. говоря за жертви. за избитата интелигенция, за цвета на нацията – регенти, министри, депутати, офицери (да, тогава това са били истински достойни хора!), за отнетото бъдеще, за предателството, за пошлостта, жестокостта, цинизма. думите са слаби. тъгата – голяма.

години по-късно официално извинение още няма. народът е забравил. няма лустрация. керванът си върви …

на снимката: деца от квартала в края на 30-те.

„Унищожението на миналото е възможно най-лошото от всички престъпления. Хора дори с най-ярка интелигентност могат да се раждат, живеят и да си отиват в грешки и лъжи. Човешката душа има нужда от истината и от свобода на изразяването. Всички грехове – опити да се запълни празнотата.“
Симон Вейл

още по темата: Кратка история на БСП, видео Кървавият четвъртък 1945, обръщение на Росен Плевнелиев по повод Деня на почит към жертвите на комунизма

много се изписа и за първата и за втората окупации. брожения и сред поддръжниците на протеста и сред противниците му. личното ми мнение е: комплименти за смелчаците! да, създават хаос, дискомфорт на мнозина. редовите студенти няма да могат да се явяват на изпити в указаното време. преподаватели и администрация ще останат без заплати. проблем. да, но малък на фона на проблемите на България. 240 души „законно“ са окупирали Парламента и не искат да си ходят. вече 7 месеца така. правят се, че не чуват. действат по своята програма. бързат.

разбирам желанието за радикализация на протеста. разбирам и приемам и този неочакван и вероятно не добре обмислен, но важен ход. в момента, в който пропагандата ръсеше, че протестът е приключил. искрено се зарадвах на новината за окупация на СУ. а на следващата вечер и на ПУ. любопитна съм ще има ли окупация на нов обект и днес след полунощ?

да окупираш не е лесно. изисква се много смелост. да действаш по необичаен начин в необичайни ситуации е похвално. нищо, че повечето няма да те разберат и ще ти се нахвърлят.

браво на младите хора в Ректората днес. искрено възхищение към тези, които остават и да нощуват там. чува се, че сутринта робокопите ще бъдат изпратени, по заповед на Ректора (позор!) и на Министъра на вътрешните работи (срам!) да ги разгонят. и ако това се случи наистина – ще знаем със сигурност, че наистина всякаква демокрация в България е потъпкана.

кураж, млади хора! заедно сме.

ето и официалната
Декларация на Преподавателите в подкрепа на студентския протест по повод окупацията на Ректората на Софийския университет от 25 януари 2014 г.

Стоим на своите позиции: от месец юни 2013 г. подкрепяме гражданския протест. По-късно подкрепихме и протеста на студентите, които също са граждани. Това означава, че споделяме цели и ценности с тях – искаме морал и почтеност в политиката, върховенство на закона, прекъсване на връзките на политическия елит с олигарси и организирана престъпност. Затова и продължаваме да настояваме – оставка на правителството на г-н Орешарски, разпускане на 42-то Народно събрание, избори, граждански контрол на всички институции и власти, демонополизация на медиите. Борим се за бъдеще на България в Европейския съюз и цивилизования свят.

Възникнaхме като група в подкрепа на Ранобудните студенти, които в момента имат различия за формите на протест: ние продължаваме да подкрепяме своите студенти, без да се поставяме в позиция на съдии. Ние сме техни колеги, а не организатори, нито ментори: нека всеки студент и преподавател, всяка група поеме своята отговорност за избраната форма на протест или на мълчание. Ще работим за координация между активно протестиращите.

Независимо, че всеки от нас има една или друга преценка за повторната окупация, единни сме в едно: не бива да се допусне насилие в границите на Алма Матер. Призоваваме за това всички – студентите, които са вътре и студентите, които са вън, привърженици и противници на протеста. Настояваме ръководството на СУ също да се въздържа от прибързани действия.

Обръщаме се към студенти и граждани: нека не се фиксираме в медийно фабрикувани шумни сензации и скандали, а да удържаме най-важното: моралната си солидарност. Тя ще ни потрябва – както за всекидневието на протеста, така и за скорошните избори.

#occupysu #occupy272 #окупация #оставка #избори #дансwithme

ден на протета в България: 223

оценка на ЕС за българското правителство: слаб 2

брой протестиращи днес в София: около 2000

.

брой на убитите в Киев днес: 6

.

апатията убива.

често си мисля, че много незаслужено излизаме сред най-нещастните нации на планетата. имаме много. а все се оплакваме, че имаме малко. страдаме. депресираме се.

питам се също защо древните хора не са страдали от депресия? вероятно заради тясната им връзка със земята, която има лечебни свойства стрещу депресия.
древните култури са познавали много от лечебните сили на скалите и са ги използвали в ежедневието си.

чух за лечебен камък – бероний. любопитна съм да узная повече за него. някой да разкаже? и дали ще ни направи по-щастливи?